България и българите > Българските общности в чужбина

Българи - носители на българщината в чужбина

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Нека в тази тема публикуваме примери за достойни българи и българки, запазили националното си самосъзнание и българщината, въпреки годините, прекарани в чужбина.


Търновка създаде две български училища в Мадрид


Ралица Цветанова
Българските училища по света наброяват повече от 130. Голяма част от тях са основани от нашенци зад граница, които не пестят труд и много любов, за да не забравят българчетата своята родина и своя език, дори когато са на хиляди километри от отечеството си. Една от тези родолюбци е търновката Ралица Цветанова, която само за няколко години създава две български училища в Испания. Те се намират в два от елитните квартали на Мадрид. Едното е „Бачо Киро” в Алкокорн, отворило врати през 2010 г., а другото – „Елин Пелин”, което на 15 септември започна втората си учебна година.
 Това са съботно-неделни училища и в тях децата не само учат родния си език, но и се запознават с българска литература, история и география.

 „Искаме не само децата да не забравят своето Отечество, но и да говорят правилен български език, а също и да поддържат и обичат традициите на своя народ, независимо къде са избрали да живеят по целия свят. Учебният процес при нас е през почивните дни и е допълнително натоварване, защото учениците посещават цяла седмица испанското си училище. Усилията им обаче са възнаградени, защото ние издаваме свидетелство, с което те могат, ако решат, да се завърнат в България, да започнат да учат веднага в един и същи клас с връстниците си. Не им се налага да се връщат назад, нито да държат приравнителни изпити”, споделя Ралица.

 В родния си град Велико Търново тя винаги се е занимавала само с деца. Завършва начална педагогика в Софийския университет и веднага започва да работи като учител, каквато винаги е била мечтата й. Дълги години е начален учител в основно училище „Бачо Киро”. Затова и едно от школата, които тя създала в испанската столица, също носи името на бележития ни революционер.
 В Мадрид тя пристига през 2006 г. на гости при приятелка и се влюбва в езика и в страната.

 В началото, когато се заражда идеята да направи училище за българчетата в Мадрид, среща много трудности. Според испанските закони, за да може някой от многобройните етноси в пиринейската държава да отвори свое училище, то трябва да съществува към църква или просветна организация. Затова и по инициатива на Ралица се създава асоциация на българските учители в Мадрид, наречена „Слово”. С нея сънародниците кандидатстват за помощ от местните власти и така през 2010 г. се появява „Бачо Киро“, а година по-късно отваря врати и „Елин Пелин”.

 Българчетата, които се обучават в тях, вече наброяват 60 и образованието им е напълно безплатно. Материалната база е осигурена от организациите на нашите сънародници в испанската столица Асоциация на българите „Балкан“ и Българска асоциация „Феникс”. Помощ училищата получават и от мадридската община, и от нашето Образователно министерство. Учебните програми, по които се преподава, са одобрени от него, като учебниците са специално адаптирани за българчетата в Мадрид.

 Най-малките възпитаници на двете училища са на четиригодишни, а най-големите са младежи вече на по 23 години, които не са успели да завършат средното си образование в България и сега наваксват пропуснатото на испанска земя.
 Освен с уроците, децата се занимават с народни песни и танци, празнуват всички български празници и почитат родните традиции. Те често гостуват на връстниците си в испанските училища и им показват как се правят мартеници и как се боядисват яйца за Великден.

 Една от последните инициативи на Ралица и нейните колеги от „Слово” бе създаването на най-дългата детска рисунка на празника „Голямото рисуване на малките художници” в мадридския квартал Алкокорн. Тя бе дело на учениците от „Бачо Киро”.

http://www.desant.net/show-news/28476/

Hatshepsut:
Пламена от Велико Търново облече родопска носия на дипломирането си в Лондон


Пламена Момчева е от младите хора на новото време. Тя е космополит – родена е в България, от дете живее и учи в Лондон, но не губи своята българска идентичност.
От осемгодишна, заедно със своите родители, Пламена живее в Англия. За да не забрави майчиния си език, от четвърти клас до завършване на гимназия, всяка седмица тя посещавала българското училище в Лондон, където учила български език и литература. По думите й всяка седмица семейството изминавало десетки мили до столицата, но усилията си стрували, защото самата тя, въпреки че е учила и учи по английската образователна система, се чувства българка.
Пламена е единствената нашенка за випуск 2013 година, която завършва тригодишно обучение по архитектура в Лондон. Била приета да учи специалността още от първия път, което само по себе си е постижение. Спечелила е конкурса за влизане в университета именно поради факта, че е българка – направила колаж от архитектурни елементи между Лондон и Велико Търново – два града, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. Университетът по архитектура, който е част от Оксфорд Брукс, всяка година в класациите е сред петте най-добри университети в света. Конкурира се с лондонския, разказва Пламена. Тя споделя, че и преподавателите й са много добри. По време на обучението си българката и нейните състуденти били разделени на направления. Всяка група била последовател на определено течение в архитектурата. Младата българка избрала тази, която била свързана с урбанистичната архитектура и начина, по който хората могат да се интегрират в дизайна на съвременното градско пространство. Плами обяснява, че след първите три години обучение, които се явяват бакалавърската й степен, сега й предстои една година стаж като архитект, за да може след това да продължи да учи магистратура. След първата година по магистърската програма пак ще има една година стаж.
Преображенският манастир край Велико Търново е бил основата на дисертацията на младата търновка, с която тя е завършила обучението си по бакалавърската програма.
“Аз избрах темата за българските манастири, защото е уникална, до сега никой не беше писал такава дипломна работа. Разгледах основно Преображенския манастир и неговата архитектура, но вплетох и много от българската история, защото само така може да се обясни взаимната връзка и начинът на строителство. Все пак го писах за английска аудитория, за хора, които не са били тук. Трябваше да обясня историята на България, за да стане ясно защо манастирите и църквите са толкова важни за нашата култура. Това ги впечатли много, разкрива Плами. Манастирът според нея е уникален с гледката си и триъгълника, който се образува между Преображенския манастир, Царевец и женския манастир “Света Троица”. Младото момиче допълва още, че прави впечатление контрастът между гледката, която се разкрива, и църковния канон, който е вътре.
За Пламена архитектурата във Велико Търново също е много характерна и специфична, докато за нея в Англия всичко е построено по класическия интернационален начин, който идва от САЩ. Комерсиалните сгради, които са еднотипни и правят известни градове по света еднакви, не я впечатляват по никакъв начин. “Интересното на Велико Търново е, че всичко тук е направено с труда на хората и сякаш сградите в старата част са като капсули от историята ни, до които всеки може да се докосне.
Пламена е решила да кара стажа си в България, за да пази корените живи. “Има много работа по стария град, която може да се свърши, хората трябва да се борят да запазят облика му, защото той привлича туристите. Ако е главен архитект на Велико Търново, Пламена първо би оправила улиците на града, а след това ще започне реставрация в стария град, ще спре застрояването с жилищни сгради навсякъде, защото не мисли, че това е начинът да се развива градът. Жилищното строителство е навсякъде, но то не е нищо интересно като архитектура и с нищо не може да впечатли туристите. Според нея в града строителството трябва да е съчетание от елементи на старата архитектура и модерното.
На дипломирането си Пламена е била в тъмна тога и с квадратната шапка с пискюл, каквато е средновековната традиция в Англия, и която там много пазят. След това се облякла в уникално красива родопска носия, с която спечелила уважението на всички. Всички започнали да й казват, че е пламък в тази носия. Така Плами изпълнила мечтата на майка си, защото битката за единтичност на острова е голяма и страшна. “Важно е, защото в този глобален свят, в който живеем, това ни прави различни и интересни. Знам коя съм и от къде идвам, не съм изгубена в големия свят, признава тя.
Като отишла, хората около нея не знаели къде е България, но някои от приятелите й вече са идвали в страната като туристи, по Черноморието или вътрешността на страната. На повечето им е много интересно, искат да й дойдат на гости. Може би защото си спомнят как в Оксфорд Пламена направила българска вечер. С кебапчета и лютеница от българския ресторант в Лондон направила незабравим купон за своите приятели. Научила дори една своя приятелка от Острова да прави баници. Искам да им харесам, защото, ако харесват мен, значи, ще се влюбят и в България, разсъждава родолюбивото момиче.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/plamena-ot-veliko-tarnovo-obletche-rodopska-nosiya-na-diplomiraneto-si-v-london.html


Не мога да приема определението "космополит" (гражданин на света), който е употребен в статията за това момиче. Космополитизмът е преди всичко въпрос на самосъзнание, а не на място на раждане или на местожителство. Дори ако един човек живее продължително време в чужбина, щом като е с българско самосъзнание и счита България за своя родина, той не е космополит. Казано в прав текст, за мен космополитизмът си е безродничество, затова и считам това определение за неуместно в конкретния случай.

HighVoltage:
Българи от цял свят "На мегдана на другата България" в Милано
От всички краища на Европа в Милано се събраха наши сънародници, които живеят извън България.

Те се включиха във фолклорния събор „На мегдана на другата България”.
800 българи извиха голямо хоро. Всички те са участници в самодейни фолклорни групи в градовете и държавите, в които живеят. Съборът е създаден през 2015 г., а първото издание се провежда във френския град Лион.
Фолклорните групи танцуваха на централния площад в Милано пред катедралата „Дуомо”. Предстои 3-километрово дефиле с народни носии през италианския град.

генерал Жеков:
Хубава инициатива.Нашия другар,великия бияч ня курви и няркомани-Мишока,там ли е бил?

Мишок:
Не , не бях там. И по-добре гледам политичката Лиляна Павлова, щях да я запсувам със сигурност.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page