България и българите > българите в Албания и Косово

Българското население в Косово

(1/2) > >>

Горд Българин:
Привет на всички. Обръщам внимание за българите в Косово, гораните.


Bulgarians in Kosovo (Gorani) /Българите в Косово (Гораните)

Въртопъ:
===Видео:===

1.
Gorani - the forgotten Bulgarians

2.
Гораните са над 20 000, говорят чист български

3.
Гораните в Албания - репортаж на БНТ


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

Инжинер Донев:
Кратка информация за тях - Българите в Косово са по изповедание мюсюлмани суните (но не са фанатични мохамедани). За справка най-големият им празник е Гергьовден (Джурджовден на местния диалект), който се празнува три дни. Говорят на преходен западнобългарски диалект - подобен на трънския, белоградчишкия или царибродския. Самите те са самоназовават нашенци (нашинци на диалекта), подобно на Чудомировите нашенци от Казанлъшко, а околните албанци и сърби ги наричат горани. Част от гораните живеят и в Албания до град Кукъс има и две села в Македония.
Както обикновенно нашите "националноотговорни" и "патриоти" управляващи не се сещат да покрепят каузата на нашите сънародници на триста километра от българската граница. Сега е огромният шанс(а може би и последният) да се направи нещо за гораните от българските политици - неминуемото обявяване на независимост на Косово и последващото го признаване от България и Европейския съюз.

Nordwave:
Преброиха 30 000 косовски българи



Българите в Косово живеят в 35 села, почти всичките са чисто български, разположени в областите Гора, Жупа и Подгор. Те са предимно мюсюлмани по вероизповедание.
В областта Подгор и Жупа има 17 села, с население 20 000 души (2001), сред тях е силна албанската, турската и бошняшката пропаганда, предаде БГНЕС. Повечето се декларират за турци или босненци. Областите Подгор и Жупа се намират в община Призрен до границата с Македония. Областта Гора обхваща 18 села и се намира на територията на община Драгаш, създадена от ООН след косовската криза при сливането на двете общини - Гора и Ополе. Гораните са признати за малцинство въпреки българския си произход, поради натиска на албанците в областта и голямата безработица много от тях са напуснали Косово. Броят на гораните в Косово през 1989 е бил 16 000, 24 000 през 1999 г. и само 5 000 през 2007 г.
През последните години в Косово бяха създадени две български културни организации, целящи да запазят самосъзнанието на българите. През 2007 година, ако се приеме, че гораните и жупците са българи, в Косово би трябвало да има 30 000 българи. Освен в Косово, има още “косовски“ българи и в други държави. Българите са съсредоточени в две общини - Призрен и Драгаш, а всичките им 35 села са до границата с Македония.

https://dnes.dir.bg/archive/-2674162

Димитър Списаревски IYI:
19 февруари 2008 | 15:09 | Държавна агенция за българите в чужбина


Българското население в Косово /Справка на Държавната агенция за българите в чужбина/

В признатите днес граници на Косово, заселване на древни българи и на славяни от българската група има още от VІ-VІІ в. Областта е влизала в границите на Първото и Второто дунавско българско царство и на сръбската средновековна държава. След Косовската битка през 1389 г. османската войска побеждава сърбите, бошнаците и българите християни. Косово става провинция на Османската империя до Балканската война 1912 г. През този период в областта започва процес на промяна сред населението: сърби и българи християни започват да се изселват и на тяхно място започва идва албанско население. Повече от пет века Косово е под властта на Османската империя и сред населението е извършена сравнително широка ислямизация. Поради тази причина горанците и жупците не вземат участие в българското Възраждане. В годините на Балканските войни 1912-1913 г. населението на Гора и Жупа вече е изцяло мюсюлманско по вероизповедание.

В годините на Първата световна война, българската войска, заедно с австро-унгарски и германски войски, разбива сръбската армия, една част е пленена, а друга отстъпва през Албания. През периода 1915-1918 г. има активни контакти на горанците и жупците с българските власти. Значително число жупци служат в българската войска.
През 1915 г. българската войска с Косовската операция разбива сръбската армия в Косово и заварва значителни групи български говорещо население като християните са възприели сръбско етническо съзнание, а мюсюлманите местни регионални названия. Българската администрация е в контакт с горанците и жупците до есента на 1918 г. През 1944 г., с поредната Косовска операция българската войска се появява в Косово за да изгони войниците на хитлерова Германия, но след сраженията веднага напуща освободената област. В годините на Втората световна война, макар по-слаби, отново има контакти на горанците и жупците с българската администрация в Качаник и Тетово.
След разпадането на Югославия и събитията в Косово, контактите на горанците и жупците с българите и България са подновени.

Гора и Средска жупа
В южната част на Косово има два района: Гора и Средска Жупа, в които населението говори български език. Това население е ислямизирано като процесът започва още през ХV, но най-силен е през ХVІІІ и ХІХ век. Мюсюлманското вероизповедание е причина, при очертаване на държавно-политическите граници, това население да остава извън зони на България, а по-късно извън Република Македония. В края на ХІХ в. Васил Кънчов съобщава за 40 горански села, в които се говори български език. В годините на Първата световна война Гора и Жупа влизат в българска окупационна зона, като през 1916 г. е прокарана линия, с която цялата Гора и част от Жупа остават в окупационната зона на Австро-Унгария. Редица български учени историци, географи, езиковеди: Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Анастас Иширков, Любомир Милетич, Димитър Гаджанов посещават този район. Всички те пишат за „задшарската българска покрайнина”, в която населението на повече от 40 села говори на чист български език. За българския език на гораните пишат и чужди учени като французина Пукевил, германеца Густав Вайганд, руснака А. М. Селищев и много други. Сръбските учени също признават „български елементи” в езика на гораните, но обясняват явлението с гурбетчийството на мъжете в България.
След Първата световна война контактите на гораните и жупците с България са затруднени, а след Втората световна война прекъснати и у нас тези хора са забравени. Според официалната сръбска теза гораните и жупците са „югославяни”, „ислямизирани сърби”, а според официални източници на Република Македония, горанците са „ислямизирани македонци”. Самите горанци и жупци не стават „югославяни”, „сърби” или „македонци”, а се съхраняват като „горанци” и „жупци”. Те казват, че говорят „нашенски йезик” и че най-добре се разбират с българите. Безспорно български черти има и техния фолклор.

В Косовска Гора през 1991 г. са живели 17 хиляди души (в цяло Косово повече от 20 хиляди, а в цяла Югославия към 30 хиляди), през 2002 г. те са около 12 хиляди, а напоследък се говори за 4-5000 души. Територията на тази част от Гора е планинска, над 1000 метра над морското равнище. Заобиколена е от високи планини: Шар планина, Враца планина, Кораб планина, Коритник планина. Косовска Гора обхваща 400 кв. км.територия. Селата на горанците в Косово, които говорят „нашенски йезик” са 19: Драгаш (общински център, в който живеят и албанци), Горно и Долно Рапче, Горни и Долни Кърстец, Орчуша, Любовище, Кокаляне, Вранище, Крушево, Зли поток, Радеша, Лештане, Млике, Диканце, Бока, Глобочица, Брод, Рестелица. В границите на Р Македония има две горански села - Йеловяне и Урвич.
След Балканските войни 1912-1913 г., след Първата и Втората световни войни сред горанците има поредица от изселнически вълни към Турция, Македония, България, Сърбия. Поради високата раждаемост след едно две десетилетия демографския потенциал се възстановява. Но през последните години гурбетчийството прераства в масова емиграция и Гора може да остане без своето коренно население.

В Средска Жупа през 1991 г. живеят 11, 500 жители (в цяло Косово 15 хиляди, а в цяла Югославия повече от 20 хиляди), като християните са 604 души. Според данни на УНМИК от 2002 г. в Жупа живеят 12 231 жители, като християните са останали едва 212 души. Територията на Средска Жупа е около 100 кв. км. (няма точна цифра защото административно-териториално тя е част от Призренската община) планинска долина по горното течение на река Бистрица, заобиколена от Шар планина, Ошляк и планинския рид Превалац. Влиза се единствено през ждрелото на р. Бистрица. Селата в долината са 13 на брой: от тях с православно християнско, смятащо се за сръбско население, са само две - Живиняне (в момента е запустяло) и Средска със 66 жители. Смесени са Горно село, Драйчичи, Локвица, Мушниково и Планяне, но християни са само 146 души от общо 2984 жители.Чисто мюсюлмански са Горно и Долно Любине, Манастирица, Небрегошче, Речане и Струже, като последното е единственото албанско село в долината с 293 жители. Извън затворената долина, в Призренската община има още пет мюсюлмански жупски села. Населението в долината се увеличава единствено в жупските села поради много високата раждаемост и през последните години има работа за строителите. В Косово се строи много, частни жилища, магазини, офиси, хотели.

Социална структура и организации на общността
До ХІХ в. основен поминък на гораните е овцевъдството като летните пасища са по Шар планина, а зимните в долината на река Вардар. През ХІХ в. постепенно овцевъдството минава на втори план, а основно занятие става сладкарството. До Втората световна война гораните вече са най-добрите сладкари по Балканския полуостров. Всъщност известните до 9 септември 1944 г. в България бозаджии и халваджии „арнаути”, „албанци” 95% са горанци. Понеже казват, че са от Арнаутлука, Албания, в България ги наричат арнаути и албанци.
Сред горанците има и доста образовани хора, които излизат от традиционния поминък сладкарството и също увеличават емиграцията. Хората в трудоспособна възраст отиват при свои роднини в Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Турция, САЩ.
По време на гражданската война в Косово горанците не взеха страна и в техните селища нямаше военни действия. След тази война те за пръв път получават възможност да се самоопределят и търсят идентичност извън регионалното название „горанци”. При процеса на самоопределение те продължават да се наричат горанци, но отделни по-образовани хора се осмеляват да заявят българския си произход, защото сред тях битува предание, че някога са дошли от България, но все още има и силно сръбско влияние, прокарва се турско влияние, Република Македония също се стреми да прокара свое влияние.
До края на ХVІІІ в. основен поминък на жупците е овцевъдството, но през ХІХ в. на първо място излиза професията на строителите – зидари, мазачи, каменоделци, която се упражнява извън долината, в Косово, Македония и Сърбия. До Втората световна война строителите от Жупа са достигали България, Румъния, Сърбия и Гърция, а след 1945 г. те строят в цяла Югославия, Средна и Западна Европа. Жупците също едва през последните години получават възможност да се самоопределят. След като са били „сърби мюсюлмани”, „ислямска нация”, сега им се внушава че са „бошняци”. Сред жупците също има сръбско и турско влияние, а през последните години се засилва интересът към България и се заявява български етнически произход.

Организационни структури
В Гора през последните години има засилена политическа активност. Създадена е политическа партия „Гражданска инициатива Гора” с председател Рустем Ибиши, която има двама депутата в парламента на Косово. Доста привърженици има Демократичната партия „Вакат” с председател Садик Идризи, в която има мюсюлманско и турско влияние. Тя има трима депутати в парламента и министър на здравеопазването във временното правителство. В процес на регистрация е Културно-просветен център „Враца” с председател Садат Сейрани. Културно-просветно-образователно дружество „Младежки съюз Гора”, с председател Авния Бахтияри, регистрирано на 14 декември 2005 г., се пререгистрира на 27 март 2006 г. с наименование – Културно-просветно-образователно дружество Български младежки съюз Гора и внесе някои промени в Устава за подчертаване на българския етнически произход. Седалището на съюза е в гр. Призрен, за да работи сред горанците и жупците. Напоследък в Гора се засилва пропагандата от Р Македония. На 14 януари 2006 г. бе организирана Международна конференция в Скопие, с цел да се внушава на горанците и на международната общност, че горанците са „ислямизирани македонци”. Засега в самата Гора тази пропаганда няма постигнати успехи. От 2000 г. в Скопие е регистрирано Горанско дружество с председател Шабан Себатоски, но дори мнозинството от неговите членове не са убедени, че са „ислямизирани македонци”.
В Жупа политическата активност е по-малка от тази в Гора. Има членове на
„Демократическата партия „Вакат”. На 27 май 2004 г. получи съдебна регистрация Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани” с председател Фикрет Карадолами. Централата на дружеството е в село Долно Любине. Влияние има и в с. Горно Любине. Двете села имат 4600 жители, тоест половината от населението на долината. Целите на дружеството са: „да обедини българите в Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово; да работи за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите; да поддържа и окуражава литературното творчество; да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура”.
С помощта на радио „Дойче веле” е създадено местно радио „Астра”, което излъчва програма сутрин от 8,00 ч. до полунощ. По него е стартирано предаване „Добър ден Жупо”, тематиката на което е ориентирана към фолклора и живота на жупците, като се отдава приоритет на теми свързани с България и българската култура. Това предаване е дело преди всичко на учениците от горните класове на 9-т класното училище в Горно Любине. През 2005 г. дружеството „Български мохамедани” отбеляза националния празник на България, Трети март. Тази година на 1 март по радио „Астра” бе излъчено предаване за българския традиционен пролетен празник Баба Марта и всички деца са закичени с мартеници. На 4 март бе отбелязан с тържество националния празник на България.
Агенцията за българите в чужбина има контакти с представители на горанците от 1995 г. като инициативата беше от тяхна страна. След 2000 г. контактите зачестиха и горанците започнаха да подават документи за получаване на българско гражданство. През 2004 г. със съдействие на ДАБЧ горанци от с. Долно Рапче направиха дарение на Етнографския институт с музей булчинска одежда. Група горанци разгледаха експозицията на Етнографския музей и заявиха, че названията на изложените експонати са същите и на „нашенския йезик”, който си говорят в къщи. В Агенцията идват представители на Гражданска инициатива Гора, Демократическа партия „Ватан”, Младежки съюз Гора, Горанското дружество от Скопие, Културно-просветен център „Враца”. Тук в България те всички декларират, че са от български етнически произход, но все още в техните документи българската идентичност не е изрично посочена. На 5 март 2006 г. експерти на ДАБЧ посетиха Гора, специално общинския център Драгаш, селата Брод и Кокаляне, и разговаряха на място с представители и съмишленици на различни организации.
Контактите на жупците с ДАБЧ датират от 2000 г. Още при първата среща те заявиха, че паметта за българския произход при тях е жива. При следващото посещение донесоха булчинска одежда от с. Долно Любине, която със съдействието на Агенцията бе дарена на Етнографския институт с музей. При следващо посещение донесоха литература на „нашенски йезик”, аудио и видеокасети със сватба и жупски фолклор. Един от факторите за учредяването на Дружество „Български мохамедани” е просветната работа на ДАБЧ с тези хора. На 3 и 4 март 2006 г. експерти на Агенцията посетиха Жупа и участваха в тържеството по случай националния празник на България Трети март. Проведоха разговори с много хора по различни въпроси за да придобият собствена представа доколко има памет за българския произход или само от прагматични съображения е продиктуван интересът към България и специално към получаване на българско гражданство. Има проявен интерес за следване в български учебни заведения. Учредителите на Дружество „Български мохамедани” са подали документи за получаване на българско гражданство.
ДАБЧ организира специална Работна среща на държавните институции заинтересовани от по-активна работа с българите в чужбина, на която бе разискван и проблема на горанците и жупците в търсене на идентичност и техния стремеж да получат българско гражданство. Активността им в създаването на различни обществени организации. Също желанието им да следват в българските учебни заведения, като се организира подготвителен курс и се проведе приемен изпит в Призрен, да създадат свои медии и прочее.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version