България и българите > българите в Албания и Косово
Българското население в Косово
Генерал Колев:
Тежко е сега да си сърбин в Косово, но още по-тежко е да си приятел на сърбите, заяви председателят на общинския съвет в Драгаш, Южно Косово, Абди Алиа.
Това е най-голямата община в Косово и Метохия, населена с около 10 хил. българоезични горани, които се наричат още горанци или нашенци. През летните месеци, когато се завърнат гурбетчиите, техният брой почти се утроява.
"Тук няма сърби и само ние говорим, освен нашенски, и сръбски език, на който получаваме образование. По-рано нямаше и албанци, но през последните години те прииждат и ни подлагат на тормоз.
Понякога търпим насилие, като например бомбени атентати срещу нашите сладкарници и кебапчийници, с които се цели да бъдат прогонени нашите хора и да им се вземе дребният бизнес.
От една година, след обявяване на независимостта на Косово, бомби няма, но има стратегия на постоянен административен и психологически тормоз", продължава Абди Алиа.
"Всеки ден сме изправени пред някакъв проблем. Под претекст, че няма разрешение за строеж беше разрушена пристройка към нашето училище, която напълно отговаряше на изискванията на закона.
Албанското мнозинство ни третира като малки деца, но то решава от какво имаме нужда и, ако някой друг ни даде бонбон, веднага ни удрят по главата защо сме го приели. Имам предвид редките случаи, в които получаваме някаква помощ от сръбската държава, защото никой друг не ни помага", казва още Алиа.
Ръководената от него община е значително по-голяма от други, населени със сърби, общини.
"Те обаче получават несравнимо по-големи помощи. Ние нямаме общинска
сграда, не разполагаме с телефон и не можем дори да мечтаем за служебен автомобил.
Албанските власти ни казват да си ги искаме от Белград, а оттам ни отговарят, че няма пари. Нашият месечен бюджет е 20 хил. динара (около 220 евро)", пояснява председателят на общинския съвет.
Наскоро той е бил за първи път посетен от представители на ЕУЛЕКС - правната и полицейска мисия на ЕС. Те не знаели къде точно се намира общината на гораните и никой не пожелал да им обясни.
Накрая потърсили помощта на косовската полиция, която ги завела в двете стаички, използвани за общинска канцелария. "Попитаха ме защо нашите хора не са им посочили общината. Защото толкова е доверието, което имат във вас, им отговорих аз," каза в заключение Абди Алиа.
Специално за БТА от Христо Петров
Angel Lights:
Българите в Косово, или т. нар. горани, се претопяват от Босна, Сърбия и Македония, които от години асимилират градовете с българско население на Балканите. За тези наши сънародници България не осигурява дори и образование на родния език. Няма нито едно училище, детска градина или библиотека. На гораните в Косово не им остава друго, освен да избират дали да учат на албански, или на босненски. Това каза Зденка Тодорова, шеф на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия.
В областите Гора и Жупа в Косово, където живеят около 8 000 горани, тече сръбска и босненска пропаганда, обясни тя. В Жупа са пробосненски настроени. Което съвпада с политиката на косовското правителството. От друга страна българите в Гора са получили образованието си на сръбски преди обявяването на Независимостта на Косово. Но сега то не се признава от правителството на Хашим Тачи, което иска да скъса всички връзки с Белград, каза Тодорова.
„Така гораните, от една страна, са между Косово и Сърбия, а, от друга, са противопоставени помежду си между Сърбия и Босна", обясни тя. И даде пример, че гораните в Жупа имат 4 списания и едно радио, които се финансират от Босна. Учени от Сръбската академия на науките от 2000 година пишат книга за произхода на гораните. Обикалят по селата им, събират обичаите и песните им. И им обясняват колко са близки те със сръбските, каза Тодорова.
Същата пропаганда тече от години в Западните покрайнини, където от 100 000 българи вече са останали 20 000, които се определят като такива. „И това при положение, че сърбите признаха, че има наше малцинство", коментира тя.
http://plovdivmedia.com/
Hatshepsut:
КЪДЕ ДА УЧИМ?
В центъра на Крушево край една плевня край пътя ще срещнете близначките Рамиза и Ресмия, които са завършили само 8 клас, а вече са на 22 години. Усмивките не слизат от лицата им. Родителите им не ги пускат да продължат образование. Рамиза и Ресмия стоят край пътя и чакат да се омъжат. Нашенци имат огромен проблем с образованието, след като Косово стана протекторат на ООН. “Повечето учат до 8 или 9 клас и после стават гастарбайтери в Сиена, а момичетата се омъжват. Мислят само за сватби и сюнети”, тъжно отбелязва журналистът Мустафа Баля, роден в Рестелица, живеещ в Призрен. Липсата на образование за нашенци в Косово ще доведе до маргинализирането им на пазара на труда. Джунайдер горчиво прогнозира, че заради липсата на добро образование гораните ще хамалуват някъде из развита Европа. Преди няколко години той обиколи няколко високо развити страни от ЕС, където срещна доста нашенци от Косово, които работят неквалифицирана нископлатена работа. Интелектуалците сред нашенци в Косово са получили образование по времето на Югославия.
Има и още нещо тревожно, което засяга горанките след 1999. След 8 клас само момчетата могат да продължат да учат, момичетата не ги пускат. Когато отбелязвах, че в такъв случай младите нашенки нямат друг избор в живота, освен да се оженят и да живеят затворено вкъщи, дори в либералното село Брод ми казаха полу-нашега, полу-насериозно: “То за нас, мъжете, няма работа, какво остава за жените”.
Горанският диалект се учи и говори само вкъщи. По време на югославския период около 60 години гораните учат на сръбски език. Създадените след превръщането на провинцията в протекторат на ООН бошняшки партии настояват да се учи на босански език (след създаването на държавата Босна и Херцеговина бе създаден и босански език, който е вариант на сръбско-хърватския – бел. авт.). Официалните ЮНМИК документи се превеждат на сърбо-хърватски, който перфектно се разбира и от новокомпонираните горани-бошняци. В горанските села в Албания, които са отвъд планината, не са чували за никакъв босански език. В Кукъска Гора няма нито един бошняк.
Гораните-бошняци обвиняват ГИГ, че държи на образование на сръбски език поради финансов интерес за подкрепа от Белград. Всички горански ученици са искали да учат на сръбски в единственото основно училище в община Драгаш през 2000-2001 и 2001-2002 г. Тогава след големи дебати общинското събрание приема официални езици в общината да бъдат сръбски, босански и албански.
Нашенци в Косово могат по-лесно да учат на босански език, отколкото на сръбски заради нетърпимостта на албанците към езика на Белград. На босански се учи в Крушево и Рестелица до 9 клас, както и в селата в Жупа. Средно образование може да се получи в Призрен, където има и Педагогически факултет. В Печ на босански има бизнес факултет.
Възможностите за следване на сръбски или босански се ограничават до факултетите в Сърбия и Босна и Херцеговина, както и в сръбските градове в Косово – Северна Митровица и Грачаница, за които повечето горани не могат да си позволят дори транспортните разходи.
През май 2006 горанските учители в община Драгаш прекъснаха договорите си с министерството на образованието на Косово и решиха да получават заплатите си от Сърбия. Всички 160 учители в община Драгаш подписаха декларации, че искат прекъсване на договорите си с косовското министерство на образованието.
През учебната година 2007-2008 албанските временни институции проведоха кампания срещу образованието на сръбски, за да накарат гораните да се ограмотяват на босански език. Учителя Дениз от село Брод ми обяснява, че от 2002 г. децата, които учат по сръбската система до 8 клас, са карани да учат до 9 клас като при албанците, но по този начин те не могат да продължат образованието си в Сърбия и в Македония.
Част от нашенци от Жупа и Призрен смятат, че изходът е да се учи албански. “От 1999 разбрахме, че трябва да се учи езика на средата”, коментира депутатът от парламента в Прищина Джезаир Мурати, лидер на ДПБ. “Трябва да учим албански, защото това е езикът на нашите комшии. Затварянето в анклави ще доведе до изолация и ще станем като сърбите”, смята журналистът Мустафа Балйе от издаваното на босански език в Призрен сп. “Алем”. Повечето нашенци интелектуалци, които се самоопределят като бошняци, освен нашенски диалект и сръбски говорят албански и турски. Рестелица е едно от малкото села в Гора, където се изучава албански, по 2 часа седмично.
Община Драгаш има 33 основни училища, 12 се намират в отдалечени села за образование от 1-4 клас, а в останалите 11 се учи и от 1 до 9 клас. Сградите на училищата са големи и в тях могат да учат много деца, но класните стаи стоят празни заради обезлюдяването на областта. Класовете в двете училища в Драгаш са сегрегирани по етнически признак, но все пак горанските и албанските деца спортуват, учат английски, играят заедно.
Рустем Ибиши живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но никой от българските институции не беше си направил труда да го информира, че точно през лятото на 2006 има квота от 5 места за българи от Гора, които да учат безплатно в български университети. През лятото на 2006 все пак двама младежи от Жупа издържаха приемните тестове, проведени в българската дипломатическа мисия в Прищина. Другите 3 места не бяха заети.
След година и половина реших да разбера какво се е случило с двамата студенти от Косовска Гора в България. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че Елдис Алиа Садики не е успял да издържи нито един изпит още първия семестър, напуснал УНСС и се върнал в Доно Любине, Жупа. Не успях да се свържа с Анис Адем Алия, който е записал медицина в Пловдив, но от познати узнах, че продължава да следва.
Без изучаване на книжовен български език образованието на гораните в България е утопия. След януари 2007 стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България. До март 2008 гораните от Косово трябваше да пътуват два пъти до Скопие или Ниш, за да вземат българска виза – веднъж, за да попадат молба с нотариално заверена покана от някой в България, която струва загуба на доста време, обикаляне из община и нотариус, плюс 20 лева за такси. След това – отново да отидат до Македония и да си получат визата. Гораните, които живеят откъснати, и нямат контакти с България, са изправени пред интересен казус – те трябва да намерят български гражданин, който да обикаля 2-3 дни и да им подготви покана?!
През май 2008 България отвори консулска служба в Прищина. След отваряне на консулска служба на България в Прищина се спестява ходенето до Македония за виза, но все още се изисква наличието на покана от България за издаване на виза. Същата година пред медиите министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова гръмогласно обяви, че квотата за стипендии за български младежи от Косово се увеличава на 10 души (в крайна сметка през юни 2008 МОН обяви 6 места за Косово). Не последваха конкретни мерки, за да бъде усвоена тази квота. Гора и Жупа имат специфични проблеми, в които никой от отговорните български чиновници не пожела да вникне. Председателят на “Младежки съюз Гора” Авния Бахтиари написа писмо до министъра на просветата Даниел Вълчев и поиска в Косово да бъде изпратен български учител, който да преподава книжовен български език. Поиска и българската държава да отвори културно-информационен център в Косово, който да помогне на нашенци да осъществят културни и икономически връзки с България. Започна едно мъдруване на чиновниците в София. И досега няма български учител в Косово, нежели канцелария. Македонската държава, която изживява сериозна криза на идентичността, през май 2008 отвори канцелария в село Брод. Разбира се, на умните глави в София са им виновни сърбите, македонците, изобщо международното положение...
(function(d,s,id){var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0];if (d.getElementById(id)) return;js = d.createElement(s); js.id = id;js.src = "//connect.facebook.net/fr_FR/sdk.js#xfbml=1&version=v2.12";fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, "script", "facebook-jssdk"));
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия