България и българите > българите в Сърбия

Български културно-информационен център в Босилеград

(1/3) > >>

Nordwave:
Директорът на Културния център в Босилеград Иван Николов: Имаме право на родина като всички българи Иван Николов е директор на Българския културно-историческия център „Цариброд” в Босилеград. Роден е и живее в с. Ресен, Босилеградско, на стотина крачки от границата с България. Има висше юридическо образование. Издал е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Редактор е сп. „Бюлетин” в Босилеград.     - Г-н Николов, знае ли се със сигурност какъв е броят на българите в Западните покрайнини?

    - Според официалните данни, с които разполагаме, тук има около 20 500 българи, но това е относителна бройка. Реално може би са и по-малко, защото е налице висока смъртност. През 1963 г. българите в Западните покрайнини са били 64 000. Не е възможно да са изчезнали, защото война не е имало. Всичко е въпрос на асимилация и на т.нар. статистически геноцид, който се води от сръбското правителство. Целта е да се намали българското население в Западните покрайнини и да се претопи. Тази асимилация има няколко основни механизма, чрез които се провежда. На първо място е системата на възпитанието и образованието – забранява се употребата на български език в училищата, което е много силен удар. Съществува много голям икономически натиск.

    Освен това влияние оказва и административното деление на териториите, които според Ньойския мирен договор са влезли в състава на бившето Кралство на сърби, хървати и словенци. Българите в момента са „разхвърляни” в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар, три от които са с преобладаващо сръбско население. Така се постига потисничество. Огромно влияние в последно време оказва икономическата изостаналост на района, която кара младите да напускат Западните покрайнини и да се заселват в други краища в България, Сърбия или Македония. Отивайки там обаче, те губят националното си самосъзнание и патриотизъм.

    - Как стои въпросът с българското гражданство?

    - През 1993 г. в България беше приет закон, според който ние можем да кандидатстваме за българско гражданство на общо основание. Това обаче предизвика наплив и огромен интерес сред българите във всички краища по света. Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2007 г. около 1700 души са придобили българско гражданство. Бройката обаче е много по-голяма, тъй като по наши данни повече 2000 човека от Западните покрайнини са подали документи, а процедурата за нас трае от 3 до 4, а понякога се стига и до 7 години чакане за българско гражданство.
    - Защо се чака толкова дълго?

    - Мисля, че умишлено се бави този процес. Просто защото има някакви доста неразбираеми за мен опасения, че ако България тръгне да дава гражданство на своите сънародници, за кратко време ще се появят над милион желаещи. Това спира властите и ги притеснява, което за мен е несериозно. Ние имаме еднакво право на родина, както и вие, които сте българи и живеете там. Ние сме част от българската нация и насила сме откъснати от българската държавна територия. Според мен нашето гражданство трябваше да бъде установено със закон. Официално то не ни е отнето, просто трябва да ни се даде възможност да се възстанови. Това ще ни даде някаква сигурност, чувство за идентичност, ще ни помогне да запазим правата си пред сръбските власти.

    Забавянето на българско гражданство доведе и до друг проблем – в стремежа си час по-скоро да проникнат в България и да постигнат целите си, около 50 000 души от сръбски произход са регистрирали фирми в България и с пълномощията, издадени от тези фирми, те купуват коли и ги карат във вътрешността на страната. Досега нямаше проблеми, но през последните месеци сръбското правителство започна акция по отнемането на колите. Очаквам голям проблем и недоволство от страна на живеещите тук българи в най-скоро време. Другият сериозен проблем е смяната на местния свещеник, който беше завършил в България и служеше на български език в Босилеград.

    Беше започнал да строи една черква, което не се посрещна добре от местните институции. Смениха го за кратко време и на негово място дойде сърбин от Босна, който служи само и изключително на сръбски. Единственият голям напредък през последната година е кандидатстудентската кампания, след която почти целият випуск ученици – около 40 човека, бяха приети в българските университети. Голям принос за това има и Културно-историческият център в Босилеград, който поде кампанията.
    - Как гледа българското правителство на вас? Има ли някаква политика, която да работи реално за правата на българите в Западните покрайнини?

    - Проблемът е, че българската политика няма стратегия за нашия проблем и това ни лишава от много права. В България не само че няма стратегия за българите извън България, тя няма визия и за самото развитие на страната. За съжаление в България на нас гледат като на средство за решаване на демографските проблеми.

Интервю на Павлина Араджиева

Nordwave:
Урок по родолюбие в Западните български покрайнини. Западните български покрайнини са откъснати от страната ни преди по-малко от век. През 1919 г. по силата на Ньойския мирен договор победената в Първата световна война България е принудена да подпише споразумение, вследствие на което губи значителни територии. Днес те са част от Гърция, Македония и Сърбия. Земите, които влизат в състава на Сърбия (около 1545 кв. км), са по-известни като Западни български покрайнини. Българското население преобладава (около 90%) в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар. Това са райони с необикновено красиви високопланински терени, които при едно нормално управление можеха да бъдат превърнати поне в защитена територия или национален парк. Сръбската граница. Лицемерно усмихнати, подаваме паспортите си за проверка. Оглеждат колата. Носим ли багаж? – Не, разбира се! (Само няколкостотин Патриотични буквара за българчетата в Западните покрайнини). Потегляме. С поздрав и… звучна псувня.Никъде другаде по света не съществува такова херметическо затваряне на границите и изолиране на граничните райони. Никъде, освен между България и Сърбия. От години тук не се допуска свободно изнасяне на български книги, вестници, списания. Официално може да се премине с не повече от 10 тома на човек, за всеки от които обаче трябва писмено разрешение от посолствата в двете страни. Неофициално – всички намерени книги се конфискуват и унищожават. И това се случва на по-малко от 50 км от столицата на България. Страната, която е в Европейския съюз от две години.
С младежите от ВМРО обаче успяваме някак да заблудим митничарите, че сме „чисти”. Което си е самата истина - носим български учебници за български деца. Какво по-чисто, какво по-достойно?! С преминаването на границата автоматично печелим един час (заради часовата разлика между двете страни). Така в ранни зори се озоваваме в Цариброд. Въпреки че сега се нарича Димитровград, няма човек, който да използва това име на града. Всички го наричат постарому – Цариброд. Мирише на зима и прясно нарязани сурови дърва за огрев. Улиците са с български имена, училищата – също. Гимназията след дълги борби на преподавателите запазва името си „Св. Кирил и Методий”. Всички предмети обаче се изучават на сръбски, дори българската история.
Усилията на директорката Снежана Симеонова за българска паралелка и тази година са претърпели провал. Защо? От сръбското министерство на образованието не дават обяснения. Пренебрежението на сръбските власти към бившите български провинции обаче не може да сломи българския дух. Портрети на Ботев и Левски красят коридорите и висят във всяка класна стая, от стените в кабинета по история строго гледат Цар Борис Първи, Цар Симеон Велики, Хан Аспарух, в библиотеката на директора има десетки томове на Вазов, Яворов, Елин Пелин, Славейков…
Ние не забравяме произхода си, намесва се в разходката ми из класните стаи Асен Коцев, преподавател по история в гимназията. Боли го, че България не прави нищо за тях, но е доволен, че децата са амбициозни и успяват да се запишат в българските университети. Тъжна констатация е, че който излезе от Цариброд да учи, не се връща. Но пък какво ли да правят младите, когато в града тегне безвремие, апатия и усещане за разпад. Безработицата е близо 75%.
Малчуганите в основното училище „Христо Ботев” в Цариброд са подготвени за нашето посещение. Нетърпеливи са да получат подаръците си, затова един през друг рецитират стихотворенията на български, задават въпроси, смеят се, говорят. На български. В съседното село Желюша децата са още по-въодушевени.
Появата на българи предизвиква силно желание всеки един да се докосне до нас. Подават листове за автограф. Гледат българска телевизия всеки ден, най-много харесват водещата на бТВ-новините Ани Салич, гледат „Сървайвър” и предаването „Това го знае всяко хлапе”. Цитират ни разкази от Елин Пелин и споделят, че всички имат петици по български език (най-високата оценка). Като пораснат, искат да живеят в София. Снимат се с нас за спомен.
Потегляме, проследени от будните им детски очи. Отправяме се към Босилеград. Никъде не се вее български трикольор освен на паметника-костница на Нешов връх. Там, където са загинали хиляди български войски.
Пристигаме по здрач в Босилеград, по улиците е тихо. Българската общност се е събрала в малката зала на културно-историческия център (КИЦ), за да ни посрещне. Хората са обезпокоени от последната провокация от страна на сръбските власти – конфискуване на коли с българска регистрация. Заплашват със стачки и блокиране на пътя към митницата. Оплакват се от богослужението на сръбски. Отскоро свещеник в църквата е сърбин от Босна. За българите това е поредната антибългарска акция. Разпитват ни за България, жадни са за новини.
Единствената преса на български е издаваният от директора на КИЦ Иван Николов вестник “Бюлетин”. Доволни са, че Столичният общински съвет е отпуснал средства за продължаването на неговия живот. И тук не липсва българска литература. По рафтовете има томове както на класици, така и на съвременни автори. Привлича внимание черната забрадка на стената. Това е символът на разделението. Тя ще стои там, докато Западните покрайнини не бъдат върнати в границите на България, обяснява Николов. Заглеждам се в надписа близо до вратата – „Който дойде веднъж – пак се връща”. Пожелавам си те да се завърнат - в България, където им е мястото.

Altermedia

Бай Иван:
Най-болно ми стана за богослужението на сръбски! Бог да помага на тези хора. Иска ми се да ида и да видя това с очите си!
Бог да прости на всички ни!

Мамарчев:
Нашите братя все повече набират смелост, а и търпението им се изчерпва. Време е шибаната ни държава да помисли, ако не мащабно за Македония, то поне по-малокалибрено - Западните покрайнини. Във Войводина нарастват антисръбските прояви, а ние мълчим.

Urban:
Иван Тотев посреща ученици и учители от Западните покрайнини

50 български ученици и преподаватели от Основното училище "Братство" в село Звонци в Западните покрайнини на Република Сърбия пристигат следващата седмица на тридневна екскурзия в България по покана на областния управител Иван Тотев. През месец май учебното заведение чества 150-тата годишнина от основаването си, като тържествата преминаха под егидата и спомосъществувателството на Тотев. Като подарък за празника областният управител на Пловдив подари на учениците от българската общност посещение в родината ни, като поема всички разноски по пътуването и престоя на групата.

При първата си среща с директора на училището Драган Иванов бях впечатлен от възрожденския дух, който носят нашите сънародници в Западните покрайнини. С много ентусиазъм и последователност те защитават правото си да се наричат българи, да съхранят нашите традиции и език. Именно това ме накара да приема поканата честванията в село Звонци да преминат под моя егида и да им подаря тази екскурзия, коментира Тотев.

Посещението на групата ще бъде от 5 до 7-ми юли, като през първия ден децата и учениците ще посетят Велико Търново. Там те ще бъдат приети от областния управител Пенчо Пенчев, а по-късно ще посетят Царевец, църквата "Св. 40 мъченици", Арбанаси. Сънародниците ни ще посетят Етъра и връх Шипка, а през втория ден от визитата си ще бъдат в Пловдив. На 6-ти юли (вторник) от 9.00 часа учениците и учителите ще се срещнат с Иван Тотев в сградата на Областната администрация. В програмата са включени посещение в Стария град, Асенова крепост, Бачковския манастир, Старосел, Карлово, Калофер и София.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page