България и българите > българите в Сърбия

Западните български покрайнини

(1/2) > >>

Огражден:

--- Quote ---ВМРО изразява своята изключителна тревога от засилващата се политическа репресия, насочена срещу българското национално малцинство в Република Сърбия. Понастоящем тя се изразява в кампания по незаконната конфискация на автомобили с български регистра-ционни номера, притежание на представители на българското национално малцинство.

      До този момент, само в района на Босилеград са отнети без всякакво обяснение и правно основание повече от 30 автомобила, собственост на българи от областта.
      Представители на Демократичния съюз на българите са подписали и изпратили протестни петиции до всички представители на официалната държавна власт в Сърбия – президент, министър-председател, министър на националните малцинства, министър на вътрешните работи. ВМРО – БНД предупреждава, че незаконните действия на сръбските власти ще породят силно етническо напрежение в Западните български покрайнини.
     Демократичният съюз на българите, подкрепен от ВМРО, на 21 ноември 2008 от 8 до 10 сутринта, организира протестна блокада на пътя, между граничния пункт Олтоманци и Босилеград от сръбска страна.
     ВМРО-БНД напомня, че българското национално малцинство в Сърбия, останало там след незаконната окупация на Западните български покрайнини, се ползва със защитата на всички международни документи, защитаващи правата на националните малцинства.
     ВМРО-БНД предупреждава властите на Република Сърбия да се въздържат от всякакви репресии срещу представителите на българското национално малцинство и настоява българските власти, в лицето на Министъра на външните работи, да поискат по официален ред обяснение от сръбския посланик в София.
   
    ВМРО-БНД настоява българската държава да заяви ясно и недвусмислено на сръбските официални власти, че всякаква международна подкрепа за държавата им зависи от пълната гаранция на всички граждански и политически права на българите в Сърбия!

--- End quote ---


--- Quote ---Изявление на Българската Общност в Босилеград



До българските медии,
Чрез г-н Ангел Джамбазки,
 общински съветник от ВМРО в София




Културно-информационен център на българското национално малцинство
„БОСИЛЕГРАД” – Босилеград
Република Сърбия, 17540 Босилеград, ул. „М. Тито” №15;
Тел./факс: (00381) 17-878-254; e-mail: kicbos@ptt.rs

Изх. № 75/08….от 18.11.2008г.


С Ъ О Б Щ Е Н И Е   З А   М Е Д И И Т Е

          На 18 ноември от 18.00 до 20.00 часа в „Малката зала” на х-л „Дукат” в Босилеград се проведе протестно събрание на граждани във връзка с незаконното отнемане на автомобили регистрирани на фирми в Република България от страна на органите на Министерството на вътрешните работи на Република Сърбия в Босилеград.
          Инициаторите на заседанието дадоха информация за незаконното отнемане на колите, което започна на 22 октомври т.г. и напрежението, което се създаде по този повод. Въпреки, че над 116 души подписаха петиция до вътрешния министър, министъра на националните малцинства и премиера на Сърбия, досега никой не е предприел нищо, а отнемането на колите продължава. Останалите собственици на такива автомобили не смеят да ги карат, от страх да не им ги отнемат. По този начин досега са отнети над 30 коли, но срещу никого не е образувано съдебно производство.
          На заседанието повечето от гражданите изразиха протест срещу държавните органи на Сърбия, но и на Република България, които вече от няколко години разрешават регистриране на фирми в България и каране на автомобили с пълномощни, издадени от фирмите, а сега сръбските власти им отнемат автомобилите без обяснение. Гражданите формираха стачен комитет, който да формулира исканията на протестиращите и съгласно закона да организира протест, като собствениците блокират с колите си регионалния път Сурдулица – Босилеград в петък, 21 ноември 2008г., от 8.00 до 10.00 часа.
          Бе взето решение да се информират медиите в Сърбия и в България и да се поканят да отразят протестната блокада.




Председател на КИЦ „Босилеград”
Иван Николов

--- End quote ---

hammerbg:
Всяка година ВМРО София организира посещение на западните покрайнини на 19 февруари.

samvoin:
Лошото е че тези българи, или се сърбизират постепенно с нови пирфидни методи, различни от старите.Или пък са водени от стипендианти на Сорос, които искат да отнемат и останалото жалко подобие на България изпъд краката ни, насъскват небългарските етноси срещу нас с цел да ни сепарират и създадат Косово у нас, а там се явявали моля ви се "защитници на българските права"! :-[
Българските националисти, така и не изградиха ядра и клетки там, нито подготвиха почва дори за въоръжена съпротива, когато тва бе възможно,а националните предатели като Иван Костов, пред никого не поставиха темата за връщане на покрайнините през 1999, когато пускаха НАТО от тук и умишлено се спря изпращането на български въоръжени сили в Македония, при конфликтите с шиптърите.
Този проблем в бъдеще има два варианта, в зависимост от поведението на Сърбия и сръбския национализъм при придобиване на власт.
Ако стратегията е възможна да се стигне до дълго помирение тогава със Сърбия, между нашия и техния национализъм, с оглед на общите ни врагове на Балканите и на запад, то добре, ние не трябва да търсим ттези земии това трябва да е нашия компромис, като се ограничим или с широка културан автономия и демилитаризирана зона и допускане на български пари и помощи там, за подобряване на жизненото и духовно равнище, нещо което ние трябва да направим при категоричен отказ от претенции за Македония, от страна на Сърбия и признаването и за част от България.
Или другия вариант изселническа спогодба, при придобиването на България на Македония-нещо което не ощетява вече териториално Сърбия, като всички сърбеещи се от западната част си заминат за Сърбия, а българите от Поморавието дойдат тук-в нашите земи, по-мирен път.
Това трябва да е нашето предложение, както и признаване на Косово, РС и Черна Гора за част от Сърбия, само при признаването на Македония от страна на Сърбия, за част от България.
В противен случай, не независимо Косово, а признаване на Косово за част от Албания, на Войводина за част от Унгария и на Босна и Херцеговина плюс Земун за част от Хърватска, а Черна Гора за независима, плюс пълни претенции за Поморавието и цяла Моравия даже и за Македония, а Сърбия само в Белградски пашалук или никъде на калтата на Балканите, ако дръзне отново към война и непризнание на Македония, за част от България, а за част от своята страна или за част от Гърция, или пък за независима!
Това трябва дае нашия бъдещ ултиматум, към сръбския национализъм, на една бъдеща кръгла маса на преговори, според мен лично.

Ванадий:
Май някой го пусна преди време, но ето един интересен репортаж:

Kondolov:
НЬОЙСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР И ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

След Първата световна война на България е наложен жесток мирен договор, който българския народ и правителство намират за несправедлив. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. Президентът Удроу Уйлсън заявява необходимостта от подписване на мир без задоволяване на несправедливи искания за присвояване на чужди територии като "наказание". "Никой мир не може да бъде траен - заявява президентът Уйлсън - ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка като вещи". На тези заседания САЩ решително поддържат справедливата кауза на победените страни в това число и на България, против останалите сили от Съглашението, инспирирани от прекомерните искания на Сърбия. По-късно Конгресът на САЩ отказва ратифицирането на Ньойския и останалите договори от т.нар. Версайска система.Създаденото на 1 декември 1918 г. Кралство на сърбите, хърватите и словените (КСХС), поема щафетата от Кралство Сърбия с нейните претенции, като се стреми да присъедини обширни територии от Западна България.


2.1. Претенциите на КСХС спрямо България.

Претенциите на КСХС се изразяват в желание да се присъединят градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд, Босилеград с прилежащите им землища, части покрай р. Тимок. Всички тези земи стават известни като Западни Покрайнини. КСХС претендира и за териториите около гр. Струмица и полага огромни усилия, за да убеди своите покровители, че икономическите интереси налагат да получи още и Пернишкия каменовъглен басейн.

Желанието на КСХС да присъедини Западните Покрайнини се оправдава със "стратегически" и "етнически" съображения. За целта предлагат фалшифицирани карти и документи, с които се опитват да докажат съществуването на сръбско малцинство в България. Твърденията им за такова сръбско население в България остават недоказани, поради което делегацията на КСХС по същество мотивира исканията си за Западните Покрайнини само със "стратегически" мотиви.

Въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на Конференцията, на 6 ноември 1920 г. сръбските войски окупират територии около р. Тимок, част от Трънско, околиите на Цариброд и Босилеград.


2.2. Западните Покрайнини след 1919 г.

Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните Покрайнини с територия общо 1545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - цигани и само 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните Покрайнини има 45 български черкви с 42 свещеници.Повече от 30 000 българи бягат в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.Това, което Сърбия не можа да постигне в Сръбско-българската война от 1885 г. и през Втората балканска война от 1913 г., получи на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой с договора за мир с България.


2.3. Очертаване на границата между Западните Покрайнини и България.

Съгласно чл.29 от Ньойския мирен договор е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия на място.Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че "няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад - от непроходна крепост от планини". Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села - Груинци, Ресен, Стрезимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време, Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните Покрайнни носят черни забрадки. В своята книга "Войната се завръща" френският журналист Анри Пози пише: "Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърляни костите върху насипа на нещастните малки мъртви - както видях при с. Извор".


3. СЪДБАТА И ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ


3.1. Западните Покрайнини до Втората световна война.

От подписването на Ньойския договор през 1919 г. до днес при всички сръбски режими българите от Западните Покрайнини са подложени на системни насилия и терор, целящи тяхното денационализиране и насилствена асимилация, а земята, на която живеят, да бъде присвоена завинаги. През 1920 г. в Кралството на СХС се приема Закон за защита на държавата. Законът не признава националните малцинства в държавата и на практика принуждава българите да приемат сръбски имена и презимена. Много българи загиват на новата българо-сръбска граница "при опит за бягство". До 1930 г. на тази граница са убити повече от 300 българи. Повече от половината от населението е принудено да емигрира в България. Закриват се всички български училища и църкви. Отварят се сръбски основни училища, в които се преподава и учи на сръбски език, сръбска история и култура. Часовете по вероизповедание се провеждат на сръбски език. Оказва се натиск на всички просветени хора да се декларират като сърби. Към фамилните имена, вместо утвърдените техни български окончания "ов" и "ова", принудително им се поставят сръбски окончания на "ич". Забранява се говоренето на български език на публични места. На населението в Западните Покрайнини се налагат тежки данъци, реквизиции и глоби по всякакъв повод. Принудителният труд също се налага повсеместно. Откъсването на Западните Покрайнини от България създава изключителни трудности на населението. Липсата на пътища между Западните покпайнини и градовете на Сърбия практически ги изолира и довежда до пълно блокиране на тези територии. Голям проблем са и двувластните имоти. Терорът над българското население в Югославия предизвиква жив интерес сред водещи вестници в Европа - италианските: "Impera", "Curriero Аdriatico", "L'Ambrosieno", "Тribunе"; английския - "Маnchester Gardian", "Times"; немският: "Berliner Tagesblat". Тези вестници отпечатват редица публикации за насилията над българите, специално в Западните Покрайнини.Българското население е лишено от политически права. То може да участва в парламентарните и местни избори, но е ограничено да гласува само за представители на традиционни сръбски партии.Опитите за сърбизирането на българското население срещат организирана съпротива. На 15 и 16 юни 1924 г. в София се основава Временен върховен комитет за бежанците, който свиква първата Конференция на бежанците от Западните Покрайнини. Създава се организация с повече от 3 000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва издаването на вестниците "Западни Покрайнини" и "Западно ехо". Представителят на организацията големият български поет Емануил Попдимитров, пледира за правата на българите от Западните Покрайнини пред редица международни форуми.Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет е създаден Научен институт "Западни Покрайнини", в който членуват 44 именити български учени. Основната цел на Института е да събира и опазва материали за българския характер на населението в Западните Покрайнини.През 1923 г. се създава Вътрешната западнопокраинска революционна организация "Въртоп". Тя е основана в отговор на непоносимия терор над българското население и въплащава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните Покрайнини към България. Когато репресиите достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните Покрайнини - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в Белград.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version