България и българите > българите в Сърбия

Западните български покрайнини

<< < (2/2)

BMPO:
Клипът е прекрасен... устремени към България и Европа :lol:

Дашо:
Като цяло българското общество е длъжник на нашите братя и сестри от Западните покрайнини.
Радващ е факта, че от следващата учебна година ще има една паралелка в която ще се преподава изцяло на български език. Надявам се след някоя и друга година да има и училище/ща където да се преподава изцяло на български. :bgflag:

България надъ всичко!

Генерал Колев:
Мариана Христова

І. Граница през къщи и дворове

В края на Първата световна война, с един печално известен договор от 27 ноември 1919 г., части от територията на страната, напълно български градове и села, са дадени на съседни държави. Някои нямат късмета, като българите от Южна Добруджа, например (които за известно време стават румънски поданици) да се върнат, по време на Втората световна война, обратно в пределите й. Българите от т.нар. Западни покрайнини, жителите на Цариброд (днешен Димитровград), на Босилеград - намиращия се близо до Кюстендил български град (за който много хора в България може да не са и чували) и пр., стават част първо от Кралска Югославия, после от Съюзна република Югославия, а днес - от Република Сърбия. И колкото и тъжно е да се напише това, много от техните потомци сега, след почти девет десетилетия, са престанали да учат, пишат, говорят, мислят на майчиния си език. Те все още се наричат българи, имат, де юре, особено с последния вариант на конституцията на Р. Сърбия от 2003 г., всички права да запазят своята идентичност, връзка с етническите си и културни корени и пр. Де юре. Де факто много от тях само се наричат българи; други се срамуват малко от това даже; трети са може би "сърбияни", "югославяни", един Бог знае какви. Не са никак много тези, които настина познават и обичат езика и културата на народа, към който все пак принадлежат. (Някои може да са станали и "прави сърби", така да се каже, колкото и неточно е да се каже така.) Православните, сродноезични, толкова близки по манталитет и култура, толкова жизнени и достатъчно горди със собствената си национална принадлежност "братя сърби" (които днес по някаква ирония на съдбата са на път да изгубят толкова скъпото за тях Косово например), отдавна са решили, че което е станало тяхно, си е тяхно, какво е било преди, няма никакво значение. При това времената уж са вече напълно демократични - Сърбия и тя един ден, като страна, част от общото европейско пространство, може би ще стане член на Европейския съюз, или поне се беше запътила натам. ЕС с неговите усъвършенствани критерии за права на човека, включително що се отнася до всичко, гарантиращо езиковото и културно многообразие, запазването на културната идентичност и т.н. Ако и когато това стане обаче (ако барутният балкански погреб не избухне, разбира се, този път заради най-младата нация на континента, албанската, поради "горещия картоф" със статута на Косово или поради повече от един фактор), от т.нар. българско малцинство в Сърбия няма да е останало кой знае колко като идентичност. Ще остане едното име, при това писано грамотно най-вече само на сръбски.

Много мъка, много насилие, много манипулации е имало над това население в миналото. Най-жестоки са разприте между роднини, ако може така да се каже. Най-жестоко е понякога да направиш от едни българи сърби, именно защото имат същата вяра като твоята, Православието в случая, и език, който е доста близък, не от някоя съвсем различна езикова група. Жестоко не защото всеки насилствен или принуден избор на идентичност винаги е противен, а защото асимилирането, манипулирането на някого, който има сродни език и идентичност, може да стане по-лесно, по-невъзвратимо. И дори когато са го убедили, че няма защо да страда, няма защо да помни езика и корените си, най-добре да ги изтласка, да ги забрави (само проблеми от тях), и той точно това прави, приема другата идентичност - пак нещо остава в паметта, в съзнанието, в подсъзнанието ако щете, в личната и колективна памет. Принудата, насилствения, лъжлив, манипулиран избор. Така може в едно градче, в една община като Цариброд например, хората да си живеят, да се устройват, да мислят най-вече за алъш-вериша, търговията, икономическия напредък и пр.; заплатата на един учител от царибродската гимназия да е доста по-добра от тази на учителите в България (поне преди голямата стачка в началото на тази учебна година), а процентът смъртност и процентът самоубили се на глава от на населението да са много високи, едни от най-високите в сравнение с други общини в цяла Сърбия (дори в бивша Югославия, преди да се разпадне).

При това държава майка, България т.е., почти нищо не е могла да направи или не е направила да възпре тази асимилация. В продължение на всичките вече почти 90 години тя винаги е имала достатъчно свои проблеми. И колкото и да са се сменяли политическите режими, по отношение на българите, останали отрязани по западната й граница, е имала или скромна, повърхностна, плаха или никаква политика. (Ако не броим разбира се прословутата идея за Балканска федерация, прегръщана по различно време от различни ръководители на страната, като Ал. Стамблойски, например, който подписва през пролетта на 1923 г. известното Нишко споразумение с Пашич, или добре известните коминтерновски напъни на Г. Димитров и «братската му дружба» с Тито.) Така или иначе обаче политиката на България по отношение на "западните земи" не е довежда до възпирането на насилствената асимилация. Не облекчава страданието на немалко т.нар. обикновени хора (пращаните в лагери като прословутия Голи Оток или подобни нему), за това, че им е "трябвало повече бой ", за да престанат да се противят. Истината е горчива, много горчива, някои и днес мислят вероятно, че е по-добре да това да не се говори много, да не се знае. Каквото било било, да гледаме напред... (Само дето, как беше - преди да затвориш, помириш, надживееш една история; да затвориш всъщност една доста потулвана история - поне някои страници трябва отново да се прочетат. Да се отворят, осмислят, назоват...)


Повече- тук:
http://mediatimesreview.com/january2008/zapadni_pokraynini.php

Nordwave:
Западните покрайнини

Западните покрайнини са български територии заграбени от Сърбия през 1919г., след подписване на унизителния за нас Ньойски мирен договор. Площта им е 1545 кв.км., а населението днес около 20 000 души, почти всички българи.
  Икономически районът е изостанал, а населението там живее в бедност, само заради българското си самосъзнание. В един от двата големи града Босилеград, населен изцяло с българи, е създаден Български културно-просветен център, който има не леката задача да съхранява и опазва българското национално самосъзнание от сръбската пропаганда и насилствена политика спрямо българите там. Въпреки че всичко е толкова очевидно, Сърбия дори не иска да признае българското малцинство, а „нашата държава” дори и нехае, че поредните заграбени от народа ни територии са подложени на асимилация и обезбългаряване.
  Сега, когато сме в рамките на европейския съюз имаме пълното основание да поставим въпроса с признаването на българското малцинство в Сърбия пред европейската комисия, както и да искаме връщането на Западните покрайнини в пределите на България, защото подписаният Ньойски мирен договор вече не важи, тъй като Кралство на Сърби, Хървати и Словенци не съществува, както и марионетната държава Югославия. Много са пътищата, по които да работим и да защитаваме онова, което ни е заграбено, но не го правим, не го правят и продажните марионетни български правителства. Всичко остава в ръцете и силите на българите от Западните покрайнини и на тяхната борбеност и национален дух, поне така ще е, докато се отървем от този политически елит и изградим нова държавност.

Вестник „Нова България” http://nova-bulgaria.com

Петкан:
Български политически скандал избухна в Сърбия! Кметът на Босилеград бойкотира паметна плоча за загинали нашенци


Босилеград, Сърбия15 Май 2017, 21:28


Български политически скандал избухна на сръбска територия. Кметът на Босилеград, който е българин, бойкотира първото официално отбелязване на палежа на града от сърбите преди 100 години, уточнява bTV. Тогава 37 наши сънародници са убити. Един от малкото оцелели паметници в памет на убитите българи преди 100 години е надгробният паметник на местния учител.  Днес беше представена нова паметна плоча с имената на всички загинали българи.   Кметът на града не дойде на събитието. Официално преговорите за паметната плоча с местната власт  досега води консулът ни в Ниш Едвин Сугарев.  „Кметът беше категоричен, че няма да участва в нито едно от мероприятията. По същия начин даде уклончив отговор и мълчалив отказ да се постави паметната плоча”, каза Сугарев.  Екип на българската медия намерил кмета по анцуг в общината. Не бил поканен на събитието. „Паметната плоча не зависи от мен. Пуснали сме протестна нота до посланика и до президентството”, каза кметът на Босилеград и лидер на българското малцинство Владимир Захариев.  Вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че България  внимателно следи преговорите на Сърбия с Евросъюза по отношение на правата и свободите на малцинствата.  „Официалните власти трябва да знаят, че тук има малцинства със свои права и те са длъжни да ги спазват и гарантират”, каза Йотова. Българската държава ще продължи да подкрепя българското малцинство в Сърбия.



https://www.blitz.bg/svyat/blgarski-politicheski-skandal-izbukhna-v-srbiya_news513007.html
...
 Българската държава ще продължи да подкрепя българското малцинство в Сърбия, добре, а дали българската държава трябва да подкрепя Сърбия за членство в ЕС?
Кметът на Бослеград, уж българин, а се води по свирката на сръбските управници, на които не им е политически изгодно да се обелязва такова позорно събитие от историята на Сърбия.

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page