България и българите > Основи на националната Държава

Има ли демокрацията алтернатива?

(1/21) > >>

hahorat:
Илиян Василев*
05 декември

Последните избори показаха грозното лице на управляемата демокрация, при която малка група от хора доминират обществения избор. Ако прибавим към 60 процента негласували и близо 15 процента гласували за по-малкото "зло", се получава картина на контрол на нашия вход в ЕС от малцинство, което контролираше входа на прехода. Онези, които се прицелват в ДПС като архетип на това явление, са само частично прави. Коректната формулировка е, че ДПС е малцинство, което контролира друго малцинство, което от своя страна контролира мълчаливото мнозинство. Това е дефиницията на българския олигархичен модел. Нещо като матрьошкина демокрация.

Подобна режисура не само е лишена от въображение и интелектуален заряд, но неизбежно с времето свива ефективността на публичното и корпоративното управление, а заедно с това и перспективата пред личността - права, свободи и благоденствие. Достатъчно е да погледнем публичните търгове или конкурси, в които се "оглежда" "управляемата" демокрация. Пример са решенията по магистрала "Тракия", в която иначе глобалната практика на публично-частно партньорство се изроди в приватизиран публичен бизнес. Така е в АЕЦ "Белене", където близо един републикански бюджет инвестиции се решават от един борд на компания между явен фаворит и кандидат с поддържаща роля. Проектът може и да се окаже логичен и защитим, но рефлексът на публичната отговорност отсъства. На задължението да се "печелят сърца и умове" сред обществеността се гледа като на досадна подробност. Ражда се проектна пирамида, споена с прекия интерес на силно мотивиран затворен кръг компании и подизпълнители, които планират да разпределят няколко милиарда поръчки или еврофондове. Казват, че в България сто милиона евро могат да спечелят всеки избор. Толкова е необходимо, за да се държи мнозинството в изолация и апатия, а да се мобилизира 25% от електората в полза на "правилния" кандидат.

От едната страна на уравнението на българската демокрация стои организиран, сплотен заинтересуван кръг политически фигури, административни служители, компании, обществени структури, които нямат нужда от социално балансирани решения, от мнението на мнозинството избиратели. Те имат нужда от безропотни потребители и данъкоплатци, които да покриват сметките на "излишните" или "скъпи" свръхпроекти, да гарантират - в случая с АЕЦ "Белене" контролния пакет, ядрената енергетика и нейното лоби в европейския проект, като се блокира преструктуриране на електрогенерацията в полза на възобновяеми източници на енергия (ВИЕ), ко- и три генерация, биоизточници и други алтернативи. "Тънката" разлика между ядрената и малките нови "енергетики" е, че тя е свръхцентрализирана система, чрез която се контролира публичното управление, докато ВИЕ и новите енергоефективни технологии дават властта на индивида и локалната група. Крайният ефект е "пленяване на държавата" и преразпределение на "бъдеще" не чрез пазарна или политическа конкуренция, а чрез договаряне в тесен кръг.

Приблизително подобна картина разкрива и "битката" по предоговарянето на газовия договор с "Газпром" - предварителното медийно разгъване на "драмата" между "ужасите" на 2010 г. - високи цени, нулев транзит, "България в ъгъла" - от една страна; и "трудното, но мъдро" решение на предоговарянето. Всичко е корпоративна тайна, само финансовият ефект от над два милиарда лева е за публична консумация.

Или проблемите на софийския боклук, където кризата е медийно ясна. Остава да узнаем "изстраданото" решение в полза на конкретни компании и фигури.

Да прибавим милиардните приходи от най-скъпите в Европа мобилни телефонни услуги, възможни само благодарение на политическите протекции и пасивния потребител. Тези протекции имат политическа цена, а ресурсът се генерира от монополите. Или бюджетът, чрез който се разпределят рекордните 43% от брутния национален доход, значителната част чрез излишък, неконтролиран от парламента. Отново в полза на "нашите". И така нататък, и така нататък... Това е формулата на "контролираната", или "Политбюро", демокрация. Фасада, зад която се ширят корупция, арогантност и групов егоизъм.

В управляемата демокрация ключова роля играе вторият, или паралелен, план. Има правителство и парламент, но има съвет на коалицията - неформален център на власт. Има партии, но има инициативни комитети и граждански сдружения. Има формални и неформални лидери. Има малък и среден бизнес и пазар, но има и държавен капитализъм, поръчки и политическа олигархия. Има престъпност, която се преследва и отчита пред ЕС, но има и "босове" които са недосегаеми. Над 150 неразкрити убийства, редица странни самоубийства и нито един реален опит да се стигне докрай, дори случайно или "по погрешка". Нашата полиция и разследващите органи не са нито некадърни, нито непрофесионални, те просто са "спънати" от "недосегаемите". Има убийство - публиката се задоволява с дежурното обяснение: за възможни връзки с криминалния контингент и анонси за възможно "тъмно минало". Първата вълна на протеста е овладяна, останалото са подробности - разбити семейства, корупция, безнаказаност. Информационната "патица" е изиграла своята роля, общественото внимание е притъпено.

Тази "тъмна" сила, която стои зад неразкритите убийства и самоубийства, е опората на "управляемата" демокрация. Отначало бяха силовите групировки, които трябваше да гарантират "контролирания" преход чрез "управление" на страха.

Паралелно влезе в действие анестезията чрез масовата субкултура - чалгата и риалити шоуто. Втренченият в социалното пийпшоу по телевизора електорат, който удовлетворява "мечтата" да се надзърне в дома на съседа, се превръща "тайно и полека" от ресурс на Промяната в държател на Статуквото. Крайният ефект е изолацията на "вируса" на демокрацията и освободено пространство за управляемост чрез ерзац политика и декори. Като в истинско "потьомкинско село".

След масовите митинги на демократичните сили в началото на прехода бе форсиран проектът за дезактивация на "протестния" потенциал чрез контролирано изпускане на налягане - емиграция на младите и недоволните. Ерозията на протеста бе допълнена от информационно и медийно "упоената" вяра на останалите "у дома". Колцина от съвременните избиратели пазят в съзнанието си мярата на кризата от 1996 и 1997 г., на фона на която могат справедливо да оценят управленския цайтнот на правителството в края на 90-те. Не става дума за индулгенция на греховете, а за историческа пропорция и балансираност на оценката. Без тях изглеждат "естествени" арогантните критики за приватизацията на "Нефтохим", изричани от хора, които потопиха в дълг и де факто банкрутираха "индустриалната гордост" на България край Бургас.

Лидерите на демократичните сили дадоха своята съществена лепта в наслагването на апатия, разочарование и "умора" от реформите. Вместо критичен самоанализ и самолечение се впуснаха в бланкетни отрицания или защити, в борба за миналото, като забравиха дневния ред на българина и грижата за неговото бъдеще. В този смисъл те се присъединиха към статуквото, объркани от микса между собствената си значимост и маргинализацията на заобикалящите ги проблеми.

Заедно с последната предизборна кампания се организира и антикампания, която трябваше да отведе масовия избирател в паралелната реалност на риалити шоу в най-гледаното време и да покрие информационно плахите опити за конкуренция и избори. Електронни и печатни медии почти солидарно отразяват всяка въздишка, дума или проява на "новите" риалити герои. Медиите правят рейтингите, създават популярност на мними герои, а след това оправдават избирателността си с "нуждите" на пазара.

Джордж Оруел предположи идването на "Големия брат" през 1984 г. У нас "контролираната демокрация" закъсня с 22 години. Биг брадър дебне и ви внушава, че е грехота да не го гледате, а да предпочетете среща с приятели, с книга, с жива или записана музика, камо ли да потърсите самоусъвършенстване и отговор на своите въпроси в публицистична и разследваща журналистика. Току-виж сте излезли от зададената матрица. Всяко съмнение в ерзац демокрацията се неутрализира чрез маргинализация на инакомислещите, чрез медийно мълчание или информационно припокриване с нови месии, пророци и теми. Основна версия и бекъп.

Всеки път, когато останалите на инат избиратели и данъкоплатци започнат да излизат от пълната упойка, се прилага нова доза политически наркотик с програмирано действие - национализмът на "Атака", отровните двойници на "земеделските" и "демократически" формации, досиетата, еврофондовете и т.н. Голяма част от най-активните националисти, именно защото са програмирани, мълчат по драмата с българското момиче в Гърция (нито Министерството на външните работи, нито правителството, нито президентът, нито парламентът имаха реакция), мълчат, когато ни тропат по масата с поредната доза политическа арогантност близки и далечни енергийни партньори, когато "приятелски" ни наричат троянски коне, а заплашват с ембарго ЕС заради България.

Моделът на управляема демокрация все пак е безнадеждно закъснял да бъде успешен и траен. Идва Втората вълна. Тази, която ще ни освободи от зависимостите на прехода и от неговите сценаристи. Тя ще дойде по-бързо и по-радикално, отколкото си представяме. Няма как да станем по-богати и по-свободни, ако не си върнем правото на избор.
*Авторът е бивш посланик на България в Русия

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=298264

Nordwave:
1. Истинска демокрация не бе осъществена никога. Съблюдават се не желанията на народа, не народът бива слушат по основните въпроси, а управляват малки клики начело на партиите, поддържащи системата, и техните институции. Тези клики се подсигуряват срещу промяната на системата чрез едно недемократично избирателно право, ограничителни клаузи, финансиране на партиите от данъчни постъпления, подбор на кандидати, абсолютно владеене на всички средства за масова информация, очерняне и оклеветяване на критични спрямо системата инициативи и т.н.
2. Икономиката беше направена зависима от системата. Доколкото тя не е одържавена, действителните резултати както на работодателя, така и на работника и служителя, се “наказват” данъчно. Формирането на капитал и имущество е направено невъзможно (освен чрез измама), насърчаването на икономиката зависи от връзки и дарения. Дребните занаятчии и производители биват систематично унищожавани и се възпрепятства справедливото разпределение на националния доход на базата на създаденото от отделния човек за обществото.
3. Държавата беше вкарана в задлъжнялост с нечувани размери. Под предлога “държава на благоденствието” беше изградена една система, при която днес разходите за тази “благоденстваща държава” могат да се набавят само чрез дългове, а заплащането на различните предизборни примамки утре не е изяснено.
4. Бюрокрацията расте безпределно. В стремежа да се направят зависими от системата колкото се може повече хора беше раздут един апарат от служители, който още сега изяжда по-голямата част от данъчните постъпления.
5. Настоящото благоденствие е съмнително и преди всичко не е създадено от тази система. Един усърден, трудолюбив, интелигентен и пестелив народ създава стойностите и ценностите, които системата използва за себе си и смазва с тях своите апарати, предизборни кампании, по-точно валяците на своята пропагандна машина. За дела в полза на обществото се дава това, което остава, тъй като все пак не всичко може да се изразходва за интересите на системата. Но и при възлагането на тези работи царят корупция и интереси на системата. Всички разходи обаче се плащат не само с данъчни средства от работещата част от народа, но и от спестовните влогове, които от година на година губят от стойността си.
6. В културно отношение ние живеем от ценностите, създадени в миналото или от престижни начинания, финансирани със средства от данъци. Една нищожно малка група от верни на системата набедени хора на изкуството бива издържана; творящите не се стимулират или биват принизявани.
7. Ако у младежта все още са налице силна доза идеали и идеалистично мислене, то това е пряко намеренията и действията на тази система, която повече от 40 години се опитваше да принизява и да прави смешни ценности като жертва, вярност, честност, смелост, благородство, твърдост.
8. Отбранителната способност и готовността на нашия народ за отбрана систематично бяха подкопавани и разрушавани. Не войникът, който – обучен и въоръжен първокласно – е готов в случай на нужда да защитава с живота си общността, беше изведен като цел, а “гражданинът в униформа”, който с досада изслужва необходимото време. Беше възпитан не офицер – образец за пример на войника и човека, а зависим от системата “служител в униформа”.
9. Нашата младеж не стана по-щастлива, а по-благоденстваща. Беше отгледано и възпитано не поколение, готово за съзидание, ориентирано към бъдещето, вдъхновено, свободно в рамките на обществения ред, отдаващо импулсивно най-хубавите години на своя живот, а растат младежи най-вече освободени от материални грижи, заробени от потребителски нагласи, с манипулирано мнение, безкритични, глупави, скучни, лениви, отпуснати и мудни; услужливи инструменти в интерес на системата, които очакват още повече пари, дотации, кредити, помощи и сигурност, без да мислят за необходимите жертви или без въобще да мислят. Че тъкмо младите хора са тези, които – ако и да са малцинство – са настроени отхвърлящо, дори враждебно спрямо тази система, която им е дала всичко, свидетелства за хилавостта, празнотата и глупостта на нашите властимащи; и ни дава надежда за бъдещето.
10. Чрез непрекъснато заливане с пропагандата от страна на системата и отклоняване към второстепенни неща на избухващото от време на време възмущение беше постигната една широко разпространена нагласа: “Така и така няма полза”, един отказ от критично мислене или от твърдата воля да се променят също така осъзнатите неуредици. В случай на нужда към тази пропаганда се добавят брутално, безчувствено подтисничество, заплахи, очерняне и оклеветяване. Но едно общество никога не живее посредством напразно, безцелно вегетиращи, мърморещи марионетки, а само чрез творчески личности, които не са задължени на никаква система, а само на общността.
11. Градове и области бяха разрушени по егоистични причини и такива от полза само за интересите на малко на брой групи, без оглед на минало и бъдеще. Големи градове загубиха лицето, а с това и атмосферата си. Духовни ценности биват замитани настрана с материални аргументи. Вместо жилища, бяха изградени казарми за наематели; вместо църкви, бяха създадени душевни силози; вместо пространства за живеене – агломерации. Вместо да бъдат сближавани, общините бяха сбутани наедно по партийно-политически причини. Вместо да се държи сметка за предвидимото развитие на транспорта, той беше оставен да нарастне до хаос и сега срещу това се излиза само с увеличаване и въвеждане на нови данъци и глоби.
12. Все така децата са гарант за по-нататъшното съществуване не само на народа, но и на обществото. Който не признава биологичната стойност на детето, трябва най-малкото да признае стойността на бъдещия данъкоплатец и носител на обществените тегоби. Системата направи домакинята и жената-майка смешна, а също и трепещата се за своето благоденствие семейна двойка с възможно най-малко деца на съвестта, оставяни през деня сами и носещи ключовете на семейното жилище провесени на врата; доколкото думата съвест във връзка с тази система вече не е подходяща.
13. Самозабравили се бюрократи, партийни функционери и паразити, които са могли да си осигурят благосъстояние въз основа на определяните от самите тях – но винаги единодушно – заплати и представителни пари, чрез многобройните си постчета и странични доходи, а също и чрез подкупи, биват сочени като “успели”, а с това и за пример. Не благосъстояние чрез труд и постижения, а чрез бездействие, е целта на тази система.
14. Отделната личност все повече се прави зависима от системата чрез анонимни институции и апарати. Под претекст за сигурност, негарантирана от нищо, той става роб на здравни каси, служби, застрахователни компании, камари, администрации, а с това и на системата и нейните носители, които заемат почти само ключовите постове.
15. Истинската независимост на страната, която може да се основава изключително на собствените постижения, на собствени полезни изкопаеми, на най-икономично използване на приемани от предните поколения и заработвани нови стойности и ценности, както и на готовността за тяхната защита, беше предадена и оставена на произвола чрез натрупване на дългове и икономическа зависимост.
16. Историческото съзнание, което, разбира се, не може да бъде атакувано или осребрявано, което обаче е незаменимо като предпоставка за самоосъзнато и постоянно развитие на един народ, беше последователно разрушено.
17. Думата “ред” не само бива оспорвана, но се оценява и отрицателно. “Неангажираност”, “разрушение” и “егоизъм” се превеждат с “индивидуализъм”, “свобода” и “успех”. “Прогрес” на езика на системата означава не вървеж напред от подсигурена и изпитана основа, а необузданост и унищожение на сполучливи форми и ценности.
18. Не качеството, постоянството и устойчивостта бяха издигнати като ръководно начало и основна насока за всичко живо, трудещо се и творящо, а евтинията и начинът на мислене и нагласите за производство на стоки-еднодневки, интензивно потребление и бързо захвърляне. Така не само икономиката се придържа към тези принципи, но и стилът на живот на отделния човек. Но така тази система е също една система, хвърляща всичко на боклука, носителите й са фигури, които могат да бъдат изхвърляни, а нейните политици могат също по всяко време да бъдат заменяни и изхвърляни; ако и с право на пенсия.
19. Земеделският стопанин все повече бива принизяван до степен производител на хранителни продукти, комуто не се заплаща пълната и действителната стойност на добитото. Напротив, той бива спиран да предоставя произведеното от него на обществото. Също както земеделеца, за глупав бива смятан всеки, който е готов да прави много за малко пари.
20. Нашите университети се превръщат в образователни фабрики, които произвеждат висшисти без цел и мярка. И тук за следване във висше учебно заведение решаващи са не постиженията и талантът, а престижното мислене, срамът от физическия труд, както и съображението да се живее за сметка на обществото.

Amenhotep:

--- Цитат ---повече от 40 години се опитваше да принизява и да прави смешни ценности като жертва, вярност, честност, смелост, благородство, твърдост.
--- Край на цитат ---
Не разбирам, какъв е проблемът в тези ценности?

Бай Иван:
Проблемът е, че тези ценности изграждат личности, а не електорат.

Machtwille:
Вредна ли е демокрацията?

http://nakev.blog.bg/viewpost.php?id=249008

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия