Обща категория > Конспирация

Каменни мистерии

(1/2) > >>

Hatshepsut:
Трованти – мистерията на "живите камъни"
В централна Румъния, в област Вълча, природата е създала най-изумителните каменни скулптури.
Тези камъни могат не само да растат, но и…да се размножават.

Местните хора ги наричат трованти. Те са с тегло от няколко грама до повече от тон. Обикновено са със заоблена форма, без остри ръбове.
Невероятно е, но обикновените на външен вид камъни, след дъжд започват да растат като гъби. Вътрешният им строеж също е необичаен – ако се разцепят наполовина, то както при дърветата, могат да се различат отделни пръстени около ядро.

Според местните хора това са "живи камъни". Учените не са успели досега да разкрият тайната напълно. Според тях камъните са пясъчници, които увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните „растат“.

Но има една особеност на тровантите, която учените не могат да обяснят. "Живите камъни", освен, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като на повърхността на камъка се появява неголяма издутина, която след време нараства и когато стане достатъчно голяма, се откъсва. Ако растежът на камъните може по някакъв начин да се обясни, то процесът на деление на каменното ядро не се връзва с никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите кара някои специалисти да се замислят дали тези камъни не са някаква неизвестна досега неорганична форма на живот.

Тровантите имат и още една фантастична способност. Подобно на знаменитите пълзящи камъни от Калифорния, някои трованти се приплъзват от място на място.

Местните жители знаят от стотици години за необикновените тровантите и не им обръщат голямо внимание. Преди дори ги използвали като строителен материал. Сега тровантите са една от забележителностите на Румъния, заради която тук пристигат туристи от цял свят.







http://www.elixirofknowledge.com/2014/01/science-mysteryliving-stones-of-costesti.html

Hatshepsut:
Мистериозните каменни топки в Коста Рика


Археологията ни е изправяла пред всякакви загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с колекция от топчета.

Тези в Коста Рика обаче са доста големи и едва ли стават за игра. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма “Похитителите на изчезналия кивот”, където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.

Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, но са описани научно едва през 30-те години на миналия век, така че се смятат за сравнително ново откритие. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Е, ясно е, че и древните са разполагали с безжична мрежа.

Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби. Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални символи.

Изследователите са единни само по един въпрос – че топките са дело на човешка ръка, което прави постижението още по-впечатляващо. Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми. Тази теория е толкова интригуваща, че по нея работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са изработени от гранодиорит - магмена скала, близка по състав до гранита. Никой обаче не е успял да демонстрира досега, че на него може да му се въздейства по химичен път, за да бъде оформен.

Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки. Пренасянето на каменните блокове от индианците е било трудна, но не и невъзможна задача, тъй като те вероятно са оформяли сферите на място, за да се търкалят по-лесно. Въпреки това според изследователите за преместването на всеки каменен блок са трябвали доста големи групи мъже, а и индианците не са разполагали с кой знае колко съвършени сечива. Интересно е също така, че не е намерена нито една недовършена топка.

Остават обаче въпросите как точно са били направени топките и с каква цел. Според някои сферите са толкова гладки и съвършено кръгли, че индианците вероятно са използвали някоя тайна за нас технология, взета например от извънземни? Тук обаче има един проблем – много малко от топките са тествани със съвременни измервателни уреди. Когато са открити през миналия век, най-големите, полузарити в земята, са били мерени само с отвес и вземане на обиколка в хоризонтално положение, като диаметърът се е изчислявал по математически път.

Други от топките пък са толкова увредени от климатичните промени, че е трудно да се разбере колко гладка първоначално е била повърхността им. Всички тези уговорки обаче не могат да оборят факта, че някои от тях, запазени от дебели пластове пръст, са учудващо кръгли и гладки.

Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив. Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.

Първите научни изследвания на топките са направени малко след откриването им от Дорис Стоун, дъщерята на изпълнителния директор на United Fruit Company. Те са публикувани през 1943 г. в списанието “Америкън антикуити”. Нейните изследвания привличат вниманието на учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет. Заедно със съпругата си и екип той организира експедиция до южната част на Коста Рика и именно той прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира. Интересни са разказите на жена му Елеонор за преживяното там. “Като съпруга на учен, която го придружава навсякъде, аз съм свидетел на много неочаквани открития. Нищо обаче не е гъделичкало повече въображението от невероятните каменни топки в Централна Америка. Загадките, които те поставят, могат да затруднят дори дидактическите умения на Шерлок Холмс ”, пише тя в спомените си за експедицията в Коста Рика.

При разкопките Лотроп идентифицира пет големи групи от топки. Три от тях изглеждали да са на оригиналните си позиции. Във всяка от групите имало една базова линия от 3, 4 или 5 сфери. Други топки, подредени отстрани, оформяли триъгълници. Според археолога най-логичното обяснение било, че конфигурациите имали астрономически или ритуални функции.

Освен че измерил повечето топки (макар и с несъвършени уреди), Лотроп ги класифицирал в таблица и се опитал да открие възрастта им. Започнал да копае около тях и открил много глинени съдове, по които датирал топките. Смята се, че те са направени в периода от 200 г. пр.н.е. до 1500 г. сл.н.е. Най-много сфери обаче, изглежда, са били изработени в периода от 800 г. пр.н.е. до 1200 г. сл.н.е. Би могло да се твърди, макар за техния произход все още да се спори, че култът към изработването на каменните топки е доста късен и вероятно е продължил на места чак до 16. век, пише Елеонор Лотроп.

Днес каменните топки се използват като декорация на важни административни сгради, училища, болници и богаташки къщи, има ги и в по-големите музеи в Коста Рика и Централна Америка. Те обаче не престават да гъделичкат въображението на изследователи и пътешественици, защото никой не иска да приеме, че стотици каменни кълба са създадени и подредени на огромна територия, без за това да е имало някаква изключително важна или тайнствена причина в миналото.

http://www.obekti.bg/misterii/11165

Hatshepsut:
Странните камъни на един новозеландски бряг


Камъните Моераки и до днес си остават един геологичен феномен, а необичайно големите им размери и сферична форма продължават да удивляват учените. Те се намират на бряг Коекохе в Нова Зеландия и са обявени за научен резерват. Местните маори имат свои митични истории за произхода на камъните, а белите хора ги виждат за пръв път през 19 век. Някои пък направо ги наричат извънземни яйца. Напоследък мястото е известна туристическа атракция. Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

http://www.obekti.bg/galeria/31-snimki/11633

Тези големи, сферични, извънземни и доста изумителни камъни се намират на брега на  плажа Коекохе, разположен на Южния остров на Нова Зеландия. Те са известни като  камъните Моераки. Смята се, че са се оформили на морското дъно от седиментни наноси, натрупани около ядро по начин, подобен на този на формирането на перлите. Някои от по-големите камъни тежат по няколко тона, а диаметъра им достига до 3м.
 
Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци - гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

https://www.nasamnatam.com/slideshow/kamani_moeraki_noca_zelandia-977-445.html

Hatshepsut:
Пеещи скали всяват ужас в цял свят


Много народи имат легенди за скали, които пеят. Оказва се, че това е истина, твърдят специалисти по изучаване на скалните маси. Според вярванията на хората скалите пеят и стенат, защото там са заключени душите на мъртъвци.
Такава скала има край американската река Ориноко, която векове наред всявала ужас в местното население. Подобно място съществува в пустинята Мохаве в Калифорния. Тази пустиня е доста камениста. Но сред хилядите камъни има един голям, който напомня обърната пирамида. Това е свещен камък за индийнското племе апахи и има свое име Учеакуочуке — пеещият камък.
Недалеч от Алмаати, на десния брягна река Или също има легендарна пееща планина. Ако се затичаш надолу по склона й, тя започва да издава ужасни звуци – първо тихо, след това все по-силно, докато станат толкова силни, че се чуват на километри...
В американския щат Пенсилвания, в района на река Делауеър, се намират така наречените звънтящи скали, известни още като пеещи камъни. В Източна Пенсилвания те са толкова много, че става въпрос за истински феномен. В окръг Бакс те са известни като Градината на камъните, а в Бриджтаун тауншип – като Звънтящите скали.
В окръг Франклин те са прочути като Пръстена на Дявола. Във всички тези места скалите звънят като камбани. Те са различни по големина – от малки камъчета до огромни, тежащи няколко тона каменни късове. Те се отличават от обикновените камъни по това, че са тъмночервени.
Няма логично обяснение защо тези скали и камъни звънят и пеят, а останалите, които се намират близо до тях – не. Не е ясно и на какво точно се дължи фактът, че те наистина издават звуци.

http://sanovnik.bg/n4-5960

Spartak:
И един интересен поглед към света.Поредица филми от А.Скляров за наличие на високо развита цивилизация в далечното минало.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия