Автор Тема: Бранникъ  (Прочетена 14704 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Siegfried

  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,933
  • Карма: +89/-58
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Catholic Christianity-Catholic
Re: Бранникъ
« Отговор #20 -: Ноември 20, 2017, 13:14:41 »
Д-р Стефан Клечков - български финансист и д-р по международно право, член на родолюбивата организация ''Млада България“ и ръководител на организацията ''Бранник“., областен управител на Беломорието, 1942-1944г., жестоко убит от гръцките комунисти през 1945г.

На 18.09. 1944 г. край Саръшабан е заловен от гръцки шумкари. Д-р Стефан Клечков е арестуван и изпратен в България, където вече на власт след преврата на 9 септември са комунистите под маската на т. нар. Отечествен фронт. Те го хвърлят в Хасковския затвор. После е преданен от българските комунистите на гръцките им другари от ЕЛАС. По това време в Беломорието са комунистите от ОФ Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков, които предават от името на ОФ Беломорието на гръцките комунисти. За беломорските българи това означава смърт, преминала под лозунга за прочистване на българските ''фашисти''.

На 1.02. 1945 г., д-р Стефан Клечков е убит по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията, и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, гръцките комунисатически варвари подробно му описват какво го чака. Докторът само помолил да му разрешат да види за последен път на снимка съпругата и малката си дъщеря. Д-р Стефан Клечков става една от стотиците хиляди жертви на гръцкия варваризъм и терор над българския народ. Брат му Христо Клечков е разстрелян от българските комунисти без съд и присъда след преврата на 9.09.1944г.

PS РОДООТСТЪПНИЧЕСТВОТО и работата в УСЛУГА на чужди държави, на местните клошари, обявяващи се за комунисти, много ясно показва, че комунистите не са "българи", а славянски българофоби, и че тази АНТИбългарска партия, днес наричаща са БСП трябва да бъде АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНА, а членовете й съдени, по ЗЗД и обявени за опасни за националната сигурност на България !

Героите не умират

Д-р Стефан Клечков


НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТИМ !!!
« Последна редакция: Ноември 20, 2017, 13:56:19 от Siegfried »
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Бранникъ
« Отговор #21 -: Декември 29, 2017, 20:48:05 »
Младежка организация „Бранник” – между историята и пропагандата

Обща  характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на  марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за  изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на  историята на българското общество и държава след Първата световна война  се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура,  произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим. 
   В българската историческа наука до 1989 г. се утвърждава  тезата, че  след края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. в страната се  налага фашистка диктатура, която преминава през различни етапи в своето  развитие. В научно обръщение влизат понятията „военнофашистка  диктатура”, „монархофашистка диктатура”, „военен фашизъм”, „граждански  фашизъм” и др. Естествено родолюбивите и националистически чувства,  изразени в програмите и пропагандата на редица националистически  организации, биват заклеймени и унифицирани с навлизащите в Европа нови  идеологически течения на фашизма и националсоциализма.
През  40-те години на миналия век се появява една организация със силно  изявени националистически постановки в своите идейни и пропагандни  материали. Това е Организацията на българската младеж „Бранник”, която  се различава от останалите националистически формации по това, че се  превръща в казионна организация, ръководена от държавата и  олицетворяваща авторитарния царски режим. Основни характеристики на идеологията на „Бранник” са дълбоко  вкоренените черти на родолюбие и патриотично мислене  (националистическо), подхранвано от връщането в националната ни история и  показването на различните исторически примери за подражание. Силно  застъпена е тезата за водача, присъща за целия разгледан период за  авторитарно настроените национални сили, като цяло за десния политически  поток в страната. Водаческите  схващания отново се позовават на силните примери от националната  история, на великите българските владетели, успели да съхранят  българщината. И ако съществува някаква зависимост между дадена  историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между  господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се  борят за налагането им.
    Първо място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на  бранниците към българския цар. Йерархията на организацията почива върху  водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е  единственият върховен вожд на българския народ. Както в българската  държавно-политическа идеология, така и в бранническата идеология  монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип.  Водаческото начало води своя произход от българската история. Като  пример се посочват владетелите Аспарух,Тервел, Крум и Симеон – „това са  имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в  българският държавен живот”. 
Ясна  е идеята на бранниците в подкрепа на цар Борис III и неговата изконна  историческа мисия за възраждане на могъществото на България на Балканите  по подобие на ярките примери от българската история. Те се ръководят по  повелите на времето, оттам идва това унифициране на личността на царя  със средновековните български владетели. Както те са били изразители в  съхранението на всичко българско, в запазване на българщината, така и  днешният царски институт се опитва да продължи и съхрани тези национални  черти. Това свидетелства за безкрайното родолюбие на бранниците, което  се корени в националната им идеология. Пример за проявата на  патриотичните принципи в основните начала на идеологията им е  националното им чувство: „Така чувството на национална самоувереност  израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и  героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите  културни завоевания”
    „Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна  и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която  се проповядва от марксистката идеология. Силният антикомунизъм,  застъпен в техните възгледи, не може да бъде считан за основен факт,  определящ организацията като профашистка. Именно това идеологическо  противопоставяне между национализма и интернационализма, проповядван от  комунистите, е в основата на тази омраза на бранниците към левите идеи: „Днес  българското общество е свидетел на безпощадна борба, която „Бранник”  води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в  страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и  стихийно на исторически, културни и морални ценности”
    От разглеждания период, темата за национализма е широко застъпена в  обществено политическия живот на Царство България. Основен изразител на  идеите за национализма стават младежките формации – СБНЛ, РНБ, БМСОП,  ОБМ „Бранник”. Те застъпват силния национализъм, които трябва да е в  съчетание със силното социално начало в изграждането на Велика България.  Национализмът се превръща в идеологически фундамент, социалното става  доминиращо съдържание на основните програмни текстове. Извлечен е  огромен исторически урок – националното и социалното трябва да бъдат  свързани, за да може новият модел за обществото да функционира. Това  най-ясно се олицетворява и може да се резюмира с легионерския девиз: „Национално могъща и социално справедлива България”.