Автор Тема: Произходът на българите  (Прочетена 36161 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,525
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Произходът на българите
« Отговор #130 -: Юли 02, 2018, 12:28:15 »
Или кой има сметка и защо се крие истинския произход на Българите!?

“Пускам тази тема, защото ми писна в България официалната администрация да налага в Българските Училища все още да се изучават глупостите, СЪЧИНЕНИ преднамерено от руснаците и бългаските комунисти, че НИЕ Бълг-АРИИ-те сме били славяни! Че Българите били тюрки, диваци, хуни и тем подобни глупости, че Тангра бил Български Бог и т.н и т.н. Никой от тези ПСЕВДО-Историци няма добластта и Не иска да си признае, че вече има, както АРХЕОЛОГИЧЕСКИ, така и НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за Арийския или Индо-Европейския произход на древните Болг-АРИИ, има доказателства за това, че нашите предци са били последователи на Зороастризма, а последните археологически открития, както и рестварираните напълно колони на няколко Български Кана, изкараха още Много доказателства в тази насока.

Винаги съм се радвал, когато всички са толкова ентусиазирани за Светлия Българския празник 24 Май, но след като чуя от няколко телевизии и прочета в няколко вестника, че празника НЕ бил на Българската писменост, а на някаква си славянска писменост и култура, започвам да се чудя, аз в България ли живея или в СЛАВЯНИЯ!? Без да искам да обидя някой, но аз се чувствам малко неловко, а и обидно, когато някой иска да ме изкара СЛАВЯНИН тоест - руснак, сърбин, хърватин, чех, поляк и т.н., но не и БЪЛГАРИН - какъвто всъщност е всеки един от нас. Според мен Всички Българи трябва да се ГОРДЕЕМ с Арийския си произхода а Не да се срамуваме от него, защото нашите предци са били Велик, Горд и Непримирим Арийски народ, а вижте червените безродници до къде докараха България последните 64 години!

"Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, "склави" значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз, северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия...

Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше и да става дума."

/ИЛИЯ ИЛИЕВ/ Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици /

... разликата между българите от времето на Авитохол, Курт /Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци. “Най-краткият начин, по който може лесно да се отговори на питането, дали и доколко днешните дунавски българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от тюрките. Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес... по всичко личи, че българите имат забележимо по-малко славянска кръв, отколкото гърците, албанците, румънците или унгарците.

Дунавските българи запазват не само езика си, но и историческата си памет - до османското нахлуване те не прекъсват нито за момент връзките си с кубанските и волжките българи."

/"Славяни ли са българите?"- Пламен С. Цветков/

"Древните българи са били индо-арийски народ

За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др."/Иво Андровски - историк/

Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, нито пък сме славяни, тъй като такава народност просто не съществува. Няма славяни, има източноевропеиски народи. Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи - траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация."

/"Ние, Болг-Ариите" - Шегор Расате/

"Академик Державин (1946 г.) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари , не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
(Державин Н.С., 1946 - "История на българия" - т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.)

"Ако се запознаем с най-старите български реликви, първата особеност, която ще се хвърли в очи е, че ... единственият народ, който е оставял надписи в нашата страна, са били древните българи.

Всички открити надписи са оставени или директно на езика на Аспаруховите българи, или от българските канове на гръцки език... Същевременно многобройните уж славяни, нe са оставили дори и един-единствен надпис на техния език, макар и с гръцки букви. Всичко това изглежда твърде странно, тъй като един многброен народ би трябвало да остави някакви, макар и частични следи от своето присъствие...

И древните траки... са оставяли свои надписи, служейки си с гръцката азбука...”

/Петър Добрев - "Кои сме ние българите", ИК "Галик" София, 2000 г./

"Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че (пра)българите били "ниски монголоиди"."

Славяните са едно странно явление на света, подобно на чудовището от Лох Нес и Снежния човек, а една особеност, която се набива на очи, че отначало всички, които са ги виждали, са били хървати. Ако хърватите си нямат собствена история и e трябвало да си я измислят, това не ни касае, но Славянската доктрина, създадена от тях, се оказва антибългарска

Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “Колко народа покръства Борис” от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор, в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.

Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (?) рисунка (виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета”.

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения. Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”.

Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя.

Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните... и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България” На българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвежда гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руснаци и албанци ще присвоят българския двуглав орел като свой царствен герб. Личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила, а рода на покровителите си – Бобалевич, като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало, политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”

И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и т. нар. слависти. Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ... скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методий не става и дума.

Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци по време на краткия си престой там през 1761 г., и широко се ползва от него като сигурен източник (!?). Затова и неговата история е логично да е озаглавена „История славянобългарска”! Защо обаче официална българска историческа наука и до сега премълчава и не забелязва, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата - в 1761 г. е озаглавена „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите.

Също така първото печатно издание на историята на Христаки Павлович, която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ” (но Не и славяно-болгарская). В книгата на Орбини поради пристрастие или нещо друго, българите са представяни като разорители, грабители и убиващи жестоко! В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, както и на цар Самуил над гърците. В описанието за сърбите и византийците обаче, думите употребени за българите, като „жестоко” и „разорение” са спестени!!!

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят (!!), което се разбира от Азовския завет и “Начертанието” на Петър І Велики, както и “Начертанието” на Екатерина ІІ Велика.
Това е доктрина възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания (и до сега), кражбата на българското сирене, кисело мляко, българския фолклор и танци, и обявяването им за “елински,” издаването на помашко-гръцки речник, както и толерирането на татаризма и до сега в Руската федерация.

От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия ще глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и ще води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия ще се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а Сърбия ще стане основния проводник на панславизма (антибългаризма).

За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си !

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията, а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже, защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”. PS Защо до ден днешен темата за истинския произход на нашите деди е Табу! Тези с червените петолъчки са едните, които наложиха славянизацията на Народа ни, ясно е, че те силно искат да са СЛАВЯНСКИТЕ БРАТЯ на руснаците, но има ли и други заинтересовани да бъдем определяни като - слуги, роби ("склави" от латински) и защо 20 години след 10-ти XI 1989 г. тази тема не се коментира, а децата ни учат съветските глупости и простотиите на интернационала.”