Автор Тема: За Орфей и орфизма  (Прочетена 12755 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #20 -: Август 04, 2012, 21:38:54 »
Документалният филм "Истината за Орфей"

Филмът за Орфей от 2008г. е сниман по световните стандарти на Нешънъл джиографик, Дискавъри и Би Би Си. Той дава отговори на въпросите: Кой е Орфей? Къде е живял? И кога? От кого се учил? И защо е бил убит? Авторът Стилиян Иванов защитава една нова за нашите наука теза - Орфей е не просто велик музикант, но и учител, реформатор, просветител, предвестник на християнството. Продукцията представя десетки археологически обекти и артефакти, доказващи, че в основите на европейската цивилизация стои не само ценностната система на Древна Елада и християнската религия, но и тракийската култура. Игралната част са възстановки на събития, а документалната изследва писмените извори за Орфей. Сред консултантите на продукцията са проф. Валерия Фол, проф. Богдан Богданов, проф. Иван Маразов.Филмът черпи информация от антични извори, но представя и съвременни спорове за това кой е Орфей и за същността на орфизма.

« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:29:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #21 -: Юни 07, 2014, 20:49:01 »
ОРФЕЙ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В БОГ


Орфей, обграден от зверове - антична подова римска мозайка от Палермо - Археологически музей в Палермо, Сицилия

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение, дори и хилядолетия след смъртта им. Нашият Орфей е доказателство за това. Създадени са много статуи, художествени мозайки и фрески изобразяващи славният певец. Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци, трогващи, дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта, литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.


Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология (наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия (въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството.

Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Няма грешка, Христос е наречен Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората.

Орфей е отъждествен с нашият Господ, от когото идва спасението и просветлението. В това, разбира се, няма нищо чудно, и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човешкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се, най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори в ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли, обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания, Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват. Прокрусен от мъка, Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смъртта си. Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакнанките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се, се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Това е легендата предадена от елините. Те обаче са приели всичко буквално и не са успели да вникнат в смисъла на тази трагична и вълнуваща история. А тя съдържа дълбока мъдрост. В съдържанието са вплетени важни идеи, до които велики мислители ще достигнат едва след дълги векове.

Чак около хиляда години след великият тракец, Буда ще заключи, че привързването води до нещастие, че материалният свят е една илюзия, която ни е оплела с невидими окови причиняващи страданиие на душа и тяло. По-мъдър урок е трудно да се даде. Не е възможно по-добре да се каже, че трябва да живеем днес, сега, да се насладим на всеки момент, да обръщаме внимание на близките си, защото хубавият сън може внезапно да свърши. Всеки момент е уникален и никога няма да се повтори, такова е естеството на света.

Нито плач, нито молби ще върнат загубеното, затова е по-добре да се радваме на любовта и топлината давана от близките ни, докато можем. Трябва да превърнем момента във вечност, обръщайки очи към красотата на човешките отношения и пиейки от щастието, поднесено ни от божията обич. Да, душата е безсмъртна, отново ще потеглим по определен път, но вече няма да е същото, а не е и нужно. Децата са щастливи, защото за тях всичко е ново. Танцуващите листи на дървото, безкрайният полет на облаците, опияняващият аромат на цветята, щумът на водопада и танцът на морските вълни изглеждат съвсем различно в детските очи. Невинните се радват истински и затова детската душа е изпълнена със светлина. Младите кипят от енергия, защото не са натоварени с бремето на светските грижи, които животът струпва на плещите ни. Колкото и стоически да гледаме на изпитанията те оставят дълбоки белези в нашето съзнание и ни карат да остаряваме.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само болка. Орфей постига невъзможното карайки Харон да го  допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно... ,но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива...

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно, макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис - обожественият духовен водач на гетите. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител, човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни племена (келтите).

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Добротата и чистосърдечието са типични черти на българина, както също благородството и милосърдието. Ние сме особен народ, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас, защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите.


Статуя на Орфей на входа на Кърджали


Орфей и Евридика - 1864 - Фредерик Лейтън, Frederic  Leighton  - (Kъща-музей на Лейтън, Лондон)


Nymphs Listening to the Songs of Orpheus - Charles François Jalabert - Orpheus, the legendary poet of ancient Thrace,
oil on canvas, 1853 - Walters Art Museum, Baltimore



Орфей и Евридка - Christian Gottlieb Kratzenstein-Sub - 1806

https://sparotok.blogspot.nl/2013/03/blog-post.html
« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:32:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #22 -: Август 28, 2014, 22:04:46 »
Тайнството на орфическите мистерии


„Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

Легендата разказва как Орфей влязъл през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обична съпруга Евридика. Не успял да я спаси и в мъката си спрял да вижда другите жени. Тогава разярените вакханки го разкъсали и хвърлили в реката.

Всяка капка от кръвта му се превърнала в нежно планинско цвете – силивряк,

орфеевото цвете. В наше време науката е установила, че то е на над 2 млн. години и може да се възстановява след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от NASA и от руски секретни лаборатории – така пише в старите вестници… И днес чудното орфеево цвете може да се види в Родопите. Както и някои от тогавашните мистерии, сладкодумно описвани от разказвачите на легенди…

Някога орфическите мистерии били част от тайни учения, в които били посветени малцина, най-достойните според тогавашните разбирания (гръцката дума mysterion или по-често в множествено число mysteria означава таен култ). Наречени са на Орфей – митичния певец, който произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил син на тракийския речен бог Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават почит на нейните божества.

Oще като младеж Орфей пътувал до Самотраки, а после

отишъл в Египет, където бил посветен от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал около себе си аристократите и също започнал да посвещава в тайнства.

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон, където са извършени две изключително съдбоносни за човечеството предсказания.

Александър Велики разбрал, че ще завоюва Азия и света, а римляните – че ще създадат световна империя. По сведения на римския историк Светоний „бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените части в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула и жреците му потвърдили, че синът му ще стане господар на целия свят”.

Подобно знамение получил и самият Александър Велики,

когато „принасял жертва на същия този олтар“. През 2008 г. археолози обявиха, че са открили въпросното светилище в Перперикон. Находките показват, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро жрец, надарен със свръхестествени възможности, но и притежаващ задълбочено познание, а учението му е било своеобразен опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влязла в противоречие с официалната тракийска царска идеология и е твърде вероятно да е станала причина за гибелта на певеца.

Съвременната наука смята, че героят е вдъхновил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия в края на второто хилядолетие преди новата ера. По-късно се разпространява в Гърция и средиземноморския свят.
Някои смятат, че

първите школи за посвещение в Европа са били именно създадените от Орфей

в Родопите. Основна за орфизма е вярата в безсмъртието – в живота отвъд или в прераждането. Тракийските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта била преминаване в отвъдна реалност.

За гръцките орфици пък безсмъртна била душата, която се прераждала в други тела. Последователите на това учение практикували аскетичен начин на живот, за разлика от тракийците, и също за разлика от тях ползвали свещени текстове (смята се, че досега не е намерена тракийска писменост, което обаче не изключва нейното съществуване).

Основно божество, почитано от гръцките орфици, е Вакх (Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий. Тракийският орфизъм пък съчетава почитта към хтоничните (земните) и соларните (свързани със Слънцето) божествени сили, животът е започнал от великата Богиня-майка и възпроизводството на Космоса и обществото се основава на цикли, а не на линейно време.

И нещо особено любопитно: орфиците означавали съставките на Космоса с цифри,

а по-късно - с музикални тонове, така се породили религиозните напявания. За разлика от гръцките орфици, при тракийските музикалните тонове не били толкова симетрични, ритъмът бил „асиметричен” – именно там според някои хипотези е произходът на уникалните неравноделни тактове в нашия фолклор. Същата асиметричност в организирането на сакралното пространство се открива и в царските гробници под могилен насип.

Преди хилядолетия орфическите мистерии се правели само от посветени. (Оттук идват и други хипотези – че Орфей е бил убит заради нежеланието му да посвещава жени в мистериите или че учел мъжете на „мъжка любов”. Има и тълкувания, че Орфей бил намразен от тракийките заради нещастието на съпругата му.) Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места - скали и пещери, недостъпни за погледа на останалите хора, където посветените осъществявали контакт с висшите същества от духовния свят. Те били придружени с хорови песни и мимически игри.

Знатните мъже отивали облечени в бели ленени одежди

и без оръжие – без метали по себе си. Кулминацията на мистериите била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и символичното зачатие на Богинята-майка, даващо началото на живота. Символичната смърт се осъществявала чрез жертвоприношение на бик, кон или козел, а зачатието – чрез масово съвкупление на мъже и жени, което накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост.

Външно мистериите протичали като представления с песни и танци, но всъщност били езотерични посвещения за тесен кръг от хора, чиято цел била да узнаят законите на невидимия свят и да си осигурят безсмъртие. Кандидатите били подлагани на проверка за психическа издръжливост, нравственост и вярност към учението и само успелите били посвещавани в мистериите.

Смята се, че траките, които през 5. в. пр.н.е. се настанили в Пирея и Атина като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат култа към Богинята-майка и на гърците.

За това споменава и философът Платон в “Държавата”.

Той изтъква, че религиозната служба, обредите и празничната процесия в Атина се извършват от траки. Разпространението на различни митове за Орфей обаче дължим именно на древните гърци.

С успешните археологически разкопки у нас през последните години отново се заговори за Орфей и орфическите мистерии. Сега обаче те са туристическа атракция, която, освен че привлича посетители по многобройните тракийски светилища по нашите земи, до голяма степен образова и самите нас, българите, с историята на нашите предци.

От 2003 г. насам в последната събота и неделя на юли

край Триградското ждрело се организират празници,

наречени „Орфически мистерии” - възстановка на езически обреди от древното ни минало. И това лято имаше. Присъствали разказват, че се изсипал порой и част от програмата останала „на хартия”. Но да си в сърцето на Родопите, където се пее и танцува от сърце, да стъпваш по местата, където са бродили велики хора – това си струва да се почувства независимо от подробностите.

Сегашните „Орфически мистерии” започват с обичая напяване на китки, при който момите пеят и наричат набраните цветя за скорошна сватба или богата реколта. Пие се лековит мурсалски чай, а по залез слънце се хваща „жив” огън - обичай, при който се пали нов, „жив” огън за подновяване на домашните огнища или да пребори болестите по хората и животните.

После чистият планински въздух се изпълва с енергията на нестинарите –

те минават боси по жаравата и нозете им остават непокътнати. Даже разказват, че краката им изтръпвали от студ. Колко вяра трябва да имаш, за да преодолееш страха и тленното? Кукерите пък прогонват с танците си злото в хората и около тях. Всички древни народи са използвали танца за омилостивяване на природата, защото чрез звуците и подскачането лошото изтича в земята, а пространството се пречиства от вибрациите на звука.

После факелно шествие стига до пещерата Дяволското гърло. В нея е най-високият подземен водопад на Балканите, а от грохота на падащата от десетки метри водна маса съвсем ще ви се стори, че сте в ада, в гърлото на дявола. В шествието, за да ви пренесат съвсем в онзи омагьосан свят, компания ви правят конница, кукери, оплаквачи, гайдари и певци. Там може да видите и истинско жертвоприношение – както векове и хилядолетия наред се е правило по нашите земи, с ритуалното белязане на челата с кръв от жертвеното животно. На сутринта може да участвате в

обредното посрещане на Слънцето,

изпълващо природата с живот.

Всяка година за "Орфическите мистерии" в Триград  пристигат стотици, а понякога и хиляди гости от страната и чужбина. Дори рок легендата Джон Лоутън - солистът на Uriah Heep, е снимал празниците във филм за историята, бита, традициите и културно-историческото наследство на региона.

Твърди се, че Триград е старо тракийско селище, което никога досега не е било преименувано и открай време е известно като място на лечебни билки и древни предания, място, свързващо подземния свят с небесата. Място на хилядолетни мистерии.

http://www.obekti.bg/misterii/14657-Тайнството-на-орфическите-мистерии
« Последна редакция: Август 28, 2014, 22:07:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #23 -: Ноември 28, 2016, 12:46:36 »
Тракийският Орфизъм – Най-древното религиозно учение по българските земи

Понятието тракийски орфизъм е съвременен научен термин, въведен в употреба от проф. Александър Фол. Представлява строга система от правила и забрани, свързани с религиозните обреди, взаимоотношенията между хората, храненето и облеклото при древните средиземноморски народи.


Александър Фол

Да уточним, че съществуват два вида орфизъм – гръцки и тракийски. Но между двата трудно може да бъдат поставени граници, както и не могат да се правят ясни разграничения между траки и елини в най-древни времена. Съществуват хипотези за местен, общ произход на траки и на елини.

Днес ритуални действия свързани с тракийския орфизъм могат да се проследят в кукерските традиции. Подобни на кукерските карнавални маски и подобен стил на празнуване се срещат понастоящем в ареала на Балканите (Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Хърватия, Словения), но и на други места в Южна Европа ( Сардиния, Италия и Кантабрия, Испания), което пък подсказва езическа културна близост на база на орфизма.

Според Александър Фол народните обредни игри близки до тракийския орфизъм са добре проследими и днес в Странджа, по време на обредния танц на кукера без маска.


Бял кукер в Странджа

Белия Кукер (символ на бог Дионис Загрей) е облечен в седем пласта овчи кожи, на главата си носи висока гугла с рога и е с открито лице. В ръка държи дървена сопа, която е фалически символ. По време на ритуала е придружаван от кукерска баба (Великата богиня – майка), бръснар, Цар, кукерска мома. В един момент от ритуала кукерската баба се качва на дърво, където ражда куче – символ на появата на Царя – жрец, който по-късно умира в ритуала тричане, за да се появи възкресен отново в края. Земята ритуално се разорава и засява от Белия кукер и дружината му, с което се погребва старата година и се ражда новата. Накрая се издига дълъг десетметров прът със запален дървен кош отгоре, около който се вие хоро. Това е обичаят Пали – кош, който се практикува след залез.

В Странджа виждаме, че тричането на кучета има по-широк смисъл от този да предпазва домашните кучета от бяс. В идеологията на Царя – жрец, който присъства като начало, среда и край на действието, се отразява кръговрата на света и неговата концентричност в единната персонификация, противно на елинското начало, което е придружено от Хаоса и многообразието.

Ще се опитам да обясня от къде произлизат всъщност тези кукерски обреди, доколкото свързаността им с тракийския орфизъм е проследима. Първо да уточним, че действията на кукерите са част от всенародните орфически празненства, докато съществува и един аристократичен орфически култ, за който няма сведения да се е запазил днес.

Каква е връзката между т.нар. “Бял кукер” с древния орфически ритуал според историка Александър Фол? Когато Белия Кукер извършва движения, наподобяващи сеитба, техният символен смисъл е оплождането на Богинята – майка от нейния син. Този инцест (кръвосмешение) не бива да ни смущава, защото от своя страна има значение в по-широк, мистичен план, на който по-късно ще спра внимание.

Богинята – майка, това е земята, която бива оплодена от своя син бог Дионис (но не гръцкия бог Дионис, а тракийския бог Дионис Загрей), с което започва и новият природен цикъл. Тези народни вярвания и практики са се запазили още от тракийско време, когато са се наричали Дионисии. След приемането на християнството (според Фол) Дионисиите се свързват органически със Сирни Заговезни и Великден. Танцът на кукера (бог Дионис Загрей) и ритуалните действия, които извършва, символизират смяната на старата с новата година, както и непрекъснатостта на жизнения цикъл в природата. Тракийският бог Дионис Загрей е символ на соларното (слънчевото) начало на света. Той е бог – гръмовержец, змееборец, бог – цар и шаман. Той е началото, средата и края на света, което коренно го различава от елинските представи за божественост.

Доброто познаване на орфизма може да ни даде много полезни знания, особено във връзка с практиките на най-древната известна от изворите религия по българските земи. Не без значение е и това, че едно разделяне между тракийските и елинските племена на база религия ще ни помогне да разберем разликите в манталитета и възгледите на тези племена. Което пък е твърде важно, за да опознаем собствените си тракийски корени. Това може да се осъществи, като цялата налична информация за орфизма бъде подложена на сериозен научен анализ. Такъв вече е направен от филолога проф. Богдан Богданов. Ще предложа някои от неговите важни заключения.


Проф. Богдан Богданов

Мимоходом ще спомена и други мнения за същността и характера както на орфизма като цяло, така и на важните части от доктрината му. Според Роде, смисълът на орфизма се свежда до учение за прераждането и безсмъртието на душата. Керн дава по-сериозна обяснителна схема, според която орфизмът е привнесено от Изток учение за спасението на душата след преминаването ѝ в отвъдното.

Изводът на Керн има принос в изясняването на тракийския етногенезис. Ако се приеме, че тракийските вярвания идват от изток и се различават от гръцките, би следвало да търсим в тази посока и произхода на траките. Трябва да сме наясно, че във формирането на тракийския етнос е твърде вероятно да присъстват гените на хора, дошли на Балканите на коне и унищожили енеолитната (цивилизационна) култура по българските земи. Тези хора с ново светоусещане по някакъв начин премоделират и допълват местната религия, обогатявайки я с нови елементи. Всичко това, така представено, може да се проследи в наслояванията на тракийски мотиви върху древногръцката митология.

Необходими са няколко думи за бита на пришълците от Изток. След тяхното нашествие създателите на съкровищата от Хотница и Варна прекратяват културното си развитие, като цялостно се върви към упадък в естетическото измерение на формите на Балканите. Това се дължи вероятно на липсата на уседналост, на чергарския начин на живот и на завоевателния устрем сред новопоявилото се население. Съвременните изследвания по проблема с голяма доза сигурност установяват приемственост (континуитет) в начина на живот на много места от балканския ареал, така че не бива да мислим траките за някаква единна вълна, придошла от изток, заляла днешните български земи и променила из основи всичко. По-скоро става дума за смесване, но при всички положения влиянието на източния компонент е много силно и се проследява по безспорен начин при орфизма.

Какво е новото и уникалното на орфизма в балканския контекст? Отговорът на този въпрос ще ни даде представа и какъв е културният код на траките, следователно и на нас самите, днешните им наследници.

При орфизма има религиозна вяра, което не е характерно за класическата елинска религия. От една страна орфизмът е религиозна литература, от друга е религия. Според Додс в него има ясно доловимо влияние от източния шаманизъм.

Литературата, свързана с Орфей и орфизма, съществува вече в V в. преди. Хр., но е приемана за нещо маргинално и външно за гръцката традиция. Платон противопоставя литературата за Орфей на поезията на Омир и Хезиод (типично елинската). Стиховете от Омир са предавани устно и са рецитирани по празници, докато орфическите текстове са били тържествено четени, като са разпространявани от скитащи проповедници. Чуждо на елинската полисна традиция е орфическото свещено слово, което прокламира осигуряване на отвъдно блаженство на посветения в него, на неговата безсмъртна душа. В Омирово – Хезиодовата (елинската) традиция няма свещено слово.

Историческите извори на орфизма не са елински (хезиодови или омирови), а негови собствени. Той съществува паралелно с елинската религия. Тракийският орфизъм се наслоява върху местната пеласгийска, до гръцка култура.

Орфическите религиозни вярвания за сътворението на света предполагат все произход, общо единно начало, осъществено след инцест между соларното мъжко божество (Белия Кукер) и неговата майка (Великата богиня – майка; кукерската баба). Според елинската представа за сътворението, в началото стои Хаос заедно с още две други начала – Гея и Тартар. Т.е. гръцката традиция в това отношение влага структуриране на множественост, демократичност, а тракийската орфическа – на единосъщие, царственост. Гръцката идеологическа традиция е изначално либерална, а тракийската е изначално монархическа. При съчетаването на орфизма (в смисъл на вроден аристократизъм) с елинизма (в смисъл на вродена демократичност) и редом с важната орфическа представа за отвъдното щастие на душата, виждаме колко близко стои всичко това до християнския мироглед за Рай за праведниците.

Тракийският цар е главната орфическа фигура в извършването на религиозните ритуали. Той е предводител, демиург, културен герой и шаман – посредник между хората и отвъдния свят. Персонификация на тракийския цар е Царя от дружината на Белия Кукер. Но Царя е просто човешкото отражение на бог Дионис Загрей (Белия Кукер), като всъщност в митологичен (теологичен) план те са едно и също нещо.


Севт III, тракийски цар от IV в. преди. Хр.

Наблюдаваните и до днес култови практики на Белия Кукер и дружината му са само малка част от орфическите ритуали от времената на траките. Ако искаме да научим още за орфизма, трябва да се позовем на изворите.

Според Платон и Теофраст учението на Орфей се разпространява от скитащи по домовете проповедници, предварително посветени в ритуалните му тайнства. Прави впечатление, че проповедниците притежават книги и свитъци с ритуални орфически слова, което е нехарактерно за гръцката среда и се приема насмешливо или с пренебрежение от елините. Орфиците проповядват очищение и избавление на душата посредством приятни празнични действия. Може да се предполага, че става дума за нещо твърде подобно на кукерските шествия, само че протичащо в свещени домове или дървени постройки. Докато елинската религиозна практика е осъществявана във внушителни храмови постройки, като Партенона например.

При орфизма отсъства характерното за елините кръвно жертвоприношение. За собствено орфическо се приема присъствието по време на ритуала на кошница с тайни неща. Такава кошница може да е служила за прототип на тази от обреда Пали – кош. Тайните предмети обикновено са играчки, които да служат за игра и забавление на малкия Цар – Бог (единосъщието на Белия кукер – бог Дионис Загрей, Царя – кучето, родено от кукерската баба), когато се роди от Великата богиня – майка. Когато са в пълен комплект, играчките на Дионис представляват един къс вълна, малка топка, огледало, зарове, златни ябълки, шишарки, пумпал и колелце.

В заключение на описанието на орфическите практики ще спомена за някои забрани, наложени към храненето на последователите на учението. Избягването при орфизма на кръвно жертвоприношение води след себе си до отказ от ядене на месни храни. От изворите става ясно, че орфиците са строги вегетарианци: не ядат месо и яйца. Забранено им е също така носенето на дрехи от вълна. Всичко това е, за да може божествената душа в човека да се поддържа по-чиста и свята.

Ще спомена за някои обърквания, които се пораждат поради разширяващите се през вековете и обогатяващи се митологически разкази при гърците. Вече споменах за елинската склонност към множественост в описанията, която понякога води до прекрояване на смисъла и на възприятията на някои митични персонажи. Например Орфей, който дава името си на тракийското религиозно учение. В древногръцката митология, с течение на времето той загубва първоначалната си същност, с която е познат и тачен от траките, за да се понижи до обикновен герой, дори не до бог. Всъщност тракийския образ на Орфей, познат от мистериите и кукерските обреди, е неговият автентичен образ, който се обогатява в гръцка среда до степен на маргинализация. Орфей е очовеченият образ на бог Дионис Загрей, еманацията на тракийския Цар, Белия кукер в кукерския ритуал. Бог Дионис Загрей също се маргинализира в елинската митология, за да стигне до степен на божество на веселието и виното, което не се вписва в тракийската му роля на все пораждащ света, соларен бог. Образът на Дионис Загрей стои много по-близо до гръцкия Аполон, отколкото до Дионис.

Сама по себе си темата за тракийския орфизъм е безкрайно интересна. Вникването в нея представлява голяма трудност, заради богатите, но твърде фрагментарни сведения. Трябва да се радваме, че може да имаме и пряк досег с традициите на орфизма, посредством кукерските ритуални практики. Това трябва да ни прави горди от богатото и древно наследство, което имаме, и да ни държи отговорни по отношение на запазването му и предаването му на поколенията след нас.

http://bulgarkamagazine.com/
« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:34:27 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #24 -: Януари 07, 2017, 22:24:58 »
Орфей и орфизмът по нашите земи

« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:29:21 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #25 -: Август 03, 2017, 07:29:02 »
Казанлъчанин възстановява митичната лира на Орфей

Инструментът, изработен от коруба на костенурка, се очаква да звучи от Мегалита над Бузовград


Копие на Орфеевата лира, изработено от казанлъшкия майстор на струнни музикални инструменти Андриан Андреев

Митичната лира на Орфей, възстановена по древни фрески от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев, се очаква да звучи на живо от Мегалита над село Бузовград по време на тазгодишните Празници в Долината на тракийски царе. Новината съобщи директорът на театър „Любомир Кабакчиев” в Казанлък Димитър Кабаков. Театралната формация има отговорната задача да пресъздаде древните тракийски ритуали в два похода до „Вратата на Богинята” – „Походът на мълчанието” и „Залезът на траките”. В момента усилено се работи по възможността инструментът, който е прозвучал преди 8 години в Античния театър в града под тепетата по време на празника на Старинен Пловдив, да огласи и Долината на тракийските царе.


Максимално точно копие на лирата на тракийския певец е изработено от казанлъшкия майстор лютиер Андриан Андреев по поръчка на културен институт „Старинен Пловдив” през 2009 година. Това се осъществява по съвместен европейски проект между Италия, Испания и България. Андриан Андреев, който дълго време е проучвал фрески на древни художници, запазени мозайки, рисунки върху антични тракийски съдове, по описания в митове и легенди. За направата му, която е отнела на лютиера близо 3 месеца, той е използвал коруба от костенурка за резонаторната кутия и ярешка кожа за мембраната. Сърцевини от дрян и яворово дърво са заместили козия рог, ползван от древните майстори. Единственото осъвременяване на инструмента е продиктувано от естетически съображения - седемте струни на възстановената лира са синтетични, предназначени за класическа китара, вместо използваните в древността кожени струни. "Струните имат символика - тогава са били познати 7 планети и всяка струна отговаря на определена планета" - споделя майсторът на инструмента Андриан Андреев.


По думите му, има данни, че оригиналната лира е била изработена от рога на козел, покрити целите в злато. Боговете обаче отнемат тази лира от Орфей. "Впоследствие той изработва инструмент, по който сме се водили при направата", разказва казанлъшкият лютиер. През 2009 година на възстановения инструмент е с била избрана да свири Милена Вълчева от китарното дуо „Вълчеви”. Тя е изпълнила 6 химна на древния тракийски певец, запазени в старогръцки хроники. По думите й тогава, няма информация с какви тонове е настройвал лирата си Орфей, затова тя е настроила инструмента в тоналност ми минор.

Казанлъчани и гостите на града очакват с нетърпение митичната лира на Орфей, възстановена от ръцете на казанлъшки майстор, да прозвучи от Мегалита и да огласи Долината на древните траки.

https://www.zakazanlak.bg/kultura-9/obnovena-kazanlchanin-vzstanovyava-mitichnata-lira-na-orfei-5823
« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:35:40 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #26 -: Март 28, 2018, 19:53:02 »
НИМ показва пред камера "Златната орфическа книга", сътворена преди повече от 2500 години



Екипът на „Преди обед“ първи засне страниците на златната орфическа книга, която от 14 години се съхранява в НИМ. Тя е написана на етруски език и вероятно е служила за преминаване в отвъдното на заможен човек.

Доц. д-р Бонка Петрунова, директор на НИМ:
Появата на книгата в музея също е тайнствена. По думите на Божидар Димитров дарител на възраст около 70-80 години я оставя в музея. Намерил я по долното течение на река Струма, докато е бил войник.

Досега са намирани само отделни листове от подобни книги. В тях има текстове, свързани с някакъв ритуал. Вероятно погребален, защото етруските са отделяли много внимание на задгробния живот.

http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/nim-pokazva-pred-kamera-zlatnata-orficheska-kniga-satvorena-predi-poveche-ot-2500-godini.html
« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:28:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: За Орфей и орфизма
« Отговор #27 -: Юли 03, 2018, 08:53:39 »
Къде е роден Орфей - проф. Александър Фол

« Последна редакция: Юли 31, 2018, 21:28:34 от Hatshepsut »