Българска култура и духовност > Археология
Мадарският конник
Nordwave:
Мадарският конник
Само на 15 километра източно от Шумен, по посока на морската ни столица - Варна, се намира нещо, което не може да бъде подминато както от българите, така и от чужденците. Могъщата гръд на Мадарското плато грабва погледа отдалеч. Дали обаче само мащабите на скалния венец привличат вниманието или има и нещо друго, онова, което преди хилядолетия е примамвало древните хора.
Едва ли е случайно това, че неизвестният Кан е разпоредил точно в тези канари да бъде изсечен прочутият Мадарски конник. Каменният ездач одухотворил скалата и днес без него тя не би била същата. Мнозина търсят в скалния барелеф сходства с образци от други култури, но Конникът си остава паметник без аналог в целия свят. Той е изсечен в естествена големина на височина 25 метра над земята. Позата на ездача и ходът на коня внушават триумфалност и величие. В копитата на животното лежи лъв, прободен от копието на Конника. Посланието на скалната композиция достига до нас като ехо през вековете: "Могъщ е българският владетел!".
Мадарският конник винаги е бил обвеян с мистика - още от времето, когато в подножието му прабългарите принасяли жертвени животни на олтара в капището. Скалният релеф е открит за науката в края на миналия век. Първоначално учените го свързвали с образа на Тракийския конник - Херос. Едва по-късно датировката на паметника го отнася към прабългарската епоха. Местните жители пък от векове считали, че релефът изобразява покровителя на войните и на земеделците - Свети Георги Победоносец. Интересно е това, че при първоначалните изследвания надписите около каменния ездач не били открити. Това става години по-късно, по време на чествания по повод годишнина от обявяването на Мадара за историко-археологически резерват. Вечерта, на тържественото събрание, силни прожектори осветили Конника отдолу. Сякаш с магия около тялото на коня и над главата на ездача се появили сенките на древни писмена - надписите, които алпинистите облизо не забелязали. Най-ранният от тези текстове е вероятно от времето на хан Тервел, но изследователите избягват точната датировка на паметника и свързването му с името на конкретен български владетел. Може би това не е и нужно. Така Мадарският конник остава повече символ, отколкото исторически обект.
Тук преди хилядолетия се заселил праисторическият човек. Свидетелство за това са намерените в Малката пещера кремъчни оръжия и оръдия на труда.
По-късно под огромния свод на Голямата пещера дълги векове съществува древно тракийско светилище на трите нимфи - покровителки на водата, горите и природата. Светилището само по себе си е истински феномен. Мащабите на огромния скален навес не дават на фотографските обективи никакъв шанс да уловят страховитата грандиозност на пещерата. При силен дъжд, по издълбани в скалите улеи от каменната козирка, се излива истински водопад. Заради великолепната си акустика днес Голямата пещера се използва като естествена концертна зала. През цялото лято атракция за туристите е 70-годишният дядо Николай Генов, който се превръща в повелител на ехото със соловите си изпълнения на кавал и гайда.
Вероятно в култа към трите нимфи важно място е заемала водата, която сълзи от свода така, сякаш обвитата в бръшлян скала плаче. Днес лечебните свойства на бистрата течност, в които народът от векове вярва, са потвърдени и от науката. Доказано е, че тази вода пречиства организма и влияе благотворно на зрението.
В дъното на пещерата лежи голям камък с правилна четвъртита форма. Върху горната му стена са издълбани три кръста - един голям в средата и по един по-малък в два срещуположни ъгъла. Не само хората с особена чувствителност, а и почти всеки от туристите може да усети с ръка топлината, която излъчват кръстовете. Достатъчно е само минута да подържиш дланта си над камъка и енергията на тялото ти се обновява и пречиства. Доказано е, че кръстовете са предхристиянски. В този смисъл те бележат четирите посоки на света, като символ на единството и хармонията във вселената - това, което изповядва и култът към трите нимфи-пазителки.
Ето защо за Мадара не може да се говори само и единствено като за туристически обект. Резерватът е нещо много повече и всеки, който го е посетил веднъж, осъзнава това. Осъзнава, че се е докоснал до късче българска вечност.
Amenhotep:
Ето малко инфо за надписите:
...Според него, надписите произхождат от три различни епохи, като показват имената на споменатите в тях действащи лица. Горните и най-старите от тях са от времето на Тервел, чието име се чете се чете безспорно на две места. Долният – под конника, е от времето на Кормесий – чието име се чете също ясно на две места. На дясно от този надпис, пак под конника, се намира трети надпис, принадлежащ на по-късна епоха – от името на Омуртаг.
Спорет В. Бешевлиев в надписа се чете:
„ …………………………………………………………………..
… при българите ….
Дойде, на носо –
Отрязания импера –
тор не повярваха
Моите чичовци в
Солун и отидоха
В Кисинските (селища)
- … негов един …
чрез договор Тервел архонтът
на императора даде …
… 5 хиляди …
….. (императо)
рът с мене добре победил”
Този надпис се свързва със събитията от края на 7 в.
През 695 г. Византийският император Юстинян II е бил свалин от престола и носът му е бил отрязан. Поради това е получил прозвището Риномет. След свалянето на Юстинян новият император Леонтий го заточва в Херсон, но Юстинян успява да избяга при хазарите. Но новият император Тиберий II поискал от хазарите да го върнат в Константинопол. Тогава Юстинян поискал помощ от българския владетел Тервел. С помощта на Тервел Юстинян превзел Константинопол и приел Тервел с почести и го възнаградил щедро.
Под израза „моите чичовци” се отбелязва Кубер, брат на Аспарух, който се заселил недалеч от Солун след разгрома от Аварския хаганат.
Вторият надпис е силно повреден но все пак се разчитат следните думи:
„ … жълтици … той даде … жълтици
архонтът … войници … архонтът
… гърците … каквото ти давах, всяка го –
дина ще давам понеже ми
помогна … всяка година ще даваме и … ар –
хонта … императорът ...
и Крумесис архонта покани … архонтът …
като рапредели жълти –
ците … започнаха … това езеро …
направи … архонт …
развалиха договорите … война … мир?
тогава … име …..”
Според В. Бешевлиев, надписът е от по-късно време.
Споменатата помощ от българите за византийците, вероятно е тази която оказват при обсадата на Константинопол от арабите (717 г.). По това време Кормесий е бил капхан и съуправител на Тервел и вероятно е предвождал българските войски срещу арабите
Третият, последен надпис също е силно повреден. Запазени са следните думи:
„… беше отхранен (угостен) … развалиха и от бога Омуртаг архонт … изпрати … помогна ми …”
Надписът се свързва с помощта, която Омуртаг дава на император Михаил ІІ срещу въстанието на Тома Славянина през 822 – 823 година.
Става ясно че надписите датират от различно време и разказват за събития от царуването на различни владетели. Първият е издълбан след 705 г. и вероятно е поръчан от хан Тервел. Вторият датира от около 750 г., времето когато Кормесий е станал самостоятелен владетел, а третият – от времето на Омуртаг.
В ранните изследвания, където погрешно се е тълкувало името Крумесий като Крум, се е считало, че релефът е представлявал паметник на Крум, издигнат по негово време или от хан Омуртаг в памет на Крум. Сега повечето учени смятат, че релефното изображение и първият надпис са направени по едно и също време, някъде около 705 г. Но въпреки това остава доза съмнение, че първоначално паметникът е създаден без надписите, които започват да се поставят след неговото изработване.
Борисъ:
Астрологическата символика на Мадарския конник
В опита си да разгадаят древните археологически паметници учените по света стигат до извода, че те са в пълна хармония и съответствие със съзвездията и с планетите. Мегалитните съоръжения в Стоунхендж представляват прецизни астрономически обсерватории, eгипетските пирамиди са построени така, че да отговарят на звездите от съзвездието Орион, т.е ключът към загадките на Земята се намира на небето.
За съжаление, в официалната българска наука никой не поглежда към небето, към звездите, а уникални по своя характер паметници са обявявани за ловни сцени. Такъв е случаят с релефа на Мадарския конник. Официалните версии са две:
1. Изображението представлява ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче.
2. Във втората версия е потърсена някаква символика и конникът е свързан с хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично от лъва, а кучето е просто куче.
Неоснователността и на двете версии е видна от факта, че лъвът е с вдигната опашка, следователно не е убит от „копието”, копието е в кавички, защото, първо, е много късо и, второ – завършва с полумесец, което е изключително нехарактерно за едно копие.
Какво всъщност изобразява релефът край Мадара?
Моментът на създаването на първата българска държава в Европа от кан Авитохол през месец април 165 г. Тази точна дата е дадена в Именника на българските канове, съставен през 765 г. по повод 600-годишнината от основаването на България. (вж. Петър Добрев – Царственик на българското достолепие, 1998 г.) В Именника тази дата е посочена като ДИЛОМ ТВИРЕМ, т.е. годината на Змията, месец четвърти.
Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Барс (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. Поради прецесията на земната ос на всеки 2160 г. има отместване на началото на годината с по един зодиакален знак и през 165 г. първият месец от новата година е започвал в съзвездието Свиня (Козирог ). В този случай четвъртия месец носи името Барс (Овен) .
Нека да обърнем поглед отново към релефа на Мадарския конник, представляващ двойно кодирано хороскопно изображение на момента на основаването на българската държава.
Първи план на тълкуване на символиката на релефа
В един хороскоп главната фигура е Слънцето. Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието” всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) - фиг.1. При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс - името, с което древните българи са наричали това животно.
В предните си лапи Барсът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава.
Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. (фиг.1).
Втори план на тълкуване на символиката на релефа
На 08.04.165 г. на небето се наблюдава още едно събитие, астрологически много по-значимо от позицията на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) – това е съвпадът на могъщия Юпитер с войнствения Марс (фиг. 1). Докато Слънцето е небесният пастир през деня, то Юпитер е небесният пастир през нощта. Той е и планетата, която е била на особена почит у древните българи, самият календар е съобразен с неговия 12-годишен цикъл. В астрологията Юпитер се нарича Големият добротворец, носител е на слава, щастие и успех. На релефа той е изобразен като ездача на коня. Самият кон е съзвездието Кон (Лъв), в което Юпитер се намира.
Барсът в краката на коня е планетата Марс, която е управител на съзвездието Барс (Овен), и затова е изобразена със същия символ. Кучето в този план на тълкуване много точно изобразява позицията на Луната, която в този момент се намира на същото разстояние от съвпада на Марс и Юпитер, на което се намира Венера от Слънцето (фиг.1). Змията отново символизира годината на събитието – 165г. сл.Хр.
Заключение
Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, нашите прадеди увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката от двете планети. Подобно разположение на звездите и планетите може да се повтори едва след 26 000 години! Колко малко знаем за звездната мъдрост и богатата духовна и астрологична култура на древните българи! Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света.
https://www.astrohoroscope.info/discovery.htm
Nordwave:
Скалата, на която е барелефът, е варовикова и се руши от киселинните дъждове
Започва национална кампания за реставрирането на Мадарския конник. Решението беше взето на заседание на Националната асоциация на действащите председатели на Общински съвети.
Председателят на организацията Борислав Гуцанов беше категоричен, че местните парламенти трябва да бъдат инициативни и да постигнат концептуално обединение в името на национални приоритети, какъвто е запазването на Мадарския конник.
Паметникът беше избран за глобален символ на България преди броени дни. Върху Мадарския конник има вертикална пукнатина, причинена от земетресение в началото на 20 век. По-голяма заплаха за него обаче са киселинните дъждове, защото разяждат варовиковата скала, на която е барелефът.
Белгийски екип е предложил паметникът да бъде съхранен чрез т.нар. биозащита - нанасяне на тънък филм върху съответния обект, който го "консервира".
През септември 2007 г. екип от български, френски и германски учени предложи метод за премахването на лишеите върху Мадарския конник, които също допринасят за неговото разрушаване.
Той представлява комбинация от биооксидни продукти за почистване на скалата и бактерии за биоминерализация и дава възможност за естествено укрепване на скалната повърхност. Учените тестваха метода върху опитен участък от скалите до Мадарския конник, при което бяха умъртвени три четвърти от лишеите.
Реставрирането на барелефа е част от по-голяма идея Мадара да се превърне в обособен парк-комплекс. За целта ще е необходима голяма сума пари, които ще се набират по сметка на Националното сдружение на общините. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Той е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Паметникът е част от международен проект на Европейския съюз за съхранение и опазване на паметниците на културата заедно с известна пещера във Франция и средновековен замък в Англия.
Барелефът изобразява конник в естествен ръст, хвърлил копие върху повален в краката на коня му лъв. Зад коня тича куче. Около фигурата са издълбани надписи на гръцки език със сведения за българската история.
Мадарският конник символизира могъществото на българската държава от ханския й период.
http://www.vesti.bg/novini/skalata-na-koiato-e-barelefyt-e-varovikova-i-se-rushi-ot-kiselinnite-dyzhdove-1214375
Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
Болгардингезе:
Жалкото ,че е издържал 13 века и сега се руши от немърливост. :down:
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version