Българска култура и духовност > Археология

Археологически находки в Ловешка област

(1/2) > >>

Hatshepsut:
Откриха най-добре запазения път от времето на римските императори



Той е с осова линия и банкет, изграден от добре обработени каменни блокове
Експедиция на Националния исторически музей под ръководството на д-р Иван Христов откри изключително добре запазен участък от римския път, свързващ градовете Упия Ескус (с. Гиген, Плевенско) - Филипополис (Пловдив).
Пътят е широк 7 м и е разположен близо до източната стена на крепостта Состра. Това е най-добре запазената пътна настилка от времето на римските императори в България. Пътят е оформен с осова линия и банкет, състоящ се от добре обработени каменни блокове, които го превръщат в истинска магистрала за античността.
Сред важните открития на експедицията на Националния исторически музей е откриването на най-ранната каменна крепостна стена на укреплението, изградена от войниците на Втора матиакска кохорта (военно подразделение от 1000 човека) в средата на II в. Стената е широка близо 2 м и е ограждала площ от 19 дка. Първото построяване на крепостта е станало със заповед на император Антонин Пий [138-161 г.] около 147 г. - факт, който се потвърждава и от надпис, изсечен върху каменен обелиск, открит във вътрешността на Состра. Освен крепостната стена археолозите са открили и рова на ранния военен лагер. Той е широк 5 м, дълбок 2 м и е представлявал сериозно препятствие за нападателите на римския кастел.

Посетителите на археологическия обект могат да разгледат консервираната крепостна стена от III век, проучените представителни сгради във вътрешността на обекта и близко разположената раннохристиянска базилика от V век - "Св. Георги".
Проучванията на Состра ще продължат до 24 септември 2010 г., когато екипът на д-р Христов ще възобнови проучванията на тракийската владетелска резиденция на вр. Кози грамади в Средна гора.

http://vestnikataka.bg/

omerzen:

--- Quote ---Пътят е оформен с осова линия и банкет, състоящ се от добре обработени каменни блокове, които го превръщат в истинска магистрала за античността.

--- End quote ---
Тъй де, магистралите строени от европейците издържат хилядолетия.
А пътищата строени от нашенските мафиоти и от турските фирми я изкарат година две, я не изкарат.

Hatshepsut:
Откриха рядка сребърна римска монета в крепостта "Состра"

Монетата е сечена през 246 година


Изключително рядка и добре запазена сребърна римска монета е 28-та находка от експедицията "Состра 2011", съобщават от общината.

Ръководител на експедицията е доц. д-р Иван Христов - заместник-директор на Националния исторически музей. Римската монета е открита пред югоизточната кръгла кула на крепостта.

На лицевата й страна е изобразен император Филип I Араб (244-249), а на обратната - богинята на щастието. Монетата е сечена през 246 година. Новата находка ще влезе в колекцията на Троянския исторически музей.

Всяко лято от 2001 година се извършват разкопки на римската крайпътна военна станция "Состра" край троянското село Ломец. Програмата е финансирана от Националния исторически музей и от община Троян.

Част от стените на крепостта и главната порта са реставрирани. При разкопките са разкрити помещения както за войниците, които са охранявали част от пътя "Виа Траяна" от Дунав към Филипополис, днешен Пловдив, така и жилищни помещения на началника на военната част.

Проучванията от експедицията "Состра 2011" продължават във вътрешността на кастела.

http://inews.bg/

Hatshepsut:
Откриха непокътната римска баня

Находката се намира в една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" край Троян


Непокътната римска баня бе открита при започналите разкопки на Националния исторически музей в римската крайпътна станция "Состра" в близост до град Троян, каза пред "Фокус" проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей. „Археологът Иван Христов, прочул се миналата година с откриването на столицата на одрисите и голямо тракийско светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади, отново работи в Стара планина край родния си град Троян. В една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" е открита баня, каквито българските му колеги със завист казват, че са виждали само по учебниците", посочи историкът.

"Банята е запазена изцяло с облицовката, плочките и с подовото парно отопление наричани на латински език hypocaust. В България са открити много римски бани, но полуразрушени и с липсващи детайли от вътрешното обзавеждане. Несъмнено сградата на пътната станция и непокътната римска баня ще станат бързо важен обект на културно-историческия туризъм”, каза директорът на Националния исторически музей.

Римският военен лагер "Состра" е разположен на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч. Той се намира върху относително равен терен в долината на река Осъм. Край разкопките са намерени много монети, съдове, паметници. Най-ценната находка представлява древна тракийска маска от V-IV в. пр. Хр. Долината, в която е разположен е заобиколена от хълмове: Трапезица (550 м н.в.) на север, разклонение на Микренските височини (Попина могила и Попинка 500 м н.в.) на запад и Сулашкото (Калето 500 м н.в.) на изток. На юг долината се отваря между землищата на селата Дълбок дол и Добродан. Крепостта е построена в близост до водослива на река Ладъна (Ломешката река), която тече в непосредствена близост до северната стена и река Осъм, която отстои от източната стена на 500 м. Разположението му е изключително стратегическо, защото контролира подстъпите на юг към Троян, а трасето на пътя преминава в непосредствена близост до него.

pressadaily bg


Непокътната римска баня бе открита при започналите разкопки на Националния исторически музей в римската крайпътна станция "Состра" в близост до град Троян.
„Археологът Иван Христов, прочул се миналата година с откриването на столицата на одрисите и голямо тракийско светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади, отново работи в Стара планина край родния си град Троян. В една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" е открита баня, каквито българските му колеги със завист казват, че са виждали само по учебниците", коментира проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, пред Фокус.

Археолози от НИМ, водени от доц. д-р Иван Христов, откриха отдавна търсената римска крайпътна станция Состра - на пътя Ескус – Филипополис. Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица (включително на императорски особи и на техните роднини), които са преминавали по пътя от Ескус (днешното село Гиген, Плевенско) за Филипополис (Пловдив).

Находката е открита през април тази година, съобщиха днес от Националния исторически музей (НИМ), цитирани от БГНЕС и БТА.

До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер (кастел), светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище (викус), трасе от античен път.

Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.

Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара. Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода (калдариум), запазен до естествената си височина от 1.20 м.Той разполага със седалки и пейки в ниши (екседри).

Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм.

На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.

Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел.

Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г.

Известно е, че именно съпругът на Фаустина - император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон. В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия. Сред ценните открития трябва да споменем и две златни монети (солиди) на император Хонорий, датирани за 402-403 г.

https://dnes.dir.bg/news/trojan-arheolozi-16663951

Hatshepsut:
Откриха пътна колона от римски император край Троян


Apxeoлoгичecĸaтa eĸcпeдиция нa Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй (HИM), ĸoятo пpaви paзĸoпĸи нa pимcĸaтa ĸpaйпътнa cтaнция  Cocтpa  дo c. Лoмeц, Tpoянcĸo, oтĸpи цeнeн eпигpaфcĸи пaмeтниĸ – милиapнa  (пътнa)  ĸoлoнa c нaдпиc в чecт нa pимcĸия импepaтop Филип I Apaб и нeгoвия cин.

Eĸcпeдициятa e pъĸoвoдeнa oт дoц. д-p Ивaн Xpиcтoв, зaм.-диpeĸтop нa HИM.

Koлoнaтa e виcoĸa 2,20 м и въpxy нeя, нa 19 peдa, e изceчeн oфициaлeн нaдпиc в чecт нa импepaтopa.

Cпopeд eпигpaфa Hиĸoлaй Шapaнĸoв oт CУ „Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи“ нaдпиcът e oт  244 г. B нeгo ce cpeщa и имeтo нa yпpaвитeля нa пpoвинциятa – Πpacтинa Mecaлинyc.

Πoвoдът зa издигaнeтo нa ĸoлoнaтa мoжe дa e билo пpeминaвaнeтo нa Филип пpeз Бaлĸaнитe нa път зa Pим пpeз лятoтo нa 244 г. He e изĸлючeнo влaдeтeлят дa e пoceтил ĸacтeлa Cocтpa. Или пъĸ oбявявaнeтo нa Филип Mлaди зa „цeзap“.

B нaй-дoлния ĸpaй нa нaдпиca e oтбeлязaнo paзcтoяниeтo – 1 pимcĸa миля oт ĸacтeлa дo pимcĸaтa cтaнция (пpeтopиyм), oтĸpитa пpeди 2 гoдини oт Ивaн Xpиcтoв, близo дo ceгaшнитe paзĸoпĸи.

Eпигpaфcĸият пaмeтниĸ e тpeтият в „ĸoлeĸциятa“ нa дoц. Xpиcтoв. Oт 2000 дo 2016 г. в Cocтpa ca oтĸpити цялocтнo зaпaзeни пocтaмeнти зa cтaтyи нa pимcĸитe импepaтopи Aнтoнин Πий /146 г./ и Гaлиeн /254 г./.


Te, зaeднo c нoвия пaмeтниĸ, ca пepлитe в лaпидapиyмa нa мyзeя в Tpoян.

Πpoтeĸли нa двa eтaпa, пpeз тaзи гoдинa paзĸoпĸитe нa Cocтpa дoнecoxa цeнни cвeдeния зa изгpaждaнeтo нa pимcĸия път пpeд ĸpeпocтнитe cтeни – чacт oт гoлямa pимcĸa мaгиcтpaлa, зaпoчвaщa oт Дyнaвa – пpи Ecĸyc /днeшнoтo ceлo Гигeн, Πлeвeнcĸo/  и cтигaщa дo Филипoпoлиc  /Πлoвдив/.

Paзĸpитa e гoлямa дължинa oт пътя, paздeлeн нa двe плaтнa c ocoвa линия, c бaнĸeт и шиpoчинa 7 м. Toзи yчacтъĸ oт пътя cъщecтвyвa дo cpeдaтa нa III вeĸ. B нaй-гopния плacт oт пътя ca oтĸpити дeceтĸи мoнeти, ceчeни в гpaдoвeтe нa пpoвинция Mизия и Tpaĸия.

Πeтнaдeceтaтa eĸcпeдиция нa HИM пpoдължaвa дa пpoyчвa oбшиpeн oбщинcĸи пapцeл, paзпoлoжeн изтoчнo oт глaвнaтa пopтa нa ĸacтeлa Cocтpa, ĸaтo paбoтaтa e финaнcиpaнa oт Oбщинa Tpoян. Цeлтa e дa бъдe пpoyчeн тepeн, пpeднaзнaчeн зa пocтpoявaнeтo нa пoceтитeлcĸи цeнтъp, пapĸинг и cъпътcтвaщa тypиcтичecĸa инфpacтpyĸтypa. Πoдpoбният ycтpoйcтвeн плaн e oдoбpeн oт Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa.

Зa пъpви път в Oбщинa Tpoян ca пpeдвидeни cpeдcтвa зa изгoтвянe нa пpoeĸти зa ĸoнcepвaция и aдaптиpaнe нa pимcĸитe cтapини, ĸoитo cъщo щe бъдaт пoдлoжeни нa cъглacyвaнe oт cтpaнa нa Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa.

https://littlebg.com/otkriha-kolona-ot-rimski-imperator/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page