Българска култура и духовност > Археология

Археологически находки от Древен Египет

(1/24) > >>

Hatshepsut:
В тази тема предлагам да поместваме информация за новооткрити археологически находки от Древен Египет (от архаичния период до династията на Птолемеите).


Тази информация е от 2007 г.

Откриха мумията на легендарна египетска царица


Известната скулптура на фараонката,
която днес се намира в музея "Метрополитън" в Ню Йорк
Откриха мумията на първата жена владетел в човешката история [Това не е вярно, разбира се  :smile-1: Хатшепсут не е първата жена-фараон в Древен Египет. Преди нея на престола са били Собекнефрура (последен фараон от XII династия, Средното Царство, около 1789-1786 г.пр.Хр.) и Нитокрида (последен фараон от VI династия, Старото Царство, около 2175-2173 г.пр.Хр.)]. Сензацията принадлежи на египетски учени. Те намериха доказателства, че една от двете мумии на жени, намерени през 1903 г. в скромна гробница в Долината на царете, е на прочутата Хатшепсут. Митичната фараонка е оставила многобройни паметници на древността. Откритието е най-значимото след намирането на гробницата на Тутанкамон, заяви Захи Хауас, генерален секретар на Висшия съвет за антични ценности в Египет. Сега двете мумии се пазят в Националния музей в Кайро. Учените твърдят, че мумията, съхранявана в саркофаг, смятана досега, че принадлежи на дойката на царицата, всъщност е на самата Хатшепсут. Археолозите са идентифицирали царицата благодарение на кътен зъб, намерен в кутия в храма на Дейр ел-Бахри. Въпросният зъб съответства на липсващ в челюстта на мумията. Окончателно това твърдение ще бъде доказано чрез сравнителен ДНК анализ на владетелката с нейни роднини.

Мааткара Хатшепсут (Първата сред най-почтените) Хенеметамон управлява Горното и Долното царство от 1503 г. до 1482 г. пр. н.е. (по други изчисления между 1479 и 1458 пр.н.е.).
Тя е петият фараон от XVIII династия на Новото царство и един от редките случаи, в които жена заема престол. Управлява 22 години вместо малолетния си син Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.), като води миролюбива, но твърда политика в интерес на египетското царство. Характерно за нейното управление е развитието на търговските връзки с други страни. Мъдрата владетелка избягва да води войни за териториално разширение. Затова пък по нейно време са извършени големи строежи като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма в Карнак.

Дълго време се смяташе, че мумията на Хатшепсут е била или унищожена, или пренесена на друго място по време на управлението на династията Рамзес. По онова време разграбването на гробниците е било масова практика и мумии на изтъкнати владетели от Новото царство са били препогребвали от жреците.
През 1902 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на Хатшепсут при разкопки в Долината на царете. През 1920 г. той я изследва обстойно и намира два саркофага - един за владетелката и един за баща й. И двата се оказват празни. Загадката с изчезналата мумия на Хатшепсут озадачава египтолозите повече от век.

Докато търсят отговор на въпроса какво се е случило с останките на царицата, специалистите насочват вниманието си към друга гробница, известна като KV-60, на която Хауърд Картър се натъква и отваря през пролетта на 1903 г. Вътре открива два саркофага с мумиите на жени. Върху единия е обозначено името на Ситре Ин - дойката на Хатшепсут, а другият е безименен.
Специалистите не проявяват особен интерес към гробницата, тъй като тя не е царска. През 1989 г. обаче вниманието им отново се насочва към нея, когато египтологът Доналд Райън повторно я отваря. Саркофагът с името на дойката е отнесен в музея в Кайро, а другият е оставен в гробницата.

Група египтолози обаче от години поддържат хипотезата, че мумията на Хатшепсут може да е била скрита в тясната гробница, за да бъде опазена, тъй като след смъртта й нейният наследник Тутмос III се е опитал да заличи всички следи за съществуването й. Статуите на владетелката са съборени, монументите - обезобразени, а името на царицата е зачеркнато от архивите.
Захи Хауас решава да разнищи загадката около мумията на Хатшепсут за предаване по телевизия "Дискавъри". Екипът му мести в Кайро и втората мумия. Изследването със скенер показва, че тя е на много пълна жена на възраст между 45 и 60 години, която е имала много лоши зъби. Анализ на тазовата област и гръбнака показва, че жената освен това е била болна от рак на костите.
В търсене на повече следи Захи Хауас предлага да бъдат изследвани със скенер и артефакти, свързани с царицата. Един от тях е малка дървена кутия, в която се съхраняват царският печат на Хатшепсут и черен дроб. Преди балсамиране вътрешностите на мъртвите обикновено са били изваждани, но са били запазвани. В кутията е намерен и зъб. Захи Хауас се обръща към зъболекар, който сканира зъба, както и челюстите на няколко мумии на жени.
Резултатите от анализа показват, че кътният зъб, който е намерен в кутията, съответства на липсващ такъв в челюстта на мумията, открита в гробницата KV-60. Специалистите освен това са направили ДНК анализ на проби, взети от костите на въпросната мумия. Те са сравнени с проби от мумията на бабата на Хатшепсут. Изследователите съобщават, че първоначалните резултати от ДНК-анализа са "многообещаващи".

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-06-28&article=193810

Hatshepsut:
В Египет откриха врата към задгробния живот


Археолози откриха 3500-годишна врата към отвъдното в гроба на високопоставен египетски сановник от управлението на царица Хатшепсут, близо до храма Карнак в Луксор.
 Голямата врата от розов гранит е с размери 175 х 100 х 50 сантиметра. По нея има изписани религиозни текстове.

Издълбани ниши могат да се намерят в почти всички древни египетски гробници. Те са били предназначени да дадат възможност на духовете на мъртвите да преминават до отвъдния свят и обратно. Монументът е намерен в гробницата на Узер, главния министър на царица Хатшепсут, управлявала Египет през ХV век пр.Хр. (1503-1482 г.пр.Хр)
Узер заемал позицията на главен министър в продължение на 20 години, като едновременно с това управлявал и града, според надписите. Този пост се унаследявал от баща на син.
 Министрите в древен Египет били натоварени с голяма власт и с управлението на  бюрокрацията на царството. Според изследователите, по време на римското владичество в Египет, вратата е била извадена от гробницата и вградена в създаденото от римляните укрепление, повече от хиляда години по-късно.
 Фалшивите врати били поставяни на западната стена на гробниците и пред тях имало маси, където оставяли храна и напитки за духа на починалия.

https://www.znania.tv/?p=924

Hatshepsut:
Археолози в Египет намериха саркофаг на мистериозна царица
04.03.2010
 
Френски археолози откриха рядък саркофаг от розов гранит на повече от 4000 години, принадлежащ на малко известна древна египетска царица, съобщиха от министерството на културата.

Мистериозната владетелка, идентифицирана като Бахну, е била една от цариците на Шестата династия и управлявала Египет от 2374 до 2192 пр. н. е. Но експертите са объркани кой е бил нейният съпруг. „Ние все още не знаем дали тя е съпруга на Пепи I (2354-2310 пр.н.е.), или на Пепи II (2300-2206 пр.н.е.)". Според ръководителя на разкопките по-вероятно е тя да е била съпруга на Пепи II. Откритието е било направено в древния некропол на Сахара, намиращ се южно от Кайро. Пирамидата, в която е намерен саркофагът, е била разположена в близост до тази на Пепи I. Висока е 2,6 метра, а на стената й са били гравирани молитви, които да облекчат преминаването на царицата в отвъдното. Археолозите намерили и платнените ленти, с които било увито тялото на мумията. „Намереният саркофаг е много рядък", подчерта специалсист по антикварните предмети. Уникалността му идва от там, че вътрешността на саркофага е била розова, а капакът е бил от черен базалт. /АФП

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=1924

Hatshepsut:
Откриха главата на Аменхотеп ІІІ

Тя е част от огромна гранитна статуя, която стояла в погребалния храм на египетския фараон


Огромна част от статуя на египетския фараон Аменхотеп ІІІ беше открита в Луксор.

Намереният къс е главата на владетеля, фино изваяна от червен гранит. Скулпторите са изобразили фараона с младежки черти.

Статуята е на 3000 години, казват експертите. Останалата част от нея била намерена преди години.

Аменхотеп ІІІ е изправен със скръстени на гърдите ръце, а на главата си носи хеджет (бялата корона на Горен Египет, бел.ред.).

Откритият фрагмент е висок 2,5 м. Главата е добре запазена, но от нея е отчупена брадата на фараона.

Министърът на културата на Египет Фарук Хосни съобщи, че откритието е направено от екип египетски и европейски археолози.

Според ръководителя на разкопките в района на храмовия комплекс в Луксор учените са открили голямо количество парчета от червен гранит. Те са съставлявали статуя, която стояла в южната част на голямата зала в погребалния храм на Аменхотеп ІІІ.

През 2006 г. при разкопки беше открита още една глава на фараона от червен гранит, но напукана и с липсващи части.

Фараонът управлявал Египет в периода 1390-1352 г. пр. Хр.

Според най-нови изследвания, включително и ДНК анализи на мумията му, той е дядо на Тутанкамон, за който наскоро се разбра, че е починал от малария.

Преди седмица Египет обяви, че ще си върне саркофаг на 3000 години, който бил изнесен от страната контрабандно през 70-те. Смятан за най-красивия и най-богато изрисувания, той принадлежи на частно лице на име Имеси.

Саркофагът бил засечен от митничарите на летището в Маями при опит да бъде внесен от Испания през 2008 г.

Официалната церемония по предаването му на египетските власти е на 10 март.   

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2809771

Hatshepsut:
Откриха статуя на Птолемей ІV


Огромна статуя от черен гранит, вероятно на цар Птолемей ІV Филопатор (222-204 г.пр.Хр.), откриха археолози близо до Александрия, съобщи Върховният съвет на античните ценности в Египет.

Учените се опитвали да локализира гроба на царица Клеопатра (51-30 г.пр.Хр.), но се натъкнали на неочакваната находка в храмовия комплекс Тапозирис Магна.

Статуята е без глава, но е много добре запазена.

Тя представя египетския цар в традиционната поличка и огърлица.

Висока е 135 см, широчината на рамене е 55 см. 

Ръководителят на съвета Захи Хауас посочва, че това е може би една от най-красивите скулптури от епохата на Птолемеите.

По думите му тя вероятно е на цар Птолемей ІV, защото той построил комплекса преди повече от 2000 години.

Освен това археолозите са намерили и фрагмент, на който е изписано неговото име.

Експедицията е открила и първоначалния вход на храма, който се намира на около 50 км от Александрия. Хауас обяснява, че по каменните основи са открити следи, които говорят, че там вероятно е имало сфинксове, подобни на тези от Старото царство.

Птолемеите управлявали Египет от 323 до 30 г. пр. Хр. - преди да бъде завладян от римляните. Клеопатра е последната управлявала представителка на династията.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2959331

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page