Българска култура и духовност > Наука и образование

Древни знания

(1/11) > >>

Hatshepsut:
Медицината в Древен Египет

Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината - Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)

Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.

Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.

Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата „откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.

По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:

♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.

♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.

♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.

♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.

♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.

♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.

♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.

♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.

♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.

♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар “школи на живота” – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.

В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата “фармация“ идва от pharmaki, което на египетски означава “този, който гарантира сигурност”. ”Фармаки” е и едно от 300-те имена на бог Тот.

http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20476

Hatshepsut:
Математиката в Древен Египет






Hatshepsut:
Развитата металургия в Древен Египет

В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3000 – 3500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия. 

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото – кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди XIV век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut:
Успехите на древните египтяни в текстила
Образци на рисунки върху лен от периода на Древен Египет:
В Древен Египет е бил тъкан лен. От парчета плат, които са се запазили от 2 500 г. пр.н.е., може да бъде видяно, че по онова време са били произвеждани изключително висококачествени платове както от гледна точка на материалите, така и на тъкането. Най-важното от всичко обаче са детайлите в тъкането на плата. През 2500 г. пр.н.е. древните египтяни са произвеждали фини нишки от вида, който се произвежда днес от машини, оборудвани с напреднала технология, и с платовете, изтъкани от тези нишки, били обвивани мумиите. Финото изтъкаване на тези тъкани е изумило учените, които са изучавали Древен Египет. Нишките в тези тъкани са толкова фини, че човек се нуждае от лупа, за да ги различи от копринените платове, изтъкани днес с последен модел тъкачни машини. Дори днес тези платове са известни със своето качество и египетския лен, произвеждан днес, дължи своята слава на древните египтяни, които са живели през 2000-те години пр.н.е.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut:
Египетските обелиски
Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/01/24/kak-se-slagaha-dolmenite-vyzmojno-li-e-trakiiskite-megaliti-.672670

Няма друга страна, която да е оставила на света такива чудовищни каменни съоръжения като Египет. Макар че чуем ли „Египет” първо ни идва на ум за пирамидите, то ще припомня, че те са детска игра. Пирамидите представляват натрупани варовикови безформени и неравномерни блокове, действително напасвани, но не твърде големи – най–големият е 3 тона.
Срещу тях имаме нещо доста грандиозно и надминаващо и нашите долмени.
Това е строежът на египетските обелиски.
Обелискът е най–масовото съоръжение в Египет. Прави се изцяло от гранит. Полиран, гладък и изписан. В много случаи и на стелите е придавана форма и размер на обелиски. Колко са били обелиските в Египет едва ли ще разберем, но и сега са оцелели стотици. Има пръснати по целия свят.
Египетският обелиск е монолит, ще рече неделим. Той е с идеална форма, изящно полиран. Той е калиграфски изписан. Може да е над 20 метра дълъг и в някои случаи надминава 1000 тона.
Макар че има единични случаи на паметници в света, например в Баалбек, които могат да спорят на египетските обелиски по тегло в рамките на 5-6%, абсолютно никъде няма тази масовост, перфекционизъм на формите и прецизност. Отгоре на това египетските обелиски в 90% от случаите са пътували стотици километри. Находището на гранита за обелиски е било в Асуан в южен Египет, а обелиски има из цял Египет.
Нямаме по–добър пример в световната история. Още повече че масовостта на строителството –всеки фараон се старае да вдигне по някой обелиск, много вдигат и по няколко - предполага „индустриализъм”. А това предполага стандартизирана технология. Което пък ни дава възможност да стигнем до същността.

И точно това се случва

В началото египтолозите откриват край стените на храмовете огромни грозновати стени от спечени и полуразрушени кирпичени тухли. Кирпичът е масов строителен материал в Египет за конвенционално строителство, но е нетраен на времето. Първоначално се счита, че това е по–късно строителство, опити за дострояване и прочие.
Постепенно обаче се вижда, че такива допълнителни стени имат много храмове и то често – двустранни.
Разкопките откриват, че много често в основата им йероглифите са изчезнали или повредени. В началото са склонни да обвинят строителите във вандализъм, времето или други проблеми.
Но в последствие истината лъсва… Египтолозите са изправени пред първообраза на днешното скеле – временна кирпичена стена, която египтяните са използвали за  строителство, изписване и реставрация. В някои случаи обаче строителството е било твърде дълго, в други случаи е било изоставено и крипичените стени са ни останали на места.

Как се вдигаше обелиск?

Кирпичената стена е само едната страна на проблема. Все още не ставаше ясно как се поставя самият обелиск, как се прави. Очевидно много обелиски „изобщо не бяха на местата си” – нямаше откъде да се вземе гранит за тях. Хипотезите станаха много – че е имало находища, но са изчерпани, че са ползвали непознати видове цимент за изливането им, и прочие.
После разчетоха египетската писменост… и голямото четене започна.
На един от гигантските обелиски в Египет – този на Хатшепсут – откриха надпис, в който дамата фараон обяснява как е построила 4 обелиска. Как са били изрязани от Асуан, транспортирани по Нил, поставени и изписани, а в крайна сметка и покрити на върха с електрон – самородно злато, във формата на пирамидалният връх на обелиска, чиято функция е била обелиските да светят и да отразяват светлината като слънце, да блестят и да се виждат от километри.
Подобен надпис пак тя ни е оставила и в храма си, в Тива.
С което постави голям пирон в ковчега на „медната теория”. Хатшепсут твърди, че два обелиска, едни от оцелелите шампиони по размери, за строителство от край до край са й отнели 7 месеца. Това е безкрайно невъзможно с меднокаменни сечива, дори работниците да са един върху друг, имаме 4 страни за изправяне и нивелация, а имаме полиране, транспортиране и изписване. Изглежда много аспекти на идеята ни за древните трябва да се преосмислят; днес ние не можем да направим такава гранитна колона и безпрепятствено да я монтираме  и довършим на няколкостотин километра в рамките на половин година.
При това тя има и друго творение – недовършеният обелиск. Той е по–голям от всеки познат ни каменен блок, по–тежък от баалбекския.
Но явно и на боговете им се е видял по–голям от нужното, защото при работата се е образувала или е била открита в него пукнатина в една от страните.
И той е изоставен, живо свидетелство за директното изрязване на гранита от скалата.



Технологията  - стъпка по стъпка
Нека разгледаме подробно как става местенето и поставянето на това чудо на древния свят.
Напомням, то е гранитено, чудовищно тежко, повече от нашите долмени, минава голям път, може да се постави само по един начин, висок е и дълъг, т.е. нестабилен, и както виждате от горната картинка, ако бъде наранен, пътува към боклука и целият къртовски труд отива по дяволите.
Направил съм и една малка картинка, на която да илюстрирам самото поставяне на обелиска.


И така, стъпка по стъпка:

Етап 1: Обелискът се изсича на мястото, където е находището. По дървени трупи се спуска до реката. Вероятно се чака и пълноводие. В реката обелискът тежи по – малко и лесно бива транспортиран от течението до мястото, където ще бъде поставен.
Междувременно, там текат подготвителни мероприятия:

1. Определяне мястото на пиедестала. Прави се нещо като основа, от твърд пясъчник или заравнена скала, където обелискът ще се постави.
2. Мястото на пиедестала и колоната била обиколено от кирпичена рама, полегата. Рамата има два полегати склона от двете страни, но на практика обхваща бъдещото място на колоната отвсякъде, като стена или кладенец.
3 Когато рамата стигнела до необходимата височина, я запълвали с пясък на мястото на бъдещата колона.
4 . Транспортирали обелиска на платформа по Нил.
5 Задвижвали го към бъдещото му обиталище на платформа върху дървени трупи, намазани с масло, които поливали с вода, за да не се запалят от триенето. Платформата била теглене от волски впряг. Забележете следните подробности:

- елементарната система макари, позната на древните, всъщност функционира като полиспасти и намалява ефективно теглото на вдиганият обект наполовина;
- полегатият наклон елиминира необходимостта да се прилага сила в размера на цялата тежест на обелиска;
- плъзгането по каменните трупчета допълнително улеснява процесса;
- впрягът волове всъщност се движи по по–лесен път – надолу;
- по – голям, но безопасен наклон значително би го улеснил;
- в тази посока впрягът действа не само със силата си, но и със собствената си тежест;
- което означава, че в помощ може да му е не само жива сила, но дори и съвсем обикновени противотежести, на които впрягът да служи като регулатор.
И какво излиза? Май не се иска толкова много…

Етап 2: В този етап започва бавното и внимателно поставяне на обелиска на мястото му. Но как? Обелискът не трябва да бъде наранен, а трябва да застане с основата си върху фундамента.
Картинката е иллюстративна, но вярвам, че пресъздава идеята.

1. При достигане на определената височина, оставяли обелиска да се наклони в пясъчната колона.
2. В основата й правели отвор, през който изгребвали пясъка. Така обелискът постепенно и без сътресения полягал на мястото си.
3. Стабилизирали го с помощта на въжета, но основната движеща сила била собствената му тежест.
Особеностите тук са:

- пясъкът, отворът и тежестта на обелиска не допускат да стане директно падане, а влизането става бавно и полека;
- на практика могат да завъртят и положат всякакъв предмет по всякакъв начин, стига правилно да подберат мястото му във «пясъчната фуния»;
- мястото в пясъчната фуния на практика може да бъде лесно манипулирано дори само в разлика между нивелацията между кирпичената стена и пясъка – задвиженият обект лесно ще падне, а и ще потъне и ще се стабилизира в пясъка.
Трети етап: Довършителни работи.
   
1. Постепенно разрушавали кирпичената рама отгоре надолу.
2. Достроявали златния връх.
3. Полирали обелиска.
4. Изписвали го.
Няма нищо за дообяснение тук; очевидно че «скелето» се използва перфектно и в още една, довършителна функция.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия