Сдружение на индианците получи официална регистрация в Сърбия

[Skarlet]

Най-известният сръбски индианец Гойко Митич вече не е сам. В пъстрата палитра на сръбския обществен живот тази седмица се появи ново цветно петно - Сдружение на индианците в Сърбия. Може да звучи екстравагантно и вицово (макар че границата между фолклор и обществен живот в западната ни съседка понякога е трудно доловима за чужденеца), но сдружението е регистрирано по всички правила. То получи одобрение от Министерството за държавно управление и местно самоуправление и бе вписано официално в регистъра на сдруженията и обществените и политически организации на Сърбия.
Председател на сдружението не е индиански вожд, а 46-годишният Люпче Павлович, жител на град Алексинац, намиращ се на 30-ина км северно от Ниш. Членовете на необикновената формация също не са червенокожи, а негови роднини и съграждани, които са избрали тази алегорична форма на протест срещу безправието на обикновените сръбски граждани и нарушаването на човешките им права от държавните органи.
Идеята за създаването на сдружението дошла на Павлович още преди години. При последното преброяване в Сърбия през 2002 г. обаче вече толкова му е писнало от безхаберието на управниците, че в знак на протест той, съпругата му, двете им дъщери и майка му официално се обявяват за индианци по националност.
"Също както и индианците в Америка, всички ние в Сърбия сме в един голям резерват, в който не живеем по-добре от индианците някога", обяснява постъпката си самият Павлович и добавя: "Когато са дошли колонизаторите, индианците са били 45 милиона, а сега са една шепа хора, точно както сърбите. Сърбия сега е един голям резерват. Всички живеем в резервата, както индианците в САЩ, не можем да отидем нито в Унгария, нито в България без визи, а и нямаме достатъчно пари, за да излезем от Сърбия".

Люпчо, разбира се, не се е разминал с шеги и подигравки заради чудатата си идея. Съседи и приятели го майтапят дали вече да не се обръщат към него с "вожде". "Хубаво би било да имаме племенен съвет и да пушим лулата на мира, но в Сърбия действителността е доста мрачна", отговаря сериозно на задявките Павлович. И търпеливо обяснява на любопитните, че всички сегашни и бъдещи членове на Сдружението на индианците имат еднакви права, както и човекът, който е начело на организацията. "И през ум не ми минава да се правя на лидер, тъй като целта на сдружението не е издигане на отделни личности, а борба против корупцията, бюрокрацията и липсата на права", казва алексиначкият "индианец".
Павлович сам себе си характеризира като непримирим враг на неправдата, чужда му е корупцията и продължава да вярва, че законите са създадени, за да бъдат спазвани. Принципната му и последователна позиция му е създавала доста неприятности през годините. Докато всички примирено си мълчали, той като истински Дон Кихот пускал жалби против нередности, извършвани от видни негови съграждани на отговорни постове. Сигналите му потъвали в морето на бюрокрацията, но той не се отказвал от битката си. Даже облепил една стена в заведението, в което работи, с изрезки от вестници, в които пише за обири, за злоупотреби и бюрокрация. Покрай него немалко препатили и най-близките му, но продължават твърдо да го подкрепят. Благодарение на тяхната опора чешитската му идея вижда бял свят и набира все повече привърженици.
"Доста съм чел за индианците. Знам какво им е отнето през историята…Само адаптирах техния случай към нашите условия. Колко изгубихме всички ние като народ и държава, колко се напатихме…", обяснява Павлович. Според него сърбите като народ имат доста прилики с индианците: "Някога на нас турците ни взимаха децата и ги обучаваха за еничари. И на индианците пришълците са им взимали децата и са им забранявали да имат своя вяра и език. Учили са ги на английски, наложили са им католическата вяра".
След войните и политическите промени в Сърбия Люпчо, както и повечето му сънародници, обедняват и се чувстват все по-унижени и онеправдани. Сърбите, които приемаха като нещо съвсем естествено да си грабнат паспорта като ги свие шапката и да тръгнат да пътешестват по света без визи и каквито и да било ограничения и с достатъчно пари в джоба, за да се чувстват "бели хора", сега едва сколасват да съберат средства за пътуване до съседни градове. "И до Ниш не мога да отида като бял човек, а нещата не се подобряват с времето", казва Павлович. Затова той, съпругата му Миряна, дъщерите им Тияна и Йелена, майка му Йелица и няколко техни съмишленици решават да се възползват поне от правото си свободно да изразят своята национална принадлежност.
"Всъщност никой от предците ми не е бил индианец, а за апачите и други племена знам, че съществуват само от филмите и книгите. И те живеят в резерват, без да могат да отидат някъде и да видят как живеят останалите по света", продължава Люпчо.

Регистрирането на Сдружението обаче, не е само форма на протест. Не е и стремеж за включване в политиката. Чрез него "индианците" имат намерение да помогнат за решаването на наболели проблеми на Алексинац, които по една или друга причина досега са останали встрани от плановете на държавата. Вече са подготвили два проекта, които се надяват да получат благословията на съответните органи. Единият е за изграждане на туристическо-развлекателен център, който да прилича на индианско село, а другият е за пречиствателна станция за вода. Ако двете предложения бъдат реализирани, те ще могат да осигурят препитание на 200-250 души от общината, където безработицата е една от най-високите в Сърбия.
Според Павлович, целта на сдружението, чиято регистрация след дълго чакане вече е факт, е да събере на едно място обикновени хора, които не са съгласни да бъдат жертви на неправди и унижения. "В заведението, в което работя, непрекъснато идват хора да питат какви са условията за членство в Сдружението на индианците, кога ще има членски карти", продължава Люпчо. Според него, след като регистрацията вече е факт, само за дни в сдружението ще се включат най-малко 300 жители на Алексинац. Интерес са проявили и доста хора от околните села.
"Нашето Сдружение на индианците, т.е. сдружение на обезправените, няма да е нито по-добро, нито по-лошо от останалите партии на политическата сцена на Сърбия. Различаваме се по това, че властта не е наша цел. Явно ще посочваме и порицаваме всички нередности около нас, всичко, което е в разрез със закона", уверява Павлович.
След 2002 г. в интернет форумите много чешити от Алексинац вече се подписват като "Индианец" и идеята на Павлович бързо набира последователи. А политическият и икономически живот в Сърбия обещава през 2007 г. страната да се напълни с индианци.

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=106798&cid=50&eid=946

 

[Amenhotep]

Идеята за създаването на сдружението дошла на Павлович още преди години. При последното преброяване в Сърбия през 2002 г. обаче вече толкова му е писнало от безхаберието на управниците, че в знак на протест той, съпругата му, двете им дъщери и майка му официално се обявяват за индианци по националност

На последното преброяване у нас, жителите на едно село се определиха като ... ЧУКЧИ ... при въпроса на преброителката, защо те отговорили горе-долу така:
- Нямам ток, нямам парно, нямам топла вода, заплатата за нищо не стига, е какъв съм ако не Чукча!

[Skarlet]

Сериозно? То по тази логика, доста хора в България са 4ук4и, защо не вземат да сформират сдружение, по примера на братята сърбоиндианци?

[Amenhotep]

Сериозно? То по тази логика, доста хора в България са 4ук4и, защо не вземат да сформират сдружение, по примера на братята сърбоиндианци?

Защото май ще стане водеща политическа партия... 

[Hatshepsut]

Индианци има и в България - Българско индианско общество "Орловият кръг":



http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/gallery/2007/2007-1.html