Българска култура и духовност > Археология

Археологически находки в област Пазарджик

(1/4) > >>

Hatshepsut:
Първият град в Европа е бил край Пазарджик

Откриха, че халколитният полис при село Юнаците далеч надхвърлял
селищната могила


Най-древният град в Европа е откритият през 2008 година при селищната могила Юнаците в Пазарджишко. Тези дни проучващите го археолози сензационно обявиха, че той се е оказал много по-голям от самата селищна могила. Крепостната му стена е дебела над пет метра, висока също толкова. Според учените обектът е по-правилно да бъде наричан "протоград", но той има всички белези на истинско градско устройство. Разположен е върху над 100 000 кв. м и е съществувал от ранния халколит, т.е. - някъде около 5 хил. пр.Хр. Около 4700 - 4600 година преди Христа му е направено едно мощно укрепление, което частично беше разкрито през 2008 година - припомня археологът Явор Бояджиев. По думите му новото, което откриват учените тази година е, че пред крепостната стена е имало един достатъчно голям ров и пред него - още една защитна стена. "Получава се много сложно укрепително


 съоръжение,

 непознато в

 праисторията

 За такива мащаби може да говорим чак през античната епоха. Това укрепление огражда една малка част и прави цитадела, т.е. - укрепена част от селището, която е била на най-високото място. Отвън селището продължава да съществува, а в тази цитадела освен жилищни сгради е имало и обособено производствено пространство", каза Бояджиев.

 По думите му - имаме класическите признаци за един град, каквито са били изградени по-късно в бронзовата епоха и в средновековието: голямо селище, укрепена част като акропол, вътре в който има освен жилищни сгради за по-висшите социални прослойки и обособен производствен, занаятчийски център.

 "Всичко това ни дава основание да говорим за един първообраз на града от средновековна Европа - не чак в такива мащаби, но познат вече от няколко хиляди години по-рано", изтъкна Явор Бояджиев

 Селищната могила Юнаците, наричана още Плоската могила, е на 1,5 км югозападно от село Юнаците и 6 км от Пазарджик. Тя представлява насип, в който ясно се вижда как слоевете в почвата бележат различни периоди във времето. Могилата е толкова богата на находки, че дори в неразкопаните райони около нея се виждат парченца керамика или обработени кости на животни.

 Могила Юнаците е с изключително важно географско разположение в район, където от най-дълбока древност минава главният евроазиатски път от югоизток на северозапад, свързващ Егейско-Анатолийската област с Балканския полуостров и Централна Европа. Могилата е с форма на пресечен конус с диаметър на долната основа 110 м и височина 12 м.


 Първото й

 описание правят

 братя Шкорпил

 през 1898 г. в книгата си "Първобитните люде в България". През 1939 г. под ръководството на Васил Миков от Народния археологически музей - София, се предприемат археологически разкопки. В публикацията за първите разкопки В. Миков изтъква значението на могилата, като посочва, че находките са уникални не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Те показват връзките на областта с Анатолия в Мала Азия , Егейските острови , Македония и Унгария. Тази оценка се споделя и от Владимир Милойчич, който през 1949 г. в книгата си, посветена на хронологията на неолита и ранната бронзова епоха в Югоизточна и Средна Европа говори за "култура Юнаците".

 Поради голямото научно значение на многопластовата могила през 1976 г. започват редовни археологически разкопки, провеждани от Археологически институт с музей при БАН, София и Окръжен исторически музей - Пазарджик. Научни ръководители са проф. Румен Катинчаров и Величка Мацанова. Проучванията обхващат цялата източна част на могилата.

 От 1981г. експедицията на Юнаците става международна с участието на руски специалисти. Ръководител на руския екип е проф. д-р Николай Я. Мерперт от Археологически институт - Руска академия на науките, Москва. В резултат на българо-руските разкопки на обекта са проучени: средновековен некропол (ХIII-ХIV в.); селище и римско укрепление (I-IV в.); тракийско селище (І хил. пр. Хр.). През 1989 г. завършва проучването и на пласта от ранната бронзова епоха (III-II хил. пр.Хр.).


 Разкрити са 17

 последователни

 селища

 съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха. През 2002 г. започна реализацията на нов българо-гръцки научен проект-"Западните части на Тракия през халколитната епоха-селищна могила Юнаците и нейната околност". Ръководители на екипа от Българска страна са ст. н.с. д-р Явор Бояджиев, Стоилка Терзийска-Игнатова и Величка Мацанова. От гръцка страна ръководител е д-р Йоанис Асланис.

 Резултатите от 30-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състояща се от ров и дървена палисада. Проучените 42 жилища от първите два етапа на ранната бронзова епоха показват, че те са наземни,


 изграждани са от

 забити в земята

 дървени колове

 преплетени с пръти и измазани с дебел слой от глина, примесена със слама. Имали са обикновено правоъгълен план с едно и по-рядко с две помещения. Елементи от интериора са засводената пещ, зърнохранилища, площадка за сушене на зърно, подвижни каменни ръчни мелници (хромели). Открити са сечива от камък, кремък, кост, рог на елен, керамични съдове и други битови предмети. В последните осем хоризонта от този пласт, отнесени към третия етап на ранната бронзова епоха, са разкрити 9 жилища, които показват приемственост в строителната техника.


Керамични съдове от могила Юнаците
Снимки: http://history.rodenkrai.com
 Разкопките дават ценни сведения и за погребалните практики. Открити са погребения на деца до едногодишна възраст, извършени чрез трупополагане в свито положение, в ями или специални керамични урни, поставени под пода на жилищата или под основата на пещта. При някои е открит и гробен инвентар от накити и керамични съдове.

 Халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, какъвто се развива през античността и средновековието. След тези находки трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север, заяви археологът Бояджиев.


Нашествие погубило хората 4 хилядолетия преди Христа
 Разкопките свидетелстват и за трагичната съдба на неговите жители. Около 4200 - 4100 г.пр.Хр. мощна човешка вълна, вероятно от вражеско нашествие, е заляла халколитното селище. То е опожарено, а хората избити. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите, в които са открити, говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели, един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.

 Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1632&text=&fromDate=&toDate=&newsID=95451.

Hatshepsut:
Красенската крепост край Панагюрското село Бъта
Автор: Христо Матанов

Местността Красен в околностите на панагюрското село Бъта е оценена като естествено укрепление още от началото на бронзовата епоха. Първоначално тук е имало тракийско селище, след което с началото на "варварските" нашествия в края на античността възниква и крепостта, чието истинско име е неизвестно. Най-ранните открити тук монети датират от III в. До края на VI век крепостите, условно наричани Голям и Малък Красен, са били достроявани, за да изпълнят основната си функция: да защитават долината на река Луда Яна от прииждащите славяни и други нови за района народи. От този период са съхранени мощни крепостни стени, които образуват на практика непревземаемо крепостно съоръжение. Тъй като стените е трябвало да бъдат градени върху скала, в нея предварително е бил издълбаван широк улей срещу приплъзване на градежа. Мощна кула е била издигната на най-високата част на терена. Върху нейната сурова фасада неизвестният строител е оставил следи от себе си: върху хоросановата мазилка с пръст и с остър предмет той е нарисувал конче и човешка глава. Особен интерес предизвиква жилищната сграда с площ от повече от 150 кв. м. Тя е била със сложна планировка, с под от гравирани с пауни и други птици тухли, с отделно водоснабдено кухненско помещение и с боядисани в червено стени. Поради нейния "луксозен" характер проучвателите я идентифицират като "жилище на кастрофилакса" - началника на крепостта в епохата до края на VI в.
Въпреки сложната фортификация крепостта пада под ударите на славяните в края на VI в. и престава да съществува цели три века. През Х в. тя е възстановена вече от българите, след това за около два века става пак византийска, а след това - окончателно българска до края на ХIV в.
Прави впечатление богатият археологически инвентар от оръжия, части за станове и дараци, разнообразна керамика, което показва, че крепостта е била и значителен производствен център.
Открит е резервоар за вода (щерна) с вместимост над 130 тона и с множество "изпуснати" на дъното му глинени съдове. Разкопани са три некропола, още толкова църковни и десетки жилищни сгради.
Археолозите се натъкват освен на различни по типове и датировка монети още на няколко оловни печата, с които се е подпечатвала административната кореспонденция. Това показва, че в крепостта се е помещавал представител на местната власт. Особен интерес предизвиква уникалният бронзов печат от ХII-ХIV век, състоящ се от две шарнирно свързани части, върху който в негатив е изписано името на притежателя: Рафаил. Съдейки от облика на печата, той е бил предназначен за подпечатване на кореспонденция с восък.
В края на ХIV век османските завоеватели унищожават крепостта, но поселищният живот продължава. От първите векове на чуждото владичество са открити холандски монети и керамика тип "майолика" от ХVII-ХVIII в.

https://paper.standartnews.com/

Hatshepsut:
Кулите над Бъта пазели Тракия
Навремето поетът Пеньо Пенев възкликва патетично: "Кой казва, че мойта родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци?". Класикът на соцреализма тогава има предвид нещо друго, но без сам да знае, се оказва прав. Българската земя пази свидетелства за стотици крепости, които една по една възкръсват от забравата на времето.
Такава е и Красенската крепост, или Красенското кале, както го наричат местните, издигаща се на стратегически хълм на североизток над панагюрското село Бъта. Според топографите разстоянието по права линия от центъра на селото е само 1,83 км. Но шевролетът на екипа ни се помота доста, докато намери вярната посока сред множеството кръстосващи се черни пътища, независимо от помощта на GPS-а. В крайна сметка работа свършиха иманярските знаци - два камъка, поставени един върху друг, на различни интервали, които постепенно съвпаднаха с данните на електрониката и ни отведоха до крепостта.
А тя наистина е внушителна. И си е заслужавала още през 1977 г. да започнат разкопки, а по-късно и реставрационни работи. Които, напук на кризата, продължават и днес със средства, осигурени от община Панагюрище. Девет човека, наети по програмата за временна заетост, работят по "запечатването" на разкритите крепостни стени.
Иван Дражев е на обекта от години и е станал почти археолог. Авторитетно твърди, че всичко се прави с оригинални материали и по оригиналния начин. "Покриваме стените с хоросан, както е било някога, а не с цимент, защото той се руши бързо", разказва Иван. С колегите му грижливо струпват на купчинки това, което продължава да излиза от земята - парчета от керамични съдове и кости от домашни животни, по които може да съдим за менюто на крепостния гарнизон и начините на неговото приготвяне.
А време за кулинарни удоволствия войниците определено са имали. Калето се издига на възвишение със стръмни склонове, достъпно само от север и доминира над цялата околност. От юг тече река Луда Яна, от изток - река Бистрино дъно, а от запад - друга малка река. Крепостните стени заграждат площ от около 24 дка - най-голямата в Пазарджишко. Има двойна, а от югоизток - и тройна, крепостна стена. Широчината им е различна - от 1 до 1,8 м, а има участъци, запазени до 6 м височина. Главната порта на крепостта е била в северозападната й част, където на двата бряга на река Луда Яна личат следите на стар път. Във вътрешността на крепостта се забелязват постройки, изградени по подобие на стените на калето. Изследователите предполагат, че таен вход свързва Красенската крепост с реката
Според местните предания пък древен манастир лежи под калето. Сигурно това допълнително е възбудило интереса на иманярите, които на няколко места са изкопали огромни ями в търсене на съкровища. "Тук злато и сребро няма", смее се Иван. Според него, ако има някакви истински ценности, те може да са по съседните хълмове, където има следи от тракийски обекти.
Красенското кале излиза от забравата. Оказа се, че ентусиаст бътовчанин вече е довел пеша цяла група туристи, случайно дочули за крепостта.
Древният китайски философ Лао-цзъ е казал, че и най-дългият път започва с една крачка. Село Бъта вече е направило първата си крачка по пътя на културно-историческия туризъм.

https://paper.standartnews.com/


Крепостта "Красен" - част от разбирането за саможертвата на панагюрци
 Една жива история на Панагюрския край в продължение на повече от 1000 години, която ни прави българи и ни кара да се гордеем с миналото. Това е крепостта "Красен". Само на няколко километра от Възрожденското градче се издига този внушителен паметник на архитектурата и културата, предаде репортер на БГНЕС.

 Някои археолози са на мнение, че това е древният Каменград (Литополис). "Тя ни прави българи, тя ни прави силни и обяснява защо нашите деди и техните следовници след това дават всичко, за да я има България". С тези думи нашият екип бе посрещнат от ръководителя на спасителните разкопки – археолога и директор на Историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов.

 Крепостта "Красен" не е така известна, както би трябвало да бъде, но неслучайно носи това име. Тя е носител на огромна информация. Преживените нашествия на варварски племена са многобройни, но две са опустошителни. Културните пластове от края на VI и началото на VII век са наситени с огромно количество пепел. Това е свидетелство, че крепостта е била тотално разрушена. Това е времето на битките, които се водят при Великото преселение на народите. Дали крепостта е била разрушена от авари, от самите славяни, или по-късно от готите в началото на 6 век, е все още въпрос на проучване, посочи археологът. Крепостта "Красен" влиза в пределите на българската държава при управлението на хан Маламир (831-836) – третият син на Омуртаг (814-831), през първата четвърт на IX век заедно с Пловдив и цяла Северна Тракия. България не възстановява крепостта, защото държавата е във възход и целта й е Бяло море и завладяването на Цариград. Но животът в подградието продължава...

Hatshepsut:
Археолози проучват "Градът на птиците"
Входната врата към най-стария град в Европа, основан преди 6900 г., откри в селищната могила до пазарджишкото село Юнаците българо-гръцката археологическа експедиция с ръководител доц. д-р Явор Бояджиев. "До вратата има уникално за нашия континент защитно съоръжение за времето си. Под него е имал четириметров изкоп, отгоре платформа и тесни стъпала или подвижна стълба. Допускаме, че е направено ако влезе враг през портата,да търси начин как да се покатери", споделя археологът.

До вратата е открит и скелет на човек, който предстои да се изследва. "Интересна е позата му - едната му ръка е под гърба. Най-вероятно е останал така, както е паднал. Не се знае дали е от защитниците на крепостта, или е на неин нападател", допълва зам-шефката на експедицията Стоилка Игнатова.

Доц. Бояджиев разказа, че селището е възникнало на могилата около 4900 г. преди Христа. Два века по-късно около него е издигната стена от кал и камъни, висока и широка по 5 м. "Това е едно много солидно съоръжение и за по-късни епохи, даже за Средновековието, когато рядко се срещат такива. Пред нея е имало дълбок ров - сериозна укрепителна система, която става класика през средните векове", каза специалистът.

За нас се оказа изненада, че и на 200 м около могилата има останки от селище под наносите на река Тополница, която преминавала оттук. То е около 100 дка, докато могилата е 10 дка. Тези грандиозни строежи не са за 200 човека, както се предполагаше. Тук са живели над 1000 души и това променя представите ни за епохата", смята археологът.

В могилата е открит първообразът на хладилника - изолирани дълбоко под земята хранилища за месо. Документирана е и една от най-ранните ампутации в Европа - отрязана китка на жена. Според германски антрополози зарастването е перфектно и не е имало усложнения след операционните дейности.

Древните хора правели фигурки на бременни жени в култ към Богинята Майка, пазител на рода. Намерени са и кръстати идоли - главно на птици, които са около 180, каза Стоилка Игнатова. Това кара изследователите да наричат селището "Градът на птиците". Сред абстрактните тотеми е намерена и птица с човешко лице.

Градът обаче бил унищожен при вражеско нападение около 4200 г. преди Христа. Той бил опожарен, а по откритите скелети имало следи и от брадви. Ранната цивилизация била прекъсната от нашественици, дошли от североизток от земите на днешна Украйна.

https://www.trud.bg/

Hatshepsut:
Пазят уникално средновековно съкровище в Пазарджик


Директорът на историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски показва непознатото лесичевско съкровище
Малко са съкровищата, открити по нашите земи, които събират прах в трезорите на регионални музеи и остават далече от погледите на широката публика. Такъв е случаят със съкровището от пазарджишкото село Лесичево, открито случайно преди 35 години.

 Дали, защото става дума за предмети от Средновековието, към които интересът е значително по-слаб в сравнение с шедьоврите на тракийското златарско изкуство, или е въпрос на музейна политика, но 13-те сребърни накита с позлата от Лесичево само два пъти през годините са били излагани в Пазарджик в общи юбилейни музейни експозиции. А някои от предметите са уникални и нямат аналог сред откритите подобни находки у нас.

 В ранната есен на 1977 г. трима работници от Лесичево копаят канал за телефонен кабел в покрайнините на селото. Йордан Мързев, Благо Ганев и Спас Чочков се стъписват, когато в един момент лопатата на единия от тях удря в нещо метално. Разравят пръстта и виждат зеленясало медно котле. Когато го изровили, с изненада открили, че то е пълно с невиждани накити, които са били увити в изгнило вече парче плат.

 "Когато получихме сигнала за открито съкровище в Лесичево тръгнах веднага към селото. Работниците, които го бяха намерили, вече го бяха предали в кметството. Накитите бяха с патина и от пръв поглед се виждаше, че се нуждаят от почистване и реставрация. Позлатеният колан, който по-късно се оказа уникален, беше на парчета", спомня си историкът Александър Арнаудов, който е първият специалист, видял съкровището. Той посетил и изкопа, откъдето било извадено гърнето с накитите и бил изненадан, че съкровището всъщност не е било заровено на повече от 50-60 см, дълбочина. Явно стопанинът му е бързал да се спаси от нещо ужасно и първата му мисъл е била да скрие скъпоценностите, а после да спасява живота си.

 Първоначално откритите в Лесичево накити са дадени на потомствения златар Георги Златарев от Панагюрище, който ги е почистил детайлно, за да се види какво всъщност съдържа находката, разказва Арнаудов. Става дума за 13 накита, изработени от висока проба сребро, някои от които с позлата - накит за глава и част от булченски венец, два гердана, мъжки колан, пет пръстена, две гривни, висулка, 5 броя сребърни мъниста и сребърно тасче. Освен тях в котлето грижливо били сложени и две пръчки сребърен припой, използван предимно от майстори златари при изработката на бижута.

 Съкровището е датирано от втората половина на XVII в. и според историка Лиляна Шулева представлява производствения репертоар на една златарска работилница. В своите изследвания тя допуска, че лесичевското съкровище е принадлежало на майстор златар, който го е пренасял. Според Шулева находката съдържа неотменими атрибути за сватбен обряд, които всяко семейство, дори и сега, пази като реликва. Поради това се допуска и версия, че става дума за семейни накити на фамилия, която ги е заровила заради възникнала опасност Пред "24часа" Лиляна Шулева обаче бе категорична, че на лесичевското съкровище не е било отдадено заслуженото внимание през годините, въпреки че неговата културно-историческа стойност е изключително висока. Най-малкото заради два от предметите - колана и единия от герданите, които и до момента са единствени по рода си, намирани у нас.


 Металният колан, който е изработен от 15 шестоъгълни от отлято сребро плочки, които после са позлатени, не прилича на нито един от видовете подобни накити, известни на историческата наука, категорична е Шулева. За да стигне до този извод, тя твърди, че е проверила всички съществуващи данни за подобни находки и никъде не открила подобно описание. Коланът при всички случаи е мъжки икато подобен вид накит е бил разпространен у нас още през ранното Средновековие.

 Според експерти в украсата на колана могат да се открият ориенталски елементи и източно въздействие. Шестоъгълните пластини пък се свързват с определена символика - накитът е бил изработен по този начин, за да предпазва от уроки, смята пазарджишката историчка. Според други изследователи техниката на изработката съвпада с много стари, използвани през железния период в Европа.

 Уникален е и единият от герданите. Според Лиляна Шулева той е изпълнен с неповторимо художествено решение с изобилстващи готически елементи и е направен от 29 части, като 24 от тях са многостенни сложни елементи със сферична форма. Те са изпълнени от сребърна кована тенекия, като големите фигури и халкичките, които ги свързват, са позлатени. Всеки от многостенните елементи е направен от четириъгълни или триъгълни стени с украса от вдлъбнати кръгчета. Подобна форма и орнаментика издават западноевропейско влияние, въпреки че пряк аналог на подобен накит също не е откриван у нас.

 Според други изследователи подобни художествени решения са взаимствани от сръбската златарска школа, внесени там от готическото изкуство. В тази връзка се допуска, че лесичевското съкровище е дело на майстори от чипровската школа, които са били повлияни от сръбското златарско изкуство и късната готика. Историческата наука не дава точен отговор дали намерените гердани са били мъжки, или женски. Според изследователи имало е обичай при определени случаи и мъже да носят подобни накити. Любопитно е, че и откритите пет масивни пръстена, единият от които също с подчертани елементи от късната готика, вероятно също са били мъжки въпреки богатата им орнаментика. Подобни били разпространени у нас по време на турското робство и дори след Освобождението.

 Най-сериозно доказателство, че лесичевското съкровище все пак е дело на чипровски златари, носи накитът за глава. Подобни аналози има открити в северозападната част на страната.

 Каквато и да е историята на съкровището, историците са единодушни, че то представлява сбор от високохудожествени ценности, изработени с елементи на източното изкуство, готиката и Ренесанса. Въпреки това в историческия музей на Пазарджик няма данни то да е напускало града, а още по-малко да е показвано в чужбина.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1512122

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page