Българска култура и духовност > Археология

Перперикон

(1/17) > >>

Nordwave:
Градът на траките се превръща в световна атракция


(Хенриета Костова и Галина Георгиева, вестник Арена)

Ти, велики господарю, ще покориш нови земи и ще създадеш огромно царство. Жрецът свещенодейства - излива вино върху огромна плоча, пламва огън. Пламъкът се извисява - силен и ярък. Това пророчество Александър Велики чува по нашите земи преди повече от 23 века, Прорицателят в храма на Дионис в Родопа планина е съперничело на най-прочутия в древността оракул - този в Делфи. Това разказва древният историк Херодот.

Свещеният град Перперикон - там е мястото, където е ставало чудото. Лесно е да се потопиш в магията на древните траки - трябват ти само здрави обувки и кола. Плюс хъс на авантюрист. Преживяването е по-вълнуващо от приключенията на Индиана Джоунс.

Малко преди Кърджали започват табелите за Перперикон. Пътят се катери през пасторални селца. Ухае на зрели ябълки и тютюневи ниви. Най-сетне ето го свещения Перперикон - славен и внушителен, въпреки че е обрасъл с гора и храсти.

Нов асфалтов път води до подножието на хълма. Отсечката е открита лично от президента Георги Първанов, който следи отблизо разкопките в района. Новият паркинг е претъпкан с автобуси и леки коли. Наоколо щъкат десетки любители на старините. Цените на услугите гонят европейските - 30 лева беседа на екскурзовод, 18 лева книжка за Перперикон, 50 стотинки ползване на тоалетна.

Най-запалените поемат веднага по тясната пътека нагоре. Стръмнината се минава неусетно - горе се извисяват величествените останки на хилядолетна славна история.

Вадим невероятен късмет - наш гид ще бъде не кой да е, а изследователят на Перперикон проф. Николай Овчаров. Машината на времето се завърта, пренасяме се в епохата на древните траки.

Стометров проход в скалите извежда до огромната зала с олтара, главна част на прорицалището на Дионис. Около него се оформя дворецът светилище. Гледката е грандиозна - наоколо каменни отломки, дълбоко долу се е ширнала равнината.

Около скалния жречески трон фотоапаратите щракат непрекъснато - сред светилището не е трудно да си представиш, че си древен герой, на когото жрецът вещае славни победи.

Златно време за Перперикон е римската епоха, 1-4 век. Тогава той се превръща в свещения скален град на траките, пазен от две стабилни крепости. Активни разкопки през последните две години се водят в най-високата част, крепостта акропол. Тук се минава на пръсти, иначе рискуваш да политнеш в дълбоките изкопи.

До 14 век Перперикон е духовен и военно-стратегически център. Само на 2 км оттук се намират най-богатите златни мини на Европа от времето на древността и средновековието. И днес някои търсачи на съкровища се промъкват по старите галерии, рискувайки живота си. От Перперикон са охранявани добивът и обработката на злато от мините. Неслучайно за града се водят няколко войни.

Един от най-драматичните периоди на Перперикон е фаталният 14 век. През 1362 г. насам тръгва емирът Орхан - баща на Мурад Завоевателя. Свещеният град е обсаден, цитаделата е последното убежище на хората от долината. Те се крият тук с имуществото и църковните светини. Вървим по каменна улица, останала непокътната. Тук още бродят духовете на ридаещите майки, повлекли децата си към крепостта в онези трагични дни. Останки от начупено оръжие показват откъде турците са нахлули в цитаделата. 50 натрошени кръста показват драмата на погрома.

Според законите на свещената война повечето жители на Перперикон са били избити, други отведени в робство. Два комплекта пранги свидетелстват за тежката участ на пленниците - точно копие на синджирите роби в народните песни. Една от страдалките е била робинята Кали от Перперикон, родопска красавица, продадена на остров Крит.

Това е краят на крепостта. През 17 век селата около Перперикон са напуснати от християнското население и колонизирани от турско население.

Мястото е истинска съкровищница на старини. Откритото досега е плод на 6-годишен труд, а разкопките ще продължат още десетилетия. Тепърва предстои консервацията на каменния град, изграждането на музей, на специално издигнати пътеки, за да не се повреждат руините.

Оттук всеки отнася спомен. Сувенири има за всеки вкус - вкаменелости, минерали, полускъпоценни камъни, ритуални чаши. Липсва само жертвеното вино - може би след година ще се сетят да предлагат и от него.

Филм за Перперикон подготвя телевизия Би Би Си, един от броевете на Нешънъл Джеографик ще бъде посветен на тракийското светилище. Това е шанс то да се превърне в едно от чудесата на Европа, а защо не и на света.

Втората спирка по тракийския маршрут в Родопите е светилището на Орфей. Пътят лъкатуши през бедните селца около Момчилград. Село Татул се е сгушило на височината, заобиколено от гори и възвишения с причудливи каменни образувания. Ако европеец попадне тук, ще помисли, че се е върнал поне в миналия век. Местните хора вече са свикнали с туристическата суетня.

Две тесни вити пътечки отвеждат до храма на легендарния певец. Светилището от II хилядолетие преди Христа се издига на върха на хълм. От трите посоки надолу са пропасти. Ако си куражлия да се изкачиш най-горе, сякаш увисваш между небето и земята.

Там, на най-високото, в масивната скала е издялан гробът на Орфей. Под него е изсечена още една дъговидна гробница. Според легендата тук почива в мир любимата на певеца Евридика. Свързаните с улей гробове сякаш символизират вечната връзка между влюбените.

Светилището на Орфей е ориентирано на изток-запад. Затова първите лъчи на слънцето огряват скалния гроб, последните лъчи пък се сбогуват с него. Тук си има ритуал - трябва да хвърлиш паричка в жертвеника, издълбан в скалата. Казват, че каквото си пожелаеш тук, сбъдвало се.

На Татул наистина легендите оживяват. Историята за смъртта на легендарния певец се разиграва пред очите ни като на филм. Ето го Орфей на поляната сред свещената горичка - свири и тъжи за любимата Евридика. Улучил е лош момент - празниците, посветени на бог Дионис. Изпаднали в екстаз жени нападат певеца. В него те виждат мъжа, когото са жадували и който ги е отритнал. Вбесени, весталките разкъсват Орфей на части.

Глас от небесата изрича проклятие: Ако слънцето огрее с лъчите си костите на Орфей, градът на жените убийци да бъде унищожен. Въпреки положените усилия, проклятието се сбъдва, близката река прелива и унищожава града на жените, отнели живота на най-прочутия певец на древността.

Неохотно се връщаме от легендата в реалността. Там, горе на върха, се чувстваш като избраник на Бога.

Има места, които задължително трябва да видиш, за да усетиш духа на древната ни земя. Такива са Перперикон и Татул, където легендите оживяват.

Почитателите на културата на траките задължително посещават и храма-утроба до с. Ненково, само на 20 км. от Кърджали. Мястото е безлюдно, високо в планината над хижа „Боровица", в скалистата местност Тангардък кая. Шокирани сме още на входа.

Той е оформен като вулва. Навътре се простира пещера с дълбочина 22 м. Първоначално кухината е била дълбока едва 16 м. Човешка ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която постоянно се стича вода. В южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Точно на обяд, през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Само през януари и февруари, когато слънцето се намира ниско на север, лъчът може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата.

https://yoradna.blogspot.com/2009/07/blog-post_2812.html

Nordwave:
Заупокойна молитва за защитниците на Перперикон, загинали при нашествието на турците в района през 14 в. отслужи пловдивският митрополит Николай по покана на ръководителя на археологическия екип на разкопките проф. Николай Овчаров.
Преди дни в подножието на Перперикон беше открит голям християнски некропол и храм от втората половина на 14 век, попадащ в очертанията на селище край крепостните стени. В некропола бяха открити 15 гроба, предаде БТА. Шест от труповете са били обезглавени, други са били без крайници. Според проф. Овчаров некрополът е от последната обсада на Перперикон. Откритието е на археолога Хитко Вачев, изследовател на паметници от късното Средновековие, който от тази година работи в екипа на Овчаров.
Изследователите са установили, че в гробовете били погребани мъже, жени и деца с разчленени тела, които вероятно били екзекутирани по време на обсадата на крепостта от войските на турския емир Орхан през 1362 г.
Проучвам средновековни некрополи от 15 години, но това е най-драматичната и емоционална находка, на която съм попадал, коментира Вачев. По думите му, масовите екзекуции са били предприети от нашествениците, за да сломят съпротивата на защитниците на обсадената крепост.
Това е второ Баташко клане, само че 500 години преди него, коментира на свой ред проф. Овчаров, цитиран от Дарик. Според него некропола е поредното доказателство за трагичните събития в Източните Родопи по време на османското нашествие, описани от Антон Дончев във “Време разделно“.
Пълен комплект робски окови и множество фрагменти от счупено оръжие са намерили още археолозите при тазгодишните разкопки на Перперикон. Екипът на професора е работил в подножието на крепостта, където е имало градско население. Там е била и цитаделата, в която българите са се укрили при нашествието на турците. В нея археолозите са попаднали на около 70 кръстове - железни, сребърни, бронзови, всички осквернени. Екипът е открил и мястото, през което турците са превзели крепостта с щурм, както и колекция монети от времето на емира Орхан.
При заупокойната молитва днес проф. Овчаров предложи средновековната църква да бъде възстановена. Храмът е съществувал до 14 в., а около 200 г. по-късно върху основите му местни християни издигнали параклис. Той е функционирал до 18 в. Митрополит Николай приветства инициативата и обяви, че дава благословията си за изграждането на храма. http://dnes.dir.bg/2007/08/30/news2051270.html

Kondolov:
Това, което са го направили е похвално, ама е трябвало да поканят ония безродници, дето твърдят, че не е имало турско робство а присъствие и мирносъжителство.Тях псувай и укорявай, а миналото си трябва да пазим и съхраняваме. Нека да възстановят и храма да се знае и помни!!
Но ми е интересно кой и кога ще прочете заупокойна молитва за днешните българи дето умират мърцина в собствената си страна и ново робство надвисва на главите им. Дето националисти се ръфат като псета,партини лидери, гледат да се докопат до поголямо пърче от баницата а турците ни завладяват не с меча, а с парата.

Светозар:
Перперикон


Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите. Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI - началото на V в. пр. Хр. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII - XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито - микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII - XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.

     Многобройните находки дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно". Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
     Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на IV в. Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V - VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики (527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон.
     От север и югоизток нахлуват други нашественици - славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на 7 в. току-що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена.
     Тази съдба не убягва и Перперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля. Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки-графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер - символичната игра "дама" и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон.
     Със стабилизацията на Византия през IX в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта добива отново важно значение през XIII - XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. А през 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос.
     Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII - XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението.
     Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г.. Гражданската война от 1341 - 1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на Перперикон. Но, според открит турски регистър от 1626 / 1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия облик.

http://www.perperikon-bg.hit.bg

Светозар:

Перперикон/Perperikon

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page