Българска култура и духовност > Археология

Археологически находки в Търновград

(1/9) > >>

Болгардингезе:
Алпинисти откриха двореца на Асеневци


Крепостта е изоставена заради безводието на Трапезица, твърдят археолози.
Уникален царски дворец откриха търновски археолози на историческия хълм Трапезица. Резиденцията е на основателите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян, заяви за "Стандарт" Константин Тотев, шеф на разкопките. Обектът досега е бил скрит сред гъста растителност, обясняват специалистите.
Резиденцията е разположена на самия връх на Трапезица, точно срещу Царевец.
В проучването участват 20 души, на помощ са извикани и четирима алпинисти, eдин от които е републикански шампион по спортно катерене. С помощта на въжета и алпийска техника момчетата са се спускали по стръмния склон на хълма, за да разчистват и проучват огромните каменни стени. Резиденцията е изградена в северната част на хълма и обхваща отвесния скален "език", както го наричат археолозите, контролиращ Арбанашкия проход. Заради изключително трудния за работа терен, криещ голям риск от падане в пропастта, никой досега не е проучвал тази част на Трапезица. Точно това обаче е спасило от разрушаване в миналото и от иманярски набези в по-нови времена двореца.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една доста голяма църква, чието име тепърва подлежи на установяване. Най-внушителни обаче в комплекса са двете каменни кули, изградени от камък и бял хоросан. Запазената им днешна височина от 8 метра най-вероятно е достигала поне 15 метра, а широчината около 4,5 метра. Според една хипотеза Асеневци най-напред са обитавали този хълм, но след като са установили, че там няма вода, са се преместили на отсрещния Царевец.
Амбицията на археолозите е до края на този сезон да разкрият колкото се може повече от каменните стени, а след това и да ги консервират. В момента от тях се срутват камъни, което намалява височината им. А и заплашват да наранят преминаващите хора и коли по пътя за Арбанаси. Обектът е изграден в края на ХII век, засега не е съвсем ясно какво точно е представлявал той - царски дворец, феодален замък или крепост. Археолозите са сигурни в датировката си заради типичното за епохата строителство с камък и бял хоросан.
Самата Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от три страни от река Янтра. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са се спускали по склоновете на хълма - единият в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон по посока на сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Първите разкопки тук са правени още в края на ХIХ век. Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. И едва сега започва истинското "откриване" на Трапезица.
Иван Иванов
Константин Събчев

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-08-02&article=242540

makebulgar:
Там смятат да направят и лифт до Трапезица. Само трябва да изровят всички сгради и да облагородят терена. Царевец е царския хълм, а на Трапезица се помещават главните църковни сгради на старата българска столица, Патриаршията, както и резиденцията на патриарха.!

Изглед към Царевец.





Малката Юго-Източна порта на Трапезица. Това е портата, водеща към Царевец - свързвала е град Трапезица през Нови град (Асенова махала) с Царевец.



Карта на Царевград Търнов и прилежащите му крепости


А това е интериора на един от най-добре запазените храмове на Трапезица (апсидата).




Отпускат 1,5 млн. лв. за хълма Трапезица
До преди година -две кракът ми не беше стъпвал на Трапезица ... , затова когато за първи път отидох на Хълма бях изключително приятно изненадан . Там определно има в пъти по интересни и автентични неща за гледане от колкото на Царевец. Така , че приветствам инициативата на Министерството на културата за превръщането и на този обект от истрическо значение в достъпен за туристите ... и само им пожелавам да си свършат работата далеч по добре отколкото на Царевец или в св. 40 Мъченици.

Златина ДИМИТРОВА

1,5 млн. лв. ще отпусне Министерството на културата през 2007 г. за хълма Трапезица. Средствата вече са заложени в бюджета на министерството и ще бъдат оползотворени основно за консервационно-реставрационни работи, както и за археологически проучвания. Това заяви вчера арх. Борислав Абаджиев, шеф на дирекция “Недвижими паметници на културата” в МК.

Работата на историческия хълм ще започне през пролетта с подготвителни работи като прекарване на електричество, канализация, телефон. Наложителна е и спешната корекция на пътя, за да се подсигури по-безопасното транспортиране на материалите до обекта. Ще бъде построена и база за археолозите на площ от 200 кв. м., като за нея вече има готов проект. След това сградата ще бъде преустроена за охрана на обекта и музейна експозиция.

Реставрационно-консервационните работи през тази година ще започнат с крепостната стена, югоизточната порта и прилежащите помещения към нея. Ще бъдат възстановени и защитните покрития на църкви, които са монтирани преди доста години. Така ще бъдат запазени уникалните стенописи, с които се славят повечето храмове на хълма.
Като начало ще се започне с аварийна консервация на църква № 8, по-известна като “Свети Иван Рилски”, която от години е в окаяно състояние. Консервационните работи там ще са до нивото на оригинала, с цел тяхното съхраняване до пълното археологическо проучване и изготвянето на цялостен проект.

Министерството на културата е разработило 3-годишна цялостна програма за експониране на хълма Трапезица, припомни арх. Борислав Абаджиев. За пълната є реализация ще са необходими около 3,5 млн. лв.

За този 3-годишен период трябва да бъде завършена част от крепостната стена, всичките 17 църкви да бъдат консервирани, а част от тях ­ експонирани. Параллено с това е направена и дългосрочна десетгодишна програма за цялостно археологическо проучване на хълма Трапезица във Велико Търново.

Nordwave:
Във Велико Търново откриха гроб на българска принцеса от XIV век


 Археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев разкриха гроб на българска принцеса. Принцесата била погребана в двора на средновековната църква "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново, съобщи БТА. Погребението на царската особа е от втората половина на ХIV век. Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма. На главата си е носила красива кърпа, която също е извезана със злато.
Дамата от висшите кръгове на българската аристокрация е положена с много великолепни накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата-съобщи професор Николай Овчаров.
При двумесечните разкопки в храма "Свети свети Петър и Павел" и съседната църква "Свети Иван Рилски", които са били в общ манастирски комплекс, археолозите откриха златни и сребърни пръстени и обеци и в други гробове на средновековния некропол. Над сто са находките, като най-ценната е 25-грамов златен пръстен. След реставрация и консервация ценностите ще бъдат показани в изложба през есента във Великотърновския исторически музей.

https://dnes.dir.bg/2009/07/28/news4833941.html

Генерал Колев:
Вече е сигурно, че сграда № 2 на Трапезица е царският дворец на първите Асеневци. Това заяви археологът Константин Тотев, цитиран от "Янтра днес".

По думите му след финализирането на работата по църква № 19 вече е ясно, че става дума за монументален представителен ансамбъл, където се е помещавала резиденцията на царете. Имах подобни предположения, но сега вече съм убеден, че сме на прав път, подчерта Тотев.

Той заедно с колегите си Евгени Дерменджиев и Пламен Караилиев са приключили работата в некропола на църква № 19, която се прочу с множество нови находки през сезона - кръст на св. Георги, находки, свързани с църковния ритуал. Сред тях предстои установяването със сигурност на един новооткрит кръст с лика на Св. Прокопий, което ще стане ясно след приключването на реставрационните дейности, поясни археологът.

В некропола учените са открили остатъци от 60 погребенеия, повечето на деца. Това насочило усилията на учените на изток от църквата, разположена на централния площад на средновековния град. Църквата е строена в края на ХII - началото на ХIII век и е съществувала през целия период на Второто българско царство.

Неизвестната постройка на изток от нея е с много керамичен материал. Проучванията върху нея хората от екипа на Тотев са провели съвместно със студенти от програмата " Българско наследство" в продължение на 25 работни дни. Приключилата стратиграфия на обекта показва, че целият материал е от 13 и 14 век и на това място не е имало живот от предстоличния период на средновековната история.

Това според Константин Тотев означава, че църквата от края на ХIV век е попадала в градска среда и е била част от един развит квартал. В заключителния етап от археологическите проучвания ще се включат представители от археологическия музей в Раднево, които съвместно с търновските си колеги ще приключат трите етапа и ще концентрират усилия в подготовката за същинската работа по проучванията на първия дворец на Асеневци.

Дашо:
Археолозите, намерили двореца на Асеневци, заслужават отличие, смятат техни колеги
15 септември 2009 | 16:12 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Нямаме право да не забелязваме това, което направи екипът на археолога ст.н.с. Константин Тотев на хълма Трапезица, каза пред Агенция “Фокус” историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий”. По думите му - представителната църква, която е била в рамките на двореца на Асеневци – „Свети Архангели”, където са били мощите на Свети Гаврил Лесновски, пренесени лично от цар Калоян, говорят за това, че нашите царе, с пренасянето на мощи, със създаването на култове, са очертавали българската етнокултурна територия. Имало е около 20 търновски светци, на които, за съжаление днес техните мощи са или в съседни държави, или са унищожени, или са изчезнали. Те очертават една територия на българското етнокултурно пространство, в което влиза цялата географска област Македония, не само днешна Вардарска, но и цялата географска област. Тук е имало мощи, освен на Гаврил Лесновски, и на Иларион Мъгленски в църквата „Свети 40 мъченици”, на Света Петка Търновска от Източна Тракия. Ст.н.с. Константин Тотев намери тук един предмет на изкуството, който има Свети Прокопий – Нишкият светец. Тук по някакъв начин е отеквал и култът на Свети Прокопий, покровителя на Ниш, т.е. на Поморавието – разказа още доц. д-р Пламен Павлов.
Дори с тези разкопки, правени с толкова малко средства и такъв къртовски труд от моите колеги, заслужават не само да бъдат поздравени, но и дори отличени. Особено Константин Тотев и Пламен Караилиев, археолозите, които работят без да вдигат много шум, но методично, много предпазливо, както трябва да го прави съвременната наука. Но тези хора правят нещо, което нямаме право да не го забелязваме. Те намериха двореца на Асеневци. Те намериха мястото, откъдето е възобновено Българското Царство след византийското владичество, намериха мястото, откъдето се е управлявала тази държава във времената на нейния най-голям разцвет. Ако искаме да следваме европейските стандарти за отношение към културни ценности, научна етика и грижа за опазването на паметниците, нямаме право да не оценим високо това, което извършиха Константин Тотев и неговият екип на Трапезица, смята доц. д-р Пламен Павлов.

Доц. Пламен Павлов: Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Преслав
15 септември 2009 | 15:46 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Велики Преслав – това каза пред Агенция “Фокус” историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий”. По думите на доц. Пламен Павлов - това, което преди две години беше едно предположение – че на северната част на хълма Трапезица ст.н.с. Константин Тотев и неговият екип попадат на ранните дворци на Асеневци, днес може да се каже, че вече е напълно сигурно. "Колеги изразяваха известни съмнения, че нямало тронна палата и други елементи на една голяма представителна държавна сграда, но днес, вече благодарение на разкопките през последните седмици, може да се видят очертанията и на тронната палата, и на много други представителни елементи на тези дворци, които показват една забележителна история в три периода. Откриването на този аристократичен некропол, в който имаме остатъци от златоткани одежди, които говорят за царски погребения, променят коренно представата ни и за Трапезица, и за средновековно Търново като археологическа даденост" - каза доц. Пламен Павлов.
Тук трябва да бъдат концентрирани много усилия. През последните години на Трапезица и други места в Търново бяха открити интересни обекти, но голямата сензация наистина е това, което намери Константин Тотев - двореца на първите Асеневци, който според мен повече е бил дворец през ХІV век с едни повече жилищни функции, а не толкова държавно-административни, смята доц. Пламен Павлов.
По думите му - от средновековни извори знаем, че нашите царе са имали „топли” и „студени” палати, т.е. че е имало няколко царски двореца. "Вероятно тази огромна сграда, която е разкрита на Царевец през `60-те - `70-те години на ХХ век, е била преди всичко административният дворец, аналогична на днешното Президентство и Министерски съвет. Търновските легенди разказват, че царете са живели на Трапезица, и вероятно това продължава до самия край на Второто българско царство. Това е било, така да се каже, домашният кът на династията. Това, което се открива, особено тези златоткани одежди в некропола, предмети на изкуството, които са съпоставими с най-добрите образци във Византия, говорят за една представителна дворческа култура" - каза той.
Колегата Константин Тотев работи с изключително малко хора и с нищожни средства. А обектът е съпоставим с дворците и на Царевец, и на Плиска и във Велики Преслав. Така че това трябва да бъде държавен приоритет. Министърът на културата Вежди Рашидов го е посетил, и много разчитам и на него, и на заместник-министър Тодор Чобанов, и на хората, които днес оглавяват министерството и дават надежда за промяна в политиката. Вярвам, че ще направят нужното този обект да не бъде изоставен, да не започне да се събаря, тъй като той се нуждае от много спешни консервационни и реставрационни работи, нуждае се разбира се и от средства за по-нататъшно проучване - каза доц. Пламен Павлов.

Няма пари за реставрацията на двореца на първите Асеневци на хълма Трапезица
15 септември 2009 | 14:26 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Липсата на средства за консервация и реставрация на двореца на първите Асеневци на Трапезица тревожи археолозите, които работят на обекта. Ако това, което се открива, не бъде реставрирано, няма смисъл въобще да продължаваме, защото ще изгубим това, което разкриваме – каза пред Агенция “Фокус” ст.н.с. Константин Тотев, ръководител на проучванията. И в момента на хълма Трапезица продължава работата на трети обект в един и същи сектор, който според Константин Тотев се оказва най-интересният. „Втори – трети месец работим на този последен обект. Априори, бяхме го свързали със светска представителна сграда, понякога се казваше военен ансамбъл на тази главна северна порта на крепостта. Но сега вече със сигурност в тези две седмици успяхме да хванем основите на една много голяма монументална сграда, на хоросан, много добре запазена, и първият период несъмнено е свързан с дворците на Трапезица. Тя е до северната главна порта”, каза той.
По думите му - възможностите да я проучим през този сезон са никакви. „Работим в южната част на двореца, разкопани са две големи помещения, запазени на голяма височина. В момента се разкрива един вход от изток. Работим заедно с колегата Пламен Караилиев, директор на Радневския археологически музей, който ни помага с колеги археолози и реставратори от Археологическия музей в Раднево. Със съвсем малък състав сме. Дори и днес на 15 септември някои от учениците вече започнаха да ни изоставят. До края на месеца се надяваме да покажем вече по-конкретни сведения за тази сграда”, каза той.
Основният проблем остава консервацията на зидовете, на северната кула, проблемът с падащите камъни от укрепеното скеле. „Секторът е труден, ако не работи реставрацията по тези обекти, ще изгубим това, което разкриваме, и е по-добре да не го работим” – каза Константин Тотев.
Сградата, която копаят археолозите, е внушителна по размери и има няколко периода. "Първият период е свързан с дворците на първите Асеневци. Този период е от дворцов характер. На хоросан се строят крепостни стени, кули, дворци... Сградата е монументална, докато всичко друго на Царевец и Трапезица е на кал, обясни археологът.
Вторият период явно е, когато действа голямата църква на Свети Гаврил Лесновски, където има много интересни моменти с манастирския ансамбъл.
Третият период се датира от един голям некропол, с много хубави накити и тъкани. "Това са златни и сребърни накити и тъкани, в некропола, който е от ХІV век. Тази година разкопахме 40 гроба от него. През 2007 г. разкопахме сто гроба. Тези гробове, които са в непосредтвена близост до църквата, са с богат материал, по-богат от този, който разкривахме в „Светите 40 мъченици”. Така вече не говорим за северното укрепление и северната кула, а за дворците на Трапезица", каза още ст.н.с. Константин Тотев. Обектът е бил посетен и от министъра на културата Вежди Рашидов.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page