За историята на правописната реформа в България

[Петкан]

На дата 9 февруари 1895г. е насрочено първото заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на прсветния министър Константин Величков.


Константин Величков
     1855 г. -1907 г.

За решаването на правописният въпрос, просветния министър Константин Величков съставя официална комисия.
Министър Константин Величков изпраща до членовете на комисията следното писмо /№ 1657 от 7 февруари 1895 г./:

„С приказ под № 234 от 6-ти того назначена е комисия при Министерството на Народното Просвещение, състояща от господа: 1) Ив. Вазов, 2) О. Бурмов, 3) М. Д. Балабанов, 4) Ст. Михайловски, 5) Д. К. Попов, 6) Ив. Д. Шишманов, 7) А. Теодоров, 8) Л. Милетич, 9) Б. Цонев, 10) Ив. А. Георгов, 11) К. К. Кръстев, 12) Т. Г. Влайков, 13) Ив. Пеев, 14) Д. Матов, 15) Юрдан Трифонов, 16) Н. Висковски и 17) Н. Беловеждов, която да обсъди въпроса за въвеждане на еднообразно правописание в училищата ни.

Като Ви съобщавам това, умолявате се, Господине, да взимате редовно участие в заседанията на тая комисия, които ще стават в помещенията на Министерството на просвещението.

Първото заседание ще стане в четвъртък, на 9 того, в 4 часа след обед.”

Писмото е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на отделението. Комисия включва всички филолози, участвали в разработването на първия вариант на проекта за реформиране на правописа, както и техните най-ревностни опоненти  – Ив. Вазов, Т. Влайков, К. Кръстев и др.

Първото заседанието е проведено на 18 февруари с. г. На него присъстват Петър Генчев, Ив. Шишманов, Л. Милетич и Иван Пеев.

Второто заседание е на 25 февруари. Присъстват: П. Генчев, В. Стоянов, Ив. Шишманов, Л. Милетич, Т. Влайков и Ив. Пеев.

Третото заседание е на 1 март. Присъстват: П. Генчев, В. Стоянов, Ив. Шишманов, К. Кръстев, В. Стоянов, Л. Милетич, Ив. Пеев и Т. Влайков.

В заседанията на правописната комисия редовно участват Петър Генчев и Васил Стоянов от Българското книжовно дружество, които не са членове на комисията. За да се узакони тяхното участие, с допълнителна заповед на министъра те са включени в комисията, и нейния състав е увеличен от 17 на 19. На заседанията обаче се събират едва 5-6 души. Александър Теодоров /Балан/ и Беньо Цонев не участват в нито едно заседание.

В средата на април 1895 г. протоколите с предложенията на комисията за изработване правила относно „въвеждането в училищата еднообразно правописание” са връчени на министъра.

Новата комисия представя по-балансиран проект:

– Запазват се традиционните букви й, я, ю /и по този начин се запазва връзката на българската азбука с руската/;

– Замества се „е-двойно” с я и е съобразно с книжовния изговор;

– В края на думите се запазва употребата на ъ и ь;

– Пълният член при имената от мъжки род се употребява в именителен падеж, а краткият – в косвен падеж;

– Еровите и носовите гласни, характерни за старобългарския език, се заменят навсякъде в корените на думите с ъ /дъб, ръка, късам/, а в глаголните окончания – с а и я /чета – четат, нося – носят/; и т. н.

Същността на този проект е в това, че от азбуката отпадат три букви /ер-голям, ер-малък и е-двойно/ и се заменят с други букви /ъ, ь, а, я/. Проектът е публикуван в сп. „Български преглед” /1895–1896/. Той също се оказва неприемлив за обществеността, която не е склонна към промени. Пропада и вторият проект за решаване на правописния въпрос.

През 1898 г. министър на народното просвещение е Иван Вазов. Без да назначава нова комисия, той отпечатва „Упътване за общо правописание”. С него се правят съвсем малко нововъведения в правописа: Приема при имената пълната и кратка членна форма за мъжки род (-ът, -ьт, -ят, и -а, -я); при прилагателните имена изоставя членната форма на –ий и приема живите форми на –ият, -ия (добрият, добрия, вместо добрий); въвежда означение на –не вместо на –нье при отглаголни съществителни (както е у Дринов – писане, ходене, а не писанье, ходенье), запазва буквата щ и т. н.

А. Теодоров /Балан/, който зорко следи развоя на правописния въпрос, остро реагира срещу Вазовото „Упътване”, което според него носи белезите на прибързана и повърхностна работа. Това мнение той излага в статията си „Нова уредба на българския правопис” /Бълг. преглед, 1899/. В нея авторът на статията изтъква един нерадостен факт: „Многократните опити да се униформира българското правописание, извършени по инициатива на частни лица или на особни комисии, учредени от държавата – каже „упътването” – не са постигали целта, т. е. не са могли да изработят правописание, което да обладава нужните условия, за да бъде прегърнато от българската интелигенция…” Колкото и да е странно българската интелигенция, която единодушно признава нуждата от общ правопис, в същото време болезнено остро реагира и се противопоставя срещу всеки опит за промяна в съществуващия хаос и въвеждане на единен правопис в българския книжовен език.

Докато А. Теодоров подготвя статията си срещу „Упътването”, Иван Вазов е освободен от министерския пост. Пропада и неговия проект. От 18 януари 1899 г. просветен министър става Тодор Иванчов. Той също се захваща с правописния въпрос. Без да губи време, след кратко допитване до четиричленна филологическа комисия от преподаватели във Висшето училище, той преиздава Вазовото „Упътване” с някои малки поправки:

– запазват се традиционните букви й, я, ю, ь;

– запазва се буквата „е-двойно”;

– запазва се в корените на думите буквата „ер-голям”;

– запазва се употребата на буквите ъ и ь на края на думите без звукова стойност /столъ, день;

– запазва се буквата щ;

– отстраняват се „ер-овете” от глаголните окончания в сегашно време, като се заменят с а, я;

– възприемат се двете форми – пълна и кратка – на члена за мъжки род, единствено число, като употребата им се разграничава на падежна основа /например: столът се обърна, но: дай ми стола/;

– при прилагателните имена в м. р., ед. ч. се възприема – ият, ия, а не – ий /добрият, а не добрий/;

– звучната съгласна з в представките се пише винаги з, независимо от изговора /изток, възторг/;

– отглаголните съществителни се пишат с –не, а не с –нье /ходене, писане, а не ходенье, писанье/;

– двойните съгласни в чуждите думи се предават на български с една буква /клас, програма, Русия, вместо класс, программа, Руссия/.

Новото упътване се разпраща на училищата из цялата страна.

На 26 февруари 1899 г. Академическият съвет се запознава с „писмо № 1787 от 17 февруари от Министерството на народното просвещение, с което се провождат 20 екземпляра от новото упътване за общо правописание, издадено от министерството.”

Правописните правила на министър Тодор Иванчов стават задължителни за всички училища в страната.

Към ръкописа на все още неотпечатаната статията „Нова уредба на българския правопис” А. Теодоров /Балан/ добавя под черта следната бележка:

„Откак бях написал горното, министерството на просвещението издаде друго „упътване” – при министра Т. Иванчов – което прокарва „незначителни изменения” в „упътването”, издадено при министра И. Вазов. Измененията са направени в смисъл напредничав. Особно окръжно № 1083 от 5 февруари 1899, с което министра на просвещението предвожда сега новото упътване, казва, че за това подирното той „изслушал мнението на една специална комисия от професорите г-да А. Теодоров, Л. Милетич, Б. Цонев и Ив. Шишманов”; обаче същото окръжно заключава, че подир тия мнения министърът „намерил за добре да направи незначителни изменения” в упътването на своя предходник. От това се разбира, че мненията, що е изслушал министърът, са могли да бъдат приети и неприети; и затуй в наредбите на новото упътване не можем да гледаме определени мнения на отделни лица, но само едно сборно мнение на министерството на просвещението.”


Александър Стоянов Теодоров-Балан
            1859 г.-1959 г.

„Иванчовският” правопис, наричан и „Дриновско-Иванчовски”, се възприема в практиката и се задържа до 1921 година.
...
Източник:
https://kalkandjieva.wordpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0-1899/