Белград - окупатор за българите в Западните покрайнини

[ivan22dim]

ВМРО ПРЕССЛУЖБА
Българско национално движение
1301 София, ул. “Пиротска” № 5, тел. 9802582, 9802584, факс 9802583, e-mail: vmro@vmro.bg, web: www.vmro.bg

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

ВМРО изразява своята изключителна тревога от засилващата се политическа репресия, насочена срещу българското национално малцинство в Република Сърбия. Понастоящем тя се изразява в кампания по незаконната конфискация на автомобили с български регистрационни номера от представители на българското национално малцинство.
До този момент, само в района на Босилеград са отнети без всякакво обяснение и правно основание повече от 30 автомобила, собственост на българи от областта. 
Представители на Демократичния съюз на българите са подписали и изпратили протестни петиции до всички представители на официалната държавна власт в Сърбия – президент, министър-председател, министър на националните малцинства, министър на вътрешните работи.
ВМРО – БНД предупреждава, че незаконните действия на сръбските власти ще породят силно етническо напрежение в Западните български покрайнини.
Демократичният съюз на българите, подкрепен от ВМРО, на 21 ноември 2008 от 8 до 10 сутринта, организира протестна блокада на пътя, между граничния пункт Олтоманци и Босилеград от сръбска страна.
ВМРО-БНД напомня, че българското национално малцинство в Сърбия, останало там след незаконната окупация на Западните български покрайнини, се ползва със защитата на всички международни документи, защитаващи правата на националните малцинства.
ВМРО-БНД предупреждава властите на Република Сърбия да се въздържат от всякакви репресии срещу представителите на българското национално малцинство и настоява българските власти, в лицето на Министъра на външните работи, да поискат по официален ред обяснение от сръбския посланик в София.
ВМРО-БНД настоява българската държава да заяви ясно и недвусмислено на сръбските официални власти, че всякаква международна подкрепа за държавата им зависи от пълната гаранция на всички граждански и политически права на българите в Сърбия.

[ivan22dim]

Както беше съобщено от Пресслужбата на ВМРО, в петък на 21.11.2008 г. се проведе блокада на българо-сръбската граница. По време на блокадата повече от 100 човека, българско национално малцинство от Западните покрайнини се обединиха, излязоха открито срещу тежковъоръжената сръбска полиция, блокираха пътя към границата и заявиха ясно и недвусмислено своите искания. Въпреки опитите за провал, за вътрешно разцепление и съботаж, въпреки страха от доказано репресивната сръбска държавна машина те застанаха пред сръбските държавни служби, като единна общност.

Сръбските власти отстъпиха и с половин дума прекратиха незаконната практика по конфискация на автомобилите с български регистрационни номера.

Българите в Босилеград дадоха един важен урок на всички български общности зад граница, пък и на тези в Родината. Доказаха за пореден път верността на националния девиз - "Съединението прави силата".


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Огражден]

Асимилация грози българските малцинства на територията на бивша Югославия, според Зденка Тодорова

30 март 2009 | Агенция "Фокус"

Колко българи има на територията на бивша Югославия, самоопределят ли се те като такива и пред какво се изправят в опита си да отстояват произхода си Агенция „Фокус” разговаря със Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за правата на българите в Сърбия

Фокус: По ваши наблюдения, определят ли се българите в Западните покрайнини като такива и случва ли се техните права и свободи да бъдат нарушавани?
Зденка Тодорова: Правата на българите в Западните покрайнини продължават грубо да се нарушават. Девет години след промяната, аз казвам така наречената промяна в Сърбия, защото на практика, по отношение на българското малцинство нищо не се е променило. Това го виждам, преди всичко, в нежеланието на Белград да върне старото име на Цариброд и въпреки осемте, до сега, наши решения на общинските съвети, инициативи, подписки на неправителствени организации, граждански сдружения в Цариброд да ни бъде върнато старото име Цариброд. Белград за пореден път отказа след последното решение на общинския съвет в Цариброд през септември 2008 година. Мълчанието означава, че Белград не желае да върне името на града и Цариброд е единственият град в Сърбия, на който името не е възстановено след тези промени от 2000 година. В това виждам нарушаване правата на българите. Вторият проблем е образованието. Въпреки обещанията на социалните власти в Белград, че ще бъдат за начало увеличени часовете по български език. Виждаме сега, какво се случва с царибродската гимназия. С решение на учителския съвет, на колектива на гимназията, да бъдат открити две български паралелки в търговската гимназия „Св. Кирил и Методий” и да си останат двете сръбски. Белград – мълчание по въпроса, което ще рече, отказва да се вслуша в желанието на преподавателите, вече родителите и учениците. И още нещо – в Цариброд беше върнато името на Христо Ботев на основното училище, беше. От тази учебна година си беше възстановено името Христо Ботев, обаче това е хвърляне на прах в очите, защото отказват да увеличат часовете по български език и да открият паралелки с български език, което ни се полага по Конституция и затова предпочетоха за начало – е, ще върнем името на училището. Но пък от друга страна, такъв парадокс, в училище с българско име Христо Ботев, всичко да се преподава на сръбски с два часа седмично български. Ето това е лицемерие, държа да подчертая, на Белград и на властите в Белград. Докато не ни възстановят името на града и увеличат часовете по български език и административно езикът не се върне в общинските администрации в Цариброд и Босилеград, всичко това, което ни се полага по Конституция. Наистина за никаква положителна промяна не можем да говорим в отношението на Белград към националното малцинство.

Фокус: Сред българите там има ли такива, които искат да се върнат, в България да получат образованието си?
Зденка Тодорова: Всяка година, по държавна поръчка, към 30 студенти от покрайнините се записват в българските ВУЗ–ове. Едно време критикувах отношението им към българската ценностна система, да я наречем, към българския език, когато се връщат с дипломи за висши образования, които са получили в България, в Западните покрайнини. Назначават ги на държавни служби и там вече започват в тази въртележка, въпреки че са с български дипломи и би трябвало да защитават българския език, те се съобразяват със сръбските изисквания и говорят на сръбски, много не се борят за българския език. Забелязвам една тенденция – тези студенти, които са следвали в България, вече са проводници на българската идея, по друг начин се държат и вече не толкова съществува някакъв страх – ако ни дадат служба, ние няма да повдигаме въпросът с нашите права, няма да афишираме българското. Една от българските емблеми е мартеницата и забелязвам, че от няколко години насам, вече присъства българският символ и българският език – инициативата в гимназията, тези родители, които ще изпращат децата си да учат в България, вече искат да се учи български.
Ето, какво се случи на трети март. 19 години съм в това движение В защита на българите, но за първи път, почувствах нещо, което не беше организирано в Цариброд. Нямаше политици, нито български дипломати официално, нито пък сръбски представители да са седнали някъде в публиката и да кажем ето това е дирижирано от някъде, не – идва Народно читалище „Славянска беседа” и изнася един много хубав спектакъл, рецитал със стиховете на Радой Ралин и втората част, песни на фолклорния ансамбъл „Троянска беседа” и публиката, в препълнената зала, за първи път я чувам как пее „Хубава си, моя горо” и на края по стиховете на Христо Ботев „Жив е той жив е”. Залата пееше заедно с хора, даже имаше просълзени хора, които казаха, че нещо спонтанно се е случило с тях, че нещо е станало в залата и те просто са почувствали тази енергия, може би от сцената към тях и обратно, че да се получи един такъв синхрон. Организират се концерти, които са извън политическите наблюдения и това е хубаво, че на хората им е писнало от политици и намеса в малцинството, както от страна на Белград, така и от недалновидни български дипломати и политици, които предизборно само знаят да идват в Цариброд или когато има някаква такава културна проява. Да седнат, да се появят там и нищо да не им помагат, с нищо. Хората, спонтанно предпочитат те да си показват своите стремежи към българското, без някой да ги тласка или предизвиква към това. Аз мисля, че целта е постигната. И 20 инициативи да има, ние името на града ще си върнем, и с образованието на българския език, върнахме си и името на училището Христо Ботев. На сръбските власти това беше една хубава плесница на трети март, защото няма хората да пеят в Цариброд сръбски песни, а пяха песните с български хор. От друга страна в Босилеград имаме паметник на Васил Левски и три паралелки в долните класове на български език. Има процес, има положителни тенденции, обаче Белград всичко спъва, трудно вървят промените. От страна на София нищо не се прави.

Фокус: България, като държава, комуникира ли по някакъв начин с тези хора? На миналата пресконференция Вие казахте, че предстои специална пресконференция на Хелзинкския комитет, свързана с отнетото гражданство на българите точно в Западните покрайнини.
Зденка Тодорова: Да, готвим я. Защото тази година навлизаме в 90 години от Ньойския договор. Подготвяме един много сериозен документ, свързан с българското гражданство, предисторията на проблема и нашите инициативи, по нататък, какви ще последват. На нас българското гражданство ни е отнето `44 година. Новите комунистически власти тогава в България, ни го отнемат, въпреки че ни се дава в Царска България, а и до 1920 година ние сме български граждани и поданици. 1920 година ни го отнемат, заради Ньойския договор, възстановено ни е от 1941 до `44, след което пак ни е отнето, което е едно висящо гражданство. Ние го притежаваме, но властите тук, отказват, по една нормална и по-бърза процедура, възстановят. Имам предвид само тези българи, които живеят в Западните покрайнини, нямам предвид онези, които от Западните са се изселили и живеят във вътрешността на Сърбия. Те нека да си доказват с документи, че наистина са българи. Тези, които сме останали, коренното местно население, да си живеем там – ние да доказваме на някой си чиновник в Министерството на правосъдието, че ние сме български граждани. За това много сериозно, предстоят избори, ще натискаме всички и ще разобличаваме нежеланието на досегашните власти, в услуга на Белград, какво са правили, само и само да създават напрежение сред хората, едва ли не една част от тях да намразят България, защото точно от България не им дават нещо, което им се полага по естествен път, че са българи. Това, че някои от тях са се асимилирали в Сърбия или някои са се посърбили, това е пробойна в българската държава, че е допуснала и трима и петима и 100 души от нейната общност, по този начин да се откажат от българското.

Фокус: Какъв е броят или процентът на хората, които имат желание да си върнат българското гражданство?
Зденка Тодорова: Искат всички, колективно. Но трябва да минат през всички административни процедури.

Фокус: Вие споменахте за асимилация на българите от Сърбия.
Зденка Тодорова: Асимилацията се оглежда, преди всичко в това, че Белград постоянно под формата на образование, лансираше тяхната представа за историята, за езика, за това, че едва ли по едно време в средата на `90 години ние сме шопи, а не сме българи. Даже се стигна и до там - да ни създават измислена нация, изкуствена, само и само да не сме българи. 2003 година, когато беше последното преброяване на населението в Цариброд, се оказа, че половина на половина са се писали българи и не българи. 17% бяха неопределящи се, това беше един протестен вот. 16% бяха отказали да се декларират. 16% бяха казали – ние сме сърби, да речем и имаше един ескимос в Цариброд, така се декларира. А единствено за българите в Западните покрайнини формулярите за преброяване бяха печатани на сръбски. За останалите малцинства, това беше всичко прилично напечатано. Там имаше подвеждащо нещо и подвеждащи въпроси, бяха специално обучени хора за преброяването, пуснато сред хората. Мисля че, това не беше и реална картина, но факт е. Оказа се, че половина на половина са се писали българи. При условие, че и другата половина иска българско гражданство, ние трябва по някакъв начин да работим с тези хора, които бяха и заблудени и купени даже от сръбските власти. Но с какво – с конкретно нещо. Българската държава да показва интерес, не само да изпраща от време на време някой фолклорен състав или ансамбъл, а да действа конкретно в защита на държаните интереси. Белград искат Европейски съюз – да, ама върнете името на града. Искате сътрудничество с нас и с европейски институции – да, ама гимназията в Цариброд иска български език две паралелки – дайте им ги. Така вече може да говорим за сериозно отношение
Хора от Цариброд какво има да доказват, че са българи?!

Фокус: Колко е броят на всички българи на територията на бивша Югославия.
Зденка Тодорова: Декларирано е че са към 20 514 души за цяла Сърбия. За национално малцинство сме признати 20 000 човека. Толкова са се декларирали като българи. В Белград ни споменават като едно от най-малобройните малцинства.

Фокус: Знаем, че в областите Гора и Жупа има много българи. Част от тях в момента се намират на територията на новосформираната се държава Косово? Как се отразява това на българската общност?
Зденка Тодорова: Проблем им е създал Белград. Защото Белград искаше да създава изкуствени малцинства там където ги няма. Противопоставяйки българите в Гора на косовските албанци, искаше с помощта на тях да създаде своя пета колона, която да бъде използвана в определени момента срещу властите в Прищина. Стигна се дотам, че Белград, плащайки им за учители, преподаватели, заплати, пенсии, всъщност ги отдръпваше от общуването им с Прищина и косовските албанци. Те ще трябва да го научат, ще трябва да се съобразяват с това, че вече живеят в друга държава. Косово си затвори очите и каза - сами етносите да си определят на кой език ще учат – дали ще учите на български ли ще учите на албански. След като не знаят български, след като не са сърби, за да учат на сръбски, една част от Жупа предпочита да се декларира като босненци и да учи на босненски.

Фокус: Вие представяте една доста заплетена ситуация? Къде виждате изхода?
Зденка Тодорова: Факт е, че българите от Гора и Жупа се представят като босненци, въпреки че няма логика, но само да не са българи. Вместо от българска страна всички да им пригласят българи сте, ние сега за вас, които имате това българско самочувствие, ще направим всички възможно. Както босненците. Те си имат 4 радиа. Имат периодичен и официален печат. Имат партии. Защо това от българска страна да не тръгне веднага един етно-културен център, читалище, детска градина.
Албанците им затварят училищата. Те не знаят на кой език искат да учат. Не са сърби – знаят, че не са. Ама не са и босненци, въпреки че по-лесно разбират езика. Ето Босна, която икономически е бедна държава, си има политика. От българска страна нямаме политика и това, което говорим ние и го пишем от правозащитна гледна точка. Трябва да се окаже един обществен силен натиск върху новите власти, които ще дойдат в новото правителство. Трябва да има от тяхна страна към българската общност зад граница политика, защото проблемите са различни – едно са Покрайнините, друго е Македония, трето е Украйна, четвърто е Косово. В Косово трябва да бъдат най-привилегированите, да бъдат един вид приоритет. Ние тук сме лесни – ние сме признати за национално малцинство, преборили сме се за някои права. Няма да спра да повтарям тези неща, защото по някакъв начин тези хора са запазили голяма част от българското в себе си и то трябва да бъде съхранено, запазено и да му се помогне. В Цариброд и Босилеград по-лесно ще се преборим. Аз призовавам всички да се включим в полза на това изпълнение. Всеки подхожда по различни начини.

Фокус: Гораните всъщност са българи, изповядващи ислям и живеещи на територията на бивша Югославия - това не е ли твърде голямо противоречие и какви по националност се чувстват те?
Зденка Тодорова: Не. Това не е противоречие. Те са най-късният ислям. Техните интелектуалци са потомци на българи богомили, които са избягали от България и са се заселили в тези непроходими планини – Шар планина, Кораб. Те са интересни защото най-късно са приели исляма, даже някои в края на 19 век. Той е много мек ислям. Но от друга страна са си запазили и християнските традиции. Най-големият празник там е Гергьовден. Всяка година те четири дни празнуват Гергьовден. Това не е обичайно за останалите мюсюлмани по света. Запазили са си българските традиции в носиите. Запазили са античния български говор, даже пишат и говорят на него. Освен мюсюлманските празници, те празнуват десет християнски. Това, което ги прави особени е, че те са запазили голяма част от християнските и дори езически ритуали.

Фокус: Има ли българска общност в областта на косовския град Гниляне, наскоро имаше сблъсък между полицията и гражданите? Как се отразява на българската общност напрежението между сърби и косовари?
Зденка Тодорова: Гораните в момента са встрани от конфликта с косовксите албанци. Българите в Жупа нямат никакви проблеми с властите. По отношение на образованието лека полека може би започват да стават по-сговорчиви към Прищина. Могат да си решават проблемите в диалог.
Проблемът на гораните е доста комплексен и доста сложен, но това е действителността и ние трябва да се съобразяваме, но и да помагаме по някакъв начин, за да се излезе от този омагьосам кръг. Стига да имаме всички стратегии.

Веселина ФОТЕВА

[Nordwave]

Националният съвет на българите в Сърбия работи върху спирането на асимилационните процеси и съхраняването, запазването и развитието на националната етническа, култура и езикова идентичност и различие на българското общество в Сърбия, чрез образование, информиране и създаване на институции от национално значение, приемайки европейските ценности и принципи на толерантно, мултиетническо, европейско гражданско общество. http://www.nacsavbg.org.rs/index.html

[Дашо]

... Националният съвет на българите в Сърбия работи върху спирането на асимилационните процеси и съхраняването, запазването и развитието на националната етническа, култура и езикова идентичност и различие на българското общество в Сърбия, чрез образование, информиране и създаване на институции от национално значение, приемайки европейските ценности и принципи на толерантно, мултиетническо, европейско гражданско общество. http://www.nacsavbg.org.rs/index.html

Дали някоя българска патриотична организация, поддържа връзки с тях?
Жалко е че, никой управляващ не оказва дори минимална подкрепа на българите там. Ако така продължаваме, при липса на желание на българската държава да окаже подкрепа на нашите братя и сестри в Западните покрайнини тези райони рано или късно ще се обезбългарят.
Дали някоя от политическите формации, които ще се явяват на изборите за 41- то ОНС е заложило в предизборната си програма поне 1 точка, която да планира действия в подкрепа на българското малцинство в чужбина (в частност в Западните покрайнини)?

[Генерал Колев]

Религиозните права на българите в Босилеградско са систематично нарушавани, а те самите биват подлагани на постоянни опити за културна и религиозна асимилация от страна на Сърбия.

Това е мнението на представители на Хелзинкския комитет, Национално движение "Западни покрайнини" и Културно-информационнен център "Босилеград".

На пресконференция в БТА те съобщиха за проблема с освещаването на българската черква „Свети Иван Рилски" в село Паролово, на 5 км от Босилеград. Храмът е трябвало да бъде осветен на 31-ти август в присъствието на официални български лица, сред които министърът за българите в чужбина Божидар Димитров.

Това обаче не е случило, защото сръбският епископ Пахомий, който е вляза в сила присъда за педофилия, се е противопоставил категорично.

Епископ Пахомий се държа надменно и пренебрежително към гостите от България и въпреки безспорната и масова подкрепа на местното българско население за отец Йоан, им държа политическа реч, посочи представител на българите в западните покрайнини.

Той им даде се разбере, че за него нито новопостроената черква, нито гостите от България, нито желанието на местното население, нито кмета на Босилеград, нито отец Йоан, нито миряните имат някакво значения.

По мнение на участниците в срещата българското население в Западните покрайнини се подлага на „жесток" натиск под формата на синтез между сръбското правителство и Българската православна църква, която не предприема никакви действия, за да защити религиозните права на българите в района.

На пресконференцията стана още ясно, че Пахомий е поискал отстраняването на българския епископ Йоан, който е дал идеята за построяването на църквата.

На 31 август се случи нещо страшно, посочи Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Тя беше категорична, че българите в Босилеград са подложени на непрестанна асимилация от сръбските власти.
Тодорова добави, че сръбската църква прави опити да преименува българския светци Йоан и св. Иван Рилски със сръбското „Йован".

Дори се издават сръбски книги, в които имената на светците фигурират по този начин. Тези книги се продават пред българските храмове в Сърби, уточни Тодорова, като добави, че не знае БПЦ да издава книги на български за храмовете там

Ангажираните с проблема са изпратили писмо до Светия Синод, Българската православна църква и българските държавни институции. В него се посочва, че българската църква участва дейно във водената от Сърбия асимилация.

Те призоваха за категоричното съдействие на българските власти, премиерът Борисов и всички, които биха могли да окажат натиск за спиране на асимилацията над българите в района.

[hammerbg]

Шумадийските окупатори да умрат!

[Дашо]

Религиозните права на българите в Босилеградско са систематично нарушавани, а те самите биват подлагани на постоянни опити за културна и религиозна асимилация от страна на Сърбия.
Това е мнението на представители на Хелзинкския комитет, Национално движение "Западни покрайнини" и Културно-информационнен център "Босилеград".
На пресконференция в БТА те съобщиха за проблема с освещаванетона българската черква „Свети Иван Рилски" в село Паролово, на 5 км от Босилеград. Храмът е трябвало да бъде осветен на 31-ти август в присъствието на официални български лица, сред които министърът за българите в чужбина Божидар Димитров.
Това обаче не се случило, защото сръбският епископ Пахомий, който е вляза в сила присъда за педофилия, се е противопоставил категорично.
Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, цитира писмо на ангажираните с проблема. То е изпратено до Светия Синод, Българската православна църква и българските държавни институции.
В него се посочва, че епископ Пахомий се е държал надменно и пренебрежително към гостите от България.
Въпреки безспорната и масова подкрепа на местното българско население за отец Йоан епикопът им държа политическа реч, добави Николов.
Той ( Пахомий - бел.ред) им даде се разбере, че за него нито новопостроената черква, нито гостите от България, нито желанието на местното население, нито кмета на Босилеград, нито отец Йоан, нито миряните имат някакво значение, продължава писмото.
По мнение на участниците в срещата българското население в Западните покрайнини се подлага на „жесток" натиск под формата на синтез между сръбското правителство и Българската православна църква, която не предприема никакви действия, за да защити религиозните права на българите в района.
На пресконференцията стана още ясно, че Пахомий е поискал отстраняването на българския епископ Йоан, който е дал идеята за построяването на църквата.
На 31 август се случи нещо страшно,посочи Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Тя беше категорична, че българите в Босилеград са подложени на непрестанна асимилация от сръбските власти.
Тодорова каза още, че паметните плочи на всички български гробове в Западните покрайнини са изписани по сръбската именна система.
Тодорова добави, че сръбската църква прави опити да преименува българския светци Йоан и св. Иван Рилски със сръбското „Йован".
Дори се издават сръбски книги, в които имената на светците фигурират по този начин. Тези книги се продават пред българските храмове в Сърби, уточни Тодорова, като добави, че не знае БПЦ да издава книги на български за храмовете там.
Участниците в срещата призоваха за категоричното съдействие на българските власти, премиерът Борисов и всички, които биха могли да окажат натиск за спиране на асимилацията над българите в района.

http://bolgari.net/Продължава_тъпченето_на_българите_в_Босилеградско

Трбява държавата да отстоява правата на нашите братя и сестри зад граница. Също така и БПЦ, трябва да се усетят и да заемат мястото, което им се полага - на духовен обединител на всички българи, но с оглед сегашното положение в църквата, това ми изглежда невъзможно. Трябват сериозни реформи и там да се извършат!

България надъ всичко!

Srbe na vrbe!

[Nordwave]

Демократичният съюз на българите в Босилеград е против костница на "сръбските мъченици" в Сурдулица

Босилеград. Демократичният съюз на българите в Босилеград реагира остро на обявената за 29 май инициатива в Сурдулица да бъде открита костница на „сръбските мъченици, избити от българските окупатори по време на Първата световна война”. От организацията на българите предупреждават, че това може да доведе до етническо напрежение между българи и сърби в Сурдулица, предаде БНР.
Инициатор на създаването на въпросната костница е митрополията на град Враня и нейният ръководител митрополит Пахомий. Тя ще бъде открита по предварителните очаквания и информации на 29 май в Сурдулица, намиращ се в близост с българската граница и в района на Западните покрайнини. Демократичният съюз на българите в Босилеград припомня, че Сръбската православна църква е носител на крайния великосръбски шовинизъм. От организацията на българите допълват още, че Сръбската православна църква е провеждала подобни действия и в Босна през 90-те години, когато всъщност са били препогребвани сърби, убити от бошняците мюсюлмани и хървати по време на Втората световна война, което е послужило по-късно и като детонатор на разпадането на бивша Югославия. Демократичният съюз на българите предупреждава, че този акт може да противопостави българското и сръбското население и да доведе така до етническо напрежение в Сурдулица.
http://www.focus-news.net/?id=n1380034

[Nordwave]

Неправителствени организации на български малцинства искат оставката на министър Божидар Димитров, който отговаря за българите в чужбина.
Техни представители представиха позициите си на пресконференция в Националния пресклуб на БТА, съобщи Стандарт. Откакто е министър, Божидар Димитров промени модела и начина на работа  с българите в чужбина и по-специално в Западните покрайнини, обяви искането д-р Валентин Янев, съпредседател на Обществено движение "Западни покрайнини". По думите му той е престанал да контактува с неправителствените организации и е насочил своето внимание и средства към изпълнителната власт на ниво общини, кметства и националния съвет за българите, живеещи извън страната. Този завой ще доведе до плачевни резултати, обясни докторът. „Изводите, които правим в организациите са, че министър Божидар Димитров е генератор на държавната политика за безрезервно приемане на Сърбия в Европейския съюз”, възмутен е той.
„Подкрепата за членството на Сърбия в ЕС трябва да бъде обвързана с гарантирано спазване на правата на малцинствата”, заяви на пресконференцията Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград.
„Притеснени сме за българските малцинства в Сърбия, техните права продължават да се погазват”, каза Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия. http://www.plovdivmedia.com/26827.html

[Nordwave]

Писмо от Европейския Съюз отговор на оплакване от Западните български покрайнини. Председателя на Демократичния съюз на българите в Сърбия, Драголюб Иванчов изпрати подробна информация за положението на малцинството в Западните покрайнини. Отдолу е отговора на представителя на ЕК Тереза Собиески.


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Логос]

Съобщение за медиите на партия Демократичен съюз на българите / ДСБ / - Босилеград, Западни Покрайнини!

 "Демократичния съюз на българите чрез своя задграничен представител в Швейцария през месец август тази година предостави подробна информация за положението на българското национално малцинство в Сърбия на еврокомисаря по разширяването на Европейския съюз Стефан Фюле. В предоставения материал на Демократичния съюз на българите се разобличава продължаващата великосръбска политика на национална
и културна асимилация на българското малцинство, сочат се конкретните начини на нарушаване на малцинствените и граждански права и свободи и се предупреждава за опасността от пълна асимилация и обезлюдване на краищата населени с българи. В материала се изразява загриженост и тревога от всеобщата разруха и разпадането на
жизнено важни обществени институции и служби застрашаващи здравето и живота на населението. Също така се подчертава, че българската дипломация в рамките на двустранните отношения със Сърбия не е успяла да защити правата и интересите на българското малцинство и да му създаде условия за нормално икономическо и културно
развитие. В отговора подписан от представителя на Европейската комисия г-жа Тереза Собиески между другото се казва: „Защитата на правата на малцинствата е един от фундаменталните принципи върху които е изграден Европейския съюз и един от най-важните критерии за присъединяване. За тази цел Европейската комисия наблюдава много строго в предприсъединителната фаза. Аз ви благодаря за предоставената информация. Ние си забелязахме тези важни точки и ще ги поставим
пред сръбските власти за дискусия. Също така ние ще публикуваме вашия доклад в нашия редовен репортаж през ноември за положението на българското малцинство в Сърбия”.
Демократичният съюз на българите ще продължи и занапред да осведомява еврокомисаря по разширяването на Европейския съюз за всичко
което касае положението и правата на българското малцинство."

Председател на ДСБ
Драголюб Иванчов

[/b]

[Логос]

Да си спомним, че ГЕРБ обеща "безрезервана подкрепа" на  Сърбия за Европейския Съюз, като загърби интересите на нашите сънародници в Западните Покрайнини.
Да си спомним за протестите ба Нашите сънародници от Западните покрайнини пред Парламента.


И след като у нас никой не им обърна внимание и никой не постави техните проблеми за решаване в Европейският Парламент, хората сами намериха изход и вече сами си поставиха въпросите пред Европейските институции.

Сега дори и ГЕРБ-блюдолизците  да  дадат на Сърбия  обещаната "Безрезервна подкрепа", по всичко изглежда, че Сърбия за сега ще гледа към Европейския същз през крив макарон!


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Теодор]

Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за българщината

Петър Захаров – председател на общобългарски комитет „Западни покрайнини”, пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Захаров, разкажете за себе си. Вие сте от Западните покрайнини?
Петър Захаров: Аз съм емигрант от Западните покрайнини, село Вълковия – едно борческо село, където турците не са смели да влязат и посред бял ден.
Фокус: По какъв начин Ньойският договор променя живота на хората в Западните покрайнини?
Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за България и българщината. Нашето население е чисто българско, не е имало един сърбин, но пада под сръбско робство. С ВМРО организираме един международен форум за Македония, интересуват ме Македония и Западните покрайнини, защото по бащина линия съм македонски българин, а да си македонски българин значи да си два пъти българин. По майчина линия съм внук на опълченец – дядо Апостол Комитата е бил печалбарин във Влашко и се присъединява към дружините и участва във всички боеве, включително в Освободителната война и на Шипка.
Фокус: Как сте запомнил Западните покрайнини от времето на Втората световна война?
Петър Захаров: По времето на Втората световна война аз бях ученик, учех български език, но съвсем за кратко. Започнаха бомбардировките, партизаните запалиха училището и общината и ние нямахме училище и останах без българско училище. После учих в гимназия на сръбски език, в университета учих немски език.
Фокус: Ще разкажете ли за момента, в който сте бил арестуван?
Петър Захаров: Арестуваха ме, когато бях първа година студент. Тъкмо дадох един колоквиум и на следващия ден имах много тежък изпит по немски език. Те ме арестуваха без да знам защо, не само мен, най-малко около 25 наши български студенти от пиротския край. Искаха да ни ликвидират, те удрят първо интелигенцията. Нали знаете – важно е да се унищожи духовността, с тялото после е много лесно. Първо избиват интелигенцията – духовниците, учителите, занаятчиите, а след това на простата маса слагат окончание –ич и ги провъзгласяват за сърби. Някои ме обвиняват и казват: „Ти си сърбофоб”, ами не мога да бъда сърбофил.
Фокус: Как успяхте да избягате?
Петър Захаров: Издържах на „Голи оток”, което на хърватски означава „гол остров”. Там няма никакви растения, само камък. Там беше лагер за унищожаване. За разлика от работните трудови лагери на Хайнрих Химлер, които казват, че били най-жестоки в историята на човечеството – не е така. По-голям лагер от „Голи оток” нямаше. Той се равняваше на тукашния „Белене”. Там имаше много българи от Западните покрайнини, които бяха главно интелектуалци. Там ни превъзпитаваха с лъжливи учения. Когато излязохме, бяхме около 30 студенти, искахме да си продължим образованието, но не ни приемаха никъде. Отидохме в Скопие, където ни записаха с връзки. Завърших образованието, после бях гимназиален учител. Не ми даваха да бъда близо до Пирот или до Ниш. Обаче „шило в торба не стои”, „луд умора няма” – пак започнахме. Отидох в Германия, но през 1972 година се върнах, тъй като беше „хърватската пролет”. Мислехме, че ще падне режима, обаче Тито написа едно циркулярно писмо, всички ни арестуваха и – повторно в затвора. Дадоха ми 2 години и 3 месеца. Издържах, минаха години. Бяха други времена, нямаше ги терорът и тежестите от първия път. Когато ни пуснаха, аз имах забрана – не можех да работя като преподавател. Тогава решихме с един мой приятел Йохан, който също беше учител, да избягаме. Много трудно беше да се избяга, защото агентите ни следяха постоянно. Имахме щастие да минем през Алпите, където и дивите кози не могат, защото имахме известие, че около Малибор, където е равнина, има минни полета. С големи мъки, целите в тръни, успяхме да стигнем до Клагенфурт в Австрия. Чрез немското и австрийското посолството те можеха да проверят какви хора сме. Веднага ни дадоха политическо убежище. Останах в Германия, живях в носталгия да видя Нишава, моя роден край.
Фокус: Имало ли е репресии към хората с българско самосъзнание преди или след Втората световна война?
Петър Захаров: Абсолютно, и то голям, невиждан терор. Анри Пози във „Войната се завръща” много добре описва какво е било положението в Македония и западните български земи – жесток терор, асимилация, безмилостни убийства на българи. Поп Апостол ме е кръстил през юни, а през юли го убиват. Сега в Пирот може би има 5 000 българи и в Цариброд – 10 000, всичко друго се сърбее. България заедно с Армения, Унгария и Германия най-много са санкционирани и териториално оплячкосани. Нашите майки и баби след падането на нашите краища под сръбско робство носеха с години напред черни забрадки в израз на траур. Слава Богу, има хора в България, които мислят като нас, повечето са нихилисти, гледат само оцеляването.
Фокус: Какво мислите за българската емиграция след Втората световна война?
Петър Захаров: Когато се предадохме в Клагенфурт, очаквахме да ни затворят. Питахме къде е полицията, защото искахме да се предадем на властите. Те казаха, че няма проблем, да отидем да си починем. Стабилизирахме се, а те ни казаха да отидем във Виена, където ще ни чака човек. Останахме там, малко се посъвзехме. Питаха ни къде искаме да отидем, а аз казах в Германия.
Фокус: Вие сега живеете в Швеция. Какво ви привлече, за да отидете там?
Петър Захаров: Най-напред отидох в Германия, първо бях във Франкфурт. Останах там с години, обаче какво стана – минаха толкова години и не видях нещо благоприятно да се случи за нас. Все се надявахме, че ще рухне „желязната завеса”, че ще рухне комунизмът, но само се надявахме. Аз си казах, че няма да има проблем, ако отида в демократична и културна Швеция – там е мирен и хубав животът и там ще дочакам смъртта. В Швеция си възобнових политическото убежище, имаше малко формалности. Отидох по директива на Българския национален фронт. Там започнах пак да се занимавам с журналистика. Останах в Швеция без никаква надежда за промяна, обаче стана чудото – съобщават, че ще бъде разрушена срамната Берлинска стена. Казах си, че това ще бъде първата крачка към реформи, към промяна. Започнах да се зареждам с положителна енергия, с оптимизъм. Взех си консерви, суха храна и отидох три-четири дни преди да се разруши Берлинската стена. 10 млн. души дойдоха от цял свят – ще става историческо събитие, ще се руши Берлинската стена. Колко пъти съм минавал през Унтер ден Линден. Когато съм минавал, съм гледал с едно отвращение, с един страх. Когато дойдоха специалните машини, германците започнаха да рушат, вдигна се прах. Събарянето на Берлинската стена е най-щастливия момент в моята биография. Тогава ми потекоха радостни сълзи. Казах си, че това е първата крачка и така стана. Бързо рухна тази империя на злото, рухна Титова Югославия.
Фокус: Има ли много българи в Швеция?
Петър Захаров: Да, дойдоха много българи, но те са икономически емигранти. Много от тях бяха цигани. Шведите обаче не правят разлика между българи и цигани – щом си с български паспорт, те смятат за българин. Циганите започнаха да крадат. Там влизаш в магазините и можеш да им вземеш всичко, но си имат охрана, видеокамери и ги хващат. На няколко пъти ме викаха в един съд да им обяснявам. Има и съвестни хора. Работят кой каквото намери. Най-напред искаха политическо убежище, но нямаха право на такова. Дълго време се мотаят, докато дойде решение, че не могат да получат. Тогава те получават субсидии – безплатна квартира, заплата и т.н. След като донесат решение, че няма условия за приемането им в Швеция, ги гонят от страната. Сега вече е друго. Откакто България влезе в Европейския съюз, положението е по-добро. Сега всички с български паспорт имат равни права с шведите, стига да си намерят квартира и работа – могат да останат неограничено. Докато не бяха граждани на Европа, те трябваше да дойдат за три месеца и да се връщат в България. В Телеборг може би има поне 100 българи. Те сключват бракове, мислят си, че чрез брак могат да останат там. Шведите разбраха това и трудно се получава гражданство. Там има 5000 македонски българи от родния край на моя пра-пра дядо, отец Петър, на 10 км западно от Битоля. Аз съм бил срещу македонизма, по задължение. Успях да затворя емисията на македонски диалект, която правеха, но те изказаха много хули срещу българщината. Когато разбраха от Агенцията за българите в чужбина, тя тогава се ръководеше от Пламен Павлов, а заместник беше Спас Ташев, казаха „Да дойдеш тук, приготвили сме ти медал за заслуги „Иван Вазов”. Все пак това е признание и аз съм благодарен.
Фокус: Какви са отношенията ви с Държавната агенция за българите в чужбина сега?
Петър Захаров: Много добри, аз уважавам агенцията. Имах разговор с Лили Шмидт – голямата благодетелка, най-голямата дарителка, която е изпратила 30 ТИР-а хуманитарна помощ до България – пари, одеала, лекарства. Тя е медицинска сестра, сега е в родния Кюстендил. По предложение на ДАБЧ президентът Първанов й връчи медал „Мадарски конник”.
Фокус: Вие предоставяте безплатно дома си на българи от чужбина, за да пренощуват там. Защо го правите?
Петър Захаров: Къщата ми е взета не за близки родственици и потомци, те са в Копенхаген. Искам да бъда дарител, да има фондация, която да носи моето име. Да има един пантеон на загиналите от сръбски завоевател – това пише и на големия паметник, който съм сложил в памет на всички войводи – Мара Бунева, Иван Михайлов, Тодор Александров и всички величия, които са загинали. В ж.к. „Надежда” съм направил параклис, който се казва „Св. Петър и Павел”. Тук се събира цялата емиграция, правим молебени.
Фокус: А какви хора приютявате в дома ви в кв. „Триъгълника”?
Петър Захаров: На това място могат да идват всички честни и отдадени на българщината българи. Забрави се българщината, тя рухва, както в земите извън държавните граници, така и вътре. Чрез вярата се подкрепя и се защитава националното съзнание – историята е показала така. Чрез православието искам да се възвърне българщината. Създаде се нихилизъм в България и сме пред прага на изчезване на българския род. Искам да има една малка искра за раждане на българщината, която да стане пламък и пожар. Докато не бях създал цялата инфраструктура, домът ми беше безплатен хотел, пансион. На втория етаж имах 10-12 легла. Идваха от България, Румъния, Бесарабия, Западните покрайнини – който дойде тук за някаква дейност, да получава гражданство, да не отива в скъпите хотели, а да заповяда там. ВМРО беше контролиращ, защото започнаха да идват много агенти от Скопие. Те мен много ме мразят, защото казвам истината за македонизма. Сега, като не съм тук, виждам, че няма полза от това. Сега имам една стая за близки сътрудници, както и салон, където се събираме. Сега идваха едни студенти, говорихме за сътрудничество. Имам много връзки в Германия, 30 години съм живял там.
Фокус: Кое ви радва в днешно време в България и българите? Има ли нещо, което ви огорчава?
Петър Захаров: Много работи – горчинки колкото искаш, благинки – малко. Виждам, че има някаква светлина в тунела. Трябва да се осъзнаем, да видим нещата, но и да ги наричаме тези неща с истинските им имена, не със заобикалки. Ние, от общобългарски комитет „Западни покрайнини”, поставяме направо проблема – връщане на Западните покрайнини на Майка България. На всички хора казвам, че днес западните български земи по незаконен начин са присъединени към днешна Сърбия и там владее терор и е окупационна власт. Искаме да се увеличат часовете в българските гимназии, да дойде свещеник, за да се извършва богослужението на български език. Сърбите са специалисти по посърбяване, по асимилация. Искаме връщане на Западните покрайнини, защото те тази територия я държат безправно по международното право. Тази територия е дадена сърби, хървати и словенци, а не само на сърби. Нека ни делят на три или обратното – да се върне. Ние сме за това – никакво подпомагане на влизането на Сърбия в Европейския съюз. Първо да си разчистим сметките, тогава нека заповядат. От моята организация има хора, които ще запознаят европейската общност с проблемите на Балканите.

http://focus-news.net/?id=f16305

[Логос]

Това обаче не е случило, защото сръбският епископ Пахомий, който е вляза в сила присъда за педофилия, се е противопоставил категорично.

Педофилът-владика на Вранянска епархия - Пахомий е все още на свобода и делото срещу него е приключило, защото  изтекло по давност!

Ето коментари от нашата преса - "Педофилски скандал в Сръбската църква"

http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=716446