Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за българщинатаПетър Захаров – председател на общобългарски комитет „Западни покрайнини”, пред Агенция „Фокус”.Фокус: Г-н Захаров, разкажете за себе си. Вие сте от Западните покрайнини?
Петър Захаров: Аз съм емигрант от Западните покрайнини, село Вълковия – едно борческо село, където турците не са смели да влязат и посред бял ден.
Фокус: По какъв начин Ньойският договор променя живота на хората в Западните покрайнини?
Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за България и българщината. Нашето население е чисто българско, не е имало един сърбин, но пада под сръбско робство. С ВМРО организираме един международен форум за Македония, интересуват ме Македония и Западните покрайнини, защото по бащина линия съм македонски българин, а да си македонски българин значи да си два пъти българин. По майчина линия съм внук на опълченец – дядо Апостол Комитата е бил печалбарин във Влашко и се присъединява към дружините и участва във всички боеве, включително в Освободителната война и на Шипка.
Фокус: Как сте запомнил Западните покрайнини от времето на Втората световна война?
Петър Захаров: По времето на Втората световна война аз бях ученик, учех български език, но съвсем за кратко. Започнаха бомбардировките, партизаните запалиха училището и общината и ние нямахме училище и останах без българско училище. После учих в гимназия на сръбски език, в университета учих немски език.
Фокус: Ще разкажете ли за момента, в който сте бил арестуван?
Петър Захаров: Арестуваха ме, когато бях първа година студент. Тъкмо дадох един колоквиум и на следващия ден имах много тежък изпит по немски език. Те ме арестуваха без да знам защо, не само мен, най-малко около 25 наши български студенти от пиротския край. Искаха да ни ликвидират, те удрят първо интелигенцията. Нали знаете – важно е да се унищожи духовността, с тялото после е много лесно. Първо избиват интелигенцията – духовниците, учителите, занаятчиите, а след това на простата маса слагат окончание –ич и ги провъзгласяват за сърби. Някои ме обвиняват и казват: „Ти си сърбофоб”, ами не мога да бъда сърбофил.
Фокус: Как успяхте да избягате?
Петър Захаров: Издържах на „Голи оток”, което на хърватски означава „гол остров”. Там няма никакви растения, само камък. Там беше лагер за унищожаване. За разлика от работните трудови лагери на Хайнрих Химлер, които казват, че били най-жестоки в историята на човечеството – не е така. По-голям лагер от „Голи оток” нямаше. Той се равняваше на тукашния „Белене”. Там имаше много българи от Западните покрайнини, които бяха главно интелектуалци. Там ни превъзпитаваха с лъжливи учения. Когато излязохме, бяхме около 30 студенти, искахме да си продължим образованието, но не ни приемаха никъде. Отидохме в Скопие, където ни записаха с връзки. Завърших образованието, после бях гимназиален учител. Не ми даваха да бъда близо до Пирот или до Ниш. Обаче „шило в торба не стои”, „луд умора няма” – пак започнахме. Отидох в Германия, но през 1972 година се върнах, тъй като беше „хърватската пролет”. Мислехме, че ще падне режима, обаче Тито написа едно циркулярно писмо, всички ни арестуваха и – повторно в затвора. Дадоха ми 2 години и 3 месеца. Издържах, минаха години. Бяха други времена, нямаше ги терорът и тежестите от първия път. Когато ни пуснаха, аз имах забрана – не можех да работя като преподавател. Тогава решихме с един мой приятел Йохан, който също беше учител, да избягаме. Много трудно беше да се избяга, защото агентите ни следяха постоянно. Имахме щастие да минем през Алпите, където и дивите кози не могат, защото имахме известие, че около Малибор, където е равнина, има минни полета. С големи мъки, целите в тръни, успяхме да стигнем до Клагенфурт в Австрия. Чрез немското и австрийското посолството те можеха да проверят какви хора сме. Веднага ни дадоха политическо убежище. Останах в Германия, живях в носталгия да видя Нишава, моя роден край.
Фокус: Имало ли е репресии към хората с българско самосъзнание преди или след Втората световна война?
Петър Захаров: Абсолютно, и то голям, невиждан терор. Анри Пози във „Войната се завръща” много добре описва какво е било положението в Македония и западните български земи – жесток терор, асимилация, безмилостни убийства на българи. Поп Апостол ме е кръстил през юни, а през юли го убиват. Сега в Пирот може би има 5 000 българи и в Цариброд – 10 000, всичко друго се сърбее. България заедно с Армения, Унгария и Германия най-много са санкционирани и териториално оплячкосани. Нашите майки и баби след падането на нашите краища под сръбско робство носеха с години напред черни забрадки в израз на траур. Слава Богу, има хора в България, които мислят като нас, повечето са нихилисти, гледат само оцеляването.
Фокус: Какво мислите за българската емиграция след Втората световна война?
Петър Захаров: Когато се предадохме в Клагенфурт, очаквахме да ни затворят. Питахме къде е полицията, защото искахме да се предадем на властите. Те казаха, че няма проблем, да отидем да си починем. Стабилизирахме се, а те ни казаха да отидем във Виена, където ще ни чака човек. Останахме там, малко се посъвзехме. Питаха ни къде искаме да отидем, а аз казах в Германия.
Фокус: Вие сега живеете в Швеция. Какво ви привлече, за да отидете там?
Петър Захаров: Най-напред отидох в Германия, първо бях във Франкфурт. Останах там с години, обаче какво стана – минаха толкова години и не видях нещо благоприятно да се случи за нас. Все се надявахме, че ще рухне „желязната завеса”, че ще рухне комунизмът, но само се надявахме. Аз си казах, че няма да има проблем, ако отида в демократична и културна Швеция – там е мирен и хубав животът и там ще дочакам смъртта. В Швеция си възобнових политическото убежище, имаше малко формалности. Отидох по директива на Българския национален фронт. Там започнах пак да се занимавам с журналистика. Останах в Швеция без никаква надежда за промяна, обаче стана чудото – съобщават, че ще бъде разрушена срамната Берлинска стена. Казах си, че това ще бъде първата крачка към реформи, към промяна. Започнах да се зареждам с положителна енергия, с оптимизъм. Взех си консерви, суха храна и отидох три-четири дни преди да се разруши Берлинската стена. 10 млн. души дойдоха от цял свят – ще става историческо събитие, ще се руши Берлинската стена. Колко пъти съм минавал през Унтер ден Линден. Когато съм минавал, съм гледал с едно отвращение, с един страх. Когато дойдоха специалните машини, германците започнаха да рушат, вдигна се прах. Събарянето на Берлинската стена е най-щастливия момент в моята биография. Тогава ми потекоха радостни сълзи. Казах си, че това е първата крачка и така стана. Бързо рухна тази империя на злото, рухна Титова Югославия.
Фокус: Има ли много българи в Швеция?
Петър Захаров: Да, дойдоха много българи, но те са икономически емигранти. Много от тях бяха цигани. Шведите обаче не правят разлика между българи и цигани – щом си с български паспорт, те смятат за българин. Циганите започнаха да крадат. Там влизаш в магазините и можеш да им вземеш всичко, но си имат охрана, видеокамери и ги хващат. На няколко пъти ме викаха в един съд да им обяснявам. Има и съвестни хора. Работят кой каквото намери. Най-напред искаха политическо убежище, но нямаха право на такова. Дълго време се мотаят, докато дойде решение, че не могат да получат. Тогава те получават субсидии – безплатна квартира, заплата и т.н. След като донесат решение, че няма условия за приемането им в Швеция, ги гонят от страната. Сега вече е друго. Откакто България влезе в Европейския съюз, положението е по-добро. Сега всички с български паспорт имат равни права с шведите, стига да си намерят квартира и работа – могат да останат неограничено. Докато не бяха граждани на Европа, те трябваше да дойдат за три месеца и да се връщат в България. В Телеборг може би има поне 100 българи. Те сключват бракове, мислят си, че чрез брак могат да останат там. Шведите разбраха това и трудно се получава гражданство. Там има 5000 македонски българи от родния край на моя пра-пра дядо, отец Петър, на 10 км западно от Битоля. Аз съм бил срещу македонизма, по задължение. Успях да затворя емисията на македонски диалект, която правеха, но те изказаха много хули срещу българщината. Когато разбраха от Агенцията за българите в чужбина, тя тогава се ръководеше от Пламен Павлов, а заместник беше Спас Ташев, казаха „Да дойдеш тук, приготвили сме ти медал за заслуги „Иван Вазов”. Все пак това е признание и аз съм благодарен.
Фокус: Какви са отношенията ви с Държавната агенция за българите в чужбина сега?
Петър Захаров: Много добри, аз уважавам агенцията. Имах разговор с Лили Шмидт – голямата благодетелка, най-голямата дарителка, която е изпратила 30 ТИР-а хуманитарна помощ до България – пари, одеала, лекарства. Тя е медицинска сестра, сега е в родния Кюстендил. По предложение на ДАБЧ президентът Първанов й връчи медал „Мадарски конник”.
Фокус: Вие предоставяте безплатно дома си на българи от чужбина, за да пренощуват там. Защо го правите?
Петър Захаров: Къщата ми е взета не за близки родственици и потомци, те са в Копенхаген. Искам да бъда дарител, да има фондация, която да носи моето име. Да има един пантеон на загиналите от сръбски завоевател – това пише и на големия паметник, който съм сложил в памет на всички войводи – Мара Бунева, Иван Михайлов, Тодор Александров и всички величия, които са загинали. В ж.к. „Надежда” съм направил параклис, който се казва „Св. Петър и Павел”. Тук се събира цялата емиграция, правим молебени.
Фокус: А какви хора приютявате в дома ви в кв. „Триъгълника”?
Петър Захаров: На това място могат да идват всички честни и отдадени на българщината българи. Забрави се българщината, тя рухва, както в земите извън държавните граници, така и вътре. Чрез вярата се подкрепя и се защитава националното съзнание – историята е показала така. Чрез православието искам да се възвърне българщината. Създаде се нихилизъм в България и сме пред прага на изчезване на българския род. Искам да има една малка искра за раждане на българщината, която да стане пламък и пожар. Докато не бях създал цялата инфраструктура, домът ми беше безплатен хотел, пансион. На втория етаж имах 10-12 легла. Идваха от България, Румъния, Бесарабия, Западните покрайнини – който дойде тук за някаква дейност, да получава гражданство, да не отива в скъпите хотели, а да заповяда там. ВМРО беше контролиращ, защото започнаха да идват много агенти от Скопие. Те мен много ме мразят, защото казвам истината за македонизма. Сега, като не съм тук, виждам, че няма полза от това. Сега имам една стая за близки сътрудници, както и салон, където се събираме. Сега идваха едни студенти, говорихме за сътрудничество. Имам много връзки в Германия, 30 години съм живял там.
Фокус: Кое ви радва в днешно време в България и българите? Има ли нещо, което ви огорчава?
Петър Захаров: Много работи – горчинки колкото искаш, благинки – малко. Виждам, че има някаква светлина в тунела. Трябва да се осъзнаем, да видим нещата, но и да ги наричаме тези неща с истинските им имена, не със заобикалки. Ние, от общобългарски комитет „Западни покрайнини”, поставяме направо проблема – връщане на Западните покрайнини на Майка България. На всички хора казвам, че днес западните български земи по незаконен начин са присъединени към днешна Сърбия и там владее терор и е окупационна власт. Искаме да се увеличат часовете в българските гимназии, да дойде свещеник, за да се извършва богослужението на български език. Сърбите са специалисти по посърбяване, по асимилация. Искаме връщане на Западните покрайнини, защото те тази територия я държат безправно по международното право. Тази територия е дадена сърби, хървати и словенци, а не само на сърби. Нека ни делят на три или обратното – да се върне. Ние сме за това – никакво подпомагане на влизането на Сърбия в Европейския съюз. Първо да си разчистим сметките, тогава нека заповядат. От моята организация има хора, които ще запознаят европейската общност с проблемите на Балканите.
http://focus-news.net/?id=f16305