Българска култура и духовност > История

Цивилизацията на Древен Египет

<< < (3/21) > >>

Hatshepsut:
Списък на египетските фараони с пълните им имена (освен рожденото си име, при възкачването си на престола фараонът е получавал и други имена  :-)):

Early Dynastic/Archaic Period
Архаичен период (I-II династия)

1.
2. Meni Narmer
3. Teti Hor-Aha
4. Iti Djer
5. It(er)a Djet
6. Zemty Den
7. Merybiya Anedjib
8. Semerkhet
9. Qebeh Qa'a
10. Hotepsekhemwy
11. Nebnefer Raneb
12. Netjeren Ninetjer
13. Wadjnes Weneg
14. Sened
15. Perenma'at Sekhemib/Peribsen
16. Nebwyhotepimef Khasekhemwy

Old Kingdom
Старо царство (III-VI династия)

17. Nebka Sanakht
18. Netjerikhet Djoser
19. Sekhemkhet
20. Khaba
21. Huni
22. Nebma'at Senefru
23. Medjedu Khufu (Khnumkhufwy)
24. Kheperi Djedefra
25. Userib Khaefra
26. Kakhau Menkaura
27. Khentkawes (I) (female)
28. Shepseskaf
29. Irma'at Userkaf
30. Nebkhau Sahura
31. Userkhau Neferirkara Kakai
32. Shepseskara
33. Khentkawes (II) (female)
34. Neferkhau Neferefra
35. Setibtawy Niuserra Ini
36. Menkauhor Kaiu
37. Djedkara Isesi
38. Wadjtawy Unas
39. Sehoteptawy Teti
40. Merytawy Neferdjaheru Meryra Pepi (I)
41. Ankhkhau Antyemsaf Merenra
42. Netjerkhau Neferkara Pepi (II)
43. Nitocris (female)
44. Merenre (II)

First Intermediate Period
I преходен период (VII-X династии)

45. Wadjkara
46. Qakara Iby
47. Meryibra Khety
48. Wahkara Khety
49. Merykara
50. Kaneferra
51. Nebkaura Akhtoy

Middle Kingdom
Средно царство (XI-XII династия)

52. Sehertawy Intef (I)
53. Wahankh Intef (II)
54. Nakhtnebtepnefer Intef (III)
55. Sankhibtawy Nebhedjet Sematawy Nebhepetra Montuhotep (I)
56. Sankhtawef Sankhkara Montuhotep (II)
57. Nebtawyra Montuhotep (III)
58. Wehemmesut Sehotepibra Amenemhat (I)
59. Ankhmesut Kheperkara Senwosret (I)
60. Hekaenma'at Nubkaura Amenemhat (II)
61. Seshemutawy Khakheperra Senwosret (II)
62. Netjerkheperu Khakaura Senwosret (III)
63. A'abau Nymaatra Amenemhat (III)
64. Kheperkheperu Maakherura Amenemhat (IV)
65. Sobekkara Merytra Sobekneferura Sobeknefru (female)

Second Intermediate Period
II преходен период (XIII-XVII династия)

66. Khutawyra Wegaf
67. Sankhibra Ameny Intef (IV) Amenemhat (V)
68. Auyibra Hor
69. Sekhemra-Khutawy Sobekhotep (II) Amenemhat (VI)
70. Userkara Khendjer
71. Sekhemra Sewadjtawy Sobekhotep (III)
72. Khasekhemra Neferhotep (I)
73. Khaneferra Sobekhotep (IV)
74. Merneferra Ay
75. Sekhemra Sankhtawy Neferhotep (II)
76. Aasehra Nehesy
77. Maaibra Sheshi
78. Meruserra Yakubher
79. Sawoserenra Khyan
80. Aawoserra Apepi (I)
81. Aaqenenra Apepi (II)
82. Anather
83. Yakobaam
84. Sekhemra Shedtawy Sobekemsaf (II)
85. Nubkheperra Intef (VII)
86. Senakhtenra Ta'o
87. Seqenenra Ta'o
88. Wadjkheperra Kamose

New Kingdom
Ново царство (XVIII-XX династия)

89. Nebpehtyra Ahmose (I)
90. Djoserkara Amenhotep (I)
91. Aakheperkara Djehutymose (I)
92. Aakheperenra Heqaiunu Djehutymose (II)
93. Maatkara Hatshepsut (female)
94. Menkheperra Djehutymose (III)
95. Aakheperura Amenhotep (II)
96. Menkheperura Djehutymose (IV)
97. Nebmaatra Heqawaset Amenhotep (III)
98. Neferkheperura Waenra Amenhotep (IV) (Akhenaten)
99. Ankhkheperura Nefernefruaten Merywaenra Smenkhkhara
100. Nebkheperura Heqaiunushema Tutankhamen
101. Kheperkheperura It-Netjer Ay
102. Djoserkheperura Setepenra Meryamun Horemheb
103. Menpehtyra Rameses (I)
104. Menmaatra Meryenptah Sety (I)
105. Usermaatra Setepenra Meryamun Rameses (II)
106. Bauenra Merynetjeru Hotephermaat Merenptah
107. Menmira Setepenra Heqawaset Amenmesses
108. Userkheperura Setepenra Merenptah Sety (II)
109. Sekhaenra Akhenra Setepenra Merenptah Siptah
110. Satra Meryamun Setepenmut Twosret (female)
111. Userkhaura Meryamun Setepenra Mereramunra Setnakht
112. Usermaatra Meryamun Heqaiunu Rameses (III)
113. Heqamaatra Setepenamun Heqama'at Meryamun Rameses (IV)
114. Usermaatra Sekheperenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (V)
115. Nebmaatra Meryamun Amenhirkhopeshef Netjerheqa Rameses (VI)
116. Usermaatra Meryamun Setepenra Itamun Netjerheqa Rameses (VII)
117. Usermaatra Akhenamun Sethirkhopeshef Meryamun Rameses (VIII)
118. Neferkara Setepenra Khaemwaset Mereramun Rameses (IX)
119. Khepermaatra Setepenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (X)
120. Menmaatra Setepenptah Khaemwaset Mereramun Netjerheqa Rameses (XI)

Third Intermediate Period
III преходен период (XXI-XXVI династия)

121. Piankh
122. Khakheperra Setepenamun Panedjem (I)
123. Maasaheretj
124. Nesbanebdjed (I)
125. Khakeperra Setepenamun Panedjem (II)
126. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Nesbanebjed (II)
127. Neferkara Amenemnisut
128. Akheperra Setepenra Pasebakhaenniut (I)
129. Usermaatra Meryamun Setepenamun Amenemope
130. Aakheperra Setepenra Osorkon (the Elder)
131. Netjerkheperra Setepenamun Meryamun Siamun
132. Tyetkheperura Setepenra Meryamun Pasebakhaenniut (II)
133. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (I)
134. Sekhemkheperra Setepenra Meryamun Osorkon (I)
135. Heqakheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (II)
136. Usermaatra Setepenra Meryamun Takelot (I)
137. Usermaatra Setepenamun Meryamun Osorkon (II)
138. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sa-Aset Takelot (II)
139. Usermaatra Setepenra Meryamun Sa-Bast Sheshonk (III)
140. Usermaatra Setepenamun Meryamun Pami
141. Aakheperra Sheshonk (V)
142. Aakheperra Setepenamun Osorkon (IV)
140. Hedjkheperra Setepenamun Meryamun Herusaaset
141. Usermaatra Setepenamun Meryamun Padibast
142. Usermaatra Meryamun Sheshonk (IV)
143. Usermaatra Setepenamun Osorkon (III)
144. Usermaatra Takelot (III)
145. Usermaatra Setepenamun Rudamon
146. Usermaatra Meryamun-Sabast Iuput
147. Nemaaretj (Nimlot)
148. Neferkara Peftjawybast
149. Shepsesra Tefnakht
150. Wahkara Bakenrenef
151. Userma'atra Seneferra Menkheperre Piye
152. Neferkara Wahibra Shabaka
153. Djedkara Menkheperra Shebitko
154. Nefertemkhura Taharqa
155. Bakara Tanutamen
156. Wahibra Psamtik (I)
157. Wehemibra Nekau (Necho)
158. Neferibra Psamtik (II)
159. Haaibra Wahibre
160. Khnumibra Sa-Nit Ahmose (II)
161. Ankhkara Psamtik (III)

Late Period
Късен период (XXVII-XXXI династия)

162. Mesutira Cambyses (II)
163. Setutra Darius (I)
164. Xerxes
165. Artaxerxes (I)
166. Darius (II)
167. Amyrtaeus
168. Baenra Merynetjeru Nafaarud (I)
169. Maatibra Hakor
170. Kheperkara Nakhtnebef (I)
171. Irmaatenra Djedhor
172. Senedjemenra Setepenanhur Nakhtnebef (II)
173. Artaxerxes (III)
174. Arses
175. Darius (III)

Династия на Птолемеите

176. Meryamun Setepenra Alexander (III) (Alexander the Great)
177. Meryamun Setepenra Phillip Arrhidaeus
178. Haaibra Setepenamun Alexander (IV)
179. Meryamun Setepenra Ptolemy (I)
180. Userkaenra Meryamun Ptolemy (II)
181. Iwaenneterjwysenwy Sekhemankhra Setepenamun Ptolemy (III)
182. Iwaennetjerwymenkhwy Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (IV)
183. Iwaennetjerwymerwyitu Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (V)
184. Iwaennetjerwyper Setepenptahkhepera Irmaatenamunra Ptolemy (VI)
185. Ptolemy (VII)
186. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenptah Sekhemankhamun Ptolemy (VIII)
187. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenamun Sekhemankhamun Ptolemy (IX)
188. Iwaennetjertwy Meryptah Setepenptah Irmaasenenamun Ptolemy (X)
189. Ptolemy (XI)
190. Iwaenpanetjernehem Setepptah Irmaat Ptolemy (XII)
191. Berenike (IV) (female)
192. Ptolemy (XIII)
193. Ptolemy (XIV)
194. Netjeret-merites Cleopatra VII (female)
195. Iwapanetjer entynehem Setepenptah Irmaatenra Sekhemankhamun Ptolemy Caesarion (XV)

Hatshepsut:
Ще направя един кратък коментар на горния списък.
Има някои противоречия между египтолозите осносно някои фараони. Примерно някои смятат Нармер и Менес за една и съща личност (както авторът на посочения списък), а други смятат, че това са двама различни фараони, царували един след друг. Затова в списъка под №1 няма посочено никакво име.

Няма единодушие и по въпроса за броя на фараоните с име Ментухотеп от XI династия. Някои египтолози смятат, че те са четирима, докато други смятат, че са само трима (така е и в горния списък - №55, 56 и 57). А според Джеймз Хенри Брестед има пет фараона с име Ментухотеп.

Има нещо характерно в списъка, което някои от вас може би са забелязали - практиката най-слабите и безлични фараони да се кичат с най-дългите имена. Става дума за Рамесидите (№113 до №120), както и някои от Птолемеите   :smile-1:

Hatshepsut:
Анкх - символът на живота


Анкх, наричан още Ключа на живота, Ключа на Нил, Crux Ansata и др., е особено популярен в религията, в магията, а дори и в ежедневието древноегипетски символ. Той, както е засвидетелствано в изворите е йероглифен знак изобразяващ живота, както и вечния живот.

Предполага се, че е възникнал от друг египетски символ, който се свързва с предпазване от магии - Са, но какво точно изобразява самият анкх, все още е въпрос на спорове в научните среди. Томас Инман (1820-1876), който е бил лекар, но се е занимавал любителски с митология, дава едно от най-ранните предположения за значението на този знак. А именно, че като символ на живота анкх изобразява в „прилична” форма мъжките (Т-образната част) и женските (клупът) репродуктивни органи, теза, която е доста широко разпространена и в окултните среди.

Подобна е и трактовката на Волфхарт Вестендорф (1924), за който анкх има връзка с друг символ – Тиет (tyet, tiet, thet), наричан още „възелът на Изида”, „кръвта на Изида”, „поясът на Изида”. Той смята, че и двата символа са ползвани като катарами за ритуални пояси. Въпреки това няма достатъчно задълбочено изследване, което да потвърждава тези идеи.

Сър Алан Гардинър (1879 – 1963), един от първите британски египтолози, твърди, че анкх изобразява каиш за сандал, като клупът е предназначен за глезена. Той се базира на начинът, по който древните наричали тази част от сандалите си - 'nh, т.е. има съвпадение на съгласните в нея и в приписваното на анкх значение - живот (‘-n-h). Въпреки това, тази теория напълно обърква познатия символизъм на анкх, изобразяван най-често в ръцете на различни богове.

Друго предположение е, че анкх символизира изгрева, като горната част е самото слънце, което се подава над хоризонта, който е графически изобразен чрез хоризонталната линия. Отвесната линия се смята за пътят на слънцето или отражението, което то прави по земната повърхност. В подкрепа на това твърдение е и факта, че най-често анкх е изработван от злато, метал, който египтяните свързвали най-вече със слънцето.

Една от най-интересните теории за значението на анкх предлагат Андрю Хънт Гордън и Калвин Швабе в тяхната книга „Бързите и мъртвите” (2004). Те твърдят, че анкх, заедно с други два популярни египетски талисмани „джед” (стабилност) и „уас” (сила, надмощие), са графични изображения на части от гръбнака на бик (заради важността на добитъка за прехраната в древността и съответно за живота). Изхождайки от това, че египтяните вярвали, че семенната течност (символизираща живота) се създавала в гръбнака, те определят символиката на трите знака по следния начин:

- Анкх – символът на живота, като изобразяващ гръден прешлен на бик

- Джед, символът на стабилността, като изобразяващ сакрума на гръбнака на бика

- Уас, символът на силата и надмощието, като изобразяващ жезъл, чийто два края са съответно главата и опашката на бог Сет

Докато на теорията на Гордън и Швабе се гледа с известна доза скептицизъм, то повечето египтолози, са склонни да обясняват символизма на анкх с огромното значение, което е имала река Нил за древните египтяни. Клупът те считат за делтата на р. Нил, вертикалната линия за поречието му, а хоризонталната линия се обяснява като Западната и Източната част на страната и тяхното обединение.

В подкрепа на това тълкуване са и някои изображения от Горен Египет, в които анкх символизира водата в пречистващи обреди. На тях царят стои между два бога, единият от които обикновено е Тот, докато те изливат върху него възлияние изобразено като множество знаци анкх.

Анкх се появява и в изображения в гробници, където някое божество го поднася към лицето на мъртвия владетел. Това води до заключението, че анкх е не само символ на живота на земята, но също така и на живота в отвъдния свят. Ето защо към мъртвите се среща обръщението ankhu, а терминът за саркофаг е бил neb-ankh – притежател на живота.

В по-късни времена се предполага,че коптите заимстват своя коптски кръст (в неговия първоначален вид) именно от египетския анкх, придават му едно християнизирано значение и го вграждат в своята идеология и вяра.

Както споменах още в началото на статията, анкх е доста популярен знак в окултизма. Разбира се той не се среща навсякъде и не може да бъде определен като задължителен елемент в магията. Но там, където се среща и използва то е главно като символ на живота и съответно на вечния живот, както и като символ обединяващ в себе си мъжкото и женското. Безспорно при различните системи и традиции, могат да се срещнат известни разлики, както ще видите по-нататък.

Нека разгледаме например значението му в херметизма. Това е система, за която се вярва, че води своите корени именно от Египет, и в която система съществува вярването, че Бог е олицетворение, обединение на Всичко. В нея може да се види именно тази представа за анкх като символ на женските и мъжките репродуктивни органи. Ето защо едно от значенията, приписвани на анкх в херметизма, го определя като символ на процеса на възпроизвеждане, докато друго го представя като изображение на самия Бог, обединяващ в себе си както мъжкото, така и женското.

В неопаганистичните религии анкх е доста популярен, като олицетворение на живота и безсмъртието на душата. Тези езичници, които почитат египетските богове използват анкх като символ на вярата, също както християните - кръста.
Ключа на живота все още е възприеман от хората в античното си значение на амулет, привличащ благотворни сили към приносителя си, а някои хора го ползват и като талисман, който да отблъсква зловредните влияния от живота им. Но независимо от многото спорове в науката за произхода и значението на Ключа на Живота, той остава един от най-обичаните, най-носените и най-ценените символи, почти непроменил предназначението си през хилядолетията.

http://occultroom.blogspot.com/2011/06/crux-ansata.html

Hatshepsut:
Настоящата статия може би ще се стори скандална на мнозина. Въпреки това, реших да пусна тази тема, защото авторът предлага цитати от някои древноегипетски поучения, които трудно бихте намерили на друго място. Статията е и отговор на тезите, че моралът започва и свършва с християнството и преди това не е имало морал.

Древноегипетските поучения и християнството
Автор: Стефан Симеонов

Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia


„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най–сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде в плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”
 
(St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3)

Орфеевият синкретизъм е неоспорим и ясно изразен в образа на Иисус; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише: ”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос (слънцето - моя бележка) за най-великият бог и го почитал като Аполон (вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките (както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон Слънцето - Амон,  Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук с гърцизирания вариант - Аполон, който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име (поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата), а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем, че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелния свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания, за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
Интересна клюка, която може още да сближи Орфей с Омир: В Египет на особена почит е била фигурата на "Слепия арфист". Той е нещо като философ, приписват му се доста задълбочени химни за прераждането и живота, и се изобразява предимно на царски гробници. Химните на слепите арфисти често се изписват отделно, на собствени стели. Известни имена сред тях са били например Неферхотеп и Тжения.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия (условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет), както казахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически божества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама, че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:

“Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна…  все пак нашият живот, с нашето поведение, с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”
 
(Евсевий Кесарийски, Църковна история, Глава 4, 1-4.)
 
 
Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската Църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тия мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по–далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по–старо от християнството, от стария завет, Корана  или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам, че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по–стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.

Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”
Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.  ”(Битие, 1)

Корпус Херметикум: „И  Господ проговори чрез Свещенното си Слово: ”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и: „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1). ”Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).

Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)

Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията: "А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог."(Лука, 18)

Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията: "Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало."(Йоан, 1)

Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)

Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)

Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост, а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията (възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):

“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие, (син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”
 
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
(Кибалион )

Hatshepsut:

Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:

"Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината, нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание."

Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а… предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. По-старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най–малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по–непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък, повърхностен обзор на литературата са Старото и Средното царство, т.е. III, до средата на II хилядолетие преди Xриста. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това, което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най–често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.
 
„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта, ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница (разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!”
 
(Поучения на Птаххотеп, 1-500.)
 

„Твори истината, за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай!….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час. Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”
 
(Поучения на Ахтой, XV-XX.)
 
 
“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”
 
(Химн на арфиста Нефер - Секхау)
 
 
„Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”
 
(Химн на Сути и Хор)
 

„Аз съм великият Бог, Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”
 
(Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II)
 
 
„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”
 
(Текстове на саркофазите)
 

„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището. Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”
 
(Лондонски остракон, химн на Амон)
 
 
„По–мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”
 
(Поучения към Мерикаре)
 

„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”
 
(Поучения на Анхшешонк)
 
 
„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”
 
(Поучения на Аменемопе)
 
 
„Отмъщението е отвратително, но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най–благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”
 
(Поучения, приписвани на Аменхотеп IV)
 
Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по–дълбока всъщност…  Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по–досаден.
Прословутите християнски заповеди, 10 на брой, се считат за основа на християнството и най–важното завещание на избягалия от Египет Мойсей.

В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:

„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на Вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”
 
(Книга на Мъртвите, Папирус Ну)
 

Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления (но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:

«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37.  никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»
 
(Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version