Българска култура и духовност > История

Осман Пазвантооглу

(1/1)

Иван Иванов:
В книгата" Вълчедръм – докосване до миналото"
Йордан Перчинков (РИА Монт - прес, Монтана,, 2001)
пише за Пазвантоглу :

След подписването на Свищовския и Яшкия мирен договор с Русия в 1772 г. за българския народ настъпили тежки времена.

Разбитите турски войски не искали да се завърнат по домовете си и се отдали на грабеж и безчинства. Правителството не могло да се справи с тях, настъпила пълна анархия. От това се възползвали кърджалиите, наричани „тегли-ешкияси” и „далиите” (горски хора). От Южна България те преминали Балкана и цели 12 години ограбвали и безчинствали. Селата били подложени на палеж и грабеж. Хората бягали в планините. Кърджалиите нахлули и във Видинска област. Това се констатира от фермана на султан Селим Трети от 17 май 1793 г., издаден на Великия везир Сеид Али паша до всички служители на областта да залавят и убиват появилите се чети на „тегли-ешкияси”. Най-тежко време настъпило, когато във Видин се появил независимият господар Осман Пазвантооглу.

Осман Пазвантооглу е роден в Албания през 1758 г. Там той се е занимавал с разбойничество. По-късно се настанил на служба при Печеския паша. За извършени храбри подвизи султанът го назначил за началник на еничерските войски. В 1792 г. той дошъл във Видин, където останал да живее. Така през следващата година на Пазвантооглу било възложено да събира данъка “джизие”, с който били обложени „каптие-тайфаш” (циганите), населяващи Видинския санджак и Никополска кааза. Това дало възможност на Пазвантооглу да влезе във връзка с бунтовници и да организират бунт против държавата. Причината уж била, че султан Селим III (1789-1807) издал реформи за модернизиране на турската армия и събиране на налози за нея. Пазвантооглу организирал бунта с 1000 арнаути, кърджалии, еничери и някои недоволни аги от санджака. Помощници му били Русчуклу, Тръстениклиооглу, Исмаил и Селвили, Кючук Хасан. Бунтовниците обсадили Видин и резиденцията на видинския комендант Изет-Ахмед паша. Това застрашило града от разорение и родолюбиви турци се притекли на помощ. Обсадата била вдигната. Във Видин дошъл нов главен комендант на войските - великият везир Мохмед паша, който донесъл нови заповеди от султан Селим III. Мохмед паша успял да усмири бунта, като заплашил бунтарите, че при нарушение на султанската заповед всички непокорни ще бъдат обезглавени.

По-късно Мохмед паша бил сменен с бившия везир Сеид Али паша, а за началник на видинските крепостни еничари бил назначен Мухи-един паша.

На 19 февруари 1793 г. султан Селим III издал друг ферман, в който заповядвал: „Разбойникът Осман Пазвантооглу да бъде заловен и наказан със смърт”.

Осман Пазвантооглу разбрал за султанската заповед и веднага взел мерки. Той събрал една голяма тълпа от недоволни и съмишленици. Напуснал града, като извършил безброй зло-действа и грабежи в околностите му. Когато се изморил от безчинствата, той отново се върнал в крепостта. Великият везир Сеид Али паша направил донесение до султана за злодействията на Пазвантооглу и поискал наказанието му. Султанът наредил с трети ферман от 1 юли 1793 г. да се арестува разбойникът и се изпрати главата му в Цариград. Не след дълго султанът командировал във Видин дворцовият капуджи-баши Колчак Мустафа-ага да се изследва делото на Пазвантооглу. Той с рапорт донесъл на султана, че Осман Пазвантооглу изпълнява честно и добросъвестно службата си, поради което бившите му престъпления заслужава да се опростят като плод на клевета. По този начин Пазвантооглу останал ненаказан благодарение застъпничеството на еничарския гарнизон, въпреки че султанската канцелария много добре знаела за безбройните му злодеяния над раята. Поддържан от военните, Пазвантооглу цели три години тайно ги организирал около себе си и през 1795 г. открито се опълчил против султанската власт. Поводът бил голямата скъпотия на провизиите и реформите във войската, които се състояли в заменяне на еничарите и учредяване на военен данък за това. Подкрепян от еничари, кърджалии и други разбойнически групи, той окупирал целия Видински санджак, изгонил началниците на каазите и поставил свои верни хора за войводи, таксилдари, субаши и бюлюкбаши, които обложили бедната рая на покорените каази с големи налози и глоби и насила я заставяли да му работи ангария. Високата порта била крайно смутена от това решение и побързала да вземе мерки за потушаване на въстанието. С тази задача бил натоварен Мустафа паша, който едва успял да събере 40 000 войска и през 1797 г. обсадил Видин, но бил отблъснат от Пазвантооглу, като понесъл големи загуби.

Опиянен от голямата си победа, Пазвантооглу събрал около осемдесет - хилядна войска и започнал да разширява владенията си. Той превзел Враца, Ловчанска, Плевенска и Севлиевска кааза и се отправил за Търново. Навсякъде по пътя си грабел и плячкосвал, а плячката изпращал във Видин. В Никополска кааза извършил нечувани жестокости. Ето един случай - събрал голяма група жени и деца от раята, натъпкал ги в една кошара и ги запалил живи да изгорят. По този начин той накарал населението да трепери само като чуе името му. Често към Видин изпращал и мюсюлманско население - първенците от превзетите райони. Измъченото и наплашено население непрекъснато изпращало молби до Високата порта да вземе мерки и го защити от разбойническите шайки на Пазвантооглу. Правителството било безсилно да се справи с тях и често преговаряло посредством влашкия княз, който успял да склони Пазвантооглу да сключи примирие. Примирието не било задълго - около 2-3 месеца и кръвопролитията започнали отново. Скоро Пазвантооглу се утвърдил като независим паша. След това той повел миролюбива политика както по отношение на мюсюлманите, така и на християните. Издавал манифести, облагал населението с редовни данъци, сечел пари, наричани „пазвантчета”. Станал васал на султана, но кроял планове как да го свали от власт и да възстанови стария блясък на Османската империя.

В 1800 г., за да си набави храни, той.нападнал Влашкото княжество, превзел градовете Чернещ и Крайова и ги ограбил.

Влашкият княз го разбил с войската си и след този неуспех Пазвантооглу се разболял тежко. Срещу него се готвел трети поход от руския император Павел, който съгласно Яшкия договор бил задължен да защитава и покровителства Влахия. Високата порта подкрепила този поход, който излязъл безуспешен. След още няколко военни похода Пазвантооглу умира на 5.11.1807 г. и бил погребан във Видин. Когато починал, и българското, и турското население си отдъхнало с надеждата, че ще се сложи край на тежките неволи и страдания.

В книгата си „Ломският край през възраждането” Симеон Дамянов пише: „Силно разстроен бил стопанският живот в Ломско през годините на така нареченото „кърджалийско” или „размирно време”, когато Осман Пазвантооглу се провъзгласил за независим владетел на Видин. Постоянните походи на редовната турска армия и на пълчищата на Пазвантооглу и ожесточените стълкновения между тях, безогледните реквизиции и ангарии, с които и едните и другите притеснявали раята, заставяли селското население да напусне домовете си и да се крие заедно с добитъка и прибраната реколта по горите. Тогава селата Комощица, Расово, Орсоя, Сливата изчезнали напълно. Село Вълчедръм останало само с 12 къщи, Черни връх - с 5-6 къщи, Крива бара - с 15 къщи, Ключова махала - с 10 и т.н.”.

В една църковна книга за тези времена поп Иван пише: „Тогава бяха години размирни”. В един регистър за селата от Ломския край за Вълчедръм е казано, че през 1784 г. се е състояло от 500 къщи от рая, но по време на станалата през 1804 г. война то се разпръснало и някои селяни избягали към Ефляк (Влашко), а други в околните села.

В резултат на тези нескончаеми войни между Пазвантооглу и високата порта цялата крайбрежна ивица около Дунава е била така обезлюдена, че плодородните земи тук дълго време останали необработвани. Султанът разрешил на една част от завърналите се през 1812-1820 г. от Влашко (забегналите романизовани българи след Чипровското въстание) да се заселят край Дунава, за да работят изоставените имоти. Така възникнали тукашните „влашки” села: Лабец, Цибър-Варош, Куле-махла, Калугер-махла, Разград махла и Крумово. Това население се превърнало също в безправна рая.

Иван Иванов:
През 1800г. кърджалии нападат и опустошават гр. Елена. Тогава те изгарят църквата " Св. Никола ".С нея загива много стара българска библиотека. Повечето от ръкописите, които са унищожени по онова време са били пергаментни свитъци. Представете си какво би станало, ако те бяха оцелели? Може би много от белите петна в нашата история биха изчезнали. Оцелелите книги са много малко.
Нападението над този град не е случайно. Градът се намира на 39 км. от старата българска столица Търново. С идването на турците, той попада във владенията на султановата майка ( валиде ханъм ). Поради това населението остава чисто българско и като повечето балкански градове се възмогва. Това привлича вниманието на кърджалиите, които в по-голямата си част са разбойници. Споменатото вече от мен нападение през 1800г. е намерило отражение и местния фолклор. Има няколко народни песни, в които се пее за това. Тези исторически събития са оставили трайни следи в паметта на месното българско население.


Кърджалии в Елена

Зачули са се, задали
Даалии, къръджалии.
Редом по света ходяха,
Току остало, остало
Елена, село голямо.
Че са в Елена отишли,
Отишли и кундисали
В хаджи Кънчови дворове.
По махалите ходяха,
Че са отишли, отишли,
На Шайтанската махала
В Лазарови дворове.
Та се се сбрали, отбрали
Всите шейтански ергени
На голям ден, на Георгьовден.
Червено вино пияха,
Печено агне ядяха.
Уловили са Лазара,
Върли го мъки мъчеха,
Бели му ръце режеха,
На кучетата ги хвърляха.
Даалии на Лазар думаха:
- Лазаре, момче шейтанче,
Я казвай, казвай, Лазаре,
Бащино си имане!
Лазар на даалии думаше:
- Даалии, къръджалии,
Аз не съм момче шейтанче,
Аз съм шейтанско ратайче.
Даалии думат Лазару:
- Лъжи, Лазаре, другиго,
Другиго, нази не лъжи,
Че ний те знаем, Лазаре,
Че си момче шейтанче.
Помниш ли, а бре, знаеш ли,
Когато беше скъпото,
Крина жито три гроша,
Баща ти жито продава?
Защо ни лъжеш, Лазаре?
Ратай с калеври не ходи,
Ни с колчаклия калцуни,
Ни с гайтанлия потури,
Червено вино не пие,
Печено агне не яде.
Лазар даалии думаше:
- Даалии, къръджалии,
Нали е ниня Георгьовден,
Ратаи ще се пременят,
Пременят, ще си излязат.
Току туй Лазар издума,
И се от душа отдели.
с. Лазарци ( Еленско ), Публикувана от акад. Михаил Арнаудов " Фолклор от Еленско ", СбНУ т. 27, С. 1913г., стр. 274

Бай Иван:
                       Едно допълнение - към шайката на Пазваноглу се присъединили и немалко Български хайдути и авантюристи. В импровизираната му държава религията не е била определяща. Важни са били силата и големината на плячката. За погрома над Пазвантоглу важна роля изиграва отказът на сръбските бунтовници да го подкрепят, а така също и разбиването на аянина от Тръстеник.
Интересно е да се отбележи, че това става по време на най-бележития Османски султан - Селим II Законодателя, който реформира армията/низами/ и ликвидира еничарския корпус, който от успешна войска деградира до щайка гладни разбойници, при това в последните си години без право на оземляване.

Navigation

[0] Message Index

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version