Преди години се възприемах като антисемит, четях книгите на Никола Николов, също и "Моята борба" на Адолф Хитлер и вярвах в еврейските конспирации. Но това беше отдавна и към днешна дата не е актуално.
И така, аз се разграничавам от антисемитизма, с някои забележки:
- на първо място, за добрите взаимоотношения между народите е нужна реципрочност. Аз не смятам, че евреите са нещо повече от нас българите и отричам че са богоизбран народ. Така че ако искат адекватно отношение, да не ни смятат за второ, трето или пето качество
- не ми допада натрапването на еврейската Библия за "книга на книгите", едва ли не като универсален учебник по космология и обща история. Също така не приемам преувеличаването на ролята на еврейското царство в историята на древния Изток
- по отношение на държавата Израел не съм предубеден, но не приемам израелското посолство да ни дава инструкции и да ни командва. В тази сфера също е нужна реципрочност. Давам пример с искането за забрана на Луковмарш, протеста срещу преименуването в София на улица на името на проф.Богдан Филов и т.н. Това са си наши, български работи и ние сами трябва да си ги решаваме. Така както ние не се месим във вътрешните работи на Израел, така и те не трябва да се месят в нашите
- не приемам да ни се натрапва чувство за вина за депортацията на евреите от Македония и Тракия по време на втората световна война, каквито опити има напоследък
- не ми допадат и някои представители на еврейската общност в България с техните българомразки изказвания и проповядването на толерастия, примерно Емил Коен и Леа Коен