Author Topic: Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа  (Read 12540 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Agentka

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 32
  • Gender: Female
На връх Бузлуджа ще отбележат 140 годишнината от гибелта на Хаджи Димитър --- http://www.focus-news.net/index.php?id=n1003155
 
19 юли 2008 | 09:16 | Агенция "Фокус" 

Сливен. 100 сливналии участват днес на връх Бузлуджа в националното отбелязване 140 годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и неговите четници. Община Сливен е осигурила безплатен транспорт до историческата местност. Сливенското участие в проявата е оглавено от председателя на Общинската комисия по образование и култура Иван Петров, ще има представителство и от отдел „Култура и вероизповедания” на общинска администрация, съобщи за радио "Фокус"- Сливен началникът на отдела Дора Ескидарова. Представителите на Сливен ще поднесат венци и цветя на паметника, издигнат в подножието на историческия връх, където на 30 юли 1868 година в неравен бой срещу многоброен турски противник загива бележитият сливенски войвода.
В програмата по повод събитието, организирана от общините Казанлък и Стара Загора, е включено и изпълнение на вокалната група при читалище „Единство”- Сливен, която ще изпълни възрожденски песни
 

Offline кан Тервел

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 32
  • Gender: Male
  • България на Българите!
  • Зодия: Taurus Taurus
Ми какво да кажа,слава вам Герои!
И Богъ с нами!
 

Offline Tepko

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 83
  • Gender: Male
Име на легенда,на безкраен патриотизъм,на беззаветна преданост и любов към род и родина,име достойно за подвиг и подражание, оставило неповторима диря в нашата история.
Легендарният български революционер и войвода Стефан Тодоров Димов-Караджата е роден на 23 май 1840 г. в с. Ичме (сега Стефан Караджово) Ямболски окръг. Тежкият и непосилен живот и това село,населено предимно с приближени на султана правоверни спахии, принудило многочисленото семейство да търси по-сигурно препитание и то се отправило към далечна Добруджа в гр. Тулча.
В този стар български град малкият Стефан постъпва в училището на даскал Енчо Кузманов,който като жерава разпалва у него борческия дух.
Стефан за разлика от другите си съученици,имал неугледен вид,но бил сприхав по характер,неуморим и буен е в училищните игри. Страстта му да се бори и надвива другарчетата си не му давала покой.Кой където срещне,веднага се хваща за него и докато противникът му се усети,че му се крои нещо и вече е политнал на земята...
-По-пъргав е от сърна,а е зъл като вълк - казвали с гордост по-възрастните.И към името Стефан прибавили и това-Караджата.
Колко борби е направил Стефан-не ни е известно,но е записан в историята един такъв случай,които говори за големите му възможности.На народните борби в град Тулча малкият Стефан се изправил срещу баш пехливанина Мехмед Ага.Също като Давид и Голиат!Незаглъхнали още турските тъпани,с които подканяла зрителите към големия гюреш и борбата започнала.С неистови викове насърчавали турците своя именит сънародник към леката победа,но изведнъж врявата секнала-виждат го повален на зелената морава.А Стефан го възседнал като кон и размахвал ръце...
Скоро след това емигрира в Браила-Румъния.Оттук започва новият му житейски път на народен закрилник,революционер и воевода.През 1862 г. Стефан Караджа се сражава в Първата българска легия на Раковски в защита на Белград.Това участие в легията било истинска школа за незавършилия още 22 години младеж.
През 1868г. заедно с друг легендарен български воевода-Хаджи Димитър организират въоръжена чета от 125 бунтовници. Четата преминава Дунав при град Свищов.В тежки и епични боеве срещу превъзхождащия го враг четниците са разбити,а Стефан Караджа е тежко ранен и пленен.На 31 юли 1868 г. в русенския затвор той почива от раните си.За да се сплаши непокорната рая, по нареждане на валията Митхад паша,Стефан Караджа увисва мъртъв на бесилото. Погребан е от баба Тонка Обретенова,майката на българските революционери.
Поклон пред паметта му!
_________________
 

Offline Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,530
  • Gender: Male
Това е била най-обучената и най-подготвената чета. Караджата показа и какво е непреклоннист, турците го измъчват през цялото време преди екзекуцията му, но той не издава нищо. Велик българин, надарес с нечовешка сила!

Offline Стефан Караджа СС Ямбол

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 136
  • Gender: Male
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРИН!!!!НАЙ-ГОЛЕМИЯ. :'( :'( :'(
 

Offline Tepko

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 83
  • Gender: Male
Потомък на Момчил Войвода,съратник на Хаджи Димитър.Караджата е - плът от плътта ни ,и кръв от кръвта ни.
 
                         ЖИВ е ТОЙ!.
 

Offline Змей

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 12
  • Gender: Male
  • Зодия: Taurus Taurus
И тази година решението ни е да отбележим със скромна възстановка събитията от онези времена ,когато четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води най тежкото си сражение в Кървав дол ,намиращ се до сегашното с.Вишов град.
Въстановката ще се състои на 24.07 от 11:00часът
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,Ако би бегали: да мрем по-добре!"
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
"Тук гладни ще стоите,но от глад няма да умрете".СТРАНДЖАТА-Браила 1875г.
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Песните за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

   

Имената на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са имена на национални герои в българската история. От тези, чийто подвиг и бойното им другарство оставят дълбока следа и в народната памет. И макар че във фолклора не можем да търсим верни исторически подробности, песните за тях са по-скоро израз на любов и преклонение пред революционното дело на двамата войводи.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се ражда четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Известни са имената на 127 души от Северна България и Добруджа, от Тракия и Македония. Всички – млади хора под 25 години. А двамата войводи по на 28.

Мнозина от тях участвали в Първата и Втората легии в Белград, водили хайдушки чети в Балкана. От ранна младост поели пътя на въоръжената борба срещу поробителя с едно желание: час по-скоро да видят Отечеството си свободно.

Така на 5 юли 1868 г. четата преминала Дунав с една гемия недалеч от Гюргево. Положили тържествено клетва и поели към Балкана. Но преди да го достигнат, влезли в бой с османски военни части, предизвестени за преминаването им.
 Сражението продължило повече от 5 часа. Срещу четата били изпратени значителни военни части от Дунавския и Одринския вилает и един полк от Цариград. На бойна нога били поставени гарнизоните в София, Пловдив и Одрин.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се разделила на три групи, та с комбинирани действия да се опита да достигне високите върхове на планината. Последвали нови, тежки сражения.

В битка на 9 юли Стефан Караджа бил ранен и заловен. Откаран в Търново, след това в Русе, смелият войвода починал от раните си, но макар и мъртъв, бил качен на бесилото.

Групата, водена от Хаджи Димитър, успяла да достигне Бузлуджа. На 18 юли тук станал и последният им бой. Силите били неравни: 30-тина четници срещу 700 души редовна войска и потерии. Повечето загинали. Според някои разкази тук бил тежко ранен и Хаджи Димитър. Трима негови четници успели да го изведат от боя. Въпреки грижите на местни пастири, войводата умрял от раните си около 10 август.

В четирите краища на поробена България „наредили" песни за тях. Още книжка първа на Сборника за народни умотворения от 1889 г. публикува песен от Котел за първото бягство на Хаджи Димитър във Влашко. Тя разказва за това как претърсват къщата на воеводата и как сестра му го скрива.

... Марийка си горе възлезе и при батя си отиде,
че на батя си думаше:
- Бате ле, Хаджи Димитре,търси те юзбашията;
рече ми юзбашията:
Марийке, бяла българко,
като си дойде батко ти, да дойдеш да ми обадиш,
малко щеш хизмек да сториш,
голям щеш бакшиш да вземеш - от мене и от пашата.

Марийкин бакю думаше:
- Марийке, мила бакьова, я дай ми, море, Марийке,
я дай ми пушка бойлия и остра сабя френгия,
и ми дай чифте пищови, хубаво да се накича,
че ще отсреща да мина...

Че стана Хаджи Димитър, облече дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия, запаса сабя френгия,
чифте пищови сребърни,
че се хубаво накичи, и си във Влашко отиде...


На Стефан Караджа са посветени няколко дълги песни, които разказват как овчарят Стефан станал хайдутин. Интересна е интерпретацията на народния певец за прехода от мирния живот към борбата. И всички варианти на този мотив започват с идилична пасторална картина: Стефан си стадо пасеше по Ирин Пирин планина...

Овчарчета му съобщават за грозящата го опасност. Идват османлийте и в отговор на заплахите им, с един замах на овчарската гега, Стефан ги погубва, помамя стадото и се прибира у дома. Пристига пашата със седем заптии и ситни синджири да го вържат и откарат в Цариград. Пита го, той ли е убил изпратените от него войници.

Стефан му разкрива истината и добавя:

И още толку да имаше и тях щях, паша, кайдисам!...

Безстрашието му възхищава дори неприятеля:

Стефане, кара гяурин,
Стефане, силен българин,
аферим, Стефане, машалла!


За Хаджи Димитър и Стефан Караджа са създадени и кратки песни, по стил – близки с хайдушкия ни епос. В песен от смолянското село Широка лъка се пее:

Дену се бело белее,
дали са бели снегове,
или са моми на хоро,
или са овци в кошара?
- Нито са овци в кошара,
нито са моми на хоро.
Това е Стефан Караджа
с негова верна дружина.


От старите хайдушки песни е зает и мотивът за „заблуждаване на врага". В песен от сливенско Хаджи Димитър учи майка си:

Ако ме пашата подири,
пашата бургунджийската,
заколи пиле петровско,
че ми дрехите окърви
и викни да ме оплакваш:

- Димитре, Хаджи Димитре,
бре мама нал ти думаше:
Тук стой, Димитре, не ходи,
че ша та мама уловят,
уловят, ша та убият...


Ето и една песен, в която картините на бита и борбата се допълват така, както са съществували в живота.

Стефан Караджа ходеше
из Сливен града голяма,
из Сливен Клуцохор махала,
ходеше и разпитваше:
- Де седи Хаджи Димитър,
де седи, де муй къщата?...


Разбрал от сестра му, че той е в Балкана, обучава младежи на военно изкуство.

Стефан Караджа й заръчва:
- Мари Марийке, хаджийке,
като се върне батю ти,
много му здраве да кажеш
от Стефан от Караджата.
Да дойде Хаджи Димитър
в зелена гора ясена,
че ни й дружина събрана,
че ни й байряка развеян...


В различни краища на България се пеели песни за двамата войводи, свързани в живота и в смъртта. Но идвало друго време. Личната поезия започвала да отразява големите събития. А сред талантливите ѝ представители се наредили Добри Чинтулов, Петко Рачев Славейков, Ботев... В Дума на българските емигранти Христо Ботев помества статията „Петрушан" и припомня подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. А стихотворението му „Хаджи Димитър" си остава символ на безсмъртието в българската литература:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!


http://club50plus.bg/life/family/1524-pesnite-za-xadji-dimitar-i-stefan-karadja.html
« Last Edit: 21 Sep 2011, 17:51:26 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Зелена горо, блажена,
 и ти, водице студена!
 Та що си толко блажена,
 никога грозна не биваш,
 ни зиме, горо, ни лете, -
 зиме си пуна овчари,
 а лете, горо, юнаци.
 На сяка дола чадърче,
 на сяка чука байраче,
 на сяка бука юначе,
 на сяка гранка берданка.
 Най-напред беше, вървеше,
 Тодор капитан търновче,
 по него беше, вървеше,
 Кючук ми Стефан от Тулча.
 Кючук ми Стефан говори:
 - Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
 нещо ме дремка надрема,
 да легнем малко, да преспим!
 Лежале, що ми лежале,
 станале, соно кажуа:
 - Църно ме куче ухапа!
 Тамам е рекал, не срекал,
 пошло потера на по ни,
 щом пръвна пушка пукнало,
 Стефана ми го удрило.
 Извикна Стефан, що може:
 - Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
 еле ти, вуйчо, яз викна:
 в сабота, мили ми вуйчо,
 да не почнуем работа,
 видиш, сега ке изгинем!
 - Не бой се, Кючук Стефане,
 може да куртулисаме,
 па и, ако изгинеме,
 нашите бракя по нази,
 работа они ке свършат!
« Last Edit: 25 Jul 2011, 07:19:00 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Караджа дума Русанки:
 - Русанке, росен босилек,
 Русанке, росна ябълко,
 чу ли, Русанке, разбра ли,
 комшии какво хортуват,
 какво комшии подумват,
 че съм бил, либе, хайдутин,
 на хайдутите войвода?
 Какво да правя, не зная,
 кои балкани да фана,
 като ми й мило за тебе,
 за тебе и за Добруджа!
 Дори си дума издума
 пътници порта хлопаха,
 с ясни гласове викаха
 и за Караджа питаха:
 - Тука ли й Стефан Караджа,
 Караджа страшен войвода?
 Много му здраве носиме
 от Сливен от Хаджията,
 Хаджи Димитър войвода.
 Триста заръки заръча,
 Караджа със нас да доде
 във Сливенските балкани
 турска ще хазна да мине
 от Сливен града голяма,
 за Котел чутна касаба
 хазната да си оберем!
 Като ги зачу Караджа,
 че стана, стана Караджа,
 Русанка в чело цълуна,
 а че са дигна, отиде
 във Сливенските балкани
 турската хазна обрали.
 Много са пари земали,
 голяма чета събрали.
 Че са тръгнали, тръгнали
 със турци да се ударят.
 Били се три дни, три нощи
 за правда и за свобода.
 Сичките, кардаш, паднали
 горе ми в Стара планина,
 горе ми на връх Бузлуджа.
 

Offline Ратникъ

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,219
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
На 10 август 1868 г. загива големия български войвода Хаджи Димитър. Поклон пред паметта му!



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Last Edit: 14 Nov 2014, 18:40:16 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Откриха надгробната плоча на Караджата!

Работници се натъкнали на каменния блок при ремонт в музея "Баба Тонка"


Открита е оригиналната надгробна плоча на големия български революционер Стефан Караджа, съобщиха от Регионалния исторически музей в Русе, цитирани от ruse-news.com.
Откритието е било направено по време на ремонтните работи в къщата на Никола Обретенов (музей Баба Тонка). По време на работа работниците видели варовиков блок в характерната форма за долината на Русенски Лом кръст, който в горната си част завършва в трапец.

При внимателното му изследване били открити традиционните за региона малки кръстове в раменете и т.нар. триъгълно- вдлъбнат орнамент, плетеница, която обрамчва кръста. Сред тези древни символи са поместени цифри – датата на смъртта на войводата, 30 юли 1868 и калиграфски изписаното му име.

Уникалният паметник, за който доскоро се смяташе че е изчезнал, е изложен във фоайето на Русенския музей.

Според спомените на съвременниците Стефан Караджа е съден в Русе, а след смъртта му погребан в гробището, където сега е Парка на възрожденците, като мястото на гроба му било белязано от Баба Тонка. По-късно бил поръчан и надгробния му паметник, който е бележел гроба на войводата до 1962 година.

Предполага се, че след закриването на гробището надгробието е било прибрано в действащия тогава музей „Баба Тонка“, но никога не е показвано пред публика. В бъдещата експозиция на музея „Баба Тонка“ този ценен уникат ще намери своето място, уточняват от музея.

https://www.blitz.bg/
« Last Edit: 01 Sep 2018, 17:48:56 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Днес се навършват 174 години от рождението на Хаджи Димитър


Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит."
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелствуват и участвалите в погребението на убитите четници: "Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - пише З. Стоянов, - комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут - сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на м. август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. - Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.

Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите "Археологически и исторически изследвания" (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил "зле наранен при Бузлуджа". В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията - Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при Дебел дял, Габровско.

http://slivenpress.bg/novini-sliven/6125
« Last Edit: 10 May 2016, 19:34:34 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Възстановка - спектакъл 146 години от гибелта на Хаджи Димитър и четата му

Дъжд и мъгла така посрещна връх Бузлуджа участниците във възстановката-спектакъл „146 години от подвига на четата на Хаджи Димитър”, родолюбивите българи  качили се до върха и официалните гости. Въпреки времето членовете на Национално дружество „Традиция“ изпълниха възстановката на трагичните боеве на Хаджи Димитър и четата му с турската армия.
Общо 120 души участваха във възстановката спектакъл, която е направена по записките на Христо Македонски – знаменосец на четата.
Заупокойна молитва извърши Крупнишкия митрополит Инокентий. На върха за да почетат паметта на българския герой бяха: кметът на община Казанлък Галина Стоянова, заместник-областния управител Теодора Иванова, депутатът Аксения Тилева, заместник-кметовете на Казанлък Петър Косев и Лилия Цонкова и председателят на Българската социалдемократическа партия Йордан Нихризов и около 100 родолюбци изкачили се до Бузлуджа въпреки дъжда и мъглата. На лобното място бе и маратонецът Ради Милев, който за поредна година пробяга разстоянието от Казанлък до Бузлуджа.
Сред участниците във възстановката бяха мъже и жени от цяла България. Пред камерата ни застана семейство от Добрич, което бе участва във възстановката. Д-р Добрин Добрев бе в ролята си на опълченец, а жена му Снежана бе сред башибозука. За поредна година ролята на Хаджи Димитър бе отредена на председателят на Традиция – Казанлък Николай Байнов.

http://www.kazanlak.com/news-15814.html

« Last Edit: 01 Sep 2018, 17:50:09 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Проф. Пламен Павлов: Хаджи Димитър е нашият първи национален герой в модерния смисъл на думата



Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус” във връзка със 147-годишнина от смъртта на Хаджи Димитър

Фокус: Професор Павлов, какви емоции предизвиква фигурата на революционера Хаджи Димитър сред българския народ?
Пламен Павлов: Хаджи Димитър е нашият първи национален герой в модерния смисъл на думата. Това го повтарям от много години и мисля, че съм прав, тъй като до голяма степен това, което се случва с неговата съдба от една страна е вече отразенo в една модерна епоха, в която има медии, вестници, информация се разпространява в европейски мащаб. Има и нещо от фолклорната представа за Крали Марко. В неговата смърт се оказва, че има много, които изобщо не вярват. Неслучайно, когато избухва Априлското въстание в австрийските вестници се появява съобщение, че известният Димитър се е появил отново. Разбира се, по-късно се разбира, че въстанието има съвсем други водачи, и че няма нищо общо с Хаджи Димитър. Но представата, която е отразена по един гениален начин в баладата на Христо Ботев „Хаджи Димитър” виждаме, че е обхванала съзнанието на тогавашните българи. От друга страна в това има и модерни измерения на национален герой. Разбира се, по-късно неговият образ остава на по-заден план в сравнение с Васил Левски, Христо Ботев и други герои, но в един период от няколко години, именно Хаджи Димитър е тази магическа фигура, която вдъхновява българите и особено младежите за борба срещу турското робство.

Фокус: Как започва дружбата между Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
Пламен Павлов: Те са много сходни като съдба личности. Дори практически са родени почти на един и същи ден. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г., а Стефан Караджа – на 11 май 1840 г. Те са връстници и в много отношения имат големи сходства. И двамата са много смели хора, с младежка дързост. Нека все пак да припомним, че и двамата загиват на 28 години. Днес това ни изглежда твърде несериозно, но тогава българската нация е изключително млада. В тяхната обединена чета, голяма част от участниците са на възраст между 15,16,18 и 20 години. Така че, на този фон те изглеждат едни зрели мъже, каквито са и били. Тогава хората са съзрявали много по-рано на фона на сложните обстоятелства, в които са живеели. Разбира се, има и различия между тях двамата. Хаджи Димитър до голяма степен е по-индивидуален като поведение. Той е от сравнително богато семейство в Сливен, със стари традиции, със сериозно обществено положение. Докато Стефан Караджа, който е от ямболското село Ичме, днешното Хаджидимитрово, е син на пастири. Още като дете той се преселва в Северна Добруджа, където баща му пасе добитък в добруджанските български села. За съжаление след 1940 година българите от този вековен български край се преселват по Крайовската спогодба в пределите на Южна Добруджа в България. След това няколко години Стефан Караджа живее в Тулча, като там се прочува като знаменит борец, успява да победи един местен шампион - турски борец. Хаджи Димитър и Стефан Караджа имат много сходства с този дързък характер. Все пак всички съвременници отбелязват, че Хаджи Димитър е бил по-саможив, с по-тежък характер. Докато Стефан Караджа е бил много общителен, искал е да бъде пръв между равни. Виждаме го в по-модерна форма, като водач. Освен това той участва в двете български легии. Има по-добро военно образование в сравнение с Хаджи Димитър, който е един самоук хайдушки войвода. Караджата има връзките си с Георги Раковски, Васил Левски – с тази плеяда от български революционери, които участват в двете легии в Белград. Самата чета е обединена. Имало е идея в България да влязат няколко чети, но в крайна сметка неблагоприятни условия – съпротивата на добродетелната дружина, на руската дипломация, не позволяват това да стане. Тогава Хаджи Димитър и Стефан Караджа обединяват своите две чети и така се стига до тяхната обединена чета, в която има двама войводи, двама байрактари. Между тях двамата има и много добра хармония, независимо, че са различни, като характери те са единомишленици в пълния смисъл на думата. Можем да кажем още нещо за тази тяхна чутовна дружба. Тук, може би трябва да се коригирам, че първият национален герои не е Хаджи Димитър, а двойката Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Знаем, че и в знаменитата балада на Христо Ботев тежко раненият Хаджи Димитър търси духа на Караджата, който по това време вече е издъхнал в русенския затвор. Тук имаме пак тази двойка герои подобни на Светите братя Кирил и Методий, на Васил Левски и Христо Ботев. Фолклорната памет обича такива двойки герои и виждаме, че в случая фолклорната памет допринася за по-силното излъчване на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Фокус: Еднакво ерудирани ли са били Хаджи Димитър и Георги Раковски в борбата за освобождение на България?
Фигурите на Хаджи Димитър и Георги Раковски са изключително важни, но тук няма смисъл да правим такива съпоставки. Раковски тогава е големият национален водач, нещо като държавен глава в сянка. Той е колосална фигура, всички други включително и по-младото поколение, от което са Хаджи Димитър и Стефан Караджа признават таланта на Раковски и неговата дарба на водач. Те виждат в него своя учител, вдъхновител и истински водач. Има един донякъде комичен случай. Хаджи Димитър е разпространявал поемата „Горски пътник”. Той не е имал особено добро образование, няма свидетелства да е имал някаква голяма склонност към културата, но виждаме, че поемата „Горски пътник” на Георги Раковски е имала въздействие дори върху хора като Хаджи Димитър. Така че, връзките с Раковски са основополагащи и разбира се никой не оспорва, че тогава Раковски е бил номер едно. Жалко е, че Раковски си отива твърде млад от този свят през 1867 година но виждаме, че и Караджата и Хаджи Димитър следват мисията, която той завещава на българските, така наречени „политически хайдути”. Този термин се ражда, защото борбата вече не е просто за отмъщение и справедливост на локално равнище, а трябва да прерасне в освободителна армия. Хаджи Димитър и Стефан Караджа действат от гледна точка точно на тази посока. Когато четата преминава в България тя носи прокламации от привременно правителство в Балкана. Така че, когато отбелязваме паметта на Хаджи Димитър, колкото и фриволно да изглежда, той е един тогавашен министър-председател на България. На практика, той е държавният глава на България в очите на будните българи готови да жертват живота си за българската свобода. Макар и за броени дни Хаджи Димитър е държавният глава на неробска България, ако мога да се изразя така.

Фокус: Дописка от вестник „Courrier d`Orient” свидетелства, че Хаджи Димитър е загинал в сраженията при Бузлуджа през 1868 година. Какво се е случило тогава на този исторически връх?
Пламен Павлов: Ако трябва да разкажа цялата битка на Бузлуджа би било твърде голяма задача. Около смъртта на Хаджи Димитър и до днес има много неясноти. Дали той е загинал на 18 юли на Бузлуджа и до днес не може да се каже със 100%-ва категоричност. Нещо повече – има една друга версия, друга линия на разглеждане на последните дни от живота на Хаджи Димитър. Тя е свързана с неговата смърт от раните му под връх Кардафил в Сърнена Средна гора. Когато Захари Стоянов, този ненадминат летописец на нашата революция, описва в своята книга „Четите на България” съдбата на Хаджи Димитър, той представя именно версията, че Хаджи Димитър загива в битка с местните башибозушки сили и с части на редовната армия. Тогава четата е преследвана през цялото време и тя, както виждаме независимо от многобройно превъзхождащия я противник, успява да стигне до Стара планина, което е нейната цел. На Бузлуджа нещата започват да стават твърде неясни, защото това, което разказва Захари Стоянов е по спомени на хора, които не са били на Бузлуджа. Те са една част от четата. Тези момчета, които са били ранени изостават и тръгват по друг маршрут към Игликина поляна, близо до Сливен. Според Христо Македонски на Бузлуджа е имало 44-ма четници. Когато обаче властите издирват труповете на загинали намират 24 трупа. Излиза, че 20 души са се спасили. Ние знаем, че между спасените е самият Христо Македонски с още трима души. От друга страна знаем и за други четници, които са успели да се измъкнат от блокадата при Бузлуджа. Оттук вече стигаме до така наречената „Аджарска версия”. Според нея неколцина четници са носили тежко ранения войвода и са го скрили в гористата местност под връх Кардафил. Там те са се грижили за него. Дори се знаят имената на тези хора. Те са били говедари и пастири от село Аджар и близкото село Мраченик. Войводата издъхва от раните си на 10 август 1868 година. Той е погребан от тях, а през ноември костите му са пренесени в църквата в село Аджар, където е отслужена заупокойна литургия от Пловдивския викарен епископ Гервасий Левкиевски. Във вестник „Марица” тогава се появява една дописка за това събитие. Известието стига до майката на Хаджи Димитър в Сливен и тя потегля да прибере костите на своя син. Тя сама не може да стигне, но костите са и препратени и са погребани в църквата „Свети Никола” в Клуцохор – махалата, от която е Хаджи Димитър. Там те престояват до 30-те години на XX век, когато започва да се строи монументалният паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Тогава се появява идеята костите му да бъдат препогребани под основите на паметника. Появяват се обаче отново спорове дали тези кости са на Хаджи Димитър или на друг негов четник. Например, Захари Стоянов е отричал Аджарската версия, а пък Николай Хайтов смята, че е абсолютно възможна. Така смятам и аз – че това не е само легенда, а съответства на историческата истина.
Пламен Павлов: Искам да кажа нещо, което разчитам чрез вашата медия да бъде подложено на обществено обсъждане. Сандъчето с костите на Хаджи Димитър се пази в Сливенския музей. Многократно аз и други хора, включително потомци на Хаджи Димитър, сме правили опити да видим това сандъче, но всеки път от музея ни е отказвано под едни или други предлози. Аз знам, че това сандъче се пази там, от едно интервю на бившия директор на Сливенския музей – Георги Кючуков. В това интервю той дори даваше идеята да се направи ДНК експертиза, за да се реши веднъж завинаги този спор. За голямо огорчение днешното ръководство на музея проявява една неразбираема упоритост да покаже това сандъче, и това започва да буди съмнения дали то е запазено. Не искам да обиждам колегите в Сливен, но мисля, че тези кости са реликва. Независимо дали са на Хаджи Димитър, което е изключително възможно според мен или са на друг негов четник няма съмнение, че са на герои от четата на Хаджи Димитър през бунтовната 1868 година. Искам да кажа, че това не бива да се разглежда като някакъв монопол на музея. Мисля, че е време това сандъче да бъде изложено за поклонение пред сливенската общественост и всички българи.

Фокус: Това ли са най-ценните артефакти, свързани с Хаджи Димитър запазени до днес?
Пламен Павлов: Запазени са и образци от оръжия. Твърди се, че са запазени и самите саби, които са с мотив на револвер, в четата такива е имало няколко.
Искам да кажа именно за този спор около съдбата на Хаджи Димитър и дори, ако си спомням баладата на Ботев, там се казва, че юнакът лежи на Балкана тежко ранен, а не, че е загинал в битка на Бузлуджа. Самият Ботев има връзки със село Аджар, така че до него също е достигнала тази версия. Поне така си мисля аз. Ако стигнем до тези спорове, тогава турската пропаганда използва метода на „хибридната война” – разпространяват се слухове и съобщения, че разбойниците са разбити. Ние не можем да им вярваме безпрекословно. В борбата с четниците е пусната не само войска и башибозук, но и пропагандата. Дори се твърди, че главата на Хаджи Димитър е била занесена в Търново, но не се потвърждава от други източници. Има много противоречия. Има един сборник – „Кардафил – върхът на безсмъртието”, издаден през 2009-а година в Пловдив, където тези версии са разгледани много подробно и добросъвестно. През есента се готви второ издание на същата книга. Искам да отбележа приноса на господин Кольо Кацаров от Община Брезово, зам.-кмет Боян Ранделов, на днешния зам.-кмет Иван Баръмски. В Община Брезово има едно много отговорно отношение към тази светиня. И то не е просто от някакъв локален патриотизъм, а от стремеж да се види истината и да се оцени ролята на колосалната фигура на Хаджи Димитър, която е вдъхновявала тогавашната младеж и е довела до един много сериозен поврат в съзнанието на българите, че свободата е възможна.
Подвигът на четата на пръв поглед изглежда много странен. Той прилича на някакво колективно самоубийство – нищо подобно. Това е една чета, която има мисия да покаже, че българите са достойни за свобода. Нейният неуспех е факт, но той пък дава подтик на Васил Левски да се потърсят други пътища на вътрешна организация, а не само на тази чисто тип „партизанска война”, както бихме казали сега. Самата чета е една малка армия от 127 души. Голяма част от тези хора са минали военна подготовка, нещо като офицерски курсове, защото Втората легия е съкратен офицерски курс. Те имат униформи, копаят окопи, затова местните турски сили в Северна България решават, че това е някаква професионална армия, някаква едва ли не руска дружина, пратена в България. После се разбира, че не е така. Тъжното е, че с този поход загиват десетки много подготвени кадри на революцията, които сами биха могли да водят чети и да командват въстаници. Тя като военен потенциал е несравнима с всички останали. Например, Ботевата чета в чисто военно отношение е по-слабо подготвена. Докато тук имаме военно подготвени хора, които се сражават с тактика. Казано е много пъти в спомените, че им трябва тактическа постройка. Те затова имат и успехи многократно пренадвишаващи противни,а тъй като използват най-модерната военна наука за онова време.

Фокус: Къде, освен в Сливенския музей хората могат да видят артефакти, свързани с Хаджи Димитър? Съхраняват ли се такива на други места в България?
Съхраняват се, разбира се. Има такива артефакти в Русенския музей и Русенския пантеон. Знаем, че с Русе е свързана съдбата на Стефан Караджа. Там до голяма степен отиват много артефакти свързани с четата. Отделни неща има в музеите във Варна. Много от тези герои в последствие са осъдени на смърт, обесени в родните си места, така че на практика това е едно много силно олицетворение на националната идея. Това не е просто някаква местна чета, а един умален образ на България. В четата има също и българи от Македония, от емигрантските ни общности в Бесарабия и във Влахия. На практика съставът на четата показва единството на българския народ тогава. Тъжното е, че днес сме по-малко единни, отколкото в онези времена. Четите и легията на Раковски, четата на Ботев, и Втора легия показват едно забележително национално единство във време, в което не сме имали държава. Ние най-малкото трябва да възстановим това чувство на единство, което са имали нашите предци.

http://www.focus-news.net/opinion/2015/07/18/33756/prof-plamen-pavlov-hadzhi-dimitar-e-nashiyat-parvi-natsionalen-geroy-v-moderniya-smisal-na-dumata.html
« Last Edit: 10 May 2016, 19:33:28 by Hatshepsut »
 

 

Стефан Стамболов

Started by Бай Иван

Replies: 43
Views: 12063
Last post 31 Jan 2017, 17:57:24
by Nordwave
Зайчарската чета

Started by Death angel

Replies: 6
Views: 2456
Last post 30 Aug 2015, 19:37:45
by Петкан
Поручик Стефан Калинов

Started by Петкан

Replies: 0
Views: 1244
Last post 02 Feb 2016, 22:57:56
by Петкан