Автор Тема: Кога трябва да бъде празникът на българските ПВО-войски?  (Прочетена 1241 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Иван ИвановTopic starter

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 619
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Открити са непознати факти за бойните победи на Българската армия през Първата световна война


Работейки с документи от личния фонд - 52к,оп.1 на генерал Рачо Петров в ЦДА-София в качеството му на генерал-губернатор на македонската военноинспекционна област през време на Първата световна война, попаднах на адресирани до него телеграми от Дойран. От тях става ясно, че първият масиран въздушен удар в историята на Българската армия е нанесен в района на Дойран от 16 неприятелски самолета в 10 часа сутринта на 10 март 1916 г. В телеграма № 15609, подадена от и.д. околийски началник Никович до началника на македонската военноинспекционна област в Скопие четем: "Днес 10 часа 16 неприятелски аероплана обстрелват. Нашата отлична артилерия свали един аероплан в Дойренското езеро. 5,65. и.д.окол.нач.Никович'' (ф.52к, оп.1, а.е. 264).

Тази бойна победа досега не е била известна на авторите на няколкото написани истории за ПВО и тя липсва в списъка на бойните победи на българските артилеристи. На следващия ден уяснил си вече обстановката, Никович в телеграма № 15702 пише: ''Към 5,65 сутринта хвърчащите над града 16 неприятелски аероплана хвърлиха доста бомби по височините и около града. Нашата и съюзната артилерия успешно ги обстрелваха, уцелиха 3 от тях, като един падна в Дойренското езеро, един в с. Фурка а третият вероятно ранен слезе в гръцка територия към Гевгелийско до 12 часа на обяд усилени гърмежи се чуваха''. Военната ни история чрез документите, съхранявани в ЦВА-В.Търново, твърди, че българската противовъздушна артилерия в хода на войната е свалила 24 аероплана и е засегнала 9 аероплана. 90 години по късно от новооткритите документи считам, че бойните победи следва да се отчитат на 25. Освен това новите факти опровергават и едно битуващо в историята ни схващане а именно, че специалната подготовка на командния ни състав на фронта е била недостатъчна. Точният огън на нашата артилерия при отразяването на този първи масиран въздушен удар показва точно обратното.

Следва да си припомним и някои исторически факти, които ще ни помогнат днес от дистанцията на времето по-ясно да оценим тогавашната фактическа обстановка. България се включва в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. На 14 октомври 1915 г. започват бойните действия срещу Сърбия. Два дни по късно е обявена война на Франция и Англия, а малко по-късно и на Русия. Очитайки опита от бушуващата вече повече от година световна война, българското военно командване правилно определя, че почти всички важни обекти в страната са досегаеми за противниковите аероплани, но поради липса на икономически и други възможности то е било принудено да задели средства само за някои особено важни обекти. На 28 септември 1915 г. то приема План за противосамолетна отбрана на столицата, който със заповед по действащата армия №31 от 9 октомври се възлага за изпълнение на една сборна батарея от шест оръдия.

Първият взвод с две пленени при Одрин 7,5-см скорострелни оръдия заема позиция в местността Лозенец на 27 октомври 1915 г., а три дни по късно вторият и третият взвод заемат позиции съответно на Слатински редут и Коньовица с по две нискострелни 8,7-см оръдия. От въвеждането на този план за изпълнение се вижда, че една от първостепенните задачи, която е решавал нашият Генерален щаб, готвейки се за война, е било да се разработят мерки за недопускане на полети на въздухоплавателни средства на противника към столицата на България и второ - въвежда се длъжността "завеждащ въздушната отбрана на царството". На нея е издигнат един от талантливите за времето офицери - полковник инженер Атанас Раковски.

Той е роден на 9 ноември 1864 г. в гр. Котел и е внук на сестрата на Георги Стойков Раковски - Неша Раковска. С тези си действия българското военно командване полага началото на формирането на системата за въздушната отбрана на обектите на театъра на военните действия. По същество тази въздушна отбрана тогава е била противосамолетна и виждаме как по-нататък в периода на цялата война тя придобива важно стратегическо значение. В посочения фонд на генерал Рачо Петров се намира лично подписаният от полковник инженер Раковски на 30 октомври 1915 г. официален организационен документ, който обуславя и неговата уникалност за историята на родната ни ПВО, а именно: "инструкция за артилерийските взводове, картечни постове и команди, пехота по отбрана срещу въздушни нападения" (ф.52 к,оп.1, а.е. 257).

В този документ са заложени и първите принципи за организация на въздушната отбрана. Посочва се, че за наблюдение на въздушното пространство на подстъпите към охраняемите обекти следва да се изграждат наблюдателни постове, т.е. изграждат се основите на системата за управление, която освен това включва и опознаването и съпровождането на целите, средствата за оповестяване, чрез телефон и условни знаци /ракети, изстрели, звънец, свирка/. Задължително е обработените данни за резултатите от стрелбите веднага да се съобщават в Министерството на войната на завеждащия въздушната отбрана (първообраз на централен команден пункт), посочена е бойната дейност на активните средства - оръдия, картечници и пушки за повишаване точността на огъня.

За сравнение ще посоча, че в Русия в края на деветдесетте години чрез новооткрити документи в техния централен военен архив достоверно бе потвърдена датата на създаването на въздушната отбрана на Петербург, а именно 25 ноември стар стил - нов 8 декември 1914 г. През 2004 г. тържествено бе чествана 90-годишнината от началото на формирането на първите подразделения и части на войските на ПВО на Русия и тази дата бе обявена за официален празник на войските на ПВО.

Днес ние не трябва да забравяме, че зад посочените по горе факти се крият много усилия, вълнения, тревоги и самопожертвувателност на тези първостроители на достойната за уважение българска ПВО и преди всичко на нейния първи началник-полковник инженер Раковски.

Полковник от резерва Илия Дейков

Tags:
     

    Българските крепости

    Започната от Nordwave

    Отговора: 15
    Прегледи: 14549
    Последна публикация Януари 11, 2018, 07:14:20
    от Hatshepsut
    Значка на Българските летци

    Започната от bobile

    Отговора: 1
    Прегледи: 2004
    Последна публикация Декември 20, 2010, 23:03:09
    от Nordwave
    Българските владетели

    Започната от Радко

    Отговора: 87
    Прегледи: 21739
    Последна публикация Април 18, 2015, 19:21:00
    от Цар Борис три
    Из историята на Българските железници

    Започната от Петкан

    Отговора: 0
    Прегледи: 1000
    Последна публикация Ноември 07, 2016, 22:06:07
    от Петкан
    Българските сини барети

    Започната от Александър

    Отговора: 3
    Прегледи: 3993
    Последна публикация Юли 04, 2008, 17:14:35
    от Болгардингезе
    Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18