Дружество на българите в Унгария

[Angel Lights]

ДРУЖЕСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ.

Много години, преди да се създадат дипломатически връзки между България и Унгария, хиляди наши сънародници, прокудени от жестоката тирания на робството, недоимъка и мизерия, са идвали в Унгария с надеждата да припечелят нещо. Намерили добър прием, те са се заселвали край големите консумативни центрове и с вроденото им умение, с ненаситната им любов към земята са творили блага.

http://www.bolgarok.hu/index.php?id=224&L=1

По-будните от тях са започнали да съзнават, че трябва да се направи нещо за опазването и съхраняването на българщината в Унгария. Тази идея, зародена в началото на първото десетилетие на XX . век, станала движение, което укрепвало духовете. Трябвало е само една искра, за да се сплотят и обединят българите в едно дружество, което да работи за опазването на националното им съзнание.

Това народополезно дело си е имало своя водач и вдъхновител в лицето на градинаря дядо Лазар Иванов от Тетевен. Като апостол на националното ни Възраждане, той обикалял сънародниците ни от градина на градина и ги е подканял към обединение. По негова инициатива на 27 юли 1914 година организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на Дружеството и решава да пусне подписка за събиране на членове с цел на 2 август – Илинден – да свика общо събрание. Само за 6 дни дядо Лазар събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.

На 2 август 1914 година било свикано общото учредително събрание, на което присъствували 64 души. Днес вече, само от преданията знаем каква неописуема радост са изпитвали основоположниците на дружеството. Този ден се превърнал в тържествен празник! Предложеният от Стефан Гьоков устав бил приет с пълно еднодушие. Бил избран и първият управителен съвет на чело с Лазар Иванов.

Обладан от всеобщото въодушевление, домакинът на дружеството Димитър Димитров отстъпил собственото си жилище от три стаи на ул. “Лоняи” 11., което било обзаведено за дружествен клуб. И на следната година дружеството провело първото си годишно отчетно събрание в свое помещение. На това събрание управителният съвет бил преизбран и негова заслуга е решението му да започне издаването на периодично списание “Унгаро-български преглед” на български и унгарски език, което да помогне за сближаването на двата народа и обединението на българите в Унгария. От списанието обаче излязъл само един брой, тъй като редакторът му Стефан Гьоков бил мобилизиран и заминал за България.

Втората грижа на управителния съвет била да се създадат огнища на духа и просветата. На 27 май 1916 година било свикано не дружествено, а колониално събрание, на което дядо Лазар говорил за необходимостта от българска църква и училище. Събранието решило да се открие фонд за изграждане на училище и църква. Било избрано училищно-църковно настоятелство на чело с Петко Х. Петков.

С всяка година дружеството укрепвало и възмъжавало. През 1922 година то открило читалището “Иван Вазов” и поставило началото на книжния си фонд от 200 книги. Постиганти били добри резултати в обединението на нашите сънародници и в другите градове на Унгария. През 1923 година се открило училище и параклис в гр. Мишколц. През 1932 година от доброволните дарения на колонията се построява българският православен храм “Кирил и Методий” в Будапеща.

Но най-пълнокръвно дружеството заживял след Втората световна война.

Веднага след войната дружеството се зае да възстанови българското училище и църква, които бяха разрушени.

Според силите и възможностите дружеството исказа известна материална помощ в изграждането на нова България, като от 1948 до 1952 година закупи и подари на някои български кооперативни стопанства трактори, камиони и други селскостопански машини. Първият трактор беше подарен и предаден лично на Георги Димитров през декемви 1948 година.

През 1953 година дружеството постъпи към осъществяването на заветната мечта на всички българи в Унгария – събирането на доброволни дарения за построяването на българския културрен дом в Будапеща. В това дело участвува цялата българска колония – 445 семейтва, които дариха за тази цел сумата от 2.725.000 форинта. Културният дом беше открит преа есента на 1957 година. Той се превърна в изтински “сборен пункт на среща” както на живеещите вУнгария наши сънародници, така също и на минаващите през Будапеща българи.

Днес дружеството развива активна културна и организационна дейност. Устройва събрания, чествувания на забележителни дати и годишнини тържества, вечеринки, екскурзии и др. Поддържа създадените през десетилетия традиции за съвместното посрещане на всяка нова година, отпразнуване на празника на градинаря Трифон Зарезан, отбелязване на най-важните дати от историята на нашия народ, като 3. март – освобождението на България , 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, 2 юни – Деня на Ботев и др.

На много от тези тържества скъпи гости са ни самодейни народно-певчески, танцови, драматични и други състави от различни краища на родината.

За неговата дългогодишна активна и патриотична дейност дружеството бе наградено през 1964 година с ордена “Кирил и Методий” – първа степен.

През 2005 г. ДБУ отпразнува 90 годишния юбилей от основаването си.

Седалище: 1097 Будапеща, ул. Вагохид 62.
Телефон:    (+36 1) 216-6560
Faкс:         (+36 1) 215-4193
Email:       egyesulet@bulgarian.hu

[друг самотен войн]

Българите в Унгария – 95 години в сърцето на Европа



14.11.2009г.

Участват:
Петар Колев - студент
Мартин Удварев - икономист

95 години от създаването си отбеляза миналата седмица Дружеството на българите в Унгария. Това стана повод "Облаче ле бяло" да представи на своите зрители българите и в тази централноевропейска страна.
Много години, преди да се създадат дипломатически връзки между България и Унгария, хиляди наши сънародници, прокудени от жестоката тирания на робството, недоимъка и мизерия, са идвали в Унгария с надеждата да припечелят нещо. Намерили добър прием, те са се заселвали край големите консумативни центрове и с вроденото им умение, с ненаситната им любов към земята са творили блага.
За миналото и днешния ден на българската общност в Унгария в студиото на "Облаче ле бяло" говорихме с Мартин Удварев - потомък на българите-градинари, роден в Унгария, но избрал да живее и развива бизнес в България.

Предаването:

Сайт на българите в Унгария: http://www.bolgarok.hu/index.php?id=224&L=1

[Генерал Колев]

Сайт на българите в Унгария: http://www.bolgarok.hu/index.php?id=224&L=1

Благодаря за този линк. Имам трайни връзки с някои от българите в Унгария.

[друг самотен войн]

Българската общност в Унгария е показателна, че българите не са нито лоши, нито лош материал, нито негодници, както се опитват да ни изкарват в Б-я. Там хората са сплотени, честни и задружни. Обаче има една ОГРОМНА разлика между двете общности – в Унгария сдружението и общността ни се ръководят от етнически българи, а в Б-я от царуването на Шишман насам ни управляват евреи!

[Hatshepsut]

Паметник, издигнат в чест на българските градинари в Унгария
A MAGYARORSZÁGI BOLGÁR KERTÉSZEK TISZTELETÉRE
IN HONOR OF BULGARIAN GARDENERS IN HUNGARY

Навръх националния ни празник в унгарската столица Будапеща бе открит паметник на българските градинари. Той е издигнат в района Зугло, където в средата на миналия век
 
са били градините на българските градинари. Там сега има голям пазар, на който те и до ден днешен излагат своята продукция.
Мемориалът чешма изобразява българско семейство градинари, застанало до традиционна българска чешма – явяваща се в случая символ на непресъхващия извор на добрите взаимоотношения, наложени още преди сто години от българските градинари. С церемонията по откриването на паметника бе поставено началото на честванията за 100-годишнината от създаването на първото Дружеството на българите в Унгария.

http://www.desant.net/show-news/29667/

[Hatshepsut]

100 години дружество на българите в Унгария


Българският културен дом в Будапеща

Много преди да се създадат дипломатически връзки между България и Унгария, хиляди наши сънародници, прокудени от жестоката тирания на робството, недоимъка и мизерията, заминават за Унгария с надеждата да припечелят нещо. Намерили добър прием, те се заселват край големите градове и с вроденото си умение и ненаситна любов към земята започват да творят блага.
След като се устройват, по-будните от тях започват да съзнават, че трябва да се направи нещо за опазването и съхраняването на българщината в Унгария. Тази идея скоро прераства в движение, което укрепва духовете. Нужна била само една искра, за да се сплотят българите в едно дружество, което да работи за опазването на националното им самосъзнание.

Водач и вдъхновител на това народополезно дело става градинарят дядо Лазар Иванов от Тетевен. Като апостол от времето на националното ни Възраждане той обикаля сънародниците ни и ги подканя към обединение.
По негова инициатива на 27 юли 1914 г. организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на дружеството и решава да пусне подписка за събиране на членове с цел на 2 август – Илинден – да свика общо събрание. Само за 6 дни дядо Лазар събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.

На определената дата бива свикано Учредителното събрание, на което присъстват 64 души. Предложеният от Стефан Гьоков устав е приет единодушно. Избран е и първият управителен съвет начело с Лазар Иванов. Обладан от всеобщото въодушевление, домакинът на дружеството Димитър Димитров отстъпва собственото си жилище от три стаи на ул. „Лоняи” 11, което бива обзаведено за дружествен клуб.
Една от грижите на Управителния съвет била да се създадат огнища на духа и просветата. Така на 27 май 1916 г. е свикано събрание, на което дядо Лазар говори за необходимостта от българска църква и училище. И се взима решение да се открие фонд за тяхното изграждане. На този форум е избрано и училищно-църковно настоятелство, председателствано от Петко х. Петков.

През 1922 г. дружеството открива читалището „Иван Вазов” и поставя началото на книжния си фонд от 200 книги. На следващата година вече е факт и училището. Изграден е и параклис в унгарския град Мишколц. А през 1932 г. от доброволните дарения на колонията в Будапеща е построен и българският православен храм „Кирил и Методий”.
Но най-пълнокръвно дружеството заживява след Втората световна война. Веднага след края й членовете му се заемат да възстановят българското училище и църква, които междувременно са разрушени.

През 1953 г. се пристъпва към осъществяването на заветната мечта на всички българи в Унгария – събирането на доброволни дарения за построяването на българския културен дом в Будапеща. В това дело взима участие цялата българска колония – 445 семейства, които даряват сумата от 2 725 000 форинта.
Културният дом е открит през есента на 1957 г. и бързо се превръща в истински „сборен пункт за среща” както на живеещите в Унгария наши сънародници, така и на минаващите през унгарската столица българи.

Днес дружеството на нашенците там развива активна културна и организационна дейност. Устройва събрания, чествания на забележителни дати и годишнини, вечеринки, екскурзии и др. Поддържа създадените през десетилетия традиции за съвместното посрещане на Нова година, отбелязване празника на градинаря Трифон Зарезан, както и на важните дати от историята на нашия народ като 3 март, Освобождението на България, 24 май, 2 юни и т. н.
За своята дългогодишна активна и патриотична дейност през 1964 г. организацията е наградена с орден „Кирил и Методий” – първа степен.

http://www.desant.net/show-news/30942/