Демографският пясъчен часовник

[Hypathia]

В самолета за София пътувах между две деца. На вратовете им висяха табелки с имена, написани на кирилица. Момчето се казваше Жан-Пол, а момичето: Мари-Шарлот. И двамата кипяха от нетърпение да стъпят на българска земя. Първи ми заговори Жан-Пол:
- Аз отива при село на баба – каза гордо той.
- При баба на село – поправих го аз.
- Ние учиме български песен – включи се в разговора Мари-Шарлот и затананика „...небето като от коприна, това е моята Родина...”
На аерогарата ги чакаха върастни хора, които ги поеха просълзени от придружаващите стюардеси. Тази гледка е все по-често явление, навсякъде където пристигат самолети, кораби и автобуси от чужбина. От милионът и нещо пресно пристигнали българи на Запад, мнозинството са жени. Тяхната родителска „плодотворност” е значително по-висока от сънародничките им останали в страната. Социалните последствия на мъчителния двадесет годишен преход, прокудиха стотици хиляди млади българи и българки. Последните избори не промениха тенденцията. Очаква се броят на „заминаващите” тази година да надхвърли средно статистическата цифра от 30 хиляди души. В резултат на отрицателния прираст на населението, България се превърна в най-застаряващата нация на континента. Пенсионната система, чиято тежест почива изключително върху плещите на работещите, първа вдигна белия байрак. Магическа формула, която би могла да размени съотношението мужду активни и прекратили професионалата си дейност хора не съществува. В последствие, първи в Европейския съюз, българите получиха незавидното право да работят до края на живата си. По-възрастните още не са забравили един от най-суровите лозунги на тоталитарната система: „Който не работи – няма да яде!” Растящият недостиг на работоспособни млади хора, готови да осигурят подновяването на населението, не заплашва единствено пенсиите. Без тях, никакъв национален бюджет не може да достигне бленуваното от финансистите равновесие между приходи и разходи. За съвременна България, най-голямата „пробойна” не са нито митниците, нито заменките, нито Белене. Изтичането на младежта, обезкървяването на България ипотекира във времето самото съществуване на страната.
Историкът Божидар Димитров, „разполагащ” с 4 милиона задгранични българи, намери метематическо разрешение на демогравския срив. Той предложи издаване на 60 хиляди паспорта годишно на внуци и правнуци на нашенци, останали извън пределите на съвременна България. За да реализира идеята си, Димитров разчита предимно на кандидати от Република Македония. На пръв поглед идеята е съблазнителна. Хиляди българо-македонци се заселват например в смесените райони в Лудогорието, Странджа и Родопите. Благодарение на еврофондовете те разработват земята, отварят шивашки работилници и започват да се женят. Тук обаче изниква първата практическа трудност, защото колкото са мъжете, толкова трябва да са и жените. От къде ще дойдат невестите, от София или от Скопие? Ако са македонки, те не бива да са по-възрастни от 35-40 години, защото биологичния часовник вече е започнал да цъка. Мъжете също, ако искат да имат деца и внуци не бива да са на зряла възраст. Подобно внедряване на подбор между кандидатите и кандидатките за български паспорти рискува да разочарова тези, които считат, че имат право, но не отговарят на нуждите на втората им Родина. С 300 хиляди безработни обаче България не може да си позволи безразборен внос на кандидат-българи. При положение, че вноса на македонци протича безоблачно в продължение на 5-6 години, крехкото етническо равновесие в нашата западна съсетка ще бъде нарушено. Тя страда от същата демографска болест като България. В случай на успешна реализация на идеята на Божидар Димитров, много бързо на югозапад вместо с Република Македония, ние ще имаме обща граница с Велика Албания. Но на Балканите, българите не са сами. Ако Албания глътне Македония, сърбите ще побеснеят. От долу гърците ще се ревнат пред Брюксел и Вашингтон. Силите на НАТО и КАФОР, които се готвеха да отпътуват за Афганистан ще бъдат дигнати в бойна готовност. Москва няма да остане със скръстени ръце. В последствие България за сетен път ще обере пишкира пред световната общественост, този път не за територи, а за присвояване на чуждо население.
Всичко това обаче, няма да се случи, защото за обитателите на Република Македония, България отдавна не е „Обетованата земя”, която е била в очите на дедите им. Провалът на смяната на държавна собственост с частна, високата престъпност и плачевното състояние на здравната система, са добре познати в Скопие. От друга страна, целият македонски елит е със сръбски дипломи. За него Белград остава далеч по-привлекателен от София. В сегашното положение, подклаждането на идеи за приток към България на квалифицирани млади кадри от Македония, Молдова или другаде, са не само лишени от реализъм, но могат да влошат значително отношенията ни със съседните страни. Някои сравняват призива на Божидар Димитров с Роналд Рейгън, който през 80-десетте години натурализира 3,5 милиона мексиканци. Ситуацията е несравнима, защото мексиканците вече бяха на американска територия, а кандидат-гражданите на Димитров са въображаеми.
В Япония през това лято също бяха проведени парламентарни избори. В 128 милионната страна на изгряващото слънце, обществото е изключително загрижено за лошата раждаемост, недостатъчна за да се гарантира подновяването на населението. Без него икономическия растеж е невъзможен. Но политиците там, не потърсиха спасение с внос на японци от Манджурия. Изборите бяха спечелени от Японската Демократическа партия, която предложи редица мерки за поощряване на раждаемостта. Между тях най-важната е месечната добавка от 193 евро на дете, от раждането до края на гимназиалното му образование.
Японците разбира се, са от другата страна на земното кълбо и за някои, те ходят с главата на долу. А японците, които разбират български, сигурно си мислят обратното.

Париж, 25 септември 2009 г.
Божидар Чеков

[Франкист]

мда,доста тъжна статиика.

С 300 хиляди безработни обаче България не може да си позволи безразборен внос на кандидат-българи -

-кои са тези безработни - това са циганите,които тези дни става ясно че ще бъдат едва ли не допълнително поощрявани да не работят,чрез т.нар. професия "безработен",и кой ще работи за да ги храни - вие драги прости българи ,и аз - щото и на мен ми е толкова акъла.И тук е прав един депутат от ДПС,чието име забравих - каза го преди 2-3 седмици - в момента социалното напрежение зрее,тъй като в момента се оказва че 25 процента от трудоспособното са цигани,които както се досещате не работят,а само паразитират на нашия гръб.Как ще ги накараш да работят,как ще ги култивираш - не можеш - за толкова години опити да бъдат облагородени - циганите доказаха само едно - те не могат да бъдат приобщени - чисто и просто не го желаят - държавката ни е  клекнала пред тях.А относно внасянето на чужденци-българи  - лошо няма,стига да ги внасяме от по-далечни места - а не от българското землище.

В България няма политика за раждаемостта,няма политика за нищо - всичко се прави от днес за утре,няма я далновидността,за това сме и на тоя хал - защото преди 20 години бяха същите тупани ,които са и днес - които нямат капка далновидност и поглед в бъдещето.И докато не го разберат това нашите политици,то ние сме обречени на гибел.