Обща категория > Конспирация

Каменни мистерии

<< < (2/2)

Hatshepsut:
Чудодейният растящ камък в Горни Богров


В Горни Богров близо до София се намира чудодеен – растящ камък. Местоположението на селото е много стратегическо от древни времена, днес там минава пътят за магистрала “Хемус”. Мястото е било светилище на траките после на римляните, по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс “Христос спасител”. Името Богров най-вероятно е свързано със святото място. Според легендата, която се предава от свещеник на свещеник, загадъчният камък попаднал в Горни Богров през 13-ти век от хълмът Голгота, донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Йерусалим, групата кръстоносци отсядат да отдъхнат в манастира.

Смята се, че чудодейният камък е донесен от от Йерусалим в края на XII век и началото на XII век, като тогава е бил висок точно един метър.
Към момента камъкът е два метра и десет сантиметра, като не спира да расте, а от научните среди не могат да дадат категорично обяснение за този феномен.
 
  Най-вероятно латинските рицарите са били подгонени от българските войски и камакът остава в манастирския комплекс. После манастирът е унищожен от османците. Споменът за святото място остава в съзнанието на хората, те идват да се молят в руините. По-късно хората започват да забелязват, че камъкът расте, Бог дава благодат и чудотворна сила на камъка, забелязват, че допирът с чудодейния камък и молитвата на свети Василий започва да помага на бездетни семейства и за здраве. Османците на няколко пъти се опитват да заличат мястото, но вярващите християни все се завръщали. Ген. Гурко разбива турските сили при Горни Богров на 23 декември / 4 януари 1878 г. и влиза в град София, рубежът се е намирал на мястото където е чудодейния камък. През 1898 г. е построена малка църква “Св. Георги”, на мястото където е стоял растящия камък. Мястото е уникално, от една страна има светилище от друга растящия камък попада точно там.
 
  Отец Антим се грижи за манастирът „Св. Георги Победоносец“ в Горни Богров. Недоверчив в началото, отчето с изненада забелязал, че все повече хора започнали да идват в манастира, да се молят и да почитат чудодеен камък. Светият човек, обаче забранил на вярващите да го пипат “Можете да му се любувате отстрани и да се молите за каквото искате, но пред него, молитвата трябва да е към Бога, а не към камъка”, отец Антим е убеден, че появата на камъкът е знак, че няма невъзможни неща. Камъкът се намира в олтарът на манастирската църква. Върху него е изсечен йерусалимски кръст, във всеки ъгъл на големия кръст са изсечени четири малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства.
 
  Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в дворът на манастира има лечебна вода, и дори посочва точното място. "Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим - но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода". С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море, водата помага за бъбречни проблеми и особено за малките деца, също помага и на безплоди семейства. Сега аязмото е каптирано със спонсорството на Божидар Костадинов и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта, съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога.
                        
Източници:

- https://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/434
- http://sanovnik.bg/   

Hatshepsut:
Тровантите – разумните камъни?


Отдавна изследователите се опитват да разгадаят тайната на „живите камъни“, способни да се движат сами.

Изказвани са много версии и една от последните гласи, че тровантите – както ги наричат в Румъния, представляват силициева форма на живот. И може би се явяват разумни.

Ходещите камъни

Лионският учен Ришар Демон твърди, че тровантите са способни… да дишат, макар и много бавно – едно вдишване продължавало от три дни до две седмици. Можело дори да се напипа пулсът на камъните, макар че за това се изисквала свръхчувствителна апаратура.

Демон провел няколкостотин експеримента заедно с биолога Бертран Есколие. Оказало се, че камъните са способни и да се движат, макар че за две седмици един от камъните се изместил само на 2,5 мм.

Това можело да обясни и загадката на прочутите „ходещи“ камъни в калифорнийската Долина на смъртта, която не една година предизвиква интереса на научния свят.

Но уви, научният свят се отнесъл към изследванията на френските си колеги със скептицизъм – прекалено неправдоподобна била тяхната версия.

Румънският феномен

Цяло „селище“ от трованти било открито на територията на Румъния. Те имат кръгла обтекаема форма. Местните жители твърдят, че тровантите са способни да се размножават. Първоначално върху камъка се появява малък израстък, който набъбва и се откъсва от „майчинския“ камък. Новият камък е напълно самостоятелен и расте бързо. Активният растеж започвал след дъжд.

Първоначално изследователите на тровантите смятали, че те притежават някаква особена структура. Но когато счупили няколко от тях, станало ясно, че се състоят от консолидиран пясък и минерални соли.



При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот.

Най-много трованти се срещат в румънската област Вълча. Местните жители дори изработват сувенири от трованти, които продават на туристите. Можело дори да си „посадиш“ камък в земята и да почакаш той да порасне.

През 2006 година в района на Вълча, в пясъчни кариери близо до комуната Костещи, бил открит Музей на тровантите. В колекцията му са събрани най-любопитните образци с местен произход. Най-големите от тях достигат височина десет метра. „Експозицията“ под открито небе заема повече от един хектар територия.

Андреевското чудо

„Живи“ камъни се срещат и в Русия, по-конкретно в Колпнянски район на Орловска област. Масивни кръгли камъни периодично се показват изпод земята и започват да растат по полетата на село Андреевка. Интересно е, че ако румънците не изпитват особено благоговение пред своите трованти, то жителите на Андреевка имат култ към необикновените камъни.

Техните предци били убедени, че камъните са наситени със силата на майката Земя и ако се докоснеш до тях, то може да си измолиш сила и здраве. Аналогични поверия действат и в други области на Русия, където се срещат подобни камъни.



Руските камъни, както и румънските, се състоят от пресован пясък. Но в същото време са необикновено здрави и е трудно да се разбият. Обикновено никой не ги пипа, затова за своя „живот“ орловските трованти се превръщали от съвсем малки камъчета в огромни мегалити.

Но „живи камъни“ има не само в Калифорния, Румъния или Андреевка. Ако се потвърди версията, че камъните са способни наистина да дишат, да се размножават и да се движат без каквито и да било външни въздействия, то може би наистина ще ги разглеждаме като живи същества.

https://drevnite.com/trovantite-razumnite-kamani/

Hatshepsut:
Мистерията на Глозелските камъни


Едно случайно откритие, направено на самотен хълм край Виши в Централна Франция през 1924г., се превърна в една от най-дискутираните археологически мистерии през последните сто години. Глозелските камъни, каквото е общото им наименование, представляват странна група от над 3000 предмета: глинени таблички, скулптури, декорирани вази, предмети от кост и гравирани речни камъни.

Споровете възникват до голяма степен поради твърде различното датиране на предметите - в късния палеолит (преди ок. 40 000 - ок. 10 000 години), неолита (преди около 6500 години), желязната епоха (започнала тук преди ок. 2700 години) и Средновековието. Появяват се и мнения, че цялата група артефакти или поне някои от тях представляват фалшификати, направени през XX век. Неразчетеното писмо, открито по глинените таблички и някои от вазите от Глозел, също е било идентифицирано по най-различен начин - като непознат досега неолитен език, древен иберийски, финикийски и келтски от желязната епоха. При всички тези крайно противоречиви хипотези, дали съвременните научни технологии ни приближават към разрешаването на Глозелската загадка и наистина ли това е една голяма измама?



Аферата Глозел, както често се нарича, започва на 1 март 1924г., когато 17-годишният Емил Фраден, син на земеделец от село Глозел, оре семейната нива с две крави, впрегнати в рало. Кракът на едното животно пропада в някаква кухина и докато Емил, подпомаган от своите съселяни, се опитва да го измъкне от тази клопка, той открива, че под земята съществува камера с покрити със стъклена маса тухлени стени. Семейството на Емил започва да копае и така се въодушевява от находката си, че продължава тази работа още цяла седмица. Откриват овална по форма камера, съдържаща мистериозни артефакти, включително гравирани кости и речни камъни, керамични вази, глинени таблички с надписи и парчета от човешки кости, а също и череп.

Един от местните учители на име Адриен Пиканде посещава фермата на семейство Фраден в края на март същата година и след това уведомява министъра на образованието за странните находки. В резултат на това на 9 юли друг местен учител, Клеман Беноа, посещава семейството от името на Дружеството за изследвания в областта на хуманитарните науки на Бурбоне (,,Societe d'Emulation du Bourbonnais"). Клеман Беноа се връща отново на 28 юли заедно с някой си Випл и двамата започват да разрушават запазените тухлени стени на камерата с кирки. Когато си тръгват, отнасят със себе си намерените фрагменти. Две седмици по-късно семейството получава писмо от Випл, който определя мистериозната камера като гало-римска (културата на днешните Франция и Белгия по римско време), подобно на много други антични паметници в района. Випл също, така дава предполагаема датировка на паметника и находките в него между 100 и 400г. сл. Хр.

В броя от януари 1925г. на бюлетина на Дружеството (,,Bulletin de la Societe d'Emulation") е публикувано кратко описание на необикновените находки във фермата край Глозел. То привлича вниманието на Антонен Морле - лекар и любител археолог от Виши. Заинтригуван от новината, Морле посещава фермата на 25 април същата година. След като се запознава с находките, той също е силно впечатлен и предлага на семейството 200 франка, за да му разрешат да извърши разкопки на мястото на камерата.



През следващите няколко седмици се стига до споразумение: д-р Морле получава правото да извършва разкопки на посоченото място и да публикува резултатите от тях срещу цена от 200 франка годишно, а семейство Фраден придобива собствеността върху бъдещите находки. Месец по-късно Морле започва да копае в Глозел и не след дълго открива глинени таблички, идоли, гравирани камъни, кости и сечива от кремък, както и малко количество човешки кости. Морле е на мнение, че артефактите са от неолита и бързо публикува поредица от малки книжки за обекта. Първата от тях излиза през септември 1925г. и носи заглавие ,,Нов археологически обект от неолита" (,,Nouvelle Station Neolithique").

Публикациите на лекаря правят Глозел известен сред френските академични среди, които са разгневени от датировките на Морле и от факта, че един любител археолог и един селянин публикуват книги за обекта. Френските археолози изказват своите възражения, че грубо изработените предмети от Глозел не показват прилики с нито един познат до този момент неолитен предмет от територията на Франция и предполагат, че те са изработени от самия Емил Фраден. Въпреки тези становища, към мястото се стичат тълпи туристи и през юни 1927г. са открити две овални гробници, във всяка от които има артефакти, подобни на тези от нивата на Фраден, наречена сега Полето на мъртвите.

Семейство Фраден откриват малък музей в специално построена стая до кухнята на фермата, където излагат над 2000 предмета, открити в тяхната нива, и вземат входна такса от четири франка на човек. В началото на ноември 1927г. в Глозел пристига международна комисия, която предприема тридневни проучвания в земите на Фраденови, при които откриват две шила от кост, речен камък с гравирани на него еленова глава и шест ,,глозелски букви", двуполов идол, две висулки от кост, шистен пръстен, една табличка и една катарама от еленов рог. Всичко изглеждало наред, но когато в края на декември 1927г. бил публикуван докладът на комисията, в него пишело, че освен кремъчните брадви и някои други предмети от камък, всички останали са фалшификати. ,,Гробниците" били изградени наскоро и в почвата около тях не били открити следи от антична фауна.

Въпреки това археолозите, които вярвали в автентичността на находките от Глозел, създали Комитет за изследвания. Членовете му предприели нови разкопки в Глозел между 12 и 14 април 1928г. Тогава открили три гравирани речни камъка, на един от които били изобразени елен и три ,,глозенски букви", фосилирана висулка от кост също с такива знаци по едната й страна, голямо парче от глинена табличка с надпис, кост с гравирани на нея коза и глозелски знаци, както и малка глинена фигурка с форма на лампичка. След завършване на работата комитетът декларирал, че находките са автентични и са от времето на неолита.

Тези противоречия не били лесни за преодоляване. През февруари 1928г. Феликс Реньо, президент на Френското праисторическо дружество, прави кратко посещение в музея на семейство Фраден. Скоро след това той подава официална жалба, че всичко там е фалшифицирано, в резултат на което на 25 февруари същата година полицията влиза в музея и конфискува три сандъка с артефакти. Гастон-Едмон Бай, шеф на криминалния архив в Париж, анализира табличките от музея на Фраденови. През май 1929г. той публикува доклад от 500 страници, в който са описани подробно резултатите от проведената експертиза. В него се твърди, че табличките са били направени през последните пет години и че в една от тях дори била открита прясна дръжка от ябълка. Вследствие от този доклад на 4 юни 1929г. Емил Фраден е обвинен в измама и е разпитван по време на следствието. Не са открити обаче никакви преки доказателства за вината му и две години по-късно, през април 1931г. прокурорът от близкия град Кюсе, господин Антонен Бесон, прекратява разследването.

Очевидно д-р Морле не се изплашва от тези събития и продължава своите разкопки в Глозел, но през септември 1941г. е приет нов френски закон, според който се забраняват археологическите разкопки на територията на страната без разрешение на съответните власти. Така частните изследвания на старините са поставени извън закона. С края на археологическа дейност в Глозел и задомяването на Емил Фраден, който продължава да си работи земите, случаят като че ли е приключен. През 50-те години на XX век д-р Морле се опитва да датира някои от костните находки от Глозел с помощта на радиовъглеродния метод, но претърпява неуспех и умира през 1965г., без да може да докаже своите хипотези по отношение на археологическите открития в района.

През 1974г. обаче Ван Мейдал, Хю Маккеръл, Анри Франсоа и Ги Портал провеждат задълбочени изследвания на керамиката от Глозел с помощта на новооткрития термолуминесцентен метод за датиране. Резултатите са публикувани в английското списание ,,Антикуити" през 1974г. (Antiquity, McKerrell et al.). До 1979г. 27 артефакта от Глозел са датирани с помощта на този метод, както получените данни се разпределят в три категории: ранни - между 300г. пр. Хр. и 300г. сл. Хр. (късна бронзова епоха в ,,келтска" и римска Галия), от ок. XIII век сл. Хр. (Средновековие) и съвременни.

Тези датировки предизвикват нови дискусии и събуждат заспалия дух на Аферата Глозел. През 1983г. френското министерство на културата решава да проведе изследвания в Глозел и в околните райони, като специално в Глозел специалистите прекарват една седмица и прокопават пет контролни шахти на Полето на мъртвите. Министерството така и не публикува пълния си доклад за тези изследвания, но в негово резюме в обем от 13 страници, обнародвано през 1995г., се подчертава, че археологическият обект е по принцип от времето на Средните векове и съдържа отделни находки от желязната епоха, към които са били добавени и доста фалшификата. Липсата на ,,глозелски" находки в близките обекти Ше Герие, Пюи Равел и Льо Кюзел, които също били изследвани от хората на министерството през 1983г., води до заключението, че ,,неолитните" находки от Полето на мъртвите са съвременни фалшификати, заровени нарочно по тези места.

Но това не е краят на Аферата Глозел. Направените през 1984г. тестове на предмет от Глозел в Оксфорд с помощта на радиовъглеродния метод показват, че въглен от обекта е от XI - XIII век сл. Хр., в фрагмент от пръстен от слонова кост се датира от XV век сл. Хр. През 1995г. Алис и Сам Джерард, заедно с Робърт Лирис, анализират костни тубуси от Глозел в Университета на Аризона, използвайки радиовъглеродния метод, като получените датировки са от XIII век сл. Хр. Те водят до заключението, че находките от обекта се отнасят към Средновековието, но как стои въпросът с най-дискутираните артефакти - керамичните таблички и камъните със знаци?



Тестовете, извършени върху камъните с гравирани върху тях изображения на елени в стила на късния палеолит, показват, че гравюрите са били направени със стоманени сечива, което потвърждава тяхната съвременна датировка (тоест че са фалшификати). Керамичните таблички от Глозел, около 100 на брой, имат по себе си ,,надписи" от по шест-седем реда. Използваните знаци не са дешифрирани, но най-крайната хипотеза - че това са следи от непознато неолитно писмо - може да бъде категорично отхвърлена, тъй като символите са определени като ,,съвременници" на възникването на латинската азбука. Изказани са предположения, че някои от надписите напомнят за финикийското писмо. Това е вярно, но знаците на тези ,,финикийски" таблички са също в стила на по-късните латински букви, което предизвиква сериозно съмнение в тяхната автентичност.

Досега са били идентифицирани поне 133 ,,глозелски" символа - твърде много за финикийската или за която и да било друга позната днес азбучна графична система, без това непременно да означава, че надписите са на измислен от мошеници език.

Швейцарският изследовател Ханс-Рудолф Хиц предполага, че в Гозел е функционирала някаква школа за тайнопис, посещавана от говорещи ,,келтски" език ученици. Според него надписите по плочките са написани на местния галски диалект и трябва да се датират от желязната епоха, между III век пр. Хр. и I век сл. Хр. Едно от възможните обяснения на факта, че по някои кости са гравирани същите символи като на плочките, но материалът е очевидно от по-късно време (вероятно от Средновековието), е, че на тях са били направени копия от по-старите текстове от желязната епоха. Тъй като комбинацията от символи по тези по-късни костни предмети са безсмислени, може би средновековните имитатори не са разбирали значението на езика, на който са били написани техните оригинали.

Как може да бъде интерпретирана цялата тази каша от различни датировки и артефакти от района на Глозел? Какъв в края на краищата се оказва въпросният археологически обект? На базата на единственото нещо, за което всички досегашни изследователи са единодушни, може да се приеме, че като се имат предвид естеството на находките и високият процент средновековни материали, овалната камера с тухлени стени, открита от семейство Фраден, представлява пещ за стъкло от XII - XIII век, която по-късно била използвана като гробница. Всички останали интерпретации са в областта на спекулациите.

За някои цялата Афера Глозел е чиста измама. Гравюрите върху кост и камък са аматьорски и неспокосани опити за възпроизвеждане на образци на артефакти по късния патеолит, а надписите върху плочките са направени с гръцки, финикийски и латински букви, използвани на случаен принцип и размесени без всякакво чувство за естетика. Освен това глозелските артефакти като цяло са без каквито и да било убедителни паралели от други места, а и на обекта не са открити никакви сигурни гало-римски предмети от желязната епоха (керамика, монети, украшения). Въпреки тези сериозни възражения срещу тяхната автентичност, датировките на предметите с термолуминесцентния и радиовъглеродния метод продължават да си остават загадка.

Емил Фраден е настоявал през целия си живот, че е невинен и че находките от Полето на мъртвите са свидетелство за съществуването на автентично неолитно селище на това място. През 90-те години на XX век професор Рене Жерменот Университета на Сен Етиен във Франция създава международен екип от учени (наричащ себе си ,,CIER"), чиято задача е да открие доказателства за автентичността на находките от Глозел. Тази изследователска група организира поредица от годишни конференции, всяка една от които се фокусира върху различен аспект от обекта край Глозел. За съжаление, колкото и похвална да изглежда тази инициатива, без допълнителни археологически разкопки в Полето на мъртвите тайната на Глозел никога няма да бъде разгадана....

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/12/glozel-tablets-Emile-Fradin.html

Hatshepsut:
Мистериозни каменни артефакти, открити в Шотландия


5 издялани камъка, открити в Шотландия, днес са част от колекция в музей Ашмолиън в Оксфорд, Великобритания. Целта на изработката и произхода на тези предмети е загадка за науката и до ден днешен.

Направени са от различни типове скала (предимно гранит и пясъчна скала) и са датирани към Неолитния период – между 3000 и 2000 години преди Новата ера. Досега са открити повече от 400 подобни камъка в Шотландия, включително и 5-те в музея Ашмолиън, като археолозите са на мнение, че всички те са свързани помежду си и символизирали нещо от голямо значение за древните хора.

Не отдавна експерти създадоха триизмерни модели на камъните (като тези по-долу в статията), чрез иновативна технология, позволяваща те да бъдат сканирани в дълбочина. Общо са направени около 60 модела, като според археолозите те разкриват детайли от изработката на камъните, които са невидими за невъоръжено око.

Повърхността на повечето от камъните е симетрично гравирана с различни фигури и символи. Повечето от тях с размер около 7 сантиметра в диаметър, като има само няколко по-големи с диаметър от 11.4 сантиметра. Броят на издатините на камъните варира от 4 до 33, като някои са подредени в спираловидна форма.

Един от най-популярните сред тях е камъкът Тоуи, открит в графство Абърдийн. Диаметърът му е 7.62 сантиметра, като има 3 плоски страни, покрити с различни спирали. Учените са определили възрастта му между 4000 и 4400 години.

Въпросните 5 камъка в музея Ашмолиън са част от колекцията на археологът Джон Евънс (1823-1908 година), който смятал, че са били използвани по време на война, най-вероятно хвърляни с помощта на вид прашка или друго подобно приспособление. Въпреки убежденията му, днешните археолози са на мнение, че камъните не са били предназначени за това, поради две основни причини. Първо по тях не са открити никакви повреди или отчупени парченца, което би било нормално, ако те са участвали в сражение, тъй като пясъчната скала не е от най-твърдите. Втората причина е, че за изработката дори на само един от тези камъни са били вложени изключително много време и усилия, за да бъдат просто хвърлени срещу врага. Разбира се има учени, които допускат, че подобна теория е вероятна, тъй като ако камъните са били символ на нещо от изключително значение за древните хора, то използването им в сражение може да се е считало за помощ от боговете за едната страна и за обезсърчаващо действие или дори проклятие за другата.

Друга теории за предназначението на камъните е, че те били използвани като тежести, прикрепени към риболовни мрежи. Ако камъните са били символ на плодородие или на някаква неземна сила, то може да се е вярвало, че биха допринесли за богат улов. Но и тази теза е малко вероятна според голяма част от експерти, изследвали артефактите, поради тяхната сложна изработка.

Някои учени предполагат, че мистериозните каменни артефакти са били символ или са изобразявали нещо далеч по-сложно, а именно ядра на атоми. В днешно време по подобен начин се изобразяват именно атомите и други химични съединения. Възможно ли е хората, които са изработили загадъчните камъни да са притежавали задълбочени познания по химия?

Ако не са имали познания по химия, то те със сигурност са имали такива по геометрия – някои от камъните представляват правилни ‘Платонови тела’ – фигури, чиито стени са еднакви правилни многоъгълници. Това означава, че хората от Неолитния период не само са притежавали такива познания, но и са ги прилагали в изработката на различни предмети. Имайки предвид, че камъните са изработени преди около 5000 години, техният произход и цел се превръща в още по-голяма мистерия.

https://az-znam.com/

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version