Българска култура и духовност > Православно изкуство

Български православни икони и стенописи

(1/1)

Nordwave:
 

 

 



  КАСТРО БЪЛГАРИЯ
Реставрация и консервация на паметници на културата Иконопис и стенопис изработване и полагане на златни покрития Обучение Съхраняване на културно историческо наследство.

https://castrobg.com/

Ванадий:

Bulgarian Orthodox Icons and Wall-paintings

Hatshepsut:
За иконите


В областта на изкуството, православната църква и в частност Българската православна църква притежава безценни съкровища – иконите.

Икона е дума от гръцки произход (εικών), която означава „Образ”, „Портрет”.
 Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през IV век и разпространено в целия православен свят.

В началото икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка и ангелите, независимо от това дали става въпрос за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ. Тя е предмет, органически вписан в Богослужението, затова Православната църква отдава особено значение на иконата. Подмяната и с натуралистически или абстрактни картини е недопустимо, тъй като тя носи духовен мир и спокойствие и в повечето случай, подплатена с вярата носи и изцеление на тялото и душата.

Българската иконопис се ражда почти век след приемането на християнството в българските земи, което се случва официално в средата на IX век.

Иконографски школи


Благодарение на своята изостаналост в отстъпничесвото България – без да го осъзнава – се оказва последната крепост на истинската иконопис в първата половина на XIX век.

През вековете в България са се обособили десетки иконописни школи, като едни от най-известните са Банската, Тревненската и Самоковската със своите значими представители Димитър Икономов, Димитър Христов от Самоков и Йоаникий Витанов от Трявна.

Иконописното изкуство в Северо-източна България, създадено от XVI до XVIII век е твърде разнообразно и едновременно с това и противоречиво. Противоречието идва от сблъсъка на консервативните традиции с проникналите нови влияния, променящи естетическия критерий. Отклоненията от стила на средновековните образци се появява в минитюризация на творбите „св. Георги и св. Димитър” – XVII век, в геометризация на фигурите водещи до изсушаване на образите - „св. Атанасий” - XVII век. Новите идеи в иконописта личат и в калиграфското изписване на косите им – „св. Атанасий” – XVIII век, в пластичната украса на нимбовете.

Обковаването на иконите със сребро преминава от Византия в страните на Балканите скоро след приемането им на Християнството. Престолните кръстове са изработени по образци, внесени от Константинопол, Атон и Русия. Често те са съставени от готови филигранни детайли, с които се покрива вътрешният дървен кръст, украсен с миниатюрни релефи. Кадилниците и кандилата са част от църковните утвари, които повтарят формите на стари ориенталски лампади и съдове за благовония.

В североизточна България работят предимно майстори от Тревненската школа – Досю Коюв, Захари Цанюв, Димитър Кънчов и др. Появяват се и сюжети с историческа тематика – св. св. Кирил и Методий – 1867 г. На Досю Коюв, пробиват си път и нови естетически възгледи – св. 40 мъченици от 1849 г. на поп Димитър Кънчов. Появяват се нови, оживени лица – св. Богородица от Кънчо Иванчов, Исус Христос – 1846 г. на Захария Цанюв. Постепенно изчезват златните фонове на иконите, остават в миналото строгите канони. Върху иконите се изографисват реални хора в реална обстановка.

През XIX век във Варненско работят и по-малко известни майстори. Не всички подписват творбите си, неизвестни остават и майсторите на прекрасните дърворезбени кивоти, царски двери и надиконостасен кръст, принадлежащи на църкви от Варненско и Преславската митрополия.

Как се създава икона
За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светците. Днес е разпространено мнението че църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през XIV век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че църквата не е прославяла светци преди това, нито пък, че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитание от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивият му живот.

Повечето икони са създавани спонтанно от благодарни християни още приживе на светеца или малко след това. Като при изписването на всяка от тях е стояла лична история, светостта на конкретен човек.

Пример за светец, изографисан приживе е св. Симеон Стълпник, живял през V век в Сирия. Теодорит Кирски, който пише своята Църковна история 15 години преди смъртта на светеца (459 г.) разказва, че славата му е била толкова голяма, че при него се стичали хора от целия християнски свят. А занаятчийте в Рим били закачили пред вратите на работилниците си малки негови икони, за да ги пази и закриля.

http://www.djokodesign.com/bg/iconinfo.php

Navigation

[0] Message Index