Една съседка работеше по едно време в дом за сираци. То падна голямо влачене на портокали, банани (понеже беше дребна риба и толкова можеше да измъкне, а и в началото на 90-те това си беше нещо), перилни препарати и т.н. Казваше:
"Я, моите деца няма да ядат банани, па ония ще ядат!" и по този начин се оправдаваше.