България и българите > Информационен център - Македония

Македонски поети, писатели и публицисти

(1/2) > >>

Nordwave:
Миле Неделковски е виден писател, поет и драматург от Република Македония, с българско национално самосъзнание.



Биография
Неделковски е роден в Прилеп и учи в български училища в Тополчани, Загорани и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на служебен език“. Продължава образованието си в Битолската гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес.

Творчество
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала Стружки вечери на поезията и наградата „Кочо Рацин“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обяд“ е заснет едноименният българо-македонски филм.

Nordwave:
“Подгряване на вчерашния обед” – Високо в планините на Македония екип от млади документалисти снима филм за Катерина Вандева - потомка на стар комитски род. В работата на екипа се намесват бивши държавни функционери, които искат да използват изповедта на Катерина за свои цели. За режисьора Никола и неговите приятели остава избора - дали ще направят компромис със съвестта си, както обикновено се постъпва тук на Балканите, или ще се опитат да съхранят посланието на Катерина.



Реално и магическо, мистично се преплитат във филма - непрекъснато се случват чудеса. Катерина има дарбата да предвижда бъдещето, а най-важното, което я отличава от околните е усетът и за добро и зло в едно общество, в което границите между тези понятия са заличени. В такова общество моралният човек неизбежно се превръща в жертва, но жертвата винаги има последната дума, когато се изправи лице в лице с палача си. Това е внушението на филма, защитено и с поведението на персонажите, които се появяват в разказа - въпреки че вече са възрастни, те продължават с хъс да отстояват нравствените стойности, в които винаги са вярвали. “Спрях да спя. Смраморих се.” – говори на себе си Катерина Вандева от Скопие. Сякаш не забелязва бръмчащата камера и телевизионния екип срещу нея. Катерина/Светлана Янчева/ не е спала близо 40 години. От момента, когато бащата на баща й, македонският комита Дедо Ванде /Руси Чанев/ е склопил очи. И той след 40 години неспане. Неговото почнало през 1913 , когато Македония е разкъсана на три. Нейното тръгнало през през 1953, след смъртта на Сталин и последната благословия на умиращия дедо, едва дочакъл да я види, оживяла от югославските Титови лагери. Това безсъние при тях е по наследство. Като гордото мълчание, което си предават един на друг, докато сменящи се граници, езици, идеологии и политически режими късат живота им на парчета. Някой сякаш безкрайно им поднася вчерашен обяд, претопля го отново и отново, докато съвсем си загуби вкуса. За първо – болка.. За второ – унижение. За трето – омраза.

Катерина Вандева е героинята на “Подгряване на вчерашния обед” – българското предложение за тазгодишните оскари, първа копродукция с Република Македония. Дебют в игралното кино на режисьора – документалист Костадин Бонев. “Съдбата на балканския човек е все да яха черния овен, който ще го отнесе на Долната земя”,  повтаря често Бонев. Обаче когато попада на романа “Подгряване на вчерашния обед” на македонския писател Миле Неделковски през 1998 г., режисьорът се хвърля в кладенеца, без да го е еня кой овен го чака долу. Противно на традицията, ще падне на белия и проектът ще отиде на Горната земя.

Трите лица на една женска съдба от детството до старини /Мария Мазнева, Биляна Казакова, Светлана Янчева/ въплъщават като в иконостасен триптих голямата страшна магия на целия филм. В него има предателства, насилие, мистика, политика, смърт. В него е всичката балканска история от миналия век. Но за нея режисьор, сценарист /Миле Неделковски/, оператор /Константин Занков/ и многобройните поддържащи изпълнители са разказали с мълчание. В “Подгряване на вчерашния обед” говори женската млъкнала болка от “Три сестри” на Чехов, “Персона” на Бергман, “Часовете” на Стивън Долтри. Тук, на Балканите, тя е зазидана в стиснатата уста. Застинала е в оцъклени очи – неспящи приживе, несклопени в гроба. Нашата балканска мъка е отровен бурен и лечебна билка, никнеща сред вулканичните камъни на претопляни грехове. Грехове, смраморени в безсъние, което се предава  по наследство.

Nordwave:
Убиха Трайковски, защото работеше добре с България
Бъдещето на Скопие е конфедерация със София, смята Митко Георгиев



Митко Георгиев е журналист от Македония, собственик на местно радио.Той е роден и живее в Струмица.Вече е и български гражданин. Негови статии по македонския въпрос излизат във всички български вестници; участвал е в телевизионни дебати на Канал 1 и телевизия СКАТ. Гостувал е на "Шоуто на Слави".       
         
- Г-н Георгиев, в Македония имаше референдум за новото  териториално устройство на страната. Какво се случи всъщност?
 
- Референдумът за щастие не само в Македония, но и на целия  Балкан не бе успешен. Сръбско-гръцкият сценарий не успя. Успешният референдум би  означавал още една война между албанците и "македонците". Война, която трябваше  да завърши с компенсация на Сърбия чрез Македония заради Косово. Всъщност това е  същината на македонизма в най-ново време. Днешната македонска държава съществува  с една-единствена цел - място, където трябва да граничат Сърбия и Гърция.
 
- Но зад референдума застанаха всичките опозиционни партии  начело с ВМРО-ДПМН и новоформираната ВМРО - Народна на експремиера Любчо  Георгиевски.
 
- За съжаление Македония е единствената държава в Европа, в  която няма опозиция. И управляващата партия СДСМ, и опозиционната ВМРО-ДПМН се  командват от един център - Белград, със съдействието и на Атина. В Македония при  разпадането на комунизма сръбско-гръцките служби, за разлика от българските, не  оставиха нищо на случайността. Поставиха под свой контрол и управляващите, и  опозицията, които трябваше да обработят сценария за компенсация на Сърбия за  загубата на Косово с Македония. Референдумът бе един от тези сценарии. Но с  признаването на Македония от Щатите определено на този сценарий се сложи край.  Сега всичко е в наши ръце. Този шанс не трябва да го изпуснем и България трябва  да премине от пасивна към активна политика към Македония.
 
- След смъртта на бившия президент на Македония г-н Борис  Трайковски се появиха ваши публикации относно неговата смърт, която вие не  смятате за случайна.
 
- Това бе атентат. Повече от сигурно беше, че Борис Трайковски  щеше да добие втори мандат за президентски пост. И ако медиите, всички под  сръбски контрол, съобщаваха за ниския рейтинг на президента Борис Трайковски, то  истинското му влияние между хората бе много голямо. Той бе човек, желан от  народа си. Политиката, която водеше, бе съединението на Изтока и Запада,  изграждане на коридор № 8, т.е. на връзката с България, отстояване  самостоятелността на македонската държава политика, която цялостно противоречи  на сръбско-гръцките интереси. За тази политика той плати със своя живот. В  политиката влезе с една риза и така си замина.
 
- Как оценявате българската политика спрямо Македония?
 
- Държава се води с добра политика.Но за съжаление България  никога не е имала добри политици, а особено политици, които да водят добра  политика спрямо Македония. Трябва да се знае, че освен строене на хотели и  приватизация има нещо по-важно и свято - това е българската държава, която  никога няма да бъде сила в Европа без тази територия, която всички уж обичаме,  без Македония. Воденето на една антимакедонска политика е всъщност водене на  антибългарска политика. Само политически слепец може в този момент да хвърли  пари за аутобан София - Ниш вместо за аутобан София - Скопие или за нефтопровод  Бургас - Александропулос вместо за Бургас - Скопие - Вльора.
 
- Какво е да си българин в Македония? Помага ли София на  деклариращите своя български произход?
 
- Тежко е да си българин в Македония, но още по-тежко е да  дойдеш като македонски българин в България. Новата директорка на Агенцията за  българите в чужбина прави опити да помогне, но абсурдите и глупостите нямат  край. Замислете се, ние македонците трябва да докажем на някои бюрократи, че сме  българи. Всеки, който е чел малко история, знае, че ние, македонците сме  най-големите българи. И още един абсурд - сърбите караха македонските българи,  за да се различават от българите в България, да слагат на фамилията си  окончанието "ски". Дали от неграмотност или преднамерено, Министерството на  правосъдието на всички македонци, на които дават българско гражданство, също  дават добавката "ски", което в бъдеще ще направи един голям проблем. Също  бюрократите легализираха и македонския език чрез изискването всички документи да  бъдат превеждани. Защо да бъде лесно, когато може да бъде мъчно и трудно? От  държавните институции само проблеми имаме. Единствено от отделни общественици  патриоти и колегите ми от медиите имаме поддръжка и подкрепа.
 
- Но дали македонците не вземат българско гражданство само  заради паспортите, с които да пътуват свободно в Европа?
 
- Според всичките проучвания в Македония до 1945 г. не е имало  никакво македонско национално чувство. Но сърбите, за да контролират Македония,  трябваше да елиминират българските национални чувства. Това се постигна с една  сурова политика на убийства, затваряния и гонения; с македонизма. Беше направен  най-големият национален и културен геноцид на един народ. И вместо да се води  една политика на изправяне на онова историческо престъпление, с тази политика,  която води българската държава, само се продължава и задълбочава геноцидът над  българите. И сега остава отворен въпросът: дали стотиците хиляди жертви, дадени  за освобождението на Македония, исторически са оправдани, когато Македония още  не е свободна, а българските политици остават равнодушни. Македония се сдоби с  нов президент, а сега и с ново правителство. Мисля, че г-н Бранко Цървенковски  за щастие на всички нас е продължител на политиката на
г-н Борис Трайковски.  Но дали ще успее докрай, е под голям въпрос. Ако успее да се справи с  влашко-гръцко-сръбските групировки, като М-6, която е господар на македонската  икономика, работите ще тръгнат напред. Затова трябва българската държава чрез  една политико-икономическа програма за Македония да ни помогне.
 
- По какъв начин българите в Македония се обединяват?
 
- Сдружението на всичките българи в Македония засега не може да  се постигне, тъй като сме разединявани от сръбските служби чрез агенти и  провокатори. Сега се опитваме да възстановим като една двете български партии,  съществували през 1908 г. в Македония по време на Хуриета в Османската империя -  Български конституционни клубове и Народно-федеративната партия. Смятаме  партията да вземе името Българска федеративна партия. Поради страха на много още  хора да изявят българската си идентичност може би в началото ще имаме малко  привърженици, но убеден съм те ще растат лавинообразно. Успехите на България в  последните години привличат хората в Македония и много от тях свързват бъдещето  си с България. Хиляди македонски българи, имащи вече български паспорт, не  отиват на Запад, а купуват имоти в България, заселват се и правят бизнес тук. Аз  също заедно с брат си съм започнал стоежа на един хотел в Слънчев бряг. Убеден  съм, че един ден нашата партия, която днес е само един проект, ще спечели  изборите и ще управлява Македония.
 
- И какво бихте направили тогава?
 
- Няма да прекрояваме границите, както ни обвиняват. Но  бъдещето на Македония е в конфедерация с България.
 
- Чувстват ли се вече македонските българи български граждани и  в политическия смисъл на думата?
 
- Македонските българи с българско гражданство участвуват в  българския политически живот, като гласуват на изборите за Народно събрание и за  местната власт. Традиционно гласуваме за ВМРО, но напоследък се гласува и за  БСП, и за СДС, и за НДСВ. И тук срещаме спънки. Има само едно изборно бюро - в  българското посолство в Скопие. За да се гласува, трябва да се отиде там или в  България - в Петрич, Кюстендил, Благоевград или София. Защо да не се открият  изборни бюра и в Охрид, Битоля, Струмица и Велес? В тия градове вече живеят по  две-три хиляди български граждани. За българските граждани, живеещи в Турция,  изборни бюра има в Истанбул, Бурса, Одрин и Анкара. И това е справедливо.Но защо  в Македония да има само едно.
 
Виржиния СТОЯНОВА

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-01-10&article=31401

Nordwave:
Младен Сърбиновски е виден писател и публицист от Република Македония.



Сърбиновски е роден в 1958 година в положкото село Вруток, край което се намират изворите на Вардар. Получава висше образование във Философския факултет на Университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие, специаност социология. Макар и да е дипломиран социолог, Сърбиновски се насочва към новинарството и писането на книги. Работи в Македонската телевизия като новинар в редакцията за наука до 2000 година, когато става директор на Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски”. На това работно място Сърбиновски не се задържа дълго и в 2001 година започва да работи като заместник генерален директор на Македонската телевизия. В 2002 година отново се връща в новинарството, но този път в сектора изследване и развитие на Македонската телевизия.

Сърбиновски е автор на няколко книги: „Година от 13 месеца“, „Крали Марко“, „Хитър Пейо“, "Македонските авгиеви обори", „Македонският Фауст“, посветена на Венко Марковски и други.

Творчеството му е известно с добър стил на писане и отличен литературан изказ. Сърбиновски отрича постулатите на македонизма в произведенията си и показва българските корени на македонците и изкуствените основи на македонската нация. Активни контакти с Младен Сърбиновски поддържат български медии (сп. "България-Македония", предаванията "Час по България" и "Дискусионно студио" на телевизия СКАТ и др.), университети (ВТУ "Св.св. Кирил и Методий"), неправителствени и други организации. Неговите книги "Приказки от долната земя" и "Шашма" са представяни с успех пред културните и академичните среди в България.

Nordwave:
Младен Сърбиновски е един от най-популярните, издавани и четени писатели в Македония. Той е директор на информационния център на Великотърновския университет в Скопие, който беше открит преди около половин година. През миналата седмица творецът беше гост на търновската алма-матер, като по време на визитата си се срещна със студенти и преподаватели.
Сърбиновски е роден през 1958 г. в положкото село Вруток, край което се намират изворите на р. Вардар. Получава висше образование във Философския факултет на Университета “Свети Кирил и Методий” в Скопие. Макар да е дипломиран социолог, творецът се насочва към новинарството и писането на книги. Работи в Македонската телевизия като новинар в редакцията за наука до 2000 г., когато става директор на Народната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски”. На това работно място писателят не се задържа дълго и в 2001 г. започва да работи като зам. ген. директор на Македонската телевизия. В 2002 г. отново се връща в новинарството, но този път в сектора изследване и развитие на Македонската телевизия.
През годините Младен Сърбиновски е най-отричаният и най-четеният публицист в Македония. Той е един от първите, които се опитаха да отворят очите на приспаното население на страната от 50-годишната антибългарска пропаганда. Като популяризатор и оригинален творец е един от малкото, които открито се опитват да казват това, за което до вчера там са вкарвали в затвора. На въпроса “Що е македонизъм?” той отговаря “Преобладаваща политическа религия в Република Македония за вътрешна употреба”, а “Що е “македонисти”?” - “Интелектуалци от Република Македония с дипломи най-често от Белград. Символ на честност и неподкупност.” “През втората половина на ХХ век ние в Македония, пише Сърбиновски, играем в най-буквален смисъл групов театър по учението на Станиславски. Това е най-масовият, най-добре разбраният, най-добре играният Станиславски на всичките времена в държавата театър. “Македонизмът” като “новороденост” разруши четвъртата стена на традицията заради българското предзнаменование, превръщайки се в абсурда на нашето време, който днес ние сърбаме. Македонистичната интелигенция най-послушно участваше и участва в колективния театър за манипулиране, довеждайки ни в ситуацията, както в драмите на Ибсен, когато откриването на истината за взаимоотношенията довежда до тяхното разрушаване. Интелигенцията трябва да съблече и самозапали идеологическия плащ, за да не се изтръгне той самият и всички да паднат групово. Истината е най-големият неприятел на македонизма и на съществуващата македонистична религия в Македония, но въпросът е: как да избегнем катастрофата като единствено възможно решение на кризата”.

- Г-н Сърбиновски, посещава ли се информационният център на Великотърновския университет в Скопие?
- Старая се, доколкото мога, да популяризирам вашия университет, като разяснявам какви са условията младите хора да станат студенти във Велико Търново. Но икономическата криза  се отразява върху възможностите на семействата да издържат студенти, а и при вас е по-скъпо, отколкото при нас. Вие вече сте част от Европа, нормално е, а при нас икономиката е много по-зле отколкото при вас. Но едно искам да подчертая, че за мен е повече от чест да съм представител на ВТУ в културния център в Скопие.
Убеден съм, че на българското образование не му трябват реклами, не му трябва популярност. То само говори за предлаганото качество. Във Велико Търново вече около половин век имате фантастичен университет. По цял свят сте познати с добрите си студенти и отличните професори. Възхищавам ви се, че можете така добре да поддържате своята държава и своя дух, а за това решаваща роля има българското образование.
Вие сте наистина много подготвени и мисля, че знанието ви извлече да влезете в Европа. При вас икономиката беше в разруха, имахте ужасни проблеми при смяната на системата влязохте в големи политически кризи, но тъй като имате добри кадри, това ви извади от блатото и България най-после се върна в своята къща, където винаги й е било мястото - в Европа. Вие сте най-източната европейска къща. Затова за вас Европа много ще мисли и вие трябва да поддържате вашата държава, да я модернизирате и да се чувствате горди, че живеете в България. Има дни, когато човек трябва да бъде усмихнат, в друг - да бъде нервен, а на третия - работлив. А времето не работи във ваша полза.
- Добре, че има хора като вас, които да вдигат самочувствието на нас, българите?
- Не знам защо трябва да има хора, които да ви вдигат самочувствието. Погледнете вашата Славейкова България, която признава цяла Европа. Какво искате повече?
- Как изглеждат през погледа на един македонец непрекъснати политически пререкания и корупционни скандали, които се вихрят в публичното пространство у нас почти ежедневно?
- Но вие сте Европа. Сега имате малък застой, заради световната икономическа криза, но и това ще мине. Заради корупцията тази система, което сега е на власт, ще падне и ще дойдат други, които тепърва ще трябва да доказват, че могат да бъдат некорумпирани. Европа ви дава знаци, че хора, които сега са поели кормилото на държавата, вече не трябва да са в управлението. Народът трябва да съумее да разчете тези послания и повече да не гласува за корумпирани политици.
- Как се възпитава македонизмът и продължава да се насажда тази идеология сред младите хора в Македония?
- Не, след 1989 г. започна затопляне на отношенията между двата народа. Икономиката също ще свърши своята работа. Всяка съвместна фирма, всяка инвестиция прави много повече от книгите, политическото говорене и омразата. На път сме и ние, дай Боже, да влезем в Европа, която е и наш дом. Ще бъдем там заедно, ще бъдем близки и ще си помагаме. Ще вървим напред, защото времето работи за нас. 
А назад, в миналото, не искам да се връщам. Аз съм македонец, който признава нашата историческа истина, защото доскоро сме били едно етническо цяло. Историята после е направила така, че ние да станем разделени, но това не означава, че трябва да не се гледаме в очите, да не се усмихваме един на друг, да не си подадем ръка, да не работим заедно и да не бъдем заедно в Европа. Аз съм македонец като останалите мои сънародници, но нашето минало доскоро е било общо. След това историята е направила така, че да се разделим. Но това не ни дава основание да бъдем врагове. Ние не крием скелети в своите шкафове.
- А вие как оцеляхте в най-трудните години на македонизма, когато хората с виждания, по-различни от традиционните, са били преследвани?
- Не искам да говоря за себе си и за миналото. По-важно е бъдещето.
- И все пак?
- С четене и с работа. За мен никой в Македония не казва, че съм слаб автор. Причисляват ме към най-добрите писатели. А мен ме бранеха моите текстове, а не България или Македония. Моите качества, работата ми ме бранеше и се надявам така да бъде в Европа. Искам да стана наистина европейски писател не само като физическо присъствие, а по качества.
- Как виждате бъдещето на Македония?
- Македония ще стане член на Европейския съюз. Съвсем скоро тя ще се присъедини към НАТО, а след това след тежки преговори и към ЕС. Така всички заедно ще бъдем в Европа. Европейци сме и ние, защото много неща сме дали на света, които Старият континент не трябва да забравя. А отношенията между България и Македония ще прогресират. Това вече се случва и ще продължава да е така. Ако някой си мисли, че ние сме врагове, греши. Историята между Македония и България ще имат щастлив край. И не е важно чия ще е заслугата за това, макар че при всички случаи политиците ще намерят начин да си я присвоят. А тя в действителност ще бъде наша, на обикновените хора. Най-важното за бъдещето на двете страни е да живеем по-щастливо.
- Македонските млади изпълнители станаха любимци на българската публика в “Мюйзик Айдъл”. Това ли е начинът македонската култура да получи по-голяма популярност в България?
- Какво лошо има в това тези млади момчета да веселят българите? Така само падат предразсъдъците, които са насаждани между нас. Едно такова предаване може да направи много за сближаването на двете култури, а представете си какво може да се постигне с още по-големи проекти. В Африка има държави, които нямат железопътна линия помежду си. Така е между България и Македония. Малко ли е това?
- Следят ли македонците българския телевизионен формат?
- Разбира се, с най-голямо внимание. Някои са смешни, по-малко ги бива. Други са талантливи, забавно е. Младежите се смеят като казват някои думи на български, други на македонски. Много е приятно, когато съществува комуникация между хората. www.dnesbg.com

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия