България и българите > Тоталитаризъм

Гробът на Левски заличен по нареждане на БКП

(1/2) > >>

Франкист:
Този материал го поствам,защото снощи поради някакви необясними за мен причини сънувах Апостола  :$ , а днес намерих и материала.Случайност или не:



Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Всред общия страх сковал българите, намират се трима, които през нощта изравят мъртвеца, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска", впоследствие оказала се в центъра на днешна София. С подвига си, те спасяват името на Апостола на българската свобода от опозоряване и защитават националната ни чест.


Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Да внимават.


Неочаквано обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР. От което на археолозите им става ясно, че от това какво ще открият, ще зависи кариерата им.


И те внимават. В нарушение на Инструкцията за разкопките, дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. Но че цялостният скелет е бил на Левски, няма съмнение - открит е отляво на престола и е с дължина 172 см - ръстът на Апостола.


След което, пак в нарушение на Инструкцията, разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, учени от БАН изпълниха единственото и последно желание на Левски пред смъртта - гробът му да е в България и всеки да го знае.


Всички тези събития щяха да потънат под пепелта на забравата, ако по ирония на съдбата със случая не се бе заел писателят Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски", 1985 г., "Гробът на Васил Левски", 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски", 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски", 1997 г., "Гробът на Васил Левски" - сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски", 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г.


Оттогава БАН мълчи. Истината е установена. Науката е казала думата си. Въпросът е приключен. Какво повече?!


ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН


Защото става дума за истина, но не каква да е, а истината за престъпление без прецедент не само в българската, но и в световната история. Което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България, вместо името на извършителката му - БАН.


Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник - паметникът на националния позор. Чрез който, обаче, разкри без да иска и собствената си аморална, псевдонаучна и антибългарска същност.


Защото, вместо да се ужаси от чудовищната си гавра с националната чест на България и да заклейми и даде под съд виновниците, БАН се погрижи единствено за ... израстването им в кариерата. С което потвърди етичните си атрибути: морална тъпота, интелектуален цинизъм, пълна липса на самосъзнание за национален дълг и отговорност и арогантно незачитане на чувствата и достойнството на българското общество. Качества, които подпомагат БАН в "научното обслужване" на това общество.


Защото и след 1956 г., та и до днес, произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите - в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Паразитиращи под егидата на БАН върху ограбената и разорена икономика на страната.


И защото с мълчанието си и с отстраняването на паметната плоча от църквата, БАН тихомълком е заличила гроба на Апостола. За да заличи следите на неизмеримия си позор.

Red Rose:
Защо комунистическата Партия, която нагло използваше името на Васил Левски за своята марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола? Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата „Св. Петка Самарджийска“, впоследствие оказала се в центъра на днешна София. Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата „Св. Петка Самарджийска“. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, „отгоре“ идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран – управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 – 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР. В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, партията „изпълни“ единственото и последно желание на Левски пред смъртта – гробът му да е в България и всеки да го знае. Тези събития са описани от писателят Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги („Последните мигове и гробът на Васил Левски“, 1985 г., „Гробът на Васил Левски“, 1987 г., „Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски“, 1992 г., „Аферата с гроба на Васил Левски“, 1997 г., „Гробът на Васил Левски“ – сборник с документи и свидетелства, 2002 г., „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“, 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски – призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г. Оттогава БАН мълчи.

ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН

Това престъпление е без прецедент не само в българската, но и в световната история, което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България. Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник – паметникът на националния позор. На всички ни е ясно, че в Комунистическо време, учените не биха могли да направят друго освен послушно да изпълнят наредбите на Партията. Странното в случая, е колко манипулативно и безсъвестно Комунизма манипулираше обществото. От една страна те използваха всички национални герои и освободители като символ и вдъхновител на техните революционни идеи. Те крадеха саможертвата на всеотдайни, вярващи Българи, за да наложат пропагандно собствената си Безбожна философия в съзнанието на хората. В същото време те тъпчеха, презираха и прикриваха истината и паметта на тези велики Български патриоти. През лятото на 1948 г. – три години след идването си на власт, Комунизмът прави бърза акция за да пререже жизнеността на вярата в страната ни. Всички свещеници и пастори са отведени една сутрин в ДС. След жестоки мъчения и подлагане на глад и безсъние, много от тях се пречупват и стават инструменти на Партията. Останалите са убити или изпратени в Концентрационни лагери, а на тяхно място са поставени Партийни служители, целящи по-скоро да контролират и шпионират вярващите. И разбира се всички и всичко трябваше да служи на тяхната атеистична, безсъвестна пропаганда. След 1956 г., произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите – в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Моят въпрос е доколко днес, след падането на Комунистическия режим, църквата ни и БАН са успяли да се освободят от това атеистично-комунисистическо влияние? http://bg.altermedia.info/?p=15301#more-15301

Индивидуалист:
Комунистите са заличавали родителите си навремето за да угодят на Партията. Отричали са се от тях,дори ако са имали магазинче или някакъв занаят само преди 1944. И в СССР е било така. Комунистите в мозъка си нямат тези гънки,с които нормалния човек различава добро или зло. И нямат такива,които да проявяват някакво състрадание или признание към другите. Те са генетично увредени. Комунистите управляват на практика,но в действителност те са едни обикновени долнопробни подлоги и слуги. Те не мислят сами,само чакат заповеди отгоре. Слуги на парите,лъжата,кражбите,убийствата.
За тях Левски е никой.

Мишок:

--- Quote from: Индивидуалист on 29 Aug 2010, 19:36:59 ---.
За тях Левски е никой.

--- End quote ---
Не брате бъркаш се. за тях Левски е някой, който е много-много опасен. Делата му , примера му и целият му живот са силно заразни с национализъм. Решат ли българите да му подражават за комунистите ще стане повече от страшно. за това и са унищожили костите му, та да няма гроб и место където да му се кланяме.

Индивидуалист:
И ти си прав.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page