България и българите > Тоталитаризъм

Чудовищната разправа, наречена “Народен съд”

(1/4) > >>

SPQR:
 

“И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХМЕ?” НО САМО ТОВА ЛИ?

68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.

Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.

Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес. А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.

В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация. За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания от Москва на съветския гражданин Георгий Михайлович, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.

И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.

Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери – от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, обществото ще трябва да бъде имунизирано срещу лъжи и манипулации, а това значи – самото то да е просветено.

Чудовищно е незнанието на българския народ за собствената му трагична съдба, след като в днешна България цял един град носи името на най-големия национален предател и престъпник Георги Димитров, а нашата страна – единствена в цяла Източна Европа (!) все още е осеяна с гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България – като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.

Върху насилие и лъжи обаче нищо не се гради, освен престъпност и мизерия.

Масовото убийство на 1-и февруари 1945

- никой да не смее
да го погребва, нито пък оплаква;
без плач, без гроб – така да го захвърлят…

Софокъл, “Антигона“, пролог

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През целия си живот близките на избитите ще бъдат преследвани не само от комунистическата власт, но и от непоносимата мисъл какви ли зловещи сцени са се разиграли в последните минути на техните синове, съпрузи, бащи… на българските държавни мъже, избити по указания от Москва на 1-и срещу 2-и февруари 1945 година.

В книгата си “Видях сгромолясването им” чуждестранният кореспондент Волфганг Бретхолц пише, че освен едно официално комюнике на 2 февруари, с което комунистическите властници съобщават, че “смъртните присъди са изпълнени”, на журналистите са “отказани сведения дори за това дали осъдените са били разстреляни, обесени или обезглавени” (Бретхолц 1994; тук и надолу цитатите са по тази книга).

“Въпреки всичко – пише преследваният от нацистите, а по-късно и от комунистите журналист – твърде скоро се разпространи истината за екзекуцията, която се оказа ужасно и невъобразимо жестоко клане.”

Че е било ужасно и жестоко, едва ли може да се съмняваме.

Екзекуция, на която липсва прокурор, свещеник, лекар и която не се извършва от взвод с войници, а от сбирщина от партизани, милиционери, фанатици и от докарващи се на новата власт примитиви – хора без морал, чест и задръжки, неизбежно се превръща в кланица.

Впрочем не друг, а Петър Семерджиев, един от участниците в подобна “екзекуция” на осъдени на смърт от сливенския “народен съд”, потвърждава в спомените си години по-късно: “А разстрелът тогава беше един разгул” (Семерджиев 2010).

Много бързо след зловещата нощ на 1-и срещу 2-и февруари из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Станишев моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба.

Тъмнината пада над избитите държавници и мракът над цяла България се сгъстява.

До днес…

И България никога няма да се оправи, докато не настъпи искрено покаяние за извършеното зло.

“Така наречените “народни съдилища” – категоричен е Бретхолц – служат единствено за това да придадат на режима и на терора впечатлението за някаква законност.”

Даниела Горчева
http://www.eurochicago.com/2013/03/68-godini-ot-tchudovishtnata-razprava-naretchena-naroden-sad/

Петкан:
Нека видим кои бяха те – “народните съдии.
http://www.stefan-tcholakov.com/forum/index.php?topic=1084.0;wap2

SPQR:
Част 2 (Продължение от Част 1 )

Съветските войски и тяхната роля в терора

Обезпокоен от пристигащите и от провинцията вести за кървава саморазправа, Бертхолц, заедно с други чуждестранни журналисти, предприема пътуване из България и се убеждава с очите си, че “произволът и тиранията, които българските комунисти упражняваха заедно със съветските окупационни войски, е обхванал цялата страна”.

“В това развитие – свидетелства немският журналист - съветско-руските войски, които се честват от новите властници като “освободители на българския народ от фашистко иго” играят крайно активна роля.

Във всеки град и във всяко село се настанява руски гарнизон, който конфискува къщи и хранителни стоки, притеснява населението и – което е най-лошото – открито подкрепя режима на терор на комунистическата “народна милиция”.

Където населението се опълчва срещу произволни арести и отвличания, където селяните се вдигат срещу тиранията, където се образуват центрове на съпротива, съветските войски вземат радикални мерки.

И онова, което местните комунистически властници не смееха директно да предприемат на своя глава, правеха го скришом чрез руската окупационна власт, която се изплъзваше от всяка отговорност.”

Българите – на фронта да се бият, съветските окупатори – в България да избиват

Десетилетия наред българската историография мълчи, че окупационната армия на Сталин – тази същата, на която в цялата страна са вдигнати гигантски паметници “от признателния български народ”, всъщност остава в България, за да подпомага терора на малочислените в тогавашна България комунисти и избиването на съпротивляващите се българи, а вместо съветските войски на бойната линия са изпратени 450 хиляди български войници и офицери да гинат в т.нар. “Отечествена война”.

Тези български войници, на които – въпреки огромния натиск на Хитлер, държавният глава цар Борис спести участие на фронта, за да не умират по бойните полета на една мръсна завоевателна война.

А през 1946 г. съветският агент генерал Маринов (този същият, на чието предателство “дължим” осъществяването на сатанинския план на Сталин за окупация на България) ще се бие в гърдите пред българския дипломат Евгений Силянов в Париж, че под негово лично командване са ранени и убити 30 хиляди българи във войната срещу Германия (Недева 2007).

И за капак главният обвинител на т.нар. “Народен съд” Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к), че не са осъдили на смърт само тези български офицери, които… “са се укрили на фронта”! (Доклад 2005).

Което, разбира се, няма да пропуснат да сторят веднага след връщането им оттам.

Това беше чудовищна присъда…

“Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта - казва Бертхолц, който освен журналист, е и доктор по право. – От всичките 162 подсъдими на смърт бяха осъдени не по-малко от 96. Тридесет други подсъдими бяха осъдени на доживотен принудителен труд, осемнадесет – на петнадесет години, останалите на лишаване на свобода от една до осем години.”

След като описва терора, който преминава “като ураган над цялата страна”, вземайки десетки хиляди жертви, и участието на съветско-руските войски в него, Бертхолц пише:

“В тази обстановка през януари 1945 в София се разигра чудовищният процес срещу повече от сто “военнопрестъпници”. Неговите последни заседания чак до обявяването на присъдите проследих изцяло. Още в деня на пристигането ми си издействах от Министерството на пропагандата входна карта. Получих я с цял порой от пропагандно многоглаголстване, че този процес доказвал колко честно България скъсвала със своето “фашистко минало”…

Самият съд се бе превърнал в театрална сцена – с прожектори, високоговорители и публика, на която никой не пречеше да дава израз на своето “отвращение” и “възмущение” по време на съдебното заседание.

Върху многото, подредени една зад друга пейки седяха подсъдимите, общо сто шестдесет и двама. Те представляваха най-знаменитата подсъдима скамейка, която някога е съществувала в цялата история на правосъдието.”

volov:
Народът поиска смърт за палачите

Легитимен ли е бил Народния съд
проф. И. Баева: "България е била част от Тристранния пакт - октомври 1944г. Декларация на Антихитлеристката коалиция за съдене на всички военнопрестъпници - във всички държави има такива процеси - над военнопрестъпниците, които не са описани в законодателството им => Да, може!(да има такъв процес с/у военнопрестъпници, неописан в законодателството). За времето си и международната обстановка тогава( II СВ, изискванията на Съюзническата контролна комисия-СКК) създаването на Народния съд е спрведливо.

доц. В. Тодоров: "Според тогавашния международен аспект Народния съд е легитимен! Използва се при подписването на Парижкия мирен договор като аргумент България да не попадне сред държавите, съюзници на Хитлер, да не получи по-големи санкции(териториални  и репарационни). Седмица до присъдите няма външен натиск, процесът е юридически издържан, няма нито едно възражение срещу съдебната практика тогава - събирани са доказателства, материали, свидетели, осигурена е защита на обвиняемите. Грубият политически натиск започва седмица преди произнасяне на присъдите, затова има толкова произнесени смъртни присъди от 1 и 2 състав на Софийския съд, след това се спуска Указание да не се дават толкова сурови присъди и следват по-меки - например за българските експерти по случая в Катин, в работата на 7-ми състав от София, който е отговарял за антисемитизма е имало доста на брой меки присъди. Против съм общ паметник за жертви на Народния съд - много от тях преди това са били палачи и обратното се случва - например Тр. Костов ".
„Евентуален друг мит, е че Народният съд в сравнение с други държави е един от най-тежките. С най-много присъди. И това не е така. Аргументът, който веднага се дава е Нюрнбергският съд, който издава 12 смъртни присъди. Зависи как гледате. Този съд е само за 24 елитни немски фигури и срещу тях са издадени 12 смъртни присъди. Като изражение това прави 50 процента. Докато този съд („народния”, бел. ред.)  дава около 20 процента смъртни присъди. Това е горе долу картинката за народния съд.”

проф. Е. Калинова: "Не може те(военнопрестъпниците: регенти, министри, депутати) сами да осъдят себе си! На 9 февруари на Ялтенската конференция се повдига въпросът за военнопрестъпниците - Чърчил заявява: " Най-добре в момента, в който ги заловим да ги разстреляме!" Това е политически( революционен, извънреден) съд в рамките на Решение на Антихитлеристката коалиция да бъдат наказани сурово всички отговорни за войната, това го има в Декларацията за Освободена Европа.Народния съд е бил наше задължение - има точка в Англо-американския договор за примирие към Мушанов за задържане и съдене на виновните за включването на България във войната."

Горан Благоев: "Днес Народния съд се определя като престъпление на БКП, само че правителството на ОФ тогава е коалиционно. Не трябва ли да е споделена отговорността? Заслужено ли е отмъщението? Какъв е размерът на "белия терор" преди 09.09.1944 и на "червения терор" - пропорционални ли са?

Н. Поппетров: "Земеделците също имат да отмъщават за 9 юни за Стамболийски! Като режеш главите на партизаните и ги излагаш по площадите насъскваш част от населението с/у себе си - не може да не очакваш възмездие! Как да кажем за един човек, който обрича на смърт евреин, че е невинна жертва на Народния съд, някъде на Запад мислят по друг начин, съобразява се колегията и с международната конюнктура, с международните рамки - помните скандала с опита за именуване улица на Филов?! Каква е международната обстановка при която се извършва Народния съд? Тогава България е една държава загубила(губеща) войната като съюзник на една агресивна сила. Пешев, който спасил евреите, като депутат също е гласувал за обявяване война на САЩ. Княз Кирил става регент в нарушение на Конституцията, подписва укази, поема отговорност(носи отговорност за войната, за жестокостите)."

проф. И. Баева: "Жаждата за възмездие е естествен отговор за онези 50 хиляди избити преди 1944 г, за отрязаните партизански глави без съд и присъда, за сравнение във Франция са избити м/у 40 и 60 хиляди колаборационисти без съд и присъда в първите дни след освобождението.Народния съд е опит да се вкара в юридическо русло жаждата за лично отмъщение. Знаем броя на издадените смъртни присъди от Народния съд - 2730, но не знаем колко са били изпълнени.

проф. Е. Калинова: "От септ. до окт. 1944 г различни източници дават от 600 до 40 000 убити, най-приемливо е 18 000 избити за отмъщение при "червения терор". Народния съд има ролята да се сложи край на такива отмъщения без съд и присъда. Във Франция например са издадени 6663 (7000 според проф. Баева) смъртни присъди за военнопрестъпници - изпълнени реално 790."

http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/70-godini-ot-sma-rtnite-prisa-di-na-regentite-v-istoriya-bg-02-02-2015

Panzerfaust:
България е окупирана страна, какъв "народ" е поискал смърт? Поиска го Сталин, руско-еврейската пияна измет, с мълчаливото съгласие на Чърчил и Труман.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page