Автор Тема: Древни знания  (Прочетена 30825 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #10 -: Февруари 08, 2011, 10:26:59 »

Продължавам с някои от по-интересните камъни от Ика:

Астрономи и астронавти




Динозаври и други животни от древността

Лов на брахиозавър:




Яздене на трицератопс:




Яздене на кон:



Медицина

Цезарово сечение:



Сърдечна хирургия:



Мозъчна хирургия:



Хирургия:



Трахеотомия:



https://www.crystalinks.com/icastones.html
« Последна редакция: Август 13, 2018, 06:59:23 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #11 -: Февруари 08, 2011, 10:38:38 »
Календарът на маите

Източник: Стефан Никитов - "Древните цивилизации"


Maите първи в света изобретяват нулата (цифрата 0) - близо 1000 години по-рано от Стария свят. Те използват двадесетична бройна система, чийто произход не е окончателно изяснен. На тази система се основава прочутият майански календар.

Основна единица е един ден (кин).
20 дни съставят един месец (винал)
360 дни съставят една година (тун)

Следващите единици за време са:

- катун (7200 дни / 19.72 години)
- бактун (144,000 дни / 394 години)
- пиктун (2,880,000 дни / 7,890 години)
- калабтун (57, 600,000 дни / 157,808 години)
- кинчилтун (1,152,000,000 дни / 3,156,154 години)
- алаутун (23,040,000,000 дни / 63,123,287 години)


За да бъде съставен този календар, в продължение на векове (а може би и хилядолетия) са записвани движенията на планетите и данните са нанасяни на специални карти, въз основа на които жреците съставяли точни таблици за предсказване на слънчевите и лунните затъмнения.

Продължителността на слънчевата година е определена с изключителна точност - 365.2420 денонощия, което е с 0.0002 по-малко от приетото днес значение за тропическата година и съответства на грешка от 1 денонощие за 5,000 години! Това прави календара на маите по-точен от Григорианския календар.

Жреците-астрономи са определили и продължителността на синодичния месец (времето между две едноименни лунни фази, което е 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди). Според таблиците, намерени в гр.Копан, той е равен на 29.53020 денонощия, по тези от гр.Паленке - на 29.53086. Средната продължителност е 29.53053, или с 0.00006 дни по-кратка от приетата днес.

Особено внимание жреците отделяли на планетата Венера. Синодичният й период (времето, което й е необходимо два пъти последователно пяокрай Земята) варира между 580 и 588 дни, но маите са успели да изчислят, че неговата средна продължителност е 584 дни. Днес е установено, че средната му продължителност е 583.9 дни, така че грешката, допусната от жреците на маите е 1 ден на 3,000 години.

Маите всъщност имат две календарни системи - дълга година и кратка година. Дългата година  е в две модификации: 365 дни (хааб) и 360 дни (тун). В бита се е използвала само хааб, която се състои от 18 месеца по 20 дни. В края на годината се добавят 5 безименни дни, които се считат за нещастни. Отчетът на дните в месеца не започва с 1во число, както е при нас, а с нулев ден.
Кратката година (цолкин) е от 260 дни и има ритуално значение . Тя се дели на 13 месеца по 20 дни. "Седмиците" в този календар (цолкин) са не от 7, а от 13 дни.

В няякои случаи маите използват и лунен календар, всеки месец от който има 29 или 30 дни. Всеки месец започва с нулев ден. Точността на този календар също е висока. Според жреците 405 лунни месеца са равни на 11960 дни, а според съвременните изчисления този период е 11959.1 дни.

Началната дата на майанския календар е под въпрос - според Е.Томпсън е 3113 г.пр.Хр., според Спинден е 3373 г.пр.Хр., а според С.Морли е 3433 г.пр.Хр.

Според съвременните астрономи, за да се получат тези астромомически данни, необходими за съставянето на майанския календар, жреците би трябвало да записват движението на планетите в продължение на 10,000 години!
« Последна редакция: Март 26, 2016, 19:30:08 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #12 -: Февруари 08, 2011, 18:02:13 »
Картата на Пири Рейс

Карта създадена в началото на Ренесанса,
представяща с изумителна точност ивиците земя под ледените шапки на Антарктида


(Щракнете върху изображението, за да го видите в пълен размер)

През 1929 г. група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през  1513г. от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от преди Христа.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през  1525г. от Алесандро Зорзи от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб – брат на Колумб през 1506 г. И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса, член на първата експедиция на Колумб от 1492г. и след това плавал също и с Америко Веспучи. Тази карта датирана от 1500г. показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Върху картата на Пири Рейс Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Османската империя е имала собствени познания за тези брегове.
Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани.

Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.

Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. Това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.

Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.

С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Антарктида не е била покрити с лед. Другият вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация надминала нашите технически и научни постижения.

http://horoskop.rozali.com/zagadki/p14232.html


Картата на Пири Рейс е морска карта изготвена от турския адмирал Пири Рейс преди 1525 година, като част от произведението му: "Книга за морското дело". Създаването й се датира по общоприетото схващане към 1513 г. За да обясни рисунките на непознати по това време земи и източниците на своите писания, самият Пири Рейс посочва, че негови извори са били "старите владетели на морето", което предизвиква голям интерес като загадка и причина картата да се окачествява понякога като артефакт не на мястото си. Оригинала на картата се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.

В "бахрийе" (помощен коментар) Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през 1525 г от Алесандро Зорзи (Alessandro Zorzi) от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб (Bartolomeo Columbus или Bartolomé Colón, брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Картата на Зорзи е съдържала информация, която през 1506 г е била непозната и поради това не може да се предположи, какви точно географски разбирания е имал Христофор Колумб, въпреки че Новия Свят е представен като част от Азия.

И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса (на исп. - Juan de la Cosa), член на първата експедиция на Колумб от 1492 г и след това плавал също и с Америго Веспучи (на ит. - Amerigo Vespucci). Тази карта датирана от 1500 г показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно, почти като портоланските карти. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Отоманската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната част на картата се вижда рисунка на кораб закотвен до една риба с двама човека на гърба си, което е ясна препратка към средновековната легенда за свети Брендан (Saint Brendan of Clonfert) от Ирландия. Тъй като Пири Рейс е копирал внимателно от една от картите си източници, става ясно, че поне един от тези източници е средновековна европейска карта, а не някоя от споменатите от него карти на "древните морски владетели".

Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани, както показва, Глобуса на Мартин Бехайм (Martin Behaim) от 1492 г или картата на Тосканели (Toscanelli) използвана от Колумб.

Карибската част от картата на Пири Рейс е от висока важност. В крайния североизток се вижда голям остров наречен Испаниола (Hispaniola, днешни Хаити и Доминиканска Република), открита от Колумб през първото му пътуване и където установява една колония, отбелязана на картата, като три кули. Непосредствено на юг от Испаниола се вижда Пуерто Рико и на североизток група острови, които се наричат "Ундизи Вергине" (Úndizi Vérgine или "Единадесетте девици" на български език). Тъй като това име е с ясен италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като източник на информация Колумб за този сектор. Поради това тази част от картата също не се основава на карти от дълбока древност.

Определено района в карибския басейн е силно неточно начертан. Северноамериканеца Чарлз Хапгуд опитал да я нагласи според равнинна проекция имаща за отправна точка местност в близост до Кайро, считайки, че острова, който ясно е обозначен като Испаниола всъщност е Куба и преориентирайки всичките райони в карибския басейн за да се получи съвпадение на детайлите.

Ясно е, че Колумб деформирал Куба на своите карти, карайки я да изглежда силно непропорционална на фона на Бразилия и ориентирана от север на юг, вместо от изток на запад. По този начин се оказва изненадващо приличаща на по-традиционните изображения (които се виждат на картите на Бехайм или Тосканели, които Колумб използвал) на Ципанго от Марко Поло (може би Япония).

Защо би направил това Колумб? Вероятно защото, поне в първото си пътуване, той е бил сигурен, че е намерил прочутото Ципанго и е нарисувал Куба с неговата форма, за да подкрепи тезата си.

http://stranno.wikia.com/wiki/Картата_на_Пири_Рейс
« Последна редакция: Август 13, 2018, 07:30:34 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #13 -: Март 11, 2011, 16:40:38 »
Географски карти изпреварили времето си

През 1929 г. директорът на Националния музей в Истанбул Халил Едем, който проучвал старинната библиотека в двореца Топкапъ, намира една прашна карта, навита на руло. Картата е нарисувана на парче кожа от газела с размери 86 на 64 см и е направена през 1513 година от турския адмирал Пири ибн Хаджи Мехмед, по-известен като Пири Рейс.

Картата била предадена на самия Кемал Ататюрк, който заповядал тя да се проучи и публикува.
Но по онова време никой не осъзнавал колко важна е картата. Едва по-късно тя

предизвикала сензация
в научния свят, тъй като турският адмирал с удивителна точност е изобразил географски обекти, за съществуването на които по онова време не би могъл да знае никой. Западното крайбрежие на Африка и Южна Америка са били практически неизвестни на Стария свят през XVI век. А Пири Рейс много точно е изобразил релефа на крайбрежието на Чили и планинската верига на Андите. Правилно е изобразил Амазонка и дори е нарисувал остров Маражу в устието на огромната река, който е бил открит едва през 1543 г.
Не стига това, ами Пири Рейс е нанесъл на картата Антарктида 300 години преди да бъде открита. Той достоверно е изобразил бреговата линия, която сега, както и преди пет века, е под лед с огромна дебелина. Пири Рейс е нарисувал някои острови на Южния полюс, които са били открити през 1958 г. На древната карта е нанесен и провлакът между Америка и Антарктида, който е изчезнал преди повече от 10 000 години.

Според най-нови преценки на учените Антарктида е била скована от лед преди 6000 до 12 000 години. От това излиза, че за картата на Пири Рейс е ползван някакъв източник отпреди поне 4000 години преди Новата ера. А първата известна на човечеството цивилизация се е появила в Месопотамия преди 3000 години преди Христа, а цивилизациите в Китай и Индия са около 1000 години по-млади.
През 1949 г. обединена британско-шведска експедиция изследва Антарктида с помощта на ехолокатори, за да установи какъв е релефът под дебелия слой лед. Изводът на учените е: "Географските подробности, изобразени в долната част на картата (т.е. бреговете на Антарктида) прекрасно съответстват с данните от сеизмичното разузнаване. Не можем да намерим начин как да обясним данните от тази карта с предполагаемото равнище на географската наука през 1513 г."

През 1953 г. с картата на Пири Рейс се заема Картографското бюро на флота на САЩ. Американските специалисти стигат до извода, че Пири Рейс е използвал метода на налагането. Стига се дотам, че нанасянето на данните от древната карта върху глобуса помага да бъдат поправени някои грешки в съвременните карти. Подобна точност е абсолютно необяснима. Днес тя може да бъде постигната с помощта на снимки от голяма височина. Картата на Пири Рейс много прилича на фотография, направена от космоса. Все едно

космически кораб е увиснал над Земята
и е насочил камерата си надолу към земната повърхност. Всичко, което е в радиус от няколко хиляди километра под камерата, се възпроизвежда много точно. Но земите в периферията на снимката са с променени очертания и изкривяването е толкова по-голямо, колкото те са по-далеч от центъра на фотографията. Това е така, заради сферичната форма на Земята. Така например, на картата на Пири Рейс Южна Америка е доста източена. Тя изглежда точно такава на снимките, направени от американските астронавти от повърхността на Луната.
По-нататъшни проучвания на професора от Кийн Колидж в Ню Хемпшир, САЩ, Чарлз Хепгуд показват, че при съставянето на картата Пири Рейс вероятно е използвал сфероидна тригонометрия, която се е появила в средата на XVIII век. Освен това турският адмирал би трябвало да е знаел точно каква и кривината на Земята.
Професор Хепгуд открива, че картата на Пири Рейс безспорно е най-прочутата, но не е единствената.






Figure 1 - The Oronteus Finaeus map of 1532, southern hemisphere
Figure 2 - The Oronteus Finaeus map redrawn on a modern polar projection
Figure 3 - A modern map of Antarctica drawn on a modern polar projection

В края на 1959 г. в библиотеката на американския Конгрес, във Вашингтон, Хепгуд намира картата на Оронтеус Финиус. Тя е съставена през 1531 г. На нея Финиус е изобразил Антарктида, като бреговете й не са покрити с лед. Изобразени са също реки и планини на континента.


Картата на Филип Буаше

Хепгуд обръща внимание и на карта на Антарктида, направена през 1737 г. от члена на френската академия на науките Филип Буаше. На френската карта от XVIII в. на Антарктида няма лед. Подробно е изобразена топографията на континента, за която съвременните учени не са имали представа чак до 1958 г.
Но това не е всичко. На картата на Дулчерт от 1339 г. географските координати на Европа и Северна Африка са показани с точност до секунда.

Италианецът Зено в края на XIV в. е обозначил подводните скали край Гренландия и то няколко века преди те да бъдат открити през 1949 и 1952 г.
През 1502 г. португалецът Де Карнейро съставя карта на цялото африканско крайбрежие и то по време, когато мнозина имат само смътна представа за този континент.
През 1559 г. в своята карта на света Хаджи Ахмет, съотечественик на Пири Рейс, начертава западното крайбрежие на Северна и на Южна Америка с поразителна точност, каквато е достигната от картографите едва след няколко века.

Всички тези потресаващи факти навели Хепгуд на мисълта, че различните карти, съставени от различни картографи по различно време, имат
един общ първоизточник
Неколцина изследователи допускат, че това е карта, или карти, оцелели от Александрийската библиотека, унищожена по времето на Александър Македонски.
Според Чарлз Хепгуд оригиналните карти са били съставени от представители на високоразвита цивилизация, изчезнала преди около 10 000 години. Това, предполага Хепгуд, са били жителите на легендарната Атлантида.

Хепгуд бил убеден, че Атлантида е днешната Антарктида. През 1963 г. професорът съобщава предположението си в писмо до президента на Съединените щати Джон Кенеди. В писмото Хепгуд убеждава Кенеди САЩ да финансират експедиция, която подробно да изследва Антарктида за следи от древна цивилизация. Но Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. и двамата не успяват да се видят.
Чарлз Хепгуд бил убеден, че Атлантида не е мит и не е измислица на древногръцкия философ Платон. След като изучил геоложки данни, Хепгуд излиза с хипотезата, че около 10 000 г. преди нашата ера са се преместили полюсите. По тази причина Атлантида се е преместила на около 3 000 км на юг. Причината за преместването на полюсите, според Хепгуд, е била някаква глобална катастрофа, възможно удар на астероид. Никой от сериозните учени не подкрепя хипотезата на Хепгуд, но и никой досега я е опровергал.

Кой е Пири Рейс


Пири Рейс е роден между 1465 и 1470 г. в Гелиболу, днес Галиполи, в Турция. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и е племенник на известния османски мореплавател Кемал Рейс. Започва да плава вероятно след 1481 г. заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. Участва в много морски експедиции и преминава заедно с чичо си на държавна служба в Османската империя. При една от морските експедиции воюва с португалците в Персийския залив. Разбира, че Португалците са блокирали Ормузкия проток, а в същото време трябва да отиде на помощ на гарнизона в Кайро. Прави го, но по-късно е обвинен е, че изоставил флота в залива и бил публично обезглавен през 1554 или 1555 г.
Пири Рейс е автор на редица морски карти и на "Морска книга", в която дава огромен обем информация в областта на мореплаването и географията.

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=54745
« Последна редакция: Август 13, 2018, 07:38:39 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #14 -: Април 29, 2011, 06:49:12 »
Астрономическите познания на догоните

Африканците шокират научния свят с познанията си за Вселената



Изумителните астрономични познания на една африканска племенна група продължават да предизвикат изумление в света на науката и до днес. Догоните, населяващи една от най-рядко населените области в западноафриканската държава Мали, предизвикват множество спорове сред научните среди, а хипотезите за техните постижения варират от чиста мистификация до контакти с напреднали извънземни цивилизации.

Няколко десетки хиляди догони живеят в изолирани селища сред планинските склонове Бандиагара на юг от северните разливи на река Нигер. Битът и културата на този древен народ не би могъл да се характеризира като крайно примитивен, но въпреки това е далеч от средния житейски стандарт на съвремието, затова учените са смаяни от


 феноменалните познания на африканците

 в областта на астрономията и космологията. Догоните имат обхватни знания за съзвездието Голямо куче, препредавани от поколение на поколение. Племето успява да привлече вниманието на света с особените си познания за звездата Сириус. Тя е само 21 пъти по-ярка от нашето Слънце и по този показател далеч не се нарежда сред най-могъщите небесни тела, но от Земята изглежда най-блестяща в сравнение с останалите звезди поради малкото разстояние - само 8,6 светлинни години. Близо до Сириус се намира колабиралата звезда Сириус-Б, открита от западните астрономи през 1844 г., но фотографирана за първи път едва през 1970 г. Трудното идентифициране на Сириус-Б е свързано с факта, че плътната звезда почти не излъчва светлина и е "засенчвана" от Сириус, която е 10 000 пъти по-ярка. Странното е, че догоните имат подробни данни за орбитите и плътността на тези звезди много преди фиксирането им от съвременните астрономи.

 През 1950 г. Жермен Дитерлен и Марсел Гриол запознават света с изключителните познания на хората от Бандиагара. Прекарали няколко години сред племето и завоювали доверието на вождовете и шаманите, френските антрополози са хипнотизирани от дълбочината на философията и религията на догоните.

 За догоните началото на живота е свързано със звездата Сириус-Б, която те наричат По Толо, т.е. звезда семе. Сътворението е тръгнало към нас от планета на тази стара звезда, класифицирана от модерните астрономи като бяло джудже. Изумително е, че


 Догоните знаят за Сириус-Б преди откриването й

 от астрономите, както и за голямата плътност при малките й размери, което обясняват с наличието на сагала - непознат на Земята екстремно плътен метал. Запознати са с характеристиките на орбитите на звездите от Голямото куче (Canis Major), знаят, че орбитите на Сириус и на Сириус-Б образуват сложна елипса със Сириус във фокуса на конфигурацията. Хипотезата им, фиксирана във фрагменти от каменни звездни карти отпреди пет столетия, е взета под внимание от западната астрономия едва в началото на ХVII в., когато Кеплер лансира теорията, че орбитите на небесните тела не са перфектно кръгови.

 Догоните отдавна знаели също, че на Сириус-Б са нужни 50 години за орбиталния му цикъл спрямо Сириус. Едва наскоро астрономите определиха продължителността на този цикъл - 50,04 г. Догоните твърдят още, че Сириус-Б се върти около оста си за време, съответстващо на една слънчева година, докато модерната астрономия все още няма данни за подобни подробности. Смайващо е и предположението за трето небесно тяло в близост до Сириус, наречено от догоните Емме Ия, т.е. сламенна жена. Аборигените твърдят, че това е или малка звезда с една единствена планета, или голяма планета с единствен спътник. Малко след разкриването на племенната информация, някои астрономи нарекоха предполагаемото тяло Сириус-С, въпреки че за него няма научни доказателства.

 Позовавайки се на древни източници, през 1976 г. членът на английското кралско астрономическо общество Робърт Темпъл обобщава в своята книга "Мистерията Сириус", че догоните имат задълбочени познания за планетата вече няколко хиляди години. В своя труд Темпъл излага изследванията на френските антрополози Гриол и Дайтерлен от 30-те години на XX век, които твърдят че са открили астрономически познания в догонската митология. Според тях в основите на догонската космогония и космология е звездата Сириус, която догоните били наричали По Толо. Тази звезда била пъпа на галактиката Млечен път и е пъпът на цялата Вселена.

Мистериозните астрономически знания на африканското племе Догони продължават да бъдат обект на разгорещени спорове сред научните среди. Бурно отхвърляни или приветствани, постиженията на туземците пораждат множество въпроси, засягащи космологията и познанията за Вселената.

 Дори и да приемем тезата, че астрономическите постижения на догоните имат древен произход, как все пак са били придобити тези знания? Как е могъл един почти примитивен народ да овладее науката за звездите, без каквито и да е оптически инструменти? Отговорът на този въпрос бива даден от самите догони, според които  знанията за Сириус са били подарени на техните предци от извънземните амфибии Номмо, от района на звездата По Толо.

 Номмо пристигнали преди около 5500 години от съзвездието Сириус на космически кораб, спуснал се с гръм и мълния. На езика на догоните номмо означава "свързан с водата" и "за когото най-важното е да пие". След като летящата машина се приземила, тя продължила известно време да се движи с подскоци по земята. По същото време на небето се появила нова звезда, навярно космическа база.

 В скалните рисунки на прадогоните


 номмо са изобразени

 като човекогущери

 приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с опашки на риби оанни, описани от вавилонците. Смущаващи са тези паралели с наследството на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на номмо са до голяма степен подобни на амфибиите еа на акадите, на шумерския бог Енки и на богинята Изида с образ на сирена от религиозното изкуство на Египет. От тях според древните народи е произлязла човешката цивилизация.

 Египетските мъдреци са обожествявали звездата Сириус [наричана от тях Сот (гр. Σῶθις) или Сопдет/Сепедет], представяна от богинята Изида. Храмът в Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Това ни напомня за церемонията сигуи на догоните, която се провежда веднъж на 6 десетилетия, когато Сириус е видим през малък отвор в една скала до селището Йоуго Догороу. Церемонията сигуи е сред най-зрелищните ритуали на догоните. Провежда се в продължение на 5 години през 60 години и


 съвпада с конкретен момент от орбитата на Сириус.

 По време на ритуала догоните се посвещават в познанията на културата на племето. Сложната серия от танци се изпълнява от мъже със странни маски, символизиращи неконтролируемото могъщество на природата. Междувременно астрономите анализират традициите на племето догон, но загадката как догоните са придобили изключителните си космически познания, навярно ще си остане неразгадана.

 Феноменът е изследван от научни популяризатори като Карл Сейган, Ян Ридпат, Джеймс Оберг и Роналд Стори, допускащи възможността, че догоните са абсорбирали космическите си познания от европейските пътешественици през последните 150 години. В телевизионно интервю по Би Би Си обаче Жермен Дитерлен подчертава, че редица астрономически данни, притежавани от аборигените през миналите векове, са били непознати на западните учени до ХХ в., като се позова на древни рисунки на съзвездието Сириус, изпълнени от прародителите на догоните.


Мистичните туземци имат египетски произход

 Догоните са етническа общност, населяваща предимно района на Бандиагара и Доуенца в Мали, Западна Африка. Областта се състои от три различни в топографско отношение региона: равнинен, скалист и плато. Разпръснати из тази обширна територия, популацията на догоните, която възлиза на около 300,000 души, е съсредоточена най-вече по протежението на 200 - километровия Бандиагарски склон. От склона се открива уникална гледка към догонските селища, които са накацали по повърхността му. Има приблизително около 700 догонски села, повечето от които с по-малко от 500 жители.

 Точният произход на догоните, подобно на много други древни култури, трудно може да бъде определен. Като източници могат да бъдат ползвани единствено устните предания, които се различават според това кой догонски клан бива разпитан, и направените археологически разкопки.

 Местните хора наричат себе си Догон или Догом, но в по-старите исторически източници те са споменавани като Хабе, което на езика Фулбе ще рече "чужденец" или "езичник". Определени теории навеждат на мисълта за вероятен египетски произход. Смята се, че след като са живели в района на Либия,  те са мигрирали някъде към териториите на Буркина Фасо, Гвинея и Мавритания (различните източници посочват различни места за това преместване). Около 1490 г. сл. н.е. заради нахлуващи племена или заради сушата те се заселили на територията на Бандиагарския склон в централно Мали.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210055&cat=11
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210091&cat=11
« Последна редакция: Август 13, 2018, 07:41:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #15 -: Ноември 28, 2011, 15:53:19 »
Тайните оръжия на древния свят

 Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни!

 Стоян ПЕТРОВ

 Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая, не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за “летящи бойни кораби”, снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за “свръхоръжието на Йехова”, както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес

 химически, бактериологични и лазерни оръжия,

 макар че поразяващата им сила, естествено, е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
 Така, още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно, и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни “оръжия” от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също - отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на “бактериологични оръжия”. Известно е, че нахлуващите от Изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи, как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти, следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече “бактиериологично” само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции, разбира се, въобще не са съществували.

 Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените

 “топлинни” и “лъчеви” оръжия.

 Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни

 “лъчи на смъртта”,

 но най-известната е тази за “Огледалото на Архимед”. Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ в.н.е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също и това на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за “лазерното оръжие”, уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници.
 Но, ако съмненията по отношение на “древните лазерни оръжия” изглеждат основателни, това съвсем не може да се каже за тъй наречените “топлинни” оръжия, най-известното между които е, разбира се

 “Гръцкият огън”

 Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
 Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек (или Хелиополис). Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
 Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
 Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Съвременните изследователи са на мнение, че той бил смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра). Тази смес от негасена вар и сяра, се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт. Опитите да се възпроизведе това оръжие не са много успешни.
 За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 г., според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV Погонат (668-685) разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
 Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел (700-721)), но по-късно и двата били разгромени напълно от

 Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

 По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941 г., с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
 Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае?


 Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

 Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
 Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

 Съдържание на гръцкия огън:
 нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

 Механизъм на запалване:

 CаCO3 -> CaO + CO2
 Cа3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
 Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

 Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
 Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

 PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина?)
 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

 ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186
« Последна редакция: Ноември 28, 2011, 15:55:49 от Hatshepsut »

Неактивен vailen

  • Premium user
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 404
  • Карма: +122/-13
  • Пол: Мъж
Re: Древни знания
« Отговор #16 -: Ноември 28, 2011, 17:03:25 »
С риск да заприличам на зъл форумен трол(имаме си вече такъв) и да понеса наказание, ще напиша, че едно време е нямало нафта, а нефт. А и не всеки тип нефт става за меден(бронзов?) сифон, да не говорим, че негасената вар не може да самозапали бензин, камо ли нефт. Вероятно са го запалвали с горящи стрели? Подозирам че автора е копи-пействал на воля.
И за известната история за Архимед, той просто накарал войниците да лъснат добре щитовете си, и да ги насочат срещу римските кораби.
Шестица за труда на Hatshepsut, а за Стоян ПЕТРОВ от nauka.bg три  :cool-1:
Едва сега разбрах за такава тема, ако съм свободен, някой ден и аз ще се разпиша тук с мой собствен материал.
България над всичко!

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #17 -: Февруари 07, 2012, 07:27:50 »
Антични изобретатели и изобретения

Херон Александрийски


Херон Александрийски (10 - 70 г.) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през I век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
 Основни негови съчинения по математика са “Метрика” и “За диоптъра”. В “Метрика” Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Херонова_формула

 В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат (със система от зъбчати колела), както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино.
 Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката.

 Парният двигател на Херон:



Воден орган:



Апарат за вода:



Като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря.

И механичният театър:



Kакто и водната помпа:



Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати (за да се шашкат верващите):


« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:15:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #18 -: Февруари 07, 2012, 07:28:20 »

Ктезибий Александрийски

Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий живял през III в. пр. н. е. в Александрия. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции.

Негово дело е Клепсидра (воден часовник):



Eдна статия за водните часовници в древността:

http://www.numizmati.com/clocks/index_files/waterclock.htm

Диоптра - създаден от Херон уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до XVI век:



В областта на военното дело, известно негово изобретение е хиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части:





Подробна статия за неговите изобретения:

http://jimslounge.com/portfolio/html/lab4.html

Демонстрации на воден орган:


Römische Wasserorgel
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:26:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,099
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Древни знания
« Отговор #19 -: Февруари 11, 2012, 05:32:32 »
Механизмът от Антикитира


Чертеж на механизма:

Единственият съхранил се до наши дни античен астрономически калкулатор, известен като “Механизма от Антикитира” (Antikythera Mechanism) или “компютъра от Антикитира” (по името на гръцкия остров, край който е открит) бил в състояние не само да изчислява датите на слънчевите и лунните затъмнения, но и да съставя календари и да определя годишните дати за започването на Олимпийските игри и останалите панелински надпревари.

Разшифроването на функциите на открития преди 107 години мистериозен механизъм било направено от екип учени под ръководството на математикът и режисьор, д-р Тони Фрийт (Tony Freeth), работещи по програмата Antikythera Mechanism Research Project в Кардиф, Уелс, съобщава специализираното издание Nature. Досегашните изследвания на обекта, смятан за първия аналогов компютър в света, показали, че той вероятно е конструиран в периода 140-100 г. пр. н. е.

Калкулаторът представлявал дървена кутия с 37 бронзови зъбни колела и кривошипен механизъм, като и двете инженерни решения са преоткрити в Европа едва през XIV век.

На лицевата страна на прибора била разположена градуировка за определянето на слънчевите и лунните цикли, както и на местоположението на слънцето спрямо зодиакалните съзвездия.

На обратната страна били открити отметки за определянето на фазите на дългите астрономически периоди, в т. ч. и на Метоновия цикъл (Metonic calendar), използван за съгласуването на лунния и слънчевия календар – 12 лунни месеца са с 11 дни по-малки от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години. Метоновият цикъл бил използван първо от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е., което говори за влияние на астрономията на Вавилон върху древногръцките учени.

Последните открития на екипа на д-р Фрийт водят до предположението, че концепцията за Механизма от Антикитира произлиза от колониите на Коринт, най-веоятно от Сиракуза на о-в Сицилия, и е свързан с работата на Архимед (ок. 287-212 г. пр. н. е.). Древногръцкият математик, физик, инженер, астроном и изобретател, убит от римляните при превземането на Сиракуза след 2-годишна обсада по време на Втората Пуническа война, въвел планетарните изчисления на движението на Луната и останалите известни планети и написал манускрипт за астрономическите механизми.

Досегашните сведения, свързани с откриването на “компютъра от Антикитира”, караха учените да свързват механизма с о-в Родос и астронома Хипарх (Hipparchos), написал студия за отклоненията в орбиталния курс на Луната. Досега маханизмът не бил свързван с коринтяните, тъй като целия останал товар на потъналия кораб, в който бил открит бил от Източното Средиземномориe, от места като Кос, Родос и Пергамон.

Изследването на механизма със съвременна апартура за микроскопски изображения с висока дефиниция и триизмерна рентгенова томография, разкрило на задната му страна начертани имената на всички 12 месеца, съвпадащи напълно с календарите от Илирия, Епир и Северозападна Гърция, както и на о-в Корфу. 7 от месеците предполагат евентуална връзка със Сиракуза. Открити били и надписи указващи изчисляването на 4-годишния цикъл за провеждането на древната Олимпиада.

Аналози на “Механизма от Антикитира” засега не се известни на науката. Няколко забележки за подобни инструменти се срещат в античната литература, в т. ч. едно описание на Цицерон на такъв уред, създаден от Архимед. Изваденият от морското дъно през 1900 г. “компютър” обаче е единственият подобен механизъм, оцелял до наши дни. 

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=15915


Реконструкция на механизма от Антикитира


Учени от Великобритания, Гърция и САЩ реконструираха модел на древен гръцки "персонален компютър" от 82 месингови части с помощта на триизмерна рентгенова томография с висока разделителна способност. Астрономическият калкулатор, изработен в края на II в. преди Христа, е бил изумително точен и по-сложен от всеки измервателен инструмент, създаден през следващите 1000 години, предадоха световните агенции, като се позовават на сп. "Нейчър".
Механизмът е подобен на часовник уред, открит близо до гръцкия остров Антикитира, между Пелопонес и Крит, в потънал кораб, през 1901 г. Той е най-ранното известно метално устройство със сложна система от зъбни колела.

Според астрофизика Майк Едмъндс, който ръководи екипа, уредът може да бъде описан като първия известен калкулатор. Той е могъл да събира, изважда, умножава и дели. Могъл е също да предвижда позициите на Луната и на Слънцето върху небосвода, да изчислява лунните фази, да напасва номера на лунните месеци с годините.

Проф. Едмъндс и колегите му установиха, че уредът е имал циферблат, който предвиждал вероятността от слънчеви или лунни затъмнения. Освен това вземал предвид елиптичната орбита на Луната. Британският астрофизик се удивлява, че такъв сложен апарат е създаден така изкусно от метал. Моделът на калкулатора показва 37 зъбни колела, поместени в дървена кутия с надписи върху капака, които се отнасят до движенията на планетите.

Според Едмъндс инструментът е уникален в историята на астрономията.

http://www.journey.bg/news/?news=19489


Компютър на 2000 години:

http://www.vbox7.com/play:fe40f39d
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:30:25 от Hatshepsut »