Искате ли да ви светна какво пише в букварчето за 1 клас?
Таткото на Гошко имал трабантче,а таткото на Ахмед- мерцедес(или БМВ-не помня точно).Гошко и Ахмед са приятели.
Аз онемях и нямам думи за коментар.
Писмо до непознато другарче:
"Здравей,Ахмед! Аз се казвам.... Искам да станем приятели и т.н."
Какво ще кажете? Мноооооооого добре върви интеграцията на малцинствата в България,нали? Обаче пита ли се някой какви чувства всъщност предизвикват у българина подобни текстове? И кой има интерес от това?
Какво са искали да ни кажат авторите с публикуването на подобни текстове? И каква е целта им,когато слагат в учебниците Курбан байрям,Едерлези,Василица?...Дали като ги поставят там,могат да ни принудят да заобичаме някого насила? И сега вече като учител ще задам риторичния въпрос: Могат ли да ме принудят да промивам детските мозъци,ако категорично откажа да върша това? И какъв е изходът от подобна ситуация,в която ни поставят нас,учителите? Изходът,разбира се, е в няколко неща,които трябва да свършим сами(Ако имаме поне малко мозък в главите си,ако нашите мозъци не са тотално промити,ако сме патриоти,които неща изобщо не гарантирам):1.Внимаваме в избора на учебници-избираме такива,в кито отсъстват подобни писания или ако случайно ги има,да са в минимално количество. 2.Просто ги подминаваме. За пред евентуални проверяващи (за заблуда на врага) ги пишем в годишното разпределение,но ги подминаваме в конкретната си работа. 3.Ако някой страшно много държи на тях(директори,инспектори),измисляме си някаква причина да ги замотаме някъде около някоя ваканция-да речем зимната и понеже всяка година има и дървена или грипна,съкращаваме темата-няма време за нея.
Например вместо Ибряма(понеже съм учител по музика в началните класове),за да чуят децата кларинет,им пускам "Соло за кларинет"от Гаетано Доницети,което си е класика и нещо подбрано от проф.Петко Радев-за да чуят българска народна музика,изпълнена на този инструмент. А Въпросния "Турски танц от Анадола"просто го подминавам и точка. Имам право да заменям песни ит творби за слушане. И,естествено,правя го в интерес на патриотичното възпитание на децата.Печатам песни на компютъра и ги раздавам-"Край Босфора", "Обичам те,Родино" и др.
Колегата ми в горен курс върши същото като мен. Заедно избираме и даваме понякога едни и същи неща,които ги няма в учебника. И което е радостно децата от всички класове пеят с желание такива песни,вкл.и "Моя страна,моя България","Една българска роза" и др. Изпълняват ги и хористите,ръководени от моя високо образован и талантлив колега,който е патриот и много добър и обичан учител.
Редактирано от модератор: Консолидация на два постинга.