Дядо Добри – светецът от Байлово
Какво означава да бъдеш истински българин и живо ли е изобщо българското в нас? Можем ли спокойно да заявим, че познаваме и сме част от истинността и чистотата на българския дух? Съществуват ли искрената добрина и безкористното желание да помогнеш и да бъдеш Човек ? Не са ли това само празни думи, отдавна загубили силата на пламъка си..? Уви, дори да сме наясно какво символизират, трудно съумяваме да материализираме посланието, което носят, в действия.
Едва ли са много онези, които не са чували за святото дело на Дядо Добри, известен сред хората като Божия странник, Безсребърника или просто Светеца от Байлово, дарител на българските църкви. Автентичните шаячни дрехи, цървулите и пластмасовата чашка, с която моли за милостиня, са само част от отличителния външен вид на беловласия старец, дошъл сякаш от миналото, за да отвори слепите ни за доброта и чудеса очи. Кой е Добре Добрев и каква е неговата необикновена съдба, защо той е символ на българското и защо го наричаме жив светец – впускайки се в историята на живота му, предстои да разберете.
На 20-и юли през 1914 година в малкото село Байлово /Ихтиманска Средна Гора/, населявано едва от 300 души, се ражда Добре Димитров Добрев. Благозвучната алитерация в трите имена на след век разпознавания от всички като Светеца, Ангела или Апостола е първият знак, предвещаващ интересния житейски път, по който на малкия Добре му предстои да поеме. Загубил баща си по време на Първата Световна война, той бива отгледан от майка си Катерина. Съдбата му поднася и второ изпитание, когато през ВСВ снаряд от бомбардировките над София пада близо до него и едва не погубва слуха му. Паметна година за живота на Дядо Добри е 1940, когато е и сватбата му. С жена си се радва на четири деца, две от които обаче по-късно има злочестата участ да надживее.
С напредването на годините Дядо Добри преоткрива смисъла на съществуването си и поема по нов, по-чист и смирен път, а именно този на аскетичното и духовното, отричащ материалното. Дарил до 2000г. всичките си имоти на църквата (поради което семейството му го прогонва от собствената му къща), той и до днес продължава да живее в малка пристройка към двора на храма “Св. св. Кирил и Методий” в родното си село.
Надеждата и вярата в доброто са силата, която го вдъхновява да живее и крепи духа му несломим. Устремен в желанието си да помага и да твори добрини, Дядо Добри се отдава на ‘странническа мисия’. Всеки ден в продължение на години той изминава пътя от Байлово до София и обратно пеша, за да може да намери съмишленици – добри хора, които да откликнат на зова му за подкрепа, пускайки стотинка-две в пластмасовата чашка, която често можем да го видим да държи пред вратите на храм-паметника ‘’Александър Невски’’, църквите ‘’Свети Седмочисленици’’ и ‘’Света Неделя”. Парите, които събира , Светецът от Байлово дарява до последната стотинка за реставрация и ремонт на църкви и храмове в цяла България. Живее благодарение на скромната си пенсия и милостивите хора, оставящи му хляб или сладки.
Символ на щедростта, чистосърдечната доброта и безграничната сила на човешкия дух, Дядо Добри е изключителен пример за живите ценности на българина, познал пътя на добротворчеството и смирението. От близо десет години насам Добре Добрев официално е един от най-големите дарители на православни храмове у нас. Превъзмогнал лишенията от материалното, отдал се на духовното извисяване въпреки трудностите, пред които животът не един път го изправя, той никога не спира да вярва в изпълнението на Мисията си, а продължава да се стреми към по-високи върхове.
През 2005год. Дядо Добри дарява 10 000лв. на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в село Байлово,а две години по-късно осигурява с дарение от 25 000лв. реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата в село Горно Камарци, както и ремонта на църквата в Калофер. Никой обаче не може да повярва, когато през 2009год. именно бедният старец Добри от село Байлово прави най-голямото дарение за ‘’Александър Невски’’ със сумата от 35 700лв, нечувано до момента в стогодишната история от изграждането на храма.
Посланик на неописуема с думи добрина и непоклатима воля за постигане дори на невъзможното, Дядо Добри бива определян за Ангел, дошъл от небето, за да ни поведе в правотата на житейския път. Даряването – жест на човека към човека, е Мисията, която Добре Добрев, Светецът от Байлово, е нарекъл за своя орис. Смирението пък е единственото възможно изцеление, способно да ни спаси от злото и неправдите, властващи над днешното съвремие.
‘’Дела трябват, а не думи’’ – пише преди повече от 140 години Левски до Раковски. Отказал се от материалния свят, предпочел не да говори, а да изпълнява смирено мисията си, Дядо Добри, обръщайки се към нас – търсещите истината и българския дух, съумява да въплъти в делото си завета на Апостола.
Доброта, честност, чистота, смиреност, великодушие, вежливост, самообладание, сдържаност, поетичност, уравновесеност, дружелюбие, добронамереност към всички живи същества, съсредоточеност, безстрашие, липса на притежание, преданост към Бога, мълчаливост – именно това е изписано около образа на Дядо Добри на графита, нарисуван върху блок 54 в квартал „Хаджи Димитър” в София.
https://www.bulgarianhistory.org/
Начало
Помощ
Търси
Tags
Календар
Contact
Staff List
Gallery
Потребители
Списък с потребителите
Tърси потребители
Hall Of Fame
Вход
Регистрация