Българска култура и духовност > Православие

Църковни празници

<< < (2/2)

Петкан:
Бъдни вечер


Бъдни вечер  е на 24 декември.
В някои райони наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

Nordwave:
На 25 март се отбелязва Благовещение. Според християнската религия на този ден Архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че тя ще стане майка на сина Божий. За това този ден се почита от майките, защото Дева Мария е тяхна закрилница.

В българската обредност 25 март се свързва с идването на пролетта. Вярва се, че на този ден излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за препдазване от тези създания. През нощта срещу 25 март се почистват дворовете и на сутринта се палят огньове, които момчетата прескачат, за да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите. Жените не бива да пипат  остри предмети, за да не ги ухапе змия и гонят  влечугите от дворовете, чрез тропане с метални предмети, викайки „ Бягайте змии и гущери, Благовец ви гони”.

На този ден всичко, което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. На някои места садяли пипера на Благовещение, за да не е лют, краставиците да не горчат. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, „за да им е благ медът”. Вярва се, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец, за това тогава пробивали ушите на малките момиченца. Самото слагане на обици също има магичен характер – поставянето на благороден метал на ушите предпазвало децата от зли сили.

Хората вярвали, че тогава небето и земята се отварят и там, където се види синьо сияние има заровено имане ( благо), за това много от иманярите ходели в нощта срещу Благовец да търсят заровени съкровища.

Младите момци трябвало да внимават да не излизат от селата, за да не ги примами някоя самодива. Самодивите и другите мистични женски създания умеели да омайват с нежни песни и танци и така си намирали съпрузи, които използвали само за любов. След като „изпиели” мъжката им сила ги пускали (на Секновенье – 29 август) и се прибирали в тайните и тъмни доби, от които са излезли.

На Благовец идват и всички пролетни птици, за това е важно преди да излезе човек от дома си да се нахрани и да има пари в джоба си, защото се смята, че „както те закука кукувицата така ще ти върви през годината”.

По това, какво е времето на 25 март се съдело каква ще е годината, но дори и да бъде лошо хората трябва да мислят и говорят само благи неща.

В народните вярвания Благовец е ден свързан с идването на пролетта и възраждането на природата, за това на празничната трапеза за първи път в годината се слагат пролетни зеленчуци като лапад, спанак, коприва. От там идва и приказката „да се хванем за зелено”.

Петкан:
Антоновден

17 Януари   / Имен ден: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

Свети преподобни Антоний Велики.

Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: "Аз обаче ви казах истината - говори Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя" (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под "огън" възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.

Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

HighVoltage:
В този кратък исторически момент от живота на форума са случава само ревностни християни да пишат в него най –активно, но по ирония от тях нищо не можем да научим за случващите се религиозни празници. Велики Петък, Събота...... старите хора имат една подходяща приказка за това: „Всеки ден Мара гиздава, на свят ден - гнидава".








Благодатният огън слиза само за православните


Благодатният огън е чудото, което предшества най-великото събитие за християните - Възкресение. Знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Иисус Христос. Макар и хората, изповядващи друга християнска деноминация или пък друго изповедание, да омаловажават това събитие и да не вярват в чудото на Благодатния огън, за православните християни това ще си остане едно от най-големите знамения, че Бог не е изоставил своите си.

Всяка година, вече близо 2 хилядолетия, православните християни по чуден начин получават Благодатния огън, който Йерусалимският патриарх измолва на Божи гроб.

Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват Пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний. И небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.
Копирано от standartnews.com

Мишок:

--- Quote from: HighVoltage on 07 Apr 2018, 15:54:33 ---


Благодатният огън е чудото, което предшества най-великото събитие за християните - Възкресение. Знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Иисус Христос. Макар и хората, изповядващи друга християнска деноминация или пък друго изповедание, да омаловажават това събитие и да не вярват в чудото на Благодатния огън, за православните християни това ще си остане едно от най-големите знамения, че Бог не е изоставил своите си.



--- End quote ---
Дано това помогне на някои, които още се колебаят и не виждат истината да прогледнат.

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page