Автор Тема: Древната Българска цивилизация  (Прочетена 47891 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен BMPO

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 623
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #45 -: Април 16, 2009, 17:00:17 »
Срам ви е да признаете, че имаме друго лице от сегашното.

Когато разберете истината за историята си и истината за Българския народ, ще разберете истинското робство.
ВМРО - Вътрешна Македонска Революционна Организация
ВМРО-БНД - Влашка Милиционерско-Разбойническа Организация - Бивши и Настоящи Доносници
Спрете кражбата на името!
 

Неактивен Радко

  • ιYι Свободен- Социален- Национален! ιYι
  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,223
  • Пол: Мъж
  • ιYι Не предавай, не лъжи, обичай Родината! ιYι
    • Ген. Христо Чаракчиев
  • Интереси: Радикален Атеизъм
  • Зодия: Aquarius Aquarius
  • Religion: Atheism Atheism
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #46 -: Февруари 19, 2010, 23:27:29 »
Древнобългарски санове

Според Петър Добрев българите идват отсам Дунава с развита държавна структура в която има запазени 37 сана. Поне толкова знаем ние, а може да са били и повече. Сведения за тях черпим от различни каменни надписи в които са споменати български длъжностни лица, както и от чужди хронисти. За съжаление названията им са предавани на гръцки или с гръцки букви, а в най-лошия случай са превеждани според византийските съответствия. Така се появяват например комитите – чрез  византийско влияние (от латински comes) и кандидатите (спатарии или протоспатарии). Друг път има затруднение да се разбере дали става дума за  име на човек или титла. Например титлата боритаркан на  управляващия Белград, който посрещнал идващите от Великоморавия в България ученици на Кирил и Методий, е записана  от Теофилакт Охридски като лично име - Боритаркан. В друг случай не е ясно дали тортуна пиле жоапан е длъжност или това е пиле жоапанът Тортуна. Въпреки тези затруднения с голяма точност може да се възстановят имената и значението на тези 37 титли или санове (рангове).   Не е докрай ясно и дали те са длъжности, съсловия или военни чинове или комбинация от трите. Най-доброто тълкувание го дава проф. Добрев. Съпоставяйки древните арийски касти брахмани, кшатрии, вайшии и шудри с българските титли и звания открива същата четворна структура боили, багаини, колобри и обикновени българи. Следователно българите като арийски народ са имали същото разделение на духовни водачи, управници-воини, производители и обикновени хора. С известна условност колобрите са жреците, боилите управници, багаините - воини и обикновените българи са производителите. За разлика от индийските шудри (най-низвергнатите) в България няма такива. Нормално е за държава, която е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, а или ги е пускала на свобода или им е давала шанс в редовете на армията си да докажат лоялността си към новата си Родина с меч на бойното поле.

Ето някои от каменните надписи от които черпим сведения за тези санове. Номерацията им е дадена по Бешевлиев. Обяснението на титлите е по Петър Добрев.

Надпис № 59 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Копанът Корсис беше мой хранен човек. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.

Надпис № 60 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.”

Надпис № 64 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг. Багатур багаинът Славнас  беше мой хранен човек и като се разболя умря.”

Надпис № 66 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Кандидатът Турдачис беше мой хранен човек. Той умря вътре.” (кандидат е византийска титла давана на спатарии и протоспатарии.)

Надпис № 58 на канасюбиги Маламир:

“Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.”

Хамбарлийския надпис № 47 на Канасюбиги Крум

“...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”

“Надпис № 13 на канасюбиги Маламир

“(Канасюбиги Маламир) от Бога владетел. Дядо ми Крум намери с нас тези произведения. ... Баща ми владетелят Омуртаг, като сключи 30 годишния мир живя добре с гърците. И аз живях добре, но гърците опустошиха нашите земи и владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде на война  с гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизон в земите на гърците и придоби всякаква слава. И дойде във Филипопол и гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул, заедно с прославения владетел направи среща с филипополци.”

Надпис №14 на кансюбиги Пресиян при Филипи:

“Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...”

Надпис № 69 на канасюбиги Маламир

“Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”

Константин Багрянородни в “За управлението” пише за войната на Борис-Михаил І със сърбите: “Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.”, но в творбата си “За церемониите” пише само за шест велики боили. 

Надпис № 48 от с. Наръш на цар Симеон:

“В година 6412 (904) от Сътворението на света, индиктион 7, граница между българите и ромеите при от Бога владетеля на българите Симеон, олгу таркана Теодор и комита Дристар.”

От тези надписи и от други данни може да се направи  предположението, че боили, багаини са почетни титли указващи принадлежност към дадено съсловие. Вероятно съсловията са били четири - обикновени българи, багаини, боили и колобри. Така поне са изброени първите три в горецитирания надпис № 58 на Маламир. 

Колобрите са били вероятно жреческо съсловие, но това предположение се гради само на  хрониста Теофилакт Симоката, който пише за един аварски жрец наречен на гръцки βοοκολοβρας.  преведен от Иван Венедиков като бу-колобър. Бу от от корена бои (боила) които според него означават “род на колобри”. На това несигурно  тълкувание не можем да дадем потвърждение от българските каменни надписи, защото там титлата колобър е дадена във военен или неутрален контекст. Това обаче не изключва и жреческите функции.  Възможно е колобрите да не са били  отделно съсловие, а част от багаинското и боилското такива.

Длъжностите пък са едновременно военно-административни и политически. Кавханът е пръв заместник на канасюбиги, съуправител, както в случая с кавхан Исбул и командва лявата част на войската както е при Крум. В надписа е наречен боила кавханът. Вероятно титлата боила показва принадлежността към съсловието или степента на благородство, а кавхан – длъжността на пръв заместник на канасюбиги.

Ичиргу боилът е следващ по ранг след кавхана,  командва дясното крило на армията, а понякога е и дипломатически пратеник. Така например ичиргу боила  Стазис вписал в Чивидалското евангелие имената на членовете на семейството на княз Борис за да бъдат споменавани при молитви е изпратен от княз Борис в Рим при папата.

Тарканите вероятно са управители военни и административни. Боритарканът е градоначалник. Според П.Добрев идва от иранското бору (боруи) – крепост и таркан (началник или съдия) в източноиранските езици. За олгу тарканът се знае само, че е по-високо от комита, може би е областен управител над няколко комитата. Жоапан таркан е с ранг на губернатор – управлява самостоятелна област. Известни са още зератаркани, калу таркани и кулу таркани.

Самъчий е секретар на канасюбиги. Има такъв споменат Есхач на служба при княз Борис. Копан е вероятно военна длъжност, чигот- меченосец. Багатурите са низши военни длъжности. Накои ги считат за аналог на рицарите. Все пак  има кана боила колобъра и багатур боила колобъра. Ако за първия може да се счита, че е личният жрец на кана от съсловието на боилите, то за втория трудно би могло да се обясни титлата багатур, ако тя е давана на низши бойци.

Някои изследователи считат, че сан ичиргу се дава на длъжностни лица на служба във вътрешната област на държавата, а юк на тези във външните области (комитати). Оттам и юк боила и ичиргу боила, ичиргу багаина и ичиргу колобъра. 

Престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син боила таркан.

Канасюбиги е титлата на владетеля. Тъй като е изписвана на гръцки καναςυβίγι  възможните  произношения са много:  канасюбиги и канас юбиги, канасубиги или  кана сювиги. Според  Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз. 

Едно интересно тълкувание на Емил Живков дава друго обяснение:

"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо
Крум , Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например. Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". Хора, това буквосъчетание се превежда буквално от латински и
означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ!

CANA - мъдър
http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?cana

SUBIGI - победител
http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?subigi

Тази връзка не е отбелязал нито един академичен учен, което доказва докъде може да доведе научните среди зомбирането с псевдо теории за тюркския произход на "прабългарите".
Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."
 

Също и другата титла цар в по-късната ни история едва ли идва от латинското caesar – цезар, на гръцки цесар, кесар (в немския кайзер). По-скоро тя е древнобългарска от  шумерски произход “Сар” или в Египет – “Шар” със значение на император. В Памир е също царска титла означаваща “стар”.
 
Канасубиги
 император
 
канартикин
 престолонаследник
 
боила таркан
 втория син на владетеля / главен държавен съдия
 
кавхан пръв заместник на кана, съвладетел отговорник за реда и благоустройството 
боила кавхан
 главен кавхан 
ичиргу боил
 вероятно външен министър и комендант на столицата
 
читкои ичиргу боил
   
ичиргу колобър
   
кана боила колобър
 главен жрец
кана таркан
   
кана багатур
 водач на багатурите 
боил
   
юк боил
 водач на род /родова дружина 
боила жупан  главен жупан 
боила чигат
   
багатур
 елитен воин, конен гвардеец
 
багатур боила колобър
 един от висшите жреци
 
багатур багаин
   
багаин
   
ичиргу багаин  помощник на ичиргу боила 
сетит багаин
 водач на стрелкова пехотна част 
юк багаин
 началник на отряд 
бири багаин
 водач на малка конна част 
таркан
   
боритаркан
 градоначалник
 
зера
   
зератаркан
 управител на област 
олгутаркан
 управител на област включваща комитати
 
калутаркан
 отговорник за дворцовите обряди и ритуали 
кулутаркан
   
жоапан таркан
 управител на голяма област
 
жоапан
   
тортуна пиле жоапан
 военен наместник за областта - старши жоапан, подчинен пряко на ичиргу боила
 
читкоимир
   
чигот (чигат)
 меченосец от свитата на владетеля
 
самъчий
 секретар на кана
 
копан
   
имник
   
бан военен комендант, войскови управител на област 
мир водач на род 
сабчи   
кабчи   
книн   
маготин   
сокачии   
кравчии   
бирчии бирници
кормчии (кормъчии)  управители
шаръчии художници
зидчии зидари (строители) 
чувенчии
   
https://vivafolk98.blogspot.com/2011/04/blog-post_4393.html
« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:43:31 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #47 -: Април 03, 2011, 10:12:26 »
Как беше открита древната българска цивилизация

Автор: ст.н.с. Петър Добрев, институт на БАН

Източник: http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=110

От историята на цивилизациите е известно, че за цивилизация в строгия смисъл на думата може да се говори, когато един народ притежава няколко важни исторически достояния: първо, развита материална култура; второ, наличието на свои собствени строителни традиции; трето, наличието на свои писмени и книжовни традиции; четвърто, развита духовна култура. По правило всички известни ранни цивилизации са възниквали в развити и силни държави, ето защо едно от главните условия, за да може някой народ да изгради своя собствена цивилизация е изграждането на своя самостоятелна и силна държава.
 
Поради силната зависимост на цивилизацията от мощта на държавите на света е имало твърде много държави, но само една малка част от тях са успявали да изградят своя оригинална цивилизация. Поради тази особеност държавите по света се делят на две различни групи – в първата група влизат държавите, които имат своя собствена оригинална цивилизация и светят със своя собствена светлина, а във втората група влизат държавите, които са заимствали постиженията на своите по-развити съседи и светят с отразена светлина. Подобно на това, както на небосвода има светила, които излъчват и които приемат светлина, също и държавите се делят на излъчващи и приемащи цивилизация, само че на небето преобладават светилата със самостоятелно лъчение, докато на земята преобладават държавите, които светят със заимствана светлина и наподобяват небесните планети.

Преди два и половина века, когато за първи път е бил установен фактът, че България е била създадена от един особен народ, различен от славяните и наричан с изкуственото име прабългари, протобългари, а от някои английски автора дори първобитни българи, на никого дори и през ум не му е минавало да търси у този загадъчен народ някаква своя или зори заимствана цивилизация.
Това на българите се е гледало като на част от някаква хаотична маса от племена връхлетяла двете стари империи – Рим и Византия и предизвикала разруха и гибел на техните стари цивилизации. Не един и двама блестящи учени от осемнадесети и деветнадесети век са описали настъплението на нови племена и народи през епохата на Великото преселение – готи, хуни, алани, славяни, българи и др. – като епоха на диви варварски изстъпления, довела до съсипването на ранната европейска цивилизация. Но с развитието на науката постепенно започнаха да прозират факти, които показват, че голямата вълна от народи, които някога са се стоварили от земите на Изтока върху Европа се е състояла далеч не само от неугледни диваци и варвари.

Преди много години, когато започнах да изучавам древните българи и на мен ми се струваше, че те са били някакъв кръвожаден варварски народ, който се е появил в Европа като някаква буйна неорганизирана тълпа за ужас на почтените римски и византийски граждани. Но по-късно вниманието ми привлече един дребен наглед детайл, който лесно се забелязва, когато сравним историческото поведение на българите с поведението на някои други големи племена, участвали във Великото преселение на народите – например с прочутите някога готи и франки. За разлика от тези два германски народа, които някога разрушили Римската империя, но след това изпаднали под силното влияние на римските държавни традиции, древните българи навлезли победоносно във Византия, но не въвели в своя държавен живот заварените от тях византийски традиции. В това отношение те са едно очебийно изключение на фона на всички други съвременни с тях народи и племена, но никой не се е запитал: защо те са създали своята държава не по византийски, а по свой собствен български образец.

Някои автори са склонни да гледат на българската държава като на стихийно възникнал съюз от племена, а не като на държава в строгия и точен смисъл на думата. Но дали тази гледна точка улучва историческата истина? Многогодишните търсения на цяла плеяда български и чужди археолози разкриха десетки и стотици каменни надписи, оставени от някогашните български канове. И най-важната особеност на тези надписи е, че в тях са вписани над 30 български държавни титли и звания. Голямата заслуга на най-дългогодишния изследовател на старите български държавни надписи чл. кор. Веселин Бешевлиев е, че той разкри това необикновено историческо богатство – многобройните български държавни титли. На базата на тези надписи В. Бешевлиев установи, че населението в някогашната българска държава се е деляло на три големи съсловия – боили, багаини и обикновен народ, наричан българи. Подобно съсловна структура е имала някога и една от най-старите източни държави – Персийската империя, докато в тюркските племенни съюзи са се срещали две основни съсловия – ак будун и кара будун. /буквално бял народ /големци/ и чер народ /плебеи/. Важни сведения за някогашната българска държава са открити и във византийските писмени извори. От тях пролича, че в някогашна България е имало две особени институции – съвет на великите боили играещ според И. Венедиков ролята на Държавен съвет и народно събрание, наричано с особения термин “кувент”. Установено е също, че в ранната българска държава е била институирана специална съдебна власт. Съдиите са се наричали таркани и начело на тях е стоял сановник, титулован с титлата БОИЛА ТАРКАН /велик таркан/, която обикновено е носил вторият син на владетеля /по-малкият брат на престолонаследника.

Като цяло от старите надписи и византийските хроники личи, че в някогашната българска държава са били представени и трите вида власти – административна /изпълнителна/, законодателна и съдебна. При това административната власт е носила строго централизиран характер, което личи от това, че управителите на области са се назначавали не по изборен път, или на племенна основа, а от върховния владетел, а наред с това той е осъществявал строг централизиран контрол върху войската и местната администрация с помощта на специално изпращани ревизори и контрольори.

Важна особеност на някогашната българска държава е, че в нея територията е била подразделена не на племенни владения, подчинени на старейшини и князе, а на големи териториални единици. Управителите на тези големи области били наричани от византийците комити, а от древните българи с титлите ОЛГУ ТАРКАН и ЗЕРА ТАРКАН. Чрез тази своя особеност българската държава твърде съществено се е отличавала от някогашните племенни съюзи и е напомняла най-развитите държави от древността и ранното средновековие, като например Рим с неговото делене на диоцези, или Византия с нейното деление на големи теми.

Като цяло всички тези особености показват, че след своето заселване в балканските земи древните българи са въвели тук една развита за времето си държавна уредба, която доста силно се е отличавала от ранните племенни съюзи, характерни за германските и славянските и тюркските племена. По своето съсловно деление и по конфигурацията на висшите органи на властта българската държава е напомняла най-вече Персийската империя, а по своето териториално деление не се е отличавала съществено от която и да е голяма някогашна държава, организирана на териториален принцип като се почне от Персия с нейното делене на големи сатрапи и се продължи с Византия и Рим с техните теми и диоцези, а също с Франкската империя – с нейните големи териториални единици, наричани марки. Струва ми се, че е време вече да се замислим дали не принизяваме тази някогашна българска държава, рисувайки я в учебниците по история като племенен съюз. Защото така, както тя е представена в каменните надписи от девети век, а също в хрониките и летописите, описващи нейните висши органи и териториална структура тя има всички характерни особености на една държава, надраснала племенното деление, а не на аморфен племенен съюз.

Авторите, които продължават да я третират като племенен съюз обикновено прибягват до софистичното предположение, че своите надплеменни и централизирани органи и атрибути българската държава е придобила на един късен етап – някъде около началото на девети век след въвеждането на Крумовите закони и в съответствие с това твърдят, че на ранните етапи тя е била все още сходна с племенните съюзи, а не държава в строгия смисъл на думата. Срещу това предположение обаче стои един твърде интересен факт, който досега е убягвал от погледа на историците, тъй като се съдържа в трудно достъпни за ползване източници, написани на грузински език и други малко познати у нас кавказки езици.
 
Запознаването ни още преди повече от 15 години с тези езици показа, че дори до днес в Грузия и съседните с нея кавказки земи са оцелели почти всички основни български държавни титли – нещо, на което вече съм обръщал внимание в цяла редица предишни мои публикации. В чеченския език се срещат думите КАНО – вожд, БОИЛА – големец, БАХОИН – защитник, боец, а след лезгинците и техните съседи рутулците и будухците големците се наричат със звания КАВХЪА, БОИЛУ и БАГИН. Тази особеност показва, че най-важните белези на някогашната българска държава, като например деленето на народа на три основни съсловия – боили, багаини и обикновен народ, а също двете висши държавни звания – КАН и КАВХАН са се срещали сред древните българи още преди тяхното преселение на Балканите – иначе те едва ли щяха да оставят сред съседите на Старата Велика България край Кавказ. Характерно е също, че в Грузия се срещат множество старинни имена съдържащи тези стари български държавни звания – например имената Кардан и Карда-кан, Токту и Токту-бан, Гуро и Гур-боила /Гур-була/, а редом с тях и старинните имена Аспарук, Крун, Бориси, Дула, Омиртха, Багатур, които показват, че споменатите стари държавни титли не са се появили случайно в грузинските имена, а са били пренесени от старата българска земя при Кавказ. /Подробни сведения за тези имена вж. в речника на акад. Ал. Глонти. Кхартвелури сакутари сахэлэби, Тбилиси, 1967 г./ Забележително е, че върпреки огромният период от време изтекъл след залеза на Старата Велика Българи в земите на Кавказ са успели да оцелеят почти всички най-важни стари български държавни звания, при това сред кавказките народи те се срещат точно в оня вид, както са звучали сред древните българи, което показва, че са пряко българско наследство. Към това трябва да се прибави и още една интересна особеност.

От арменската география “Ашхарацуйц” личи, че още по времето, когато българите са живеели край Кавказ, тяхната земя се е подразделяла на четири териториални единици, наричани с имената на протичащите през тях реки. Българите, които са живеели край река Кубан, наричана по кавказки КУП са носели името КУПИ-БУЛГАР, което значи буквално кубански българи, българите край Днепър, наричан по кавказки Кочо са носели името Днепърски българи /Кучи-болгар/ и т.н. Ето защо може да се предположи, че макар българите дълго време да са пазили своите родови и племенни традиции, принципът да се дели държавата на големи области се е появил сред тях още преди преселението им към Балканския полуостров.

Към това трябва да прибавим и още един кръг от неизвестни доскоро данни, на които се натъкнах при проучването на някои материали от земите край Памир и Хиндукуш, където според историческите източници българите са живеели преди своето преселение към Европа. В откритите там старинни документи, издадени от проф. Никълъс Симс-Уйлямс се срещат редица близки подобия на стари български държавни и военни звания като БОЛО, БАГИН, ИАСАРГО /ичиргу/, ЗОПАН, ТЕГИН, КАВХАН. А сред съвременните памирски народи се среща масово думата епитетът КАНА, който значи стар, уважаван човек, а също изразът СУБИГИ КАН, който значи “царувам, управлявам”. Широко разпространени в оня източен район са и звания като БААЛА – големец, което произлиза от санскритската дума ПААЛА – господар, а също званията ТАРКАН и БАГАТУР и някои по-специфични звания и епитети като МИР, ЗЕРА, БИРИ и СЕТИТ, отбелязани в старите български държавни надписи. Това е една твърде показателна особеност, защото от нея личи, че най-важните елементи от българската държавна уредба са съществували още в една ранна епоха, когато древните българи са живеели в своята най-стара земя и оттам по-късно са били пренесени към Кавказ, а след това и на Балканския полуостров. Установено е, че някои от споменатите особени държавни термини са се срещали в земите край Памир и Хиндукуш в няколко паралелни разновидности. Така например титлата багаин се открива в документи от областта Рави в полите на Хиндукуш като БАГИН, а на север от нея като БОГОНО и на изток в хотано-сакския район като БАГАИ или БА’АИ. Титлата БААЛА се среща в старите местни имена и като БОИЛ, а в източните памирски райони като БООЛО, а званията, които в документите от Централна и Южна Бактрия са записани като КАВХАНО, ТАРХАНО, ТЕГИНО в един документ от северните бактрийски области от езиковеда Цойс, се явяват като КОВХОНО, ТОРХОНО и ТОГИНО. Тези многообразни вариации на споменати титли показват, че те са били част от една държавна система, която някога се е срещала повсеместно в земите край Памир и Хиндукуш и е била дълбоко вкоренена в живота на древните народи от оня район. Най-важната особеност на тази източна държавна система е, че в нея висшите сановници са носили званията БОИЛ и БААЛА, а след тях е стоял един по-низш слой от командири, които са носили титлите БАГИН и БАГАИН, а това е точно онова особено съсловно деление, което е било характерно и за ранна България.
« Последна редакция: Август 31, 2011, 10:20:35 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #48 -: Април 03, 2011, 10:15:38 »

Държавата, в която са се срещали всички споменати особени звания е била позната на древните елини като Бактрия, а на съседните с нея народи – като Балх, Балахара, Балхара. Преки сведения за нея са запазени както в индийските източници, където тя носи името Балх и Балахара, така и в ранните арабски пътеписи, където е посочено, че “Балхара се намира на запад от Таджех”. И доколкото в тази стара държава са се срещали всички основни звания, които са се появили по-късно за България, налага се извода, че държавата, която е създал Аспарух е била копие на древна Балхара.

Тръгвайки по дирите на специфичните български държавни титли, неочаквано се натъкнахме на неизвестния доскоро факт, че те не са измислени от Аспарух, или някой негов наследник, а са съществували в дълбока древност в далечната източна държава, наричана някога Балхара. Но за да изпъкне тази особеност огромна заслуга имат събираните и проучвани десетилетия наред от В. Бешевлиев стари български дворцови надписи, чрез които стъпка по стъпка беше разкрита сложната и оригинална държавна уредба, донесена на Балканския полуостров от българите на Аспарух. Ако не беше многогодишният труд на Бешевлиев днес ние нямаше да можем да познаваме българската система на управление в нейната пълнота и да можем да установим, че тя е имала древни източни корени, при това не в някой случаен район, а точно в оня планински край при Памир и Хиндукуш, който някога е бил наричан със събирателното название Имеон и в който според единодушните сведения на редица ранни летописци се е намирала най-старата българска земя на света.

Като цяло материалите, разгледани дотук, показват, че древните българи са имали своя особена държавна уредба, която са създали още по времето, когато са обитавали своята древна източна прародина. А това позволява да си обясним на какво се дължи това, че за разлика от някои съвременни с тях племена като готите и франките, които след заселването си в старите римски земи са попаднали под силното влияние на римските държавни традиции, българите на Аспарух са изградили своята държава без никакво пряко или косвено подражание на византийската държавна система. а по свой напълно самостоятелен път. Причината за това се корени несъмнено във факта, че древните българи са имали своя държавна уредба още преди да се заселят в балканските земи, поради което те не са изпитвали никаква реална потребност да се учат на държавен живот от съседната Византийска империя. За това колко самостоятелни са били някогашните българи в своя държавен живот говори показателният факт, че в оставените от тях през девети век каменни надписи са открити над 30 техни собствени звания и титли и само два епизодични случая на употреба на византийски титли – спатар и кандидат.

Историческите сведения за района, в който са се зародили българските държавни традиции показват, че още в стари времена са били изградени централизирани държавни органи, на които са били подчинени отделните териториални единици с всички живеещи в тях самостоятелни семейства и родове. Този вид управление е бил характерен както за древна Балхара, така и за съседното с нея Согдийско царство, управлявано според китайските хроники от владетели, които според персийските сведения носели титлата КАНА, а според китайските хроники били наричани ШУБИ.
Но най-интересна особеност на древна Балхара е, че още в древни времена в нея се е разгърнало едно необикновено широко строителство на градове, поради което в елинската книжнина тя е била наричана не само не само с обичайното за елините име Бактрия, но и с изрази като “Перлата на Ариана” и “Страната на хилядата градове”. При археологиеските проучвания на този район са открити стотици стари укрепени селища /крепости и градове/, подробни сведения за които вече съм привел в неотдавна публикуваната книга “Балхара край Памир”. Установено е също, че в оня район на Изтока наред с развитото градостроителство е съществувала и една развита земеделска цивилизация, доказателство за което е факта, че през 30-те години в топлите долини на Западен Памир и Хиндукуш ботаникът Вавилов е открил прародината на някои от основните земеделски култури и главният център на селекция на редица високопродуктивни сортове. Подробни сведения за тези културни достояния се съдържат в специалното изследване на И. Стеблин-Каменский. “Очерки по истории лексики памирских языков. Названия культурных растений. М., 1982.

Има също преки сведения, от които личи, че създадените в древни времена край Памир и Хиндукуш строителни и земеделски традиции са били пренесени впоследствие в долините на Кавказ, а след това и в други европейски райони. Така например от арабските и арменските източници личи, че с името на град Балх – столицата на някогашна Балхара – са били наречени два от градовете, обитавани от кавказките българи – Булгар Балх – в Източен Кавказ /споменат от ат-Табари като Булкар Балк/ и крепостта Балк в Армения. През същия период е възникнало вероятно и голямото селище Балхар, запазено и до днес в Източен Кавказ и прочуто със своите изкусни занаятчийски изделия, а вероятно и името на планинската област Балкария в Централен Кавказ, в което също звучи ехо от древна Балхара. Има също следи, че освен имената на градове някога от памирските долини към Кавказ са били пренесени и някои стари земеделски думи. Така например чепката грозде, която в памирските езици се нарича ЧЕПК, в Кавказка Балкария се нарича ЧЬІПИЦ, а в чувашкия език се нарича СШУПКА /пише се çупка/ Налице е една изразителна прилика между имената на някои от основните земеделски култури в най-старите български земи и същите култури в езиците на някои от народите, населяващи днес земите на някогашната Волжка България. Така например пшеницата, която се нарича в памирските езици ЗИДАН в езика на марийците край Волга се нарича ШИДАН, ечемикът, който в някои памирски езици се нарича ЧОШЧ в марийския език се нарича ШОЖ, хлябът, който в памирските езици се нарича НАН и ЗАГАР в марийския език се нарича НАН, а в чувашкия език САХАР и това особено име се произнася като СЗАХХАР. Сходството на тези базисни думи показва, че някога от земите на Балхара към Европа са били пренесени редица специфични земеделски традиции, които първоначално са попаднали в кавказките долини, а след това и във волжките земи. Преносители на тези традиции към волжкия район са били най-вероятно някогашните волжки българи, за които арабските пътешественици пишат, че са развит земеделски народ и които в най-ранно време са говорили на език от памирски тип /както личи от записаните през ІХ-Х в. техни думи.[1]
За преноса на културни понятия от древна Балхара към Европа говори това, че названията на редица ценни и скъпи в древността стоки като стоманата и коприната в старите езици край Волга - –марийски и чувашки - се наричат със същите думи, както и в езиците от района на Памир.[2]

Този активен пренос на културни понятия от земите на древна Балхара към Кавказ и волжките земи показва, че в този район се е сформирала не само древната българска държавна система, но и нещо много по-голямо и широко по свето значение – сформирала се е една ранна и незабелязана досега българска цивилизация. Ако основни признаци на цивилизацията са широкото строителство на градове, развитото земеделие и организираният държавен живот, то всички тези признаци се откриват още в древни времена в забравеното източно царство, наричано от гърците Бактрия, а от най-близките си съседи Балх и Балхара. При това от някои източници личи, че тази своя висока култура древна Балхара е притежавала в една твърде ранна историческа епоха, но този факт също оставаше незабелязан досега. Показателно е например, че в индийския епос Махабхарата това царства е споменато многократно не само като развъдник на прекрасни породисти коне, но и като земя, в която се изработвали чудесни бойни колесници, наричани златни колесници, а известно е, че за изработването на такива колесници са се изисквали високи занаятчийски умения. В една китайска хроника Балхара, наречена Боло, е спомената във връзка с друг сложен древен занаят – изработването на цветни стъкла. Според тази хроника, която вече неведнъж съм цитирал някога в Срединното царство /Китай/ дошли майстори от Боло, които научили китайците как да отливат цветни стъкла. “Около 100 души – пише в хроника – се научиха на това отливане. И оттогава цветните стъкла поевтинели в Китай.”[3] От специфичните детайли, които се съдържат в този текст, че летописецът, който го е споменал, е бил добре осведомен и едва ли е измислил сам епизодът, съобщаващ за високите умения на занаятчиите от Балхара. А и това, че то твърде отрано е било прочуто със своите многобройни градове, вероятно е допринасяло за развитието на множество сложни и редки занаяти.

Според елинския историк Ктесий от Книдос /V в. пр. Хр./ който 11 години живял в двора на персийските царе древна Бактрия /Балхара/ още в дълбока древност имала славата на едно от най-богатите царства на Изтока и привлякла към себе си вниманието на асирийските царе. Един от тях, наречен от Ктесий Нинус се опитал дори да я завоюва, но бил разбит в първото сражение от легендарния цар Оксиарт, а във втората битка постигнал само частичен успех. Руският историк Никоноров предполага, че този епизод се е разиграл в VІІ в. пр. Хр. но по-вероятно е той да е възникнал малко преди това, защото в средата на VІІІ в. Пр. Хр. в Асирия е царувал владетелят, наричан Нинир и Нинурта, чието име стои най-близко до споменатия в елинската хроника Нинус.[4] Интересно е също, че за големите богатства на някогашна Балхара е оставил сведения и известният римски историк Тацит, който обаче за разлика от Ктесий не споменава нищо за асирийския поход, а съобщава, че това царство привлякло апетитите не египетските фараони и било нападнато от войските на Рамзес ІІ в ХІІІ в. пр. Хр., който успял за известно време да го завоюва.[5] Колкото и откъслечни да са тези сведения, те си приличат по това, че в тях за някогашна Бактрия /Балхара/ се говори като за древно и твърде богато царство. Трудно е само с тяхна помощ да се определи кога точно тя е възникнала на света, но очевидно не е далеч от истината предположението на В. Никоноров, че началото на тази древна държава и на нейната ранна цивилизация трябва да се търси не по-късно от VІІ в. пр. Хр., защото през 529 г. тя се споменава вече не като самостоятелно царство, а като една от държавите, завоювани от древна Персия.
 
В първи век пр. Хр. след много исторически перипетии древна Бактрия отново се съживява като отделна държава под егидата на новата кушанска династия и ако се съди по това, че точно през онази епоха тя е наречена с красивия израз “Страната на хилядата градове”, явно, че и през четирите века на чужда зависимост нейната цивилизация не е западнала, а е продължила да се развива. Същото показват и археологическите разкопки, от които личи, че след персийското владичество и завоевателните походи на Александър Македонски броят на крепостите и градовете в този район станал значително по-голям.[6] Най-ранните български преселения от този район се отнасят към епохата от ІІ-І в. в. Пр. Хр., когато културата на древна Балхара се е намирала на твърде високо ниво. Част от тази култура са били и широко развитите писмени традиции, които са се развили твърде бързо най-вече след премахването на персийското владичество, когато в този район се е разпространил един особен вариант на гръцкото писмо. Традицията да се използва за държавни цели гръцката писменост паралелно с някои стари източни писмености /брахми, кхарошти / и др. се запазила в този район и в кушанската епоха. И интересно е, че същата писмена традиция се наблюдава и при древните българи от нашата страна, което може би е някакъв древен отглас от държавната практика на древна Балхара.

Масовото преместване на който и да е народ в нови земи, води неминуемо до влошаването на условията за живот, до понижаване на материалната култура, т.е. до онова особено явление, което се нарича най-често с термина цивилизационни загуби. На древните българи се паднало твърде рано да изпитат върху себе си тежката участ на принудителните преселения, защото още през първите векове сл. Хр. те масово напуснали своята стара земя, където според са най-старата арменска география са били един от най-развитите древни народи и след трудни странствания през азиатските пустини, се преселили в Кавказ, където още около 450 г. Мовсес Хоренаци споменава тяхната нова българска земя.
« Последна редакция: Август 31, 2011, 10:21:15 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #49 -: Април 03, 2011, 10:16:50 »

Някои автори гледат на това дълго преселение от Изток към Кавказ като на доказателство, че древните българи са били номадски народ, но те явно забравят, че преди него българите векове наред са обитавали един и същи край на Изтока – долините на Имеон, и тъкмо този техен край е бил прочут някога със своето необикновено изобилие на градове. Това показва, че най-древната история на българите особено след създаването на тяхната най-стара държава е била белязана не със знака на номадството, а със знака на строителството на постоянни селища и крепости. Забравя се също, че не само древните българи, но и някои сродни с тях племена – като оногурите, пугурите и коцагирите са имали градове, като например оногурския град Бакат, съществувал според Теофилакт Симоката преди пети век в близост до Согдиана, а също градовете .Бугур и Кучар при източните поли на Памир. Характерно е също, че въпреки трудностите, предизвикани от преселението, българите още около 550 г. са били известни в Кавказ като народ, който има градове, при това в описанията на Захарий Ритор те са споменати на първо място между народите, които познават градската култура - пред аланите и стария кавказки народ дадиани /даду/. Едва след това те са споменати и сред народите, които живеят в палатки, което показва, че неизбежната при всяко преселение деградация и преминаване към по-примитивни форми на живот е засегнала само част от българите, а основната тяхна маса дори и след идването си в Европа е живеела в градове.
 
За български градове и области говорят и редица други източници – арабски и арменски, при това от самите названия на споменатите градове – като – Булкар Балк /Български Балк/, Балк, Хумар, личи, че става дума за български селища и краища, а някои от тях – като селището Балхар в Източен Кавказ и областта Балкария в Централен Кавказ съществуват дори до днес. Характерно е също, че Захарий Ритор е единственият историк, който споменава, че част от българите живее в палатки, докато в описанията на Михаил Сирийски се споменава само че те и техните източни спътници пугурите се заселили веднага след идването си в градове, а Мовсес Хоренаци ги описва още в средата на пети век като народ, който се заселел в плодородни и хлебоносни области, което показва, че тяхното любимо занимание и след преселението е било земеделието, а не номадското скотовъдство. . .

Като цяло историческите материали рисуват българите като народ, който въпреки превратностите на съдбата е успял да опази началата на своята ранна цивилизация и след своето идване при Кавказ. Но интересно е, че в началото на двадесети век и особено през последния половин век у нас възникна една странна мода да се преиначават историческите източници в съответствие с някой предварително измислен калъп. И доколкото в създадения през 1953 г. учебник-макет древните българи се рисуваха като изостанало номадско племе, възникна порочния навик да се цитира само втората и по-малко представителна част от сведението на Запхарий Ритор, в която българите са споменати заедно с множеството номадски племена при Кавказ, а първата и по-важна част, където те са посочени на най-видно място между народите, обитаващи градове старателно се премълчава, нито пък се споменава, че повечето ранни историци споменават за заселвания на българи в градове и земеделски краища при Кавказ и единствено у Захарий Ритор те са доменати и като народ, който освен в градове живее и в палатки. Съотношението между източниците, които описват българите като градски и земеделски народи и тези, които ги споменават и сред номадските племена е рязко в полза на първите, особено ако се има предвид, че освен Мовсес Хоренаци и Михаил Сирийски за българите като за земеделски народ, който живее в постоянни селища пише и персийската география “Худуд ал- алам”, която описва кавказките българи по следния начин: “Тези българи са планинци. Те имат земеделски земи”. А
 
 също арабският книжовник ал-Бакуви, който пише, че българите живеят в един благодатен край, където има “много грозде, смокини и сини сливи”. /За този и още много други източници, които описват културата на българите след идването им в Европа вж. “Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986/. Но въпреки, че всички преки източници, които описвват българите след идването им в Европа описват на преден план строителството на градове и развитото земеделие и това продължава и по-късно, при описанието на волжките българи, за които Ибн-Даста казва “Те, българите, са земеделски народ.”, въпреки цялата планина от сведения, които показват, че след своето идване в Европа те са се проявили като строителен и земеделски народ, у нас вече цял век упорито се повтаря погрешната теория, че българите на Аспарух били номади и в нейно име се премълчава цялата изобилна книжнина, която ги рисува в съвсем друга светлина. Този нечист похват се прилага в почти всички учебници по история, включително и в учебниците по “Стопанска история на България”. Фактите, свързани с бита и стопанството на древните българи, упорито сочат, че по ниво на култура те са се наредили на първо място между всички преселени от земите на Изтока в Европа народи, включително и от аланите, които според Захарий Ритор са имали само 5 града и затова са посочени след кавказките българи, но интересно е, че за аланите както у нас, така и в чужбина се говори като за високо развит сарматски народ, а за древните българи се пише като за изостанали степни номади, а някои чужди автори – най-вече от бившия Съветски съюз дори рисуват аланите като учители по цивилизация на своите съседи древните българи. Фактите в историята обаче са упорито нещо. И те показват, че още около 550 година българите са превъзхождали в културно отношение аланите и са изпъквали значително над цялата маса преселени от изток към Кавказ народи.

Главната методологическа и фактологическа грешка на авторите, които рисуват древните българи като номадски народ, е, че те са пропуснали да забележат сведенията, които ги поставят значително по-високо от номадските племена. Друга тяхна голяма методологическа грешка е, че те са пропуснали да забележат, че районът, в който са се заселили древните българи след идването си в Европа се е намирал в долините на Кавказ, а не в сухите степи край р. Дон и поради това са се впуснали да търсят археологическите следи от тях не където трябва. Същевременно в единственият пряк източник, описващ преселението на българите от тяхната източна прародина – хрониката на патриарх Михаил Сирийски - е посочено, че след като пристигнали при р. Дон преселниците не останали да живеят в степта, а повечето от тях се насочили към Кавказ и се заселили в тамошните градове, а една трета от тях, се заселила в Дакия и Мизия. За това, че българите обитавали някога масово кавказките долини, а не сухите номадски степи свидетелстват и описанията на родоначалника на арменската историческа книжнина – Мовсес Хоранаци – който пише, че “в земята на българите във веригата на огромната Кавказка планина” станали някога размирици, след които част от българите, водени от вожда Вананд се преселила в Армения. Задължителна задача на всеки грижлив изследовател е първо да уточни района, където реално са живеели древните българи след идването си в Европа и едва след това да си прави изводи дали те са били номадски или неномадски народ. Силно е подвело досегашните изследователи и това, че не са забелязали, че в земите на днешна Украйна българите са се появили след голямото разширяване на тяхната държава, настъпило най-вероятно в началото на седми век, след освобождаването от властта на тюркютите и аварите. За това говори факта, че в средата на шести век готският историк Йорнанд /Йорданес/ описва българите като народ, чиито земи се простират край северните брегове на Черно море – на изток от р. Днепър, а не в степите по средното течение на р. Дон. Поради тази особеност най-ярките български следи трябва да се търсят не в номадските степи на Украйна, а в кавказките долини и ако това беше направено своевременно, едва ли щеше да се роди теорията, че древните българи са били номадски народ.

Досега разгледахме най-вече материалните и стопански особености на онази специфична цивилизация, която е съществувала в най-старите български земи на света и която впоследствие е билапренесена в Европа. Но проучването на българската прародина при Имеон показва, че там са се сформирали и редица важни духовни достояния, които са създавали едно високо морално сцепление у древните български поколения и са им позволявали да преодоляват успешно опасностите, с които са се сблъсквали по своя исторически път. Характерна особеност на оня район е, че в него е запазена една особена система на изграждане на силни и волеви мъже и за издигане на най-способните от тях за командири и водачи. Според традициите на тамошните народ две са качествата, които трябва да притежава всеки човек -–храброст и непреклонност в защитата на своя народ и щедрост към своите съселяни и съграждани в мирно време. В съответствие с тази философия там векове наред за най-презрени и жалки същества са се считали два вида същества – страхливеца и нагаждача, който се огъва пред врага и грабителя, който разорява своя народ вместо да му помага. Такива хора дори да са се сдобивали по нечестен път с големи богатства никога не са имали шанса да станат водачи и магистрати, защото пред тях на обществената стълбица са се нареждали често много по-бедни, но белязани със специални знаци за чест селяни, граждани и войскари. Защото главното и задължително условие, за да получи някой достъп дори и до най-малката държавна или военна служба в онези краища е било да притежава той да притежава той някакъв специален знак на честта, а не парични знаци.

Интересно е да опишем макар и накратко как са се придобивали тези знаци на честта. Преки данни за това се съдържат в етнографските сведения за народа като, който принадлежи към дардската група народи, споменати в най-старите индийски сказания като част населението на древна Балхара и дори от нейния коренен народ, наричан с името болхи или болги. Според обичая на този народ, когато някое момче навърши 12 години, идва специален човек, който му обръсва главата и му оставя един кичур коса, който там се нарича с думата ЧУМБАС, която съвсем доскоро се срещаше и в много наши краища. След това момчето има задължението да участва във военните походи и да защитава своя народ и когато то извърши някакъв подвиг, в негова чест се прави голямо тържество, на което слагат на бойния му пояс един златен пул и го наричат с думата ШУРАЙ, която произлиза от древната индоиранска дума ШУРА – герой. След своя втори подвиг момчето или младежът получават степента ЛЕЙ-МОЧ или ЛЕВ-МОЧ, която значи буквално лъв-мъж, а на пояса му слагат още един знак на честта. А ако извърши седем подвига получава най-висшата степен ПРЪ-МОЧ, която значи буквално пръв мъж – мъж над мъжете и получава седем знака на честта. Никой тамошен мъж не може да получи каквато и да е служба във войската или в обикновената администрация, ако не притежава по-висок ранг на честта от останалото население. И интересно е, че точно такава проста и строга система на подбор е действала някога и при древните българи и е спомената още около 505 г. от готския епископ Енодий, който отбелязва, че при българите бойното поле прославя рода и “най-висока титла получава оня, който е окървавил повече своето оръжие в кръвта на неприятеля.”

Ефикасността на някогашната българска държавна система и силата на българската цивилизация е идвала не само от ясното разграничение на трите класически власти, или от големия брой трудолюбиви майстори във всеки занаят, но и от това, че във всеки определен момент те са издигали на върховете на властта най-високия по чест и най-жертвоготовния и дотогава, докато е действала тази система, те са съумявали да опазят своята държавна власт от замърсяващи и разграждащи елементи. Масовите инфекции на държавната власт са били невъзможни при тази проста, но безотказно действаща система. И вероятно затова древните българи са успели да създадат здрави, силни и дълготрайни държави навсякъде, където е стъпил техният крак. А ние днешните потомци недоумяване на какво се е дължала тази тяхна невероятна сила.

В това кратко изложение бяха проследени само основните контури на онази особена материална и нравствена цивилизация, която нашите български праотци са притежавали още в древни времена. Но ако някой се насочи мислено или отиде директно в оня далечен район, той ще открие и множество други подробности, радващи окото и въодушевяващи ума. Защото там като в необикновен исторически резерват са запазени почти всички особени обичаи, с които нашият народ се отличава от останалите народи и дори от славяните. Запазени са и онези многобройни особени роднински думи, които са също наш български специалитет и ни отличават от останалите земни народи.

В заключение трябва да се отбележи, че откритата в подножията на Памир и Хиндукуш древна българска цивилизация оголва до краен предел и някои волни или неволни погрешности на досегашната историческа наука и особено заблудата да се представят древните българи на Аспарух като ниско цивилизовано номадско племе, която и до днес шества из българските учебници. Народът, който е излязъл някога от “Страната на хилядата градове” и по своя път е създал градовете Булкар Балк и Балк, а също селището Балхар при Кавказ, а след това и градовете Велики Болгар и Биляр край Волга и не на последно място огромната Плиска, не е бил номадски народ. Но трудностите, които той несъмнено е изпитал след своето преселение към Кавказ, където тепърва е трябвало да си създава постоянни селища може би са довели до това, че една част от него временно е останала извън новозаселените от него кавказки градове в обкръжението на съседните с Кавказ номадски племена и може би това е имал предвид сирийският хронист Захарий Ритор, когато при описанието на кавказките българи първо ги поставя на първо място пред народите, които имат градове, а след това споменава тяхното име и сред народите, които лагеруват в палатки.

Струва ми се, че нашата наука се е отнесла твърде немилосърдно и без разбиране към трудностите, с които преселилите се някога българи са се сблъскали след своето идване при Кавказ. И вместо да се запита защо освен Захарий Ритор никой друг исторически източник не причислява дори и една част от българите между номадските племена, нашата стопанска история, а след нея и нейната посестрима – общата история- се заловиха някога произволно да преправят сведенията на Захарий Ритор, цитирайки в учебниците само втората част от неговите сведение и изхвърляйки далеч по-важната първа част, където той не само пише за българските градове, но поставя древните българи дори пред аланите, сочейки чрез това имплицитно, че древните българи са имали много по-развити строителни традиции дори от големия сарматски народ алани, в съседство с който те са живеели при Кавказ.

Вместо да подредят тези сведения в техния правилен ред, нашите автори на учебници, водейки се може би от модела, зададен от някои съветски историци, преобърнаха тези сведения с главата надолу и затова днес в много български и чуждестранни публикации аланите са обрисувани като цивилизовано племе, а древните българи са обрисувани като тяхна противоположност, т.е като изостанал номадски народ, въпреки, че за разлика от кавказките алани, които са имали само пет града, те са имали много повече градове и затова са поставени от Захарий Ритор.на първо място от народите с развито градостроителство. Станало е така, че в съвременната научна книжнина описващи културата на древните българи преди тяхното идване към Дунава, без никакви ясни доказателства се твърди, че българите от някогашната Стара Велика България се учели на уседнал живот от аланите, когато по-вероятно е тъкмо обратното – аланите, които са имали много по-малко градове да са научили нещо от прастарите български строителни традиции. Главната последица от всички тези пертурбации е, че чрез тях българите са били причислени изцяло към номадските племена, защото на някого в България или в чужбина явно не е била по вкуса тяхната древна строителна култура.

Ето защо една от големите задачи на днешната българска история е да върне на древните българи едно забравено и пренебрегнато тяхно достояние – цивилизацията, която реално са притежавали. Варваризирането на техния образ води до варваризиране на цялата ранна българска история. А нелепо е един народ, който е осеял целия свой път с имена на градове, да се рисува като примитивен степен варварин.


[1] Това са думите ДАЛА – златка, ХАДАНК – широколистно дърво, ХАЛАНДЖ – вид ценно дърво, ХАЛИЧА – езерна местност, КАЛАНСУВ – висок калпак, СУДЖУВ – медовина, споменати в пътеписа на Ибн-Фадлан в 922 г. които всички се срещат днес не в тюркските езици като татарския, нито в алтайските езици, вкл. и чувашкия, а единствено в памирските езици, които представляват една особена група от иранското езиково семейство. Ето защо пресилени и крайно неточни са опитите на някои съвременни автори да представят езика на казанските татари като прабългарски език, а и за чувашкия език това трудно може да се твърди, защото по-големия брой древнобългарски елементи в него, по своя граматичен строй и основната си лексика той съществено се отличава от езика на древните българи.
[2] Стоманата се нарича по чувашки ХУРСА, а по марийски КОРТНЬО, а в памирските езици тя се нарича КУРЦ, а пещите за топене на стомана – КУРА /РПДС, 167/. Коприната се нарича в от споменатите волжки народи ВРИШИМ, а в памирските езици ВРЭШЭМ /РПДС, 745/
[3] Н. Бичурин. Известия о народах, обитавших Срединную Азию в древние времена. М-Л.,т. ІІ, 1950, с. 254.
[4] За този асирийски цар вж. таблицата на асирийските царе в: България и световната история. Велико Търново. 1998, с. 176
[5] Вж. сведенията на Тацит и техният коментар В: V. Niconorоv. The Armies of Bactria. London, 1997, v. I, p. 4
[6] Вж. подробните сведения за това В: П. Добрев. Балхара край Памир. С., 2004
« Последна редакция: Август 31, 2011, 10:22:26 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #50 -: Юни 23, 2011, 20:36:13 »
"Българите - Кои сме ние?" - един филм на БНТ за древната Българска цивилизация:

« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:46:38 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #51 -: Септември 11, 2011, 19:31:33 »
Българите създали държавата Балхара преди 4 хилядолетия


Снимка: Вестник "Атака"

Някои казват, че такава държава няма. И че тя нямала общо с нас - българите. Но ето, днес има седем стоки, които в целия Среден Изток се назовават "Булгар"... А ги правят не у нас, а в пределите на същата тази Балхара. И докато за нашите българи е неизвестно, че да си купиш "Булгар" килим е по-голямо богатство и качество от персийския, то за Изтока това е неоспорим факт. Остава само ние да си отворим очите на изток... И да видим това, от което някой ни забраняваше.
 Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди Христа в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.) по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.
 Староиранското име Пактра, което класическите автори наричат Бактрия, а техния език - бактрийски, а след арабското нашествие в Иран през VII век наричано просто Балх, се намира на територията на днешен Северен Афганистан, Южен Таджикистан, Южен Узбекистан и Източен Туркменистан. На север граничи с река Оксус.
 Малко се знае за тази империя, намерени са само някои монети, малко надписи и случайни археологически находки. Повечето от разкопките на бактрийски артефакти са извършени от френски археолози. Историци намират далечни източници в летописи за това царство.

Нашествието на ирано-арийците



 Преди около четири хиляди години сбор от племена, известни като арийци, навлезли в южна и западна Азия на вълни от преселения. Повечето историци разделят тези народи на две групи - арийци и иранци, въпреки че те са сродни. Първите племена, навлезли в региона са ариите, който по-късно били изтикани на юг към южния склон на Памир. Иранците се разделили на две части и едните отишли на запад, за да създадат селища между Тигър и Ефрат, където създали силно царство. Другата част от иранците се разделили на перси и меди. Персите се разпръснали из равнинните земи около Персийския залив. Медите, като се разделили на кланове, завзели земята между Каспийско море и персийската земя. Друга част от иранците поела на изток. Те изтикали ариите в планинските райони и се заселили по поречието на реката Оксус. Направили Балкх тяхна столица и взели античната слава на Бактрия.

 От Бактрия идва пророкът Заратустра

 (Зартощ/Зардощ). Друг извор, който прави Бактрия духовен дом, е великият храм на иранската богиня Анахит (Аняхита в Авеста). Храмът й бил толкова богат, че често е привличал нуждаещи се сирийски крале, които минавали дълъг път, за да го опустошат. Анахит е също и скитска богиня, но присъства в асирийския пантеон под името "Милитта", а в арабската митология - под името "Алитта". Артаксеркс Мнемон е един от императорите на Ахеменидската династия, който е бил от нейните последователи. Понякога тази богиня е била отъждествявана с персийския Митра. По-късното й асоцииране с Зороастър засилва популярността й.
 Някои писатели са наричали Бактрия "гордостта на Ариана". Древните местни жители я наричали "Бактрия красивата". Била известна с плодородието си. Освен Оксус я пресичат Ариус и още няколко по-малки реки. Голямо разнообразие на плодове и зеленчуци е растяло тук, а в полите на планината Хиндукуш се е развивало животновъдство и особено овцевъдство. Бактрия е била известна и с камилите си. Въпреки че са рядко споменавани в историята, те играят съществена роля в историческите събития. Партите ги използвали за превоз на амуниции на тежката си кавалерия. В един исторически период са били сечени

 монети с бактрийска камила на гърба

 По-известни от тях били бактрийските коне. Това животно е играело съществена роля за репутацията на бактрийската кавалерия в античния свят.
 Проблемите започнали, когато влажният климат на Бактрия започнал да се променя. Коритата на реките се изместили и Бактрия вече не била толкова великолепна, колкото през времето на македонската окупация. Река Оксус, която отначало се вливала в Каспийско Море, днес се влива в Аралско море. И докато в миналото град Балкх (Бактрус) е бил на брега на реката, днес тя минава на няколко километра от него.
 Друга важна особеност на Бактрия били множеството крепости, разпръснати навсякъде из страната, които осигурявали спокойствието и безопасността на пътниците. Всички градове са били с изключително стратегическо положение. Например, когато Антиох III Велики (223-187 г.пр.Хр.) обсадил Балх, бактрийците показали толкова много смелост и стабилност, благодарение на укрепеното им местоположение, че противникът нямал никакъв избор освен да свали обсадата и да иска мир. Когато гърците дошли в Бактрия заедно с Александър Велики, те били впечатлени от някои черти на бактрийската култура и по-специално чистите и широки квартали. От друга страна, те не одобрявали погребалните ритуали на поданиците на персийската империя. Кучетата са били свещени животни за бактрите и убийството на куче било осъждано по същия начин, по който и убийство на човек.
 Хората, населявали Бактрия, били в абсолютно мнозинство скити-арийци. Именно такива били както простолюдието, така и военната аристокрация. Тези хора живеели прост живот и не се блазнели от лукса, който развращавал цялата персийска империя. Бактрийците всъщност имали целомъдрието, приписвано на персите. Местоположението на Бактрия е било такова, че практически

 провинцията
 е била винаги
 във война

 което поддържало бойния дух на населението жив.
 Въпреки сродността със скитите, бактрийците водели почти постоянно война със скитите на север и често пресичалй великата река Оксус, за да плячкосват близките села. Бактрийците били свободни и горди хора. Те презирали обидата и били много горди от привилегията да имат благородни принцове за владетели. Те се биели до последния човек, независимо кой е врагът. В Персия бактрийците били считани за най-лоялните поданици на империята. Географското положение на Бактрия я правело важен стратегически център. Бактрия била като входна врата за империята. Тя пазела империята от северните номади и като стражар в средна Азия е имала лесен достъп до северните, източните и западните провинции.
 Някои смятат, че Бактрия е била и важен духовен център, защото Зороастър е израснал там. Тази земя е дала и авторството на много от най-старите песни в Авеста. Бактрийците били известни с поговорките си. Например, когато слушал как говори Александър Велики, бактрииският пълководец казал: "Лаят му е по-силен от захапката, но пазете се, защото дълбока вода е той".

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1710&text=&fromDate=&toDate=&newsID=97927.
« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:49:33 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #52 -: Септември 27, 2011, 19:16:19 »
Прабългарските титли нямат тюркски произход

В съвременния ни език има десетки названия на длъжности,
запазени от предците ни



Снимка: Вестник "Атака"

Когато говорим за древните българи, не можем да подминем въпроса за техните титли. Малцина знаят, че освен познатите ни кан, кавхан, боил, багаин и багатур, има още трийсетина български титли, запазени до наше време. Съхранени са и названия на длъжности в първобългарския саракт, които засега са безименни, тъй като не е отбелязано тяхното название. Ето обаче, че днес ние ползваме думи като съдя, борч, кормило, бирник, зидам, шаря, а техни вариации са засвидетелствани още при древните българи.
 Седник (съдия), Кормъч (управител), Бирч (бирник), Зидчия (зидар), Шарчия (бояджия), и т.н. Всяка една от тези, както и другите български титли, има своя дълга история, но запазването й у днешния ни език говори за дългата непрекъсната приемственост - между нашия народ и неговите прародители.


Снимка: Вестник "Атака"

 Вехтите ни порядки
 са били не по-малко
 сложни от тези днес

 така че нито една от днешните административни служби не е липсвала у сарактите ни. Голяма част от тези титли по-късно биват заменени с византийски такива. През второто българско царство отново се преименуват, като тогава са: Севастократор, Протовестиарий, Стратор и други. Ранно гръцко влияние пък са титлите Комита и Кандидат. Въпреки това основата на държавния ни апарат е била подчинена на българските титли.
 Тази тенденция продължава и през втората българска държава, когато Жупан се превръща в Бан, столичните боляри се наричат столници, Боилите се самонаричат Боляри и прочие.
 Още първите български изследователи по т.нар. "прабългарски въпрос" ясно отчитат, че прабългарските титли са от нетюркски произход. И ако в самото начало те се ограничават само до това, то днес ние със сигурност знаем етимологията на всичките ни титли, между които има такива, които са уникални и се използват от целия свят...
 Канасюбиги Маламир, от Бога владетел.
 "Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години."
 Този надпис наред с мнозина други ни дава съществена информация по въпроса. Канасюбиги, безспорно означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла.  Интересен е и въпроса колко са били великите боили, формиращи кръглата маса около владетеля.  Константин Багрянородни в "За управлението" пише за войната на Борис-Михаил I (852-889) със сърбите: "Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.", но в творбата си "За церемониите" пише само за шест велики боили.  Любопитно е, че премного пъти в надписите се срещат и комбинации от няколко титли: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.
 Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...
 Зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.
 От 100 запазени до днес наши надписи, почти във всеки, присъства някаква титла. Явно е било, че

 българите не са
 хабели писменото
 слово напразно

 а са записвали важни факти, събития, мирни договори и други.
 Не може да се подмине и понятието Главатар, с което е означен управителят на лявата част на саракта при Кан Крум. Ето какво гласи той:
 "...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези."
 Дукляновската летопис пък ни казва, че:
 Владетелят на българите направи църковен събор на полето... Там събра народа на Зета и раздели страната на области. Начело на всяка област постави жупан, тоест стотник и седник (съдия).
 Във военно отношение българите са имали най-малко 10 познати нам титли и наименования и вероятно още мнозина, които никога не ще научим. Достатъчно ни е, че историята ни казва за Копан Есхач, от времето на Борис I Михаил, Боритарканът посрещнал учениците на Кирил и Методий в крепостта Белград, Тортуна Пиле Жупанът... и мнозина други български личности, заслужили да влязат под един или друг претекст в историята и да ни дадат възможността да откриваме истината. Защото Бори, идва от първобългарското Боруй - Крепост, а Таркан в иранските езици означава Съдник, Управител. Не можем да пропуснем и уникалното име на съвременната длъжност дипломат - Сампсис, засвидетелствано от времето на Симеон. Или пък титлата  вагантур, открита в списъка на българските пратеници в Константинопол през 869-870 г... И тъй поединично и бавно, но сигурно, у нас изниква една ясна картина. Картина на българската управленска система. Картина на саракта на древните българи - нашите предци. Картина... на организационно надмощие в страната ни. Защото през времето на Аспарух (680-700) и Крум (803-814) е имало само три цивилизовани страни в Европа, и една от тях е била... България!

Най-старото открито свиделство за титлата „Кан“ засега е от Омуртаг

 Кан е владетелска титла, която се използва от историците, като титла на българските владетели до началото на IX век. Самата титла не е засвидетелствана в нито един средновековен документ, отнасящ се до българските владетели, включително и в "Именник на българските канове", където се споменава титлата княз.
 В паметни надписи през първата половина на IX в. българският владетел Омуртаг (814-831), а след него и синът му Маламир (831-836), използват титлата "кан ювиги", "кан сюбиги", "канас убиги" и др.
 В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Пловдивско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата AРХОН YBHГH за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред българската убиги.
 В Именника на българските канове князe се назовават владетелите на Стара Велика България, а от владетелите на Дунавска България само до имената на Аспарух и Вихтун има поставена титла, която отново е "княз". Владетелите на Стара Велика България Органа и Кубрат имат византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел (700-721), византийският василевс му дава титла кесар.
 Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1724&text=&fromDate=&toDate=&newsID=98357.
« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:52:19 от Hatshepsut »
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #53 -: Октомври 04, 2011, 19:50:53 »
Българи и сармати се славели с храбрите си жени-воини

Двата народа, както и скитите, били ираноезични,
но говорели различни диалекти



Сарматите са народ, споменат още от Херодот през V век преди Христа, живеещ на изток от скитите, отвъд река Дон. Тасид разказва, че "сарматите живеели на гърба на конете си", което явно е отражение на представата на останалите народи за един такъв конен войнствен народ като сарматите. Подобно виждане бе разпространено и за българите заради това, което бе написал Енодий за тях. То само показва голямата доза страх на околните народи.
 "И те тачели доблестта на страната на сарматите, наричана и Бул-Карк" - "История на Халифите" Варапет Гевонд - VIII век. Сарматите са дошли в Европа по-рано от българите, но веднага след идването на нашия народ названията сармати, скити и българи започнали да се употребяват като синоними. През ранното средновековие трите народа (всъщност скити и сармати са сборни наименования на няколко народа) са говорили  диалекти на един и същи език от иранската езикова група. Днес е абсолютно сигурно лингвистично, че сарматите са ираноезичен народ със своя уникална - едновременно конна, и уседнала - същност. Подобен модел е разпространен при българите.
 Сарматите били достатъчно силен народ, за да иска данък от гръцките колонии по брега на Черно и Азовско море. Смята се, че за няколко века част от колониите дори изменили своя етнически състав, което се потвърждава от не-гръцките находки, засягащи бита на местното население. Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически групи, живеещи между Днепър и Дунав (тоест, от времето на Херодот те са изместили живота си на запад).


 В живота на сарматите имало една важна особеност - отношението към жените и мястото им във тяхното общество. Херодот разказва във своята история, че сарматите са произлезли от бащи скити и майки амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално. Очевидно е направил това заключение, впечатлен и удивен от йерархичния модел на сарматите, в който жените също са воини и се бият редом с мъжете. Хипократ, друг грък, разказва, че "сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете и най-вече по храброст и сила." (При българите е имало идентичен обичай...) Херодот продължава с думите: "...и продължават до днес да прилагат древните амазонски обичаи, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а във война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма право да се омъжи, докато не убие враг на бойното поле."
 А ето какво пише Прокопий Кесарийски: "И наистина хуните (българите) нападали често ромейската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някой от тях там падали убити. А след оттеглянето на варварите, ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали сред тях жени."
 Изглежда това, което Херодот и Хопократ твърдят за сарматските жени, е вярно, съдейки по многобройните вече проучени погребения на жени-сарматки. В повечето от тях са намерени голямо количество оръжия и части от бойни облекла...
 По своята същност българите (бактрийци) също са скити, по-късно заселили се до сарматите, като очевидно сарматите са се влели отчасти у българите и аланите поради слабата, почти нищожна разлика между тези народи.
 Сарматите имали пред-зороастрииска иранска религия. Боговете им били частично персонифицирани, като е имало силен култ към огъня, съдейки по намерените въглени и пепел около някои от погребенията. Поради голямата наситеност от народи в региона за един и същ период от време, е трудно да се идентифицира съвсем точно каква е била религията на което и да е от племената и народите, живеещи в Северното Причерноморие. След VII век за сармати изведнъж престанало да се говори, макар да е повече от ясно, че този народ - страшилище за Римската империя, водил сражения със легионите на Рим, не е изчезнал.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214231&cat=11
http://samoistina.com/2/sarmati.htm
 

Неактивен Алцек

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 62
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Libra Libra
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #54 -: Декември 30, 2011, 23:22:09 »

Древните български хроники
« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:56:22 от Hatshepsut »
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
 

Неактивен vailen

  • Premium user
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 404
  • Пол: Мъж
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #55 -: Януари 01, 2012, 20:33:09 »
Може българките да не са били жени-войни, но съм абсолютно сигурен, че са умеели да въртят меча, все пак са били българки.
България над всичко!
 

Неактивен Алцек

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 62
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Libra Libra
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #56 -: Май 25, 2012, 22:36:08 »
Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

“...А в четвъртия ден Господ създаде звездите - да красят твърдта небесна - и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният - и седем области на небето им повери.

И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа - да го ръководи.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела - един да го води, а друг да го пази.

Слънцето разпери криле над Египет, Месечината - над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника - Рим, а Звездата на Отшелника - Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Премъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден ангел не развя криле над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България...

И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха...

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...

...Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”


Из “За съдбата на народите” - 956 година
 (публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares”)

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/454-osogoveca
« Последна редакция: Август 26, 2018, 06:57:29 от Hatshepsut »
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
 

Неактивен BMPO

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 623
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #57 -: Май 26, 2012, 16:28:45 »
Горките гърци толкова са били наплашени от българите, че дори и от жените са се страхували. Ето сравнение с днешно време: горките днешни българи са толкова комплексирани, че си мислят, че всички западняци карат лимузини и живеят в имения.
ВМРО - Вътрешна Македонска Революционна Организация
ВМРО-БНД - Влашка Милиционерско-Разбойническа Организация - Бивши и Настоящи Доносници
Спрете кражбата на името!
 

Неактивен Петкан

  • Banned
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8,658
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #58 -: Ноември 01, 2013, 08:02:16 »
Арнолд Тойнби: "В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската"

1. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че “… В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско.”
2. Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: “БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е “ходела права под масата”.
3. Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г.

4.Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”
5. Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: “БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”.
6. Руския академик Дмитрий Лихачов:”…И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!… Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския”.
“…вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната …отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”
7. “Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време” – Проф. Санте Грачоти, Италия
8. „Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.” – Френският историк Алфред Рамбо
9. “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. – Проф. Геза Фехер – византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях.Негово дело са трудовете – „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”
10. “Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан” Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
11. Византииските Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”
12. Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.
Магнус Феликс Енодий , 486 г.
Магнус Феликс Енодий (473-521) – роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих“
13. „Богомилите създават Европейското възраждане“ Франсоа Митеран (Това по-скоро е подходящо за в2)
14. „Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.“ — Епископ Енодий (474-521), за прабългарите
15. „Нищо друго не им идеше така отръки, както да се прицелват, и нищо не можеше да издържи напора на стрелите им.“ — Йоан Камениат (края на IX век – началото на X век), за славяните
16 „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“ — капитан Узунов, в отговор на ултиматума на сръбския генерал Лешанин да предаде Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885)
17. „Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.“ — фелдмаршал Макензен, писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 – 1918)
18. “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. - Проф. Шигеоши Мацуяма
20. “България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство”. - Роже Бернар
21. “Волжските българи съществуват като народ и сега под наименованието “татари”. -Реза Х. Бариев, д-р на философските науки
22. “Въпреки, че ни смятат за татари, всъщност ние сме българи. Ние сме най-близки родственици с българите от Дунав. Просто едните са останали на Волга, а другите са отишли до Дунав и са се смесили със славяните”. - Талгат Таджмудин – Шейх ул-Ислам, Мюфтия, председател на духовния съвет на мюсюлманите в Русия и Европейските страни
23. “Историята свидетелства, че румъните са живели дълго време в близък контакт с българите, които са разпростели своята власт в отвъд дунавските земи. На този съвместен живот румъните дължат своята цивилизация през Средните векове”. - О. Деншиану

24. “Българите са хората, които ще вкарат всички народи по света в рая.” - Петър Дънов
25. Йоан Цеца - „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.“ (ГИБИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)
26. Древният персийски поет Насири Хусрау казва в стих: “О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната”.
27. Арменските пътешественици от XVII век Хугас Инджеджиян и Степано Кювер уверяват, че “Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта…Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си“.
28. Княз Светослав, вожд на Киевска Рус , предприема няколко похода към дунавска България. Неговата майка – Кралица Олга, е Волжко-Българска принцеса. Младия княз бил отявлен имитатор на всичко българско, и се стараел всячески да подражава на българите. С неговите походи срещу България, той не просто идва за плячка, а се опитва под неговия скиптър да подложи всички българи земи, и да унищожи българската държавност(с Цар/Кан Българин). Светослав е оставил в едно от писмата си от Българската си резиденция(крепоста Преславец),  до столицата си, едно интересно сведение:
„Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой(Преславец),
защото в българската (ми) столица, като в център, се стичат всички скъпоценности на изкуството и природата, понеже това е средата на моята земя: гърците пращат тук злато, платове, вино и плодове; бохемците и унгарците сребро и коне; руснаците кожи, восък, мед и роби“.
29. Персийския  поет, Адалолоддин Мохаммад Балхи възкликва през XII век: На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката.
30. В 717 г., по времето на Дунавска България, започнала съществуването си през VII век, столицата на Византия е обкръжена от 200 000 араби с 5000 кораба. Тогава българският Хан Тервел спасява европейската християнска цивилизация, като нанася на арабите тежки загуби - 32 000 убити, твърди западния историк Алберик. За тази битка арабският пътешественик Ал Масуди пише: Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници. Ето така е ликвидирана ислямската опасност за Европа от Изток.

http://prosvetise.com/?p=9742


Списък на цивилизациите по Тойнби:

Египтична
Андска
Китаична
Минойска цивилизация
Шумерска
Маянска
Юкатанска
Мексична -слети в Централоамериканска
Хетска
Сириакска
Вавилонска (виж и Вавилония)
Иранска
Арабскa -слети в ислямска цивилизация
Далекоизточна — основна част
Далекоизточна — японски клон
Индична
Индуистска
Елинска (гръко-римска)
Православнохристиянска- основен клон
Православнохристиянска - руски клон
Западна

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B4_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D0%B8
...

Арнолд Джозеф Тойнби
 1889-1975
...
"Православната цивилизация включва две силни империи-Византия и България.
Византия е страна със стари политически, социални и културни традиции.
България през седми век е още "варварска", но за кратък период става
равностоен съперник на Византия във военно и културно отношение.
През 1921 година Арнолд Тойнби планира многотомния труд "Изследване на
историята". През 1927 година, пристъпва към систематична обработка на
натрупания материал. Първите три тома излизат през 1934 година, следващите
три през 1939 година, а последните четири тома, през 1954 година.
Единадесетия том от 1958 година е справочен и съдържа атласи и географски
справки. Дванадесетия е публикуван през 1961 година и има характер на
самокритична преценка на цялостното му творчество.
Целите които си поставя А. Тойнби с "Изследване на историята" са общи и
конкретни. Общата цел според автора е да се преодолее тесногръдия,
микроскопичен поглед върху историята, да се възстанови балансът между
микроскопа и телескопа с които гледаме на историята. Историята според
Тойнби е наука за "социалното развитие". Тя се подчинява на свои закони,
различни от правилата за колекциониране и затова е необходим "панорамен"
поглед върху историческото развитие.
Развитието според Тойнби ще придобие видимост ако се проследят човешките
цивилизации, ако се проучат техните източници, същност, обща структура и
основни форми.
Понятието "цивилизация", се сочи често като основно във философско-
историческата концепция на Тойнби. Според т. нар. епистемологическо
определение цивилизацията е "интелигибалното поле на историческото
изследване - тази историческа единица, която единствено може да бъде
обхваната в цялост и като такава е познаваема”.
На второ място по важност е "онтологическото" определение на цивилизациите
като "монади", като "единици" на битието, още като цялостни системи със
структурни елементи. Такива са народите, държавите, институтите които са
взаимосвързани и взаимозависими. Общото между тях е, че са субект на
еднакви стимули и предизвикателства, като съответно "отговорите" на
предизвикателствата са различни, което и гарантира спецификата на
развитието на "структурните елементи" на цивилизацията. "Онтологическото"
определение не противоречи на "гносеологическото", а само го допълва и
уточнява.
При третото определение, условно наречено "историческо", цивилизацията е
стадий от развитието на човечеството, което се различава и генетически следва
примитивното общество. Затова периодът на цивилизацията според
изчислението, което предлага Тойнби, обхваща около 6000 години. Той се
опитва да конкретизира пределно широко определение и в икономически
аспект... "
http://www.radkomk.com/PravoslavnataCivilizacija.pdf



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Юли 22, 2014, 11:03:07 от Hatshepsut »
Ad honores
 

Неактивен Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,074
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Древната Българска цивилизация
« Отговор #59 -: Април 07, 2014, 07:18:49 »
Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности


Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на воина. Това е Пътят на воина. В древността всички българи са били воини, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра.

В пророчеството се казва, че всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си воин, мъдрец и разказвач и духовник. В многотомната история „Тангра“ авторът е описал какво представлява българинът.

В знака „тангристки кръст” е закодирано знанието за тази най-съкровена тайна, как може отново да бъде създадена Велика България. В голям мащаб той символизира начина, по който се е управлявала древната българска държава – саракт, в която канът е стожерът или копието – туг, воините са мечовете, а колобрите са щита. А в малък мащаб символизира всеки български воин – копието е гръбнакът, ръцете са мечовете, а гърдите и торса са щитът. Копието с конската опашка символизира връзката на нашия народ с Тангра. То показва оста на орендата и върхът му като молитва е насочен към бог. Освен това долният край на копието идва от земята, средната част е скрита зад щита и оръжията, а горният край сочи към небето. В този смисъл долният край показва, че народът ни идва от древността и носи със себе си миналото. Днес силата е вложена в народа и дори да не се вижда, е скрита в него. Народът е щитът, а силата е туга, който народът брани. В бъдеще силата пак ще ни води към Тангра…

Всъщност това бяха четири знака на Тангра слети един в друг. Тангристкият кръст олицетворява легендата за българите, че България ще я има, когато се съберат трима: колобър, багатур и тумир и накрая се появи канът ювиги.


Най-отдолу бяха тумир, това бяха обикновените хора. Това беше Пътят на хората. Отдясно се намираха воините. Те бяха силните, затова държаха дясната страна. Лявата страна беше на духовността, на колобрите. Горната страна беше на кана. Тя осъществяваше връзката с Тангра – Бога-Небе. По нея протичаше основната оренда.

http://tokorazisto.wordpress.com/2014/04/05/
 

 

Българска империя?

Започната от krystalnacht_666

Отговора: 226
Прегледи: 28584
Последна публикация Януари 15, 2007, 18:03:42
от Бай Иван
Любима българска личност?

Започната от stace_shale

Отговора: 10
Прегледи: 2050
Последна публикация Май 05, 2013, 11:29:10
от Death angel
Могъщество на Българската държава при цар Йоан Асен ІІ (1218–1241)

Започната от Nordwave

Отговора: 63
Прегледи: 15910
Последна публикация Март 09, 2018, 14:36:20
от Мишок
Фалшификации и манипулации на българската история

Започната от Инжинер Донев

Отговора: 17
Прегледи: 11045
Последна публикация Юни 15, 2018, 13:38:08
от HighVoltage
Братя Миладинови в Българската История

Започната от Kondolov

Отговора: 1
Прегледи: 1870
Последна публикация Април 02, 2016, 14:10:57
от Hatshepsut