България и българите > Основи на националната Държава

Бъдещето на България

<< < (2/18) > >>

Севар Вананд:
Значи си наясно, че трябва да се действа. А не си като човека, публикувал горното мнение, който е масон(национален предател) и според когото всичко ще се нареди, докато той си онанира вкъщи.

Колкото и да си направим досега за България, явно не е било достатъчно. България все още е една зависима Държава с минимални шансове за оцеляване. И никой от нас тук не е направил достатъчно за спасяването на България.

Има какво да се направи. Но това можем да го изясним на ЛС. Все пак темата се чете от един масон.

patriot_6turmovak:
Обръщам се към националистът,враговете на Свещеното ни Отечество,не са само комунистите,а най вече чифутите,които създадоха и финансираха комунизма.
След девети септември-1944г.,комендантите на лагерите в България в мнозинството си са евреи-чифути,което обстоятелство е показателно.
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!

Севар Вананд:
Обръщам се към щурмовака.

Комунистите са най-големите национални предатели. Комунизма е най-голямото зло, което е връхлитало България. Не приписвай толкова заслуги на богоизбраните! Гоце не е чифут, ама не му пречи да е национален предател.

patriot_6turmovak:
Гоце е масон,зад който стоят юдео-масоните и чифутите.Евреите винаги са финансирали и дирижирали комунизма,останалото е за наивници.

Tiresias:
Трезво... трезво... мисли трезво! Това ще се опитам да направя...

Много е трудно за оптимист, като мен, да говори трезво по някои въпроси. Изключително трудно, но естеството на думите, които възнамерявам да напиша, трябва да са не само трезви, а и реални, истински...

Пих искал, да помоля всички тук, да прочетат написаното и да коментират също трезво. Четете и коментирайте трезво, а не просто с лозунги или нецензурни изказвания.

Крайно време е, всички ние, българските националисти, които мислят за родината си, които все още я чувстват не като държава, а като отечество, да потърсим истинското състояние на това, което ни заплашва и което представляваме ние.

Живея в сравнително макъл град на родината, един от забравените и вече запустяващи. Добре е всички да знаем, че живот има и извън столицата, дори в близост до границите.

Младите си отиват малко по-малко, всъщност, като един от тях е доста възможно също да се изместя. Всяка сутрин се събуждам рано, доста рано, приготвям се и излизам. Вън все още е тъмно, но пък е и доста свежо, защото, нали е зима... имам книжка, но нямам кола, затова лъкатуша през тъмните, неосветени, кални улички до мястото където работя, прост магазин, под наем. Намира се доста близо до циганската махала, всъщност хазяинът ми е циганин. Твърдя, че е от оня 1% цигани, които странно работят, гледат си децата като нормални хора, обличат ги, пращат ги на училище, освен това си плащат сметките и живеят чисто и подредено. Разбира се това не означава нищо, след като останалите цигани, които са основните ми клиенти, не винаги са такива. Нормални (?). Та идва циганката с децата, каквото искат ще им купи, каквото тя иска също ще си купи, всяка вечер ядат месо и пият, после ще влезе в отсрещния магазин и ще си купи дрехи, на децата също, после ще влезе в сладкарницата отсреща, ще хапнат лимонада и торта. Не ги виня, какво да ги правя, всеки иска да си зарадва децата, не виня и тези, които взимат парите си нечестно. Но ме боли много, когато виждам българите от същия или от съседния (български) квартал. Облечени в стари анцузи, пенсионери, броят стотинките и искат 50 грама сирене и хляб. По-младите не са чак толкова зле, но не са и по-добре.

Винаги се връщам по една и съща улица. Близо до старческия дом. Тя също е неосветена и на дупки, това са огромни, безкрайни баири, които водят до другата част на града. Всяка нощ от там се скитат пияници или неприбрани луди, просяци, скитници, глутници кучета... Като става дума за луди, там където живея има един такъв, горкото момче, не е виновно за това което го е направило такова, но защо никой не се погрижи за него, а го оставят и често напада възрастни хора. Изнасили майка. Тя полудя също.

Пазара се стяга. Станишев разправя, че нямало криза, а всички които пазаруват ми се оплакват, остават безработни. Строителния бизнес е на почит, защото се иска работна ръка в близките курорти, но ето че банките тук спряха да отпускат кредити за фирми от града и строителите са обречени на банкрут рано или късно. Вероятно от там ще се парализира напълно и селището.

И всеки си мисли за свидното, но не познавам никого, за които това е България. Едни милеят за футбол. Всяка вечер един познат ме посреща с последните спортни новини и какво да го права изслушвам го, за да не го обидя, футбола и хандбала са последното нещо, за което ме е грижа... Но и тях не ги виня, след като и те търсят начин да избягат от действителността.

В началото си мислях, че съм само аз, но не е така. Живота на всички е монотонен. Ставане, работа, ядене, спане. Кръгът се затваря. И повтаря отново.

От време на време ти се случва по нещо интересно, което да ри разнообрази живота, за добро или за зло. Преди няколко години, 10-тина (не мога кажа дали са били цигани със сигурност) ме понабиха. Опитаха се да ме оберат. Случи се на обяд ок. 12 часа, през лятото. Наоколо минаваха хора, българи, някои доста яки мъжаги, други надигаха халби в околните кръчми, които естествено бяха открити, защото беше адска горещина. Никога няма да забравя колко безпомощно беше чувството, което изпитах. 10, наобиколиха ме и започнаха да ме удрят с викове и заплахи, хората наоколо гледаха и се хилеха, някои незабелязваха, сякаш всичко беше обичайно, все едно се случва всеки ден по това време. Нещо като да дават любимо телевизионно предаване. Някак си избягах, останаха само синини и драскотини.

Но какво да се прави... продължаваме.

В този, същия квартал, където е магазина, живеят и българи и цигани и турци както споменах. Учудва ме броя на смесените бракове. И по точно случаите на българи и цигани в едно семейство, обикновено и с деца. За турци няма, изглежда те си държат на религията и на гяури не се дават, нито пък родителите им ги дават. Повечето случаи жената е българка, но не винаги. Един от клиентите ми, беше отречен от родата, защото се ожени за циганка имат и няколко деца. Българо-циганчета. Цигано-българчета (?). Любовта ли е сляпа? Не е само той, не знам дали мога да преброя тези смесвания на ръката си, или пък на двете. Много са случаите, когато българки се движат с цигани. Все повече го виждам... нима това е бъдещето? Пълно поциганчване на българите? Имат ли някакви останали ценности хората?

Често идват дечица, на по 10-11 години, малки са наистина, а искат да им продавам цигари по единично... Отпращам ги. Тогава отиват в отсрещния магазин, от където си купуват.

Вечер, пристигат хора на по няколко питиета, по-точно не могат да говорят от пиене, а искат да си купят водка, вино, бира, или от всичките...

Та... така е. Помощ никога, никой не ми е оказвал, човек може да разчита само на близки роднини, но не винаги е сигурно, че те ще ти помогнат, дори и да могат. Изглежда е типично да сме егоисти.

И в същото време, силата която може да промени всичко липсва. Няма я.

Националистите пък са карат и бият помежду си, или са от ония пишман националисти, които от скука започват да си играят на родолюбци. Хората се обединяват само на стадиона или в пиенето. И понякога се чудя как изобщо мисля за родината при такива проблеми. И аз ли съм откачил?

Не се чувствам като част от този народ. Това не е моят народ! Той изчезна... моят народ са тези, които обичат и мислят за родината си въпреки трудностите и тези които не се обединяват около идеала, идеята за истинска България чрез омраза, а чрез любов, към родината.

И пак всички националисти са такива... егоисти. Един от АТАКА, един от ВМРО, един от БНС и всички се бият помежду си. Каква беше оная смешна политическа песничка? А да... "Сърби, гърци, англичани бият се с дамаджани, а съветските катюши ги опукват като круши"... позната история, доста права.

На народа не му пука, от кои сте. Изобщо даже. Той даже не го интересува какво става в тази зависима държава, не го интересува и този, който я управлява. Изобщо даже! Народа не иска промяна за себе си, защото не съществува като цяло, а е в единици или малки групички, единиците искат промяна, но само за себе си. Всеки ще каже - "Ей, ти, к'во се интересуваш, от такива работи, кой ни управлява, кой е министър, гледай си оправиш живота това е важното!", но не е ли част от "оправянето" на живота точно това? Да ми пука?

И така и така... бъди трезвен..., но ако спреш да мислиш може да е по-добре. Не искам в главата ми повече да изникват картинки на бъдещия цигано-български етнос, да се сещам за побои, за смърт и за това, че народът наистина е просто стадо животни. А нашия "народ" е от най-добрите за отглеждане животни - мълчат, пасат си, ровят в кал и сняг за стрък трева, гегата на овчаря играе по гърбината, вълците дебнат, овчарското куче го няма... и всички тия са спокойни, само от време на време приблейват.

Кога най-сетне тия покорни и глупави животни, овце, червеи, ще се превърнат в зверове и ще искат да пият от кръвта на овчаря? На собственика си? На този, който ги беси и разпродава?

Защо, всички българи (от народа, който аз наричам мой народ) не се обединим? Поне ние, българите (вече обясних, кои смятам за българи)?

И пак е все така... все повече се убеждавам, че промяна няма да има, че само ще гледаме, как унищожават държавата и народа ни. И как се циганизираме. И как ни убиват по пътищата. И ще гледаме докато не си отидем, от следващото поколение, ще сме по-малко, то също ще гледа и ще си отиде, следващото...

и... докога? Каква промяна ни трябва? Как да промениш хората?

... и все пак в мен все още гори искра надежда и аз никога няма да се откажа да вярвам в победата и в доброто!

С нами Бог!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия