Всичко е напразно !
Идват избори - поредните . Поредната глупост , измама , масова хипноза , безсмислие . Половината българи изобщо няма да гласуват – все им е тая , не вярват в нищо , не им пука , оправят се сами , просто на нищо не разчитат . Ако гласуват ще си изберат някоя партия по навик , заради поредния месия или , за да са против някого и нещо . Може и за каузата „ 20лева на ръка ” . Няма значение - изборите ще отминат , както обикновено с плювни , компромати и остри „ смислени “ дебати . Разбира се , обещанията ще са на килограм , пардон на тон . Всички ще обещават изпълними и неизпълними неща . Ще печатат красиви рекламни материали – брошури , в които стройно и систематизирано ще редят какво добро ще направят , ако ги изберат . И какво ? Ще бъдат избрани поредните народни любимци , и какво от това ? Нищо няма да се промени. Хората няма да имат работа , няма да имат по-високи доходи , няма да получат жадуваното европейско ниво на здравеопазване и образователната система . Децата ни няма да са по-защитени от вчера. Ще продължим да живуркаме . Нищета , отчаяние , мизерия ще продължат да бъдат най-срещаните гости във всеки български дом . Никога нищо няма да се промени , когото и да изберем да ни управлява . И не защото всички са маскари , а защото никой не ги контролира . Абсолютно никой . Нека веднага тези , които ще настояват, че разделението на властта осигурява необходимият контрол да се замислят . Какво разделение на властите ? Няма такова животно . Във всяка една власт всъщност са живи хора , а те никак ама никак не са разделени - напротив обединени са от общото им желание за облагодетелстване . Обединени са от тотална корупция, всеки сам по себе си и да иска , не може да се съпротивлява на ежедневните изкушения . Пари в брой , пари в пликове , пари в куфарчета , имотни придобивки и други . Всички тези представители на „ разделените “ и „ независими “ власти , са готови да се обединят със когото и да било , без да ги е грижа цвета на партията , идеологията - каквото и да било . А най-малко се сещат за предизборните си обещания и добруването на нацията . Твърде сладък е момента на личното замогване и най-важно - никой не упражнява контрола на тях . Те сами няма да се контролират . А и гарван , гарвану око не вади . Безнадеждна ситуация , но не е съвсем вярно . Да си представим , че тези които гласуват за народните любимци , след изборите не забравят за тях и техните обещания . Какво ще стане , ако не изхвърлим програмите им , в които са обещавани конкретни дела , а ги запазим ? И ако наистина искаме да живеем по-добре , когато видим , че нещо е обещано , но не се изпълнява , нека поискаме отговор от народния избраник – от кмета , от общинският съветник , от депутата , от правителството , от всеки поискал кредит на доверие . Можем да отидем лично в приемният му ден и час за срещи с гражданите , можем да поискаме писмен отговор на въпроса си , можем да го поискаме чрез медии или обществени организации . Ако има обективни причини добре , ще продължим да го наблюдаваме , той ще знае , че го контролират тези , които са му дали тази работа и на които е обещал да служи – на българският народ . Ако се скрие , избяга , не ни обръща внимание или няма обяснение защо не работи , това трябва да стане известно веднага на цялото общество . Да предизвика нетърпимост , да му се снеме доверието и той да остане без работа . Да бъде уволнен от работодателя си , тоест от хората които са разчитали той да работи за тяхното благо . Нима един шеф би търпял работник , който не изпълнява работните си задължения ? Не , разбира се . Би го уволнил без да му мигне окото. И така , контролът над собственият ни по-добър живот, е само и единствено в нашите ръце . Няма кой да свърши тази работа вместо нас. Искаме ли да живеем достойно , трябва да си свършим работата . Да изпълним задължението си на работодател . Да контролираме , изискваме и наказваме . И една малка подробност - ако ние гражданите се обединим в усилията си да контролираме обединените властимащите , ние ще живеем по-добре . Ако чакаме някой друг да свърши нашата работа или направо забравим за обещанията на народните избраници , значи сме съгласни с мизерията , безпътицата , с липсата на работа , с всичко срещу което негодуваме само когато сме на маса . Сами сме се обрекли , заради бездушието си , сами сме се превърнали в роби - себе си . А мерзкото е че рискуваме и собствените си деца .
Редактирано от модератор: Отстранени пунктуационни грешки в заглавието на темата.