Българска култура и духовност > Археология
Археологически находки в Източните Родопи
Nordwave:
Предшественици на Древна Троя са обитавали праисторическо селище край момчилградското село Върхари, твърди българо-френски екип от археолози. Екипът проучва праисторическо селище отпреди 6000 г. Ръководителят на екипа ст.н.с. Явор Бояджиев подчерта, че откритите до този момент находки с голяма вероятност ще потвърдят иначе сензационната фантазия, че праотците на героичната Троя са от племена, населявали земите на днешна България в района на момчилградското село. "Селището, което сега разкопаваме, е в пряка близост със светилището на Орфей, смятано и за негов гроб, до село Татул, както и недалеч от Перперикон, обитавани през каменно-медната епоха. Това селище край Върхари е живяло един сравнително кратък период, най-вероятно между 4500 - 4000 г. пр.Хр., със сигурност в каменно-медната епоха", разкрива Явор Бояджиев. Тогава Балканският полуостров е център на развитието на цивилизацията в Европа, уточнява той. "Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000-а година пр.Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. С други думи на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано", гласи хипотезата на Бояджиев. Според него местното население е било притиснато от нахлуващите от север племена и се е принудило да се изтегля постепенно на юг. "От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза", уточнява археологът. Макар и съвсем в началото на проучванията, селището разкрива изключително интересни моменти от бита на прародителите на Хектор, Парис, Еней и останалите митични персонажи. То безспорно е било доста голямо - само сега разработваният терен е от над 80 декара. Няма обаче данни на това място да е имало град. Археолозите са се натъкнали на цели жилищни комплекси с "апартаменти" от по 300 квадрата с надземна част и с дълбоки вкопавания. "Всяко жилище разполага с помещения с различно предназначение - за обработване на кремъци, други пък са пълни с керамика, трети са по-бедни на инвентар. Но пък ателиетата, спалните, трапезариите, изобщо цялото жилищно и селищно устройство, и особено наличието на много зърно, това е най-интересното за екипа", посочи Бояджиев. Той уточни, че при проучванията в Тракия не са откривани такива щедри количества зърно. Намерените керамични предмети също били необичайни за Тракия, тъй като показват връзки с Беломорието, с Македония, със Сърбия. Според Бояджиев "тук са живели хора като нас, но може би малко по-умни от нас", но не се нае да ги назове. "Това са хора, които са живели поне 2000 г. преди траките, но в никакъв случай за тях не можем да мислим като за някакви примитивни хора, напротив, имало е изключителна цивилизация. По неговите думи "тези хора са били с доста развито религиозно и философско мислене", а фигурките-идоли на жени и на животни подкрепят версията му. Находките ще бъдат изследвани във Франция. "Вече имаме основания да смятаме, че има някаква връзка между това население и основоположниците на ранната бронзова епоха като Троя, като най-известен представител.
http://www.plovdivmedia.com/13728.html
hammerbg:
Жителите на Троя са били траки.
Sol Invictus:
Нормално е да има сходства между ранните култури, населяващи Балканския полуостров, но колко и какво е останало от тях сега не се знае.
Дашо:
Всичко е само хипотеза!
Никога не съм вярвал на подобни неща, защото цялата теория се гради на предположения.
Може и истината да казват, но лично за мен, няма достатъчно данни, за да се твърди подобно нещо.
Който иска, да вярва ;-)
Борисъ:
--- Quote from: Николай Раянов on 26 Jul 2009, 22:33:55 ---Жителите на Троя са били траки.
--- End quote ---
Обясни тогава защо траките не са строели крепости като Троя на Балканите? :-D
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version