Българска култура и духовност > Родово Наследство

Мостовете на Колю Фичето

<< < (2/2)

Hatshepsut:
Мостът над река Янтра до Бяла

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/photos/a.467181506625923.111094.466474166696657/836719896338747/?type=1&theater

Мостът над река Янтра до Бяла безспорно е сред големите шедьоври на Първомайстора. Интересът към него е много голям още от първите години след построяването му, та до наши дни. Предизвиквал е възхищение и сред чужденци, и сред българи, като днес продължава да се споменава с гордост и удивление.
Строителството на съоражението започва през 1865 г., когато Фичев е вече опитен и утвърден майстор. Интересен е разказът за това как Мидхад паша е възложил обекта тъкмо на него. По сметките на полския инженер Людмил Гавронски мостът е щял да струва три милиона гроша, което изглеждало твърде скъпо за пашата и той потърсил Никола Фичев. Майсторът поискал две седмици за изчисления. От восъчни свещи направил модел на моста с 14 свода, равен и с него отишъл да направи изчисления край Янтра. След няколко дневно газене из водите и обикаляне на бреговете, той казал на Мидхад паша, че мостът ще му струва 700 000 гроша, като си заложил главата ако не се вмести в сумата или ако не изпълни строежа в срок.
Направен е от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. Размерите на съоражението са впечатляващи, особено за онези години - 276 метра дължина и 9,5 метра ширина. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. В средата се издига колона, на която е поставена мраморна плоча с арабски надпис. Носещите стълбове са украсени със символни скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед, чрез които се получава уникално съчетание между архитектура и скулптура - до този момент подобни орнаменти са използвани само за украса на сгради.
След приключване на строежа било устроено голямо тържество за откриването му. На него Мидхад паша наградил Колю Фичето от името на султана с престижния орден „Меджидие”, подарил му 50 хиляди гроша и парцел в района на Самоводската чаршия в Търново.
Достатъчно красноречиво за значимостта и изяществото на моста до Бяла се изказва Феликс Каниц: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград.”

Автор на снимката: Ценко Илиев


Мостът над река Дряновска в Дряново

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/photos/a.467181506625923.111094.466474166696657/836719996338737/?type=1&theater

От типа на севлиевския е и мостът в Дряново, в махала Боюв яз. До строежа му се стига, след като на 6 септември 1860 г. дряновци пишат писмо до управниците в Търново, че придошлата река отново е отнесла стария, паянтов мост. Заради това през есента на 1860 г. Никола Фичев отново се завърша в родното си селище и се заема с трети строеж в рамките на едно десетилетие (след разширяването на храм „Св. Никола” през 1851 г. и построяването на Икономовата къща през 1858-1859 г.).

Мостът над река Дряновска е проектиран в два варианта – дървен и каменен. Избран е вторият, за да се реши трайно проблемът и да се улесни пътуването в посока Трявна. Строителните работи започват на следващата година – 1861 г. При завършването му мостът е с дължина 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най–висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и дъговидни отвори за пропускане на водата при прииждане на реката. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз. Срещу моста Фичето изгражда крайпътен опорен зид с една красива чешма, известна днес под името „Духовникова”, така че двете съоръжения образуват единен в замисъла си ансамбъл, маркиращ символично някогашния вход към града откъм Трявна.

Каменният мост над река Дряновска в Дряново днес е единственият запазен в оригиналния си вид мост, построен от майстор Колю Фичето.

Автор на снимката: Николай Карагьозов


Покритият мост над река Осъм в Ловеч

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/photos/a.467181506625923.111094.466474166696657/836720069672063/?type=1&theater

Това е последният голям проект на майстор Колю Фичето. Започва го през 1874 г., когато прави проектите и сметките. Целта е да се замени старият мост, който е бил на това място, но е бил отнесен от придошлите води на река Осъм. Редно е да се разсее заблудата, че идеята за покрит мост е била нова за територията на Османската империя или за традиционните български земи. Сведения за такъв тип съоражения има за доста селища, като френският пътешественик Ами Буе през 1836-1838г. пише за такива в Битоля и Ниш, както и за самия Ловеч, където видял „покрит каменен мост с дюкяни”.

Явно този стар мост е бил в много тежко състояние през 1871 г., когато Феликс Каниц пише: „жалък мост, свързващ махалите Мустафа и Долна с левия браг на река Осъм. Дори и най-неблагоустроеното и бедно немско село би се срамувало от подобен грозен мост, още повече, че той подобно на „Ponte de Rialto” се използва като закрит базар…”. Така се стига до 1874 г. и наемането на прочутия вече майстор Никола Фичев. Строителните работи започват през 1875 г. Създаденият мост лежал върху седем стълба от варовиков камък, горната част била изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му била 84 метра, височина 7 метра, ширината 10 метра. Горните части на каменните устои били украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел и др.

Построяването на моста е струвало около 500 000 гроша. В завършения си вид е имал 46 дюкяна (на места грешно посочвани като 68), носещи годишно 17 500 гроша, с които се обслужвали заемите, и които трябвало след тяхното издължаване да се използват за подпомагане на първоначалните училища, за ремонт на джамии, за ремонт и изграждане на малки мостчета и чешми.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На следващата година започва възстановяването му, което завършва през 1931 г., но новият облик е много далеч от творбата на майстор Колю Фичето. Заради това през 1981-1982 г. се прави нова реконструкция на моста, която го доближава значително до оригиналния вариант.

В днешно време покритият мост над река Осъм е символ на Ловеч, един от най-посещаваните туристически обекти. През 2013 г. е създаден и светлинният 3D спектакъл „Мостът на Ловеч говори”.

Автор на снимката: Таня Асенова


Мостът над река Росица до Севлиево

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/photos/a.467181506625923.111094.466474166696657/836720049672065/?type=1&theater

Започнат е през 1857 и завършен през 1858 г., като тук вече става дума за държавна поръчка. Размерите му са доста по-внушителни спрямо предишните мостове – този е дълъг 110 метра, седемсводов. Архитектурата му е традиционна – двускатно наклонено платно (т.е. от т.нар. гърбави мостове), издигащо се до най-високата си точка над средния, най-голям свод. Устоите са изградени от едри камъни и са заострени към течението, за да играят ролята на вълнорези. Над тях има дъговидни отвори, които да пропускат водата при големи прииждания на реката. В двата края на съоражението Фичев поставя две каменни скулптури на лъв, които може би символизират пробуждащия се български лъв.

През 1871 г. от тук минава известният ни австро-унгарският учен Феликс Каниц и пише: „С наслада наблюдавах този строеж, направен от български майстор по нареждане на Мидхад паша”.

През годините мостът до Севлиево е претърпял значителни промени – гърбичната му форма е заличена, поставени са парапети, платното е разширено.

Автор на снимката: Александрина Събева


Сянов мост над река Веселина до село Яковци, Еленско

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/photos/a.467181506625923.111094.466474166696657/836719963005407/?type=1&theater

Малко след завършването на моста до Севлиево, Колю Фичето се захваща с изграждането на друг, този път над река Веселина при село Яковци.

Обектът, за който има мъгливи стари предания и дори често пъти бъркан с други на същата река, е въведен в научно обръщение през 80-те години на XX век от покойния вече арх. Иван Вангелов, въпреки че авторството на Никола Фичев е упоменато от Иван Сарандев още през 1977 година. „Моят дядо Симеон Симеонов - пише авторът - е бил строителен предприемач. Заедно с Колю Фичето е построил моста при Боаза…”.

Този триарков мост се отличава с две нови неща. Първо - той има хоризонтално пътно платно, второ - налице е една архитектоника, която представлява пълен аналог с познатата ни от моста до Бяла. Така вълнорезите му са издигнати до нивото на платното и от там падат в плавни извивки към заострените им в план върхове. От двете страни на всеки устой се отварят облекчителни отвори, свързани с общ вътрешен обем с този от обратната страна на моста. В ъглите между сводовете има още един, по-високо поставен малък, овален облекчителен отвор, предназначен за много високи води. Една съвършена хидротехническа конструкция с изящна архитектура прекрасни пропорции.

https://www.facebook.com/Destination.Dryanovo/

Hatshepsut:
Дряновският мост на Колю Фичето е единственият, оцелял в оригинал


Няма друг български архитект и строител, за който да е изписано толкова много, както за Уста Колю Фичето, пише peika.bg. Роден в Дряново като Никола Фичев и започнал да се учи на занаят едва на 10 години, майсторът е оставил следи надлъж и нашир по българските земи – изящни църкви, красиви мостове, елегантни сгради, оригинални чешми.
И до днес в родния му град можете да преминете над река Дряновска по изградения от него мост. Това е единственият мост на Колю Фичето, който е оцелял в оригиналния си вид до наши дни, и най-старият мост в Дряново. Изграден е през 60-те години на 19-и век, след като придошлите води на реката за пореден път отнасят съществуващия тогава дървен мост към пътя за Трявна.

Майсторът използва идеите за традиционния възрожденски тип "гърбат" мост, който по форма напомня древните римски съоръжения. Дължината му е 38,5 метра, а ширината на платното и тротоарите е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. В колоните пък има отвори за пропускане на високите води.


Икономовата къща в Дряново
В Историческия музей в Дряново можете да научите има още за живота и творчеството на Колю Фичето, на ул. Шипка 82. В Дряново има още две постройки на Колю Фичето – Икономовата къща и църквата Свети Никола. През лятото на 2014 година до моста се проведе първият в историята фестивал в чест на Колю Фичето, по време на който графити артистите от "140 идеи" нарисуваха на 30-метровата стена до реката Колю Фичето и елементи от неговите строежи. Ако сте тръгнали да търсите моста от центъра на Дряново следвайте кафявите табели.


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=24344

Hatshepsut:
Архитектурното наследство на първомайстор Кольо Фичето


Църквата „Св. Троица” в Свищов, мостът над река Дряновска в Дряново, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и Къщата с маймунката във Велико Търново, част от Преображенския манастир заедно с камбанарията, Покритият мост в Ловеч… Трудно е да изброим всички великолепни образци на архитектурата, които завещава на България уста Кольо Фичето (1800-1881). Наричан самоук, защото няма архитектурно образование, той e основоположник на новата българска монументална архитектура. Житейският му път започва в село Марча, намиращо се на 3 км от Дряново, разказва за възрожденеца неговият потомък Константин Фичев.

От малък го изпращат да чиракува при дюлгерите, майсторите-строители. По-късно започва да пътува из целия Балкански полуостров. По време на тези пътувания Никола Фичев усвоява различни похвати и маниери в строителния занаят. Получава солидна база, от която по-късно черпи при собствените си градежи. В Албания и Хърватия общува с италиански майстори. Може би от тях е чул за прочутия Понте Векио във Флоренция, за да построи такъв подобен мост в Ловеч по-късно.


Покритият мост в Ловеч
В живота Никола Фичев бил скромен и изключително набожен човек:

Аз съм влюбен в писанието на австро-унгарския изследовател и пътешественик Феликс Каниц за него, който го е виждал на живо и го описва като типичен балкански човек. Никола Фичев имал няколко характерни качества. Първо, никога не е престъпвал думата си. Второ, пестеливостта. Но също така знаем, че Кольо Фичето всяка година е отделял голям ресурс за благотворителност. За трудолюбието няма нужда да споменаваме, защото, ако човек не е трудолюбив, няма как да се захване с такава работа в такъв мащаб. Аз съм сигурен, че той не е спял по цели нощи, за да може да завърши всички проекти, с които се е захващал. Интересно при него е също така това, че той, като самоук майстор, не чертае. Той правел проектите си в 3D – отливал е от восък това, което ще представляват новата сграда или съоръжение.


Църквата „Св. Троица” в Свищов
За мащабите на сътвореното от първомайстора Константин Фичев споделя:

Аз имам една теория. Като виждам къде и какво е строил Никола Фичев, смятам, че в един момент става главен архитект на Дунавския вилает, където реално Мидхат паша е бил валия. Така мисля, защото той за период от около 7-8 години получава много големи държавни поръчки. Тогава се появяват десетки градежи на различни места, които не вярвам той лично да ги е правил. Т. е. имал е голяма, така да го кажем, предприемаческа работилница за строителство.

Кольо Фичето успява да спечели уважението на Мидхат Паша, след като се справя успешно с поръчка за изграждането на грандиозния, най-мащабен на Балканите мост над река Янтра край Бяла. За тази поръчка майсторът се състезава с полския архитект Людмил Рола. Българинът предлага доста по-ниска цена и двойно по-кратко време за изпълнение. Мостът е изграден в периода 1865-1867 г. Той е дълъг 276 м и широк над 9 м, с 14 свода.


Мостът на Янтра край Бяла
Друг обект на Кольо Фичето, който задължително трябва да споменем, е последната църква, съградена от него – „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново. Тя е светла, висока и различна от всички останали църкви, много специална за нашата фамилия, в която името Константин се предава през поколение, казва Константин Фичев и продължава:


Църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново
Третия обект, който искам да спомена, е по-скоро във връзка с опазването на материалното културно наследство в България. Това е един изключителен строеж на Никола Фичев, за който като образец е използван Балкапанъ хан в Цариград. Това е хан, превърнал се в изключително българско средище, където се отбивали всички българи в града. Един богат търговец от Търново – хаджи Николи, искал да се построи такъв хан и в Търново. Той поръчал изграждането му на Кольо Фичето. По-късно този хан става известен като „ханът на Хаджи Николи“. Този обект може да послужи като пример за изключително позитивно отношение към ценни образци на по-старата българска архитектура, каквото може да има в България. Ние виждаме колко много сгради у нас си отиват, било заради хора, тръгнали с тази идея – да ги оставят да се разрушат, за да използват терени, или защото има много наследници, които не могат да се разберат. През годините ханът на Хаджи Николи е бил изоставен, но в момента е възстановен буквално, както е бил построен, със същите материали.


Ханът на хаджи Николи
Той се намира на Самоводската чаршия в Търново и в момента е атракция – изключително красив, на няколко етажа, с голям вътрешен двор. Тези, които са го възстановили, са направили наистина едно добро дело. Това показва, че същото може да се направи и за други сгради, стига да има воля.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100977810/arhitekturnoto-nasledstvo-na-parvomaistor-kolyo-ficheto

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page