Българска култура и духовност > Археология
16,5 дка археология в центъра на София
Генерал Колев:
Метростанциите в подлеза на ЦУМ ще бъдат на две равнища заради откритите археологически находки, а до есента ще бъде готов първият етап от античния културно-комуникационен проект "Сердика", съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова.
По проекта работят Столичната община, Министерството на култура и "Метрополитен" АД.
През 2012 г., когато бъде готова новата метростанцията "Св. Неделя", ще започне работа по вторият етап. Ще бъдат необходими около 20 млн. лева, които ще бъдат осигурени от оперативни програми на ЕС.
Според зам-министъра на културата Тодор Чобанов София има възможност да кандидатства за обявяване на централната й част за обект от културното наследство на ЮНЕСКО.
Изпълняваният сега проект, който ще заеме площ 16,5 дка, съчетава съвременната архитектура и археологията в сърцето на града. Свързват се подлезът пред ЦУМ и другият - между Министерския съвет и Президентството. На мястото на някогашната тревна площ между сградите ще бъде направен стъклен купол с размери 22 на 65 метра, под който ще има археологическа експозиция и пространство за артистчни прояви.
"Под купола ще се открие гледка към църквата "Св. Петка Самарджийска". Ще създадем среда на гражданите да се радват на културните ценности и да се забавляват в древния град", разказва ръководителят на екипа, изработил архитектурния план Славей Гълъбов (archidea.bg).
Преди да започнат разходката по древната улица, хората ще имат възможност да разгледат и голям макет как е изглеждал градът в древността. Ще има и площ за изложение на находки от други археологически обекти в града",
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2857251
Hatshepsut:
Откриха двореца на император Константин
Дворецът на император Константин (307-337 г.) може да влезе в метростанцията до Ларгото. Археолозите все още правят проучвателни разкопки. Налице обаче са всички шансове, точно под площада около църквата "Света Неделя" да се намират най-ценните доказателства, че на това място е бил палатът на първия християнски император.
Министърът на културата Вежди Рашидов и столичната кметица Йорданка Фандъкова представиха вчера последните открития на археолозите. Уникална жилищна сграда и църква от IV век са последната сензация, излязла от недрата на София. Добре запазената сграда е принадлежала на знатен гражданин на Сердика, обясни археологът от БАН Марио Иванов. В постройката има баня, двор и пекарна. Най-ценното откритие обаче е 30 кв. м мозайка. Такава площ, запазена с всички орнаменти, се открива много рядко, досега се намираха само отделни части, коментираха експерти. Освен геометричните фигури в мозайката е запазен и герб - радиално разположени сегменти от кръг, около които е оформен стилизиран венец. Освен добре запазена сграда археолозите откриха и останки от съдове и други предмети на бита на древните софиянци.
Легендата говори, че южно от разкопките под Партийния дом има цял римски басейн, който е бил открит при строителството му и все още е заровен под сградата. Има и сведения, че още много древни руини лежат под Министерския съвет и Президентството.
Император Константин често е употребявал израза "Сердика е моят Рим". Построяването на най-старата църква в града "Св. София" едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа. Той дори искал да премести столицата на Източната римска империята от Рим в Сердика, но по-късно избира стратегическото положение на Византион (Константинопол). По-късно в ХIII век върху това, което е оцеляло от двореца на Константин българският Севастократор Калоян вдигнал своите палати. Разкопките започнаха през миналата година, през 2011 г. ги продължаваме, обясни столичната кметица Йорданка Фандъкова. Историците предполагат, че сградата е била раннохристиянска базилика. Вероятно става дума за епископската базилика на Сердика. "Бях общински съветник, когато се строяха Халите и отдолу излезе централният вход на Сердика и Средец, който бе затрупан с чакъл от предишните кметове на София. Фандъкова е първият кмет, който се осмели да открие уникалния сам по себе си подземен град. Няма такова чудо като това", каза на представянето министър Вежди Рашидов. "С цялата разкрита археология метростанцията ще стане изключително красива", допълни Фандъкова. Тя подчерта, че е осигурено финансиране за подземния музей, благодарение на това, че общината работи съвместно с Министерството на културата. 16 млн. лева по оперативна програма "Регионално развитие" са предназначени за довършване на обекта.
standartnews.com
Hatshepsut:
Нови находки в центъра на София
Монументални останки, големи участъци от крепостна стена, кули и части от антични улици е открил само са 3 дни екипът на археолозите Снежана Горянова, Илиана Борисова и Андрей Аладжов близо до Западната римска порта в центъра на София.
Монументални останки, големи участъци от крепостна стена, кули и части от антични улици е открил само са 3 дни екипът на археолозите Снежана Горянова, Илиана Борисова и Андрей Аладжов близо до Западната римска порта в центъра на София.
Българо-американски екип пък снима филм за разкопките в сърцето на българската столица. Археолозите работят по проект, който се реализира с финансовата подкрепа на Програма „Култура" на Столична община.
За втори път започват разкопките край Западната римска порта, след като археолози са работили от 1975 до 1980 г., когато разкопките са прекратени. Това съобщи археологът Илиана Борисова, която заедно с колегите си даде пресконференция на мястото на Западната римска порта.
През последните години останките от Улпия Сердика бяха превърнати в приют за бездомници и наркомани, но отново започват сериозни проучвания на един от най-важните обекти на римското и средновековно минало на София.
Сред останките от римския град експертите са открили надписи на крепостната стена от времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод, обясни Илиана Борисова. Надписите дават увереност на археолозите да ги датират към периода от втората половина на II век. Намерени са и части от сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли и споени с хоросан.
В процеса на работа археолозите са се натъкнали на останки от две жилища от началото на IX век, обясни Андрей Аладжов. Датировката е потвърдена от специфичната керамика и печки, които са открити в жилищата. Андрей Аладжов посочи, че известно от писмените извори е, че през тези места са минали и двата похода на хан Крум (803-814) на югозапад – съответно през 809 и 811 г. Открити са и части от каменно стълбище, което води до северната кула на Западната римска порта.
Главните улици на съвременна София - булевардите "Тодор Александров" и "Мария Луиза" и нейното продължение „Витоша”, са разположени върху старите главни улици на римска Сердика – "Cardo Maximus" и "Decumanus Maximus". Те са били основни улици и вход за римския град, уточни още Аладжов, а Западната порта е била една от отправните точки.
4-5 века по-късно основните сгради на властта - Съдебната палата, Министерски съвет и Президентството, са разположени на същото място.
Продуцентът Степан Поляков изтъкна, че подобни находки са особено интересни и трудно могат да бъдат открити в Лондон или Париж.
Снежана Горянова изрази надежда, след като бъдат разкрити всички находки, те да бъдат консервирани и експонирани така, че да станат част от останалите разкопки от Сердика. Горянова посочи, че на мястото не са открити много находки от периода на Османското владичество и Възраждането, но са намерени множество предмети от първите десетилетия на 20 век.
Археолозите посочиха, че финансирането на разкопките е изцяло от Столична община, която за една година (до 15 декември тази година) дава 38 хил. лв. Екипът се надява разкопките да станат част от съвременен музей на открито, който да спомогне за това София да стане Европейска столица на културата през 2019 г.
За консервацията и експозицията на находките ще са необходими няколко години, обясни Снежана Горянова. Тя посочи, че обектът се намира на 4 дка. площ. Около една шеста от него обаче влиза в частен имот. За да се пристъпи към консервация на откритията, първо е необходимо да се изчистят тежестите по отношение на собствеността.
Столична община не може да обезщети собствениците на имота и за това е необходимо съдействието на държавата, обясни директорът на общинско предприятие „Стара София”.
Археолозите обясниха, че са писали писмо до министерството на културата, за да искат съдействие от ведомството, но отговор все още няма и обясниха, че тази процедура изисква време.
Филм „Западната порта на Източната Римска империя” снимат съвместно продуцентите Степан Поляков от България и Джонас Толкингтън от САЩ. Поляков припомни, че за няколко месеца филмът, сниман за Сердика, е гледан общо над 270-280 хил. пъти и допълнително е довел хиляди туристи в София. Той изрази надежда и филмът за Западната порта да има същия ефект.
Джонас Толкингтън посочи от своя страна, че историческото минало е изключително интересно и не трябва да се забравя. Той каза, че това го мотивира да участва в продуцирането на филма.
http://news.ibox.bg/news/id_1204348420
Cardo Maximus и Decumanus Maximus са двете главни улици в градовете на Римската империя. Cardo Maximus е с ориентация север-юг, а Decumanus Maximus е с ориентация изток-запад.
По-малките, успоредни на тях улици, се наричат съответно cardines и decumani. Те разделят териториятa нa града на квартали - insulae
Hatshepsut:
Откриха римска мозайка при Западната порта на Сердика
Снимка: © wtv
Многоцветна подова мозайка от римската епоха разкриха археолози при Западната порта на Сердика.
Това съобщи пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова, която провери хода на разкопките заедно със зам.-кмета по култура Тодор Чобанов, предаде БТА.
Ръководители на втория етап от проучването са д-р Илиана Борисова и д-р Андрей Аладжов. Мозайката с площ от около 40 кв. м се намира в монументална сграда, разкрита за първи път в периода 1975 -1980 г. при първото археологическо проучване на обекта, което остава незавършено.
Фандъкова посочи, че вероятно става въпрос за една много голяма базилика, която сигурно продължава и под улица "Вашингтон".
Това означава, че археолозите ще продължат своята работа и под улицата, за да бъде разкрито богатството на София.
Според кмета е изключително важно да съхраним това, което откриваме, и да можем да го експонираме в рамките на градската среда.
http://news.ibox.bg/news/id_32918359
Hatshepsut:
Откриха Слатинска Мадона на 8000 г.
Снимка: Столична община
София. Мраморна женска статуя на близо 8000 години откриха археолози при разкопките на неолитното селище в столичния квартал "Слатина". "Статуетката е израз на култа към Богинята Майка, но е уникална, защото от времето на неолита не са откривани пластични изображения от мрамор", обясни проф. Васил Николов, ръководител на обекта. Това според него показвало, че древните жители на Слатина са достигнали до високо културно развитие. Статуята е била сравнително голяма - над 20 см.
От средата на октомври археолозите отново започнаха да копаят на мястото на съществувалото от началото на шестото хилядолетие преди Христа неолитно селище край Слатинската река. То е най-старото и най-голямото на Балканите. Проучванията му започват през 1985 г., а последните разкопки са били през 1997 г.
Тази година археолозите разкриват голямо помещение със зърнохранилище и куполна пещ за хляб, както и много каменни и костни сечива. По времето на неолита древните земеделци не са познавали металите. Ценни са и откритите керамични рисувани съдове.
"Всички находки ще бъдат изложени в Музея на София, който ще заработи през май догодина", обясни кметът на София Йорданка Фандъкова, която посети разкопките.
https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_slatinska_madona_na_8000_g-213614.html
Най-старият кисел хляб в Европа е печен в праисторическото селище на терена на столичния квартал
Археолози намериха лимец на 8000 г.
В късната есен намираме проф. Николов и неговия екип на обекта, за съществуването на който подсказва само билборд на бул. "Шипченски проход". Наложило се е първо да разчистят обраслия с шубраци терен. Сега разкриват останки от опожарена неолитна къща, разположена на 40-50 кв. м площ. Вече се виждат очертанията - дупки от забити в земята дървени колове подсказват къде са били изградените от плет и глина стени.
Свален е дебел почвен слой с останки от по-нова къща, от която в момента се вижда само пещта - куполна, оформена от камъни и специална замазка. На сантиметри от нея вече се показва и най-горната част от пещта на по-старата къща. След дни, ако дъждът не им изиграе лоша шега, учените ще разкрият и нея. Бързат не само заради студа, а и защото вече личат кръглите очертания на осем зърнохранилища - доста големи (диаметърът на единия съд е около 90 см), те са били вътре в къщата.
Обикновено в тази част на неолитните жилища учените намират и хромелни камъни, с които е смилано зърното. От камъните засега няма следа, но пред очите ни един от работещите в експедицията студенти изважда изгоряло зърно. Не се учудват. В разкритата преди години най-голяма къща (118 кв. м) от праисторическото селище Слатина са извадени 225 кг зърно - лимец с примеси от бобови култури като леща и секирче.
"Брашното от такава смес бухва само, сякаш му е добавена мая - усмихва се проф. Николов. - Дълго време се пишеше, че през желязната епоха, някъде около 1100 г.пр.Хр., се появил т.нар. кисел хляб в Европа, а се оказа, че още през 6-о хилядолетие пр.Хр. той се е месел тук. Фактически първият кисел хляб на Стария континент е регистриран в Слатина. Сега очакваме анализа на нашия специалист по ботаника и ще знаем точния състав на намереното зърно."
В югоизточния ъгъл на обекта ясно личат и бели следи, вероятно от лежанките. Учените обаче тепърва ще трябва да си отговорят къде е бил входът към къщата и дали в нея е имало допълнително огнище. "За праисторическите хора е било голямо нещастие да им изгори къщата, но за нас е щастие, защото всичко се вижда така, както е било - продължава археологът. - Когато къщата е била пред рухване, те са изнасяли всичко отвътре, затова днес намираме там малко предмети. Докато при опожарената цялата покъщнина е по местата си и можем да градим по-достоверни представи за обитателите."
Около 100 са находките от тази година, допълва Емилия Сиракова, зам.-ръководител на експедицията, и подрежда най-интересните от тях. Най-малката е забележителна - мраморно мънисто с диаметър 4-5 мм. Как е пробита идеалната му дупчица в средата, не знаем. Учените обаче знаят цената на фрагмента от мраморна статуетка на Богинята майка - безценна е. Краката и горната част от тялото липсват, но запазеното подсказва, че това е най-голямата подобна фигурка от неолита.
"Като имаме предвид пропорциите от вече познати пластики, намерени тук, можем да предположим, че е била висока 26-27 см. През тази епоха акцентът е върху ханша, т.е. възпроизводствената част на женското тяло, а от кръста нагоре фигурата е съвсем малка. Ако има глава, тя е абсолютно табу, никакви портретни черти. Богинята майка не е позната, тя няма допир с хората", обяснява проф. Николов.
Пещите са големият извор на информация за живота в неолитната къща. Нищо ново под небето от 8000 г. насам - принципът на съвременните акумулиращи печки идва именно оттам. Правени са така, че едновременно да пекат хляба и да отопляват цялото жилище. В долната им част има големи камъни, около тях е изграждан подиум, за да се поддържа топлината задълго в дома.
И още нещо любопитно - неолитните къщи са строени на метър-два една от друга. Всичко е било вътре, а отвън - никакви дворове, обори и кошари. Имало ли ги е и къде са били, никой не знае. Но ако един ден се възстанови поне най-голямата къща, известното за историята на неолитното селище Слатина ще се облече и във видима форма.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2456363
Къща на около 8 000 г. открита в столичния кв. "Слатина"
Проф. Васил Николов
В раннонеолитното селище в столичния кв. „Слатина” е открита къща на възраст около 8000 години. Това каза пред Фокус археологът проф. Васил Николов, който отговаря за разкопките на неолитното селище.
„Има достатъчно овъглено зърно, за да вземем проби, и да изследваме къщата. Става дума за постройка от самото начало на заселването на хората на мястото на днешна „Слатина”, а „Слатина” е най-ранното селище на територията на София. Къщата принадлежи именно на този хронологически хоризонт на най-ранните постройки в Софийското поле. В началото на съществуването на селището, са били построени много къщи, и ние попаднахме на една от тях, която е изгоряла при пожар. Със сигурност пожарът е бил доста неприятен за обитателите на къщата, защото ги е оставил без жилище, но пък е благодатен за археолозите, защото запазва постройката във вид, който може да бъде реконструиран”, заяви проф. Николов.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Попадайки, на тази къща очаквахме да имаме информация за интериора й, за начина на строителство, както и се оказа впоследствие. Не сме проучили къщата изцяло, затова не може да се каже точно колко е голяма, но може би е около 60 кв. м. Много е вероятно да се окажат две малки къщи - една до друга, с обща стена. Всяко от двете помещения има сходни като вид съоръжения. Къщите тогава, включително и тази, са били строени от плет, измазан с глина.
Имало е набити стълбове, които са изплетени с лескови или върбови пръчки. След това тази конструкция с височина над 2 метра е била омазвана. Покривът, който също бил от дървена конструкция, е бил покрит със слама или тръстика. В двете помещения, които сме открили, има по една куполна пещ, акумулираща топлина, в която са приготвяли хляба и храната. Пещите са направени с изключителна техника, с дървена конструкция, около, която е измазано с глина и така е направен куполът”, каза проф. Николов.
„Има зърнохранилища, в едно от помещенията те вече са десет, представляват цилиндрични съдове на пода на къщата, и са били пълни със зърно. Зърното е овъглено от пожар, и може да бъде изследвано от специалистите. В едно от хранилищата се вижда леща в значително количество. По пода на двете помещения има паднали керамични съдове, включително и един украсен, орнаментиран с бяла боя, характерен за 6-ото хилядолетие преди Христа, от когато датира и това жилище”, заяви проф. Николов.
По думите му - археолозите са намерили и останки от дървен одър.
„Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща от преди 8000 години е достатъчно интересен, и е достатъчно свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи, да строят масивни къщи”, посочи още професорът.
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2459870
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version