Българска култура и духовност > Археология

Археологически находки в област Търговище

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Археолози с уникални находки край село Могилец


Откриха уникални археологически находки в землището на омуртагското село Могилец. Открити са 100 броя предмети в пет гробни съоръжения

Като цяло землището на село Могилец е най-проучвано от археолозите в региона на Търговище. Там има много могили и в близост е открита римска селска вила. Обектът, проучван от Стефан Иванов, е най-големия от всички. Той е един от малкото, които не са обект на съвременна иманярска намеса. Преди да започнат разкопките е направено геомагнитно проучване, което потвърждава очакванията на археолога, че могилата е създадена в римско време. Сканирането е проведено със съдействието на Нов български университет и не е показало наличието на голямо гробно съоръжение.

 "Открихме изключителни находки, почти 100 броя в пет гробни съоръжения" – разказа Стефан Иванов. Четирите от тях били групирани и в непосредствена близост един до друг. Труповете, с изключение на детето, са били изгаряни, след което са затрупани с огромен насип. Самата могила е висока почти 6 метра. Начинът на погребване потвърждава, че покойниците са траки. Със сигурност може да се твърди, че там е последният дом и на обитателите на римската вила. "Според намерените предмети можем да кажем, че там са погребани една жена, мъж и дете. В останалите два гроба е трудно да определим пола заради трупоизгарянето и липсата на предмети, които да ни водят към обозначаване" – обясни още Иванов. Детският гроб се отличава от останалите. Той е изграден от каменни плочи. Върху него била изградена каменна могилка с височина около 30 см., направена от речни камъни. Детето не е било изгорено. От него са останали малка част от костите, по които се съди, че е било на възраст между две и три години.

 "Най-вероятно погребенията са извършени в периода между 218 и 243 г. Датировката правим по откритите монети, които са 45.", обясни археологът. Най-богат на находки е последният гроб. Той е направен, когато могилата била изградена. Вкопан е в края на могилата и както при останалите погребения, покойникът е бил изгорен на място в ямата, върху натрупана клада. Положен бил на специално дървено легло. В този гроб са открити около 50 предмета от злато, сребро, бронз, стъкло и над 20 монети. Там е намерен и 22 каратов златен пръстен, с камък - син халцедон. На него е изобразен бог Дионис. "На мен лично не ми е известно до сега в България да е откриван подобен пръстен. Други интересна находка, която открихме, е запазен стъклен балсамарий, както и метални торкви, които са били давани на римските войници за заслуги. Тези находки свидетелстват, че погребаният е бил с много висок статус в йерархията, най-вероятно управителят на вилата" – обясни археологът. Вероятно човекът е погребан след унищожаването на вилата при едно от последните нашествия на готите. При всички проучени гробове липсват монети след времето на император Гордиан III (238-244 г.), което значи, че е унищожена около 243 г. Интересното е, че гробът му е открит само на 30 см. под повърхността на земята и е невероятен късмет, че не е разкопан. Още повече, че на около половин метър от него минават подземни комуникации на селото.

 Находките имат нужда от реставрация и след това ще бъдат показани. Според Иванов най-скъпото нещо е самата могила. "Изнесли сме над 1500 кубика пръст. Представяте ли си какво е струвало, преди 1800 години, тази пръст да се донесе от 300-400 метра на ръка и да се трамбова" – обясни археолога.

http://news.bgnes.com/view/943514

Hatshepsut:
Златен пръстен със син камък откриха при разкопки край Могилец
Уникален златен пръстен със син камък бе открит при разкопките на могила в омуртагското село Могилец. Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище ръководител на проучването посочи, че това е част от богатите находки на едно от петте гробни съоръжения, на които попадат археолозите.

Погребението е на мъж, открито е в самия край на могилата. Гробът е запазен цял, бил е на дълбочина около 30 см., а само на 50 см. от него минават всички днешни комуникации на селището, обясни Иванов.

В него са открити половината от над 100-те находки от проучването на терена, продължило около два месеца. Като цяло те са от злато, сребро, бронз, стъкло. Открит е запазен плат, което е изключителна находка от това време, каза Иванов.

Той добави, че има и запазено дърво. Пръстенът е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустиран камък от син халцедон. Върху камъка е изобразена права мъжка фигура, вероятно бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата къс жезъл, предаде Фокус.

„Поне на мен не ми е известно в България да е откриван пръстен с подобно изображение на камъка”, каза Иванов. В гроба са открити 24 монети, едната от които сребърна, намерена е и бронзова екзагия. Това е контролна тежест за проверка на монетите, каза Иванова.

„Това може би е имало символично значение, може би погребаният се е занимавал по някакъв начин с пари, тъй като екзагията е можела да бъде използвана дълго време след това, но е положена символично заедно с него в гроба” каза археологът.

В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение, и вероятно става дума за местен ритуал, смятат археолозите.

Сред находките от настоящия сезон при проучването на могилата, Иванов посочи още, че има седем цели запазени керамични съда, в два от гробовете са открити специални дървени сандъчета, в които явно приживе погребаните са държали ценните си вещи, намерени са златни обици.

Сред стъклените предмети той отличи съд, с формата на охлюв. Това е балсамарий, ползван е за съхранение на благовонни масла в древността, обясни Иванов. „Поне на мен не ми е известно такъв да е намиран” каза той.

Археологът допълни, че големият брой монети -  общо 40, позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най-ранното погребение се датира 218 година след Христа, а последното погребение, най-богатото, е 241 година след Христа.

"Това е отрязък от 20 години, в които са извършени погребенията, насипана е самата надгробна могила, като крайна дата можем да приемем 245 или 248 година или след Христа” каза Иванов.

https://www.standartnews.com/

Hatshepsut:
Откриха уникална каменна галерия край Антоново
Археолози се натъкнаха на уникална каменна галерия край антоновското село Богомолско. В търговищкия музей бе прибран камък, откъснал се от скала до намиращата се в близост крепост.

 Находката е част от цяла галерия от рисунки и надписи, които са 11 на брой.

 Според археолога Ангел Конаклиев крепостта и градът край село Богомолско са функционирали от ІV до ХІV век на площ от около 100 дка. Най-вероятно рисунките датират от ІV век - периода на преминаване от езичеството към християнството.

 Ангел Конаклиев разказва, че на камъка, който са прибрали, е изобразен човек с нимб. Той държи във вдигнатите си ръце купа с горящ огън. Купата според него е украсена с ембрион - символ на новото, на зараждащото се християнство.

 На останалите скални рисунки са изобразени слънцето, луната, храм с молещи се. Конаклиев смята, че находката, както и другите каменни изображения, свидетелстват за един завиден интелект, който са притежавали тогавашните жители на града.

 Крепостта с уникалната каменна галерия се намира на изключително трудно достъпно място,но въпреки това археолозите се надяват да продължат с проучванията си на мястото.

https://topnovini.bg/

Hatshepsut:
Нова и поредна колективна находка от 111 монети откриха археолози в “Ковачевско кале” до Попово


Новооткритата монетна находка от късноримски фолиси
Археологическият късмет явно все още не е напуснал археолозите, проучващи от началото на месец април Западната крепостна стена на късноримския град “Ковачевско кале” до Попово. При разкриването на последния неразкопан участък от крепостната стена, в близост до кула 12, охраняваща Западната порта на града, те попаднаха на руините на опожарено жилище при размириците по време на т. нар. Втора готска война (376-379). Монетната находка се състои от 111 медни монети – повечето фолиси, пет от които в следствие на огъня са се слепили за винаги “на фишек” – така, както са били поставени преди пожара. Находката от монети е открита на пода на жилището - в непосредствена близост една до друга. Въпреки, че те все още не са професионално почистени от налепите и следите от пожара, вече се забелязват образите на императорите от Късната римска империя: Констант (337-350), Констанций Втори (337-361), Валентиниан Първи (364-375) и Валент (364-378).

Споменатите размирици дават допълнителна историческа светлина за опожареното в крепостта жилище. Император Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) загива при днешния Одрин (Адрианопол) в битка с въстаналите гореспоменати готи-федерати на 08.08.378 г. в сражение превърнало се в поголовно клане над римските легиони. По ирония на съдбата на същата дата, но 1635 години по-късно, археологът Владимир Стойков открива и последните три монети от колективната находка при щателното притърсване на изнесената от жилището разкопана пръст.

В тазгодишния археологически сезон археолозите, подсигуряващи изпълнението на реализиращ се от Община Попово инфраструктурен проект за близо 4 млн. лв., вече имат зад гърба си над 70 линейни метра проучена крепостна стена, многобройни и най-различни находки от бита на жителите на града и над 1000 открити предимно медни монети. В актива им за изминалите четири месеца влизат проучени жилища и части от такива от 4, 5 и 6 век сл. Хр., една изключително рядка и красива бронзова лампа-риба и още една много интересна раннохристиянска лампа, направена от медна ламарина (кадилница), с отвор на резервоара във форма на равнораменен малтийски кръст, символизиращ Исус Христос и външен кръг от 12 фитилника, символизиращ дванадесетте апостоли, носещи светлината на християнството.


Новооткрита раннохристиянска лампа с отвор-малтийски кръст на резервоара
В рамките на проучванията те вече разкриха и едно уникално за територията на днешна България техническо съоръжение, състоящо се от две скрити порти (потерни), комбинирани с външни еднораменни каменни стълби, позволяващи на защитниците да се изкачват едновременно до площадката на върха на крепостната стена, както и да преминават през нея.

В момента усилията на проучвателите са насочени към окончателното и цялостно проучване на съоръжението “Западна порта”, останало недоразкрито от лятото на 1993 г.


Момент от възобновеното проучване на недоразкритата част от Западната порта на крепостта
Разкопките се ръководят от проф. д-р Иванка Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и от Владимир Стойков от Община Попово. Придобитите материали и находки ще постъпят във фондовете на Исторически музей на Попово и ще обогатят неговата археологическа експозиция.

Фотографии: Владимир Стойков

https://targovishtebg.com/

Hatshepsut:
Колективна находка от с. Панайот Хитово, Омуртажко
Находката се състои от общо 85 броя, случайно открити през 2002 г. в горичка в землището на село Панайот Хитово, Омуртажко. При първоначалния оглед е установено, че повечето предмети са изработени чрез отливане и допълнително изковаване. Предметите са били поставени в голям съд (урна?) от груба глина, украсен с издатини (букели?), без информация за наличието на кости или въглени в нея.

Съкровището включва следните предмети:



1. Луновидни пластини (11 бр.) - 10 от сребро, 1 от електрон. Върху някои има по един централен хоризонтален  ръб. Една пластина е украсена с редове от перли по периферията, останалите са гладки, без украса.



2. Гривни (12 бр.) - с отворени краища, изработени от масивна сребърна тел с четириъгълно сечение и заоблена външна повърхност.



3. Пластини (5 бр.) - сребърни, спирално навити.



4. Апликации (56 бр.) - полусферични с отвори за пришиване към дреха.

В краищата на луновидните пластини, две от които се прикрепват една към друга и образуват полукръг, има по един или два отвора за прикрепване. Някои от тях са отлети частично, което вероятно е следствие от технологичен дефект. Тази особеност, както и неравномерно нанесената украса от перли е свидетелство за известно неумение при изработката.

Най-ранните типологически паралели на обектите от група 2 са познати от халколитните некрополи край Дуранкулак - луновидните костени пластини от гробове N 1009, 991, Варна - златните предмети от символичен гроб № 1, от пласт Б в Еменската пещера и в Русенската селищна могила. Подобни предмети, изработени от електрон са открити и в пласт С в Еменската пещера и в Табашката пещера, датирани въз основа на материалите от същия контекст в ранно-бронзовата или респективно в средно-бронзовата епоха, фаза Теи ІІ. Някои по-късни и по-далечни аналогии могат да се проследят в депозитите от късно-бронзовата епоха от Централна Европа и сред тракийските луновидни нагръдници от V - ІV в. пр. Хр. от село Дълбоки и от гробницата при Мезек, които носят идеята за подобно оформление. Тези примери са основание за определянето на разглежданите предмети като елементи от нагръдна украса, прикрепяна към дреха или броня от кожа или метал (вж. реконструкцията). Тази им функция насочва към значението им на владетелски инсигнии.

Аналозите на предметите от група 2 датират от по-късно време. Те се откриват сред находките от КБЕ и HaA1 - HaA2 от района на Средния Дунав, сред т.нар. група Фере от Тесалия и по-късните (VІІ - VІ в. пр. Хр.) екземпляри от северните райони в България. Посочените паралели определят най-вероятната датировка и на предметите от група 3, но тяхната форма и конструкция, която е различна от тази на типичните спирални гривни, подсказва предполагаемата им функция като апликации за колан или диадема, навити вторично, преди поставянето им в глинения съд.

Полусферичните апликации също имат многобройни аналози сред материалите в широк хронологически диапазон - от късния халколит до ранно-желязната епоха - факт, който затруднява по-прецизната датировка на съкровището. В най-общи линии долната хронологическа граница на находката може да бъде поставена в СБЕ, докато горната достига до края на ІІ хил. пр. Хр., което е основание за предположението, че предметите са били  трезорирани в продължителен период от време. Типологическата им характеристика от своя страна ги определя като владетелски (аристократични) инсигнии, а контекстът на откриването им е свидетелство за обредната им функция като посветителни дарове (на Великата Богиня-майка). От друга страна те могат да се разглеждат и във връзка с реално (?) или символично (?) погребение на техния аристократичен притежател, което вероятно символизира краят и новото начало на властта му в социума и в космоса.

Местонахождение: НИМ

Любава Конова

Литература:

Конова, Л. 2003. Сребърно съкровище от бронзовата епоха в НИМ (предварително съобщение). - В: Пътят. Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р Георги Китов. София, 2003: 107-120.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=273&Itemid=106&lang=bg

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page