Българска култура и духовност > Родово Наследство

Българският трибагреник

<< < (2/3) > >>

Hatshepsut:
Знамената на българското опълчение
Бойните знамена са реликва за всеки българин и нещо наистина мистично и свещено за всеки, воювал до тях. В модерната ни история началото на този култ към знамената е поставено някъде по времето на освободителните борби, когато различни хайдушки чети са изработвали свои знамена. През Априлското въстание подготовката на байраците е била ритуал от особено значение. Кулминацията на тази традиция обаче със сигурност трябва  да търсим в боевете на Руско-турската освободителна война. Всички сме чували за епичните боеве за Самарското знаме край Стара Загора и героизма на опълченците при опазването му, но твърде малко знаем за другите знамена на опълченските дружини.


Знаме на първа дружина
Знамето на 1-а дружина на Българското опълчение е ушито по поръчение на Добродетелната дружина. След създаването на Българско опълчение, през май 1877 г. тя взема решение да се съберат пари от българските емигранти в Румъния за изработване на две знамена, които да се осветят и връчат на опълченците. На председателя на Славянския благотворителен комитет в Москва, г-н Иван С. Аксаков е поръчано “да има добрината да поръча тези знамена…” Макар и изработени в Русия знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената са предназначени за първите две дружини на опълчението. Знамето не взема реално участие в Руско-Турската война 1877-1878 г. не само поради закъснялото му доставяне, но и поради нежеланието на руското командване дружината да участва със знаме с неруска символика в бойни действия. След Освобождението то става знаме на софийска № 1 пеша дружина на Българската земска войска, която е формирана е през юли 1878 г. През Балканските войни знамето на 1-а дружина на Българското опълчение участва в боевете за освобождението и обединението на българските земи като знаме на 52-и пехотен полк.


Знаме на втора дружина
Изработено през 1877 г. по поръка на Добродетелната дружина, това знаме е предназначено за 2- а опълченска дружина. То също не участва в реални бойни действия в Руско-турската война. През юли 1878 г. от тази дружина на Българското опълчение се формира кюстендилска № 2 пеша дружина на Българската земска войска. От 1884 г. 2- а кюстендилска дружина влиза в състава на 2- и пеши струмски полк и нейното знаме става полково. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. При разгръщането на армията по време на Балканските войни то е дадено на 40-и пехотен беломорски полк от 2-а тракийска дивизия, с която участва във войните.


Самарското знаме
Знамето на 3-та дружина на Българското опълчение /известно като Самарско/ е изработено от жителите на гр. Самара. На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето казва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие”. Със знамето 3- та дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на военния орден „За храброст”. Знакът му е вграден в специално изработена богато декорираната сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. След Освобождението става знаме на радомирска № 3 пеша дружина на Българската земска войска.


Горнооряховското знаме
4-а опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев – Македончето. Войводите са арестувани, знамето е взето от турците и се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България, предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението, през юли 1878 г. то става знаме на пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор през февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.


Знамето на пета дружина
Още едно знаме е имало в Българското опълчение – знамето на 5 дружина. Изработено е със средства на българската общност в гр. Киев. С писмо от април 1878 г. началникът на котленския отряд съобщава на командирите от 1-а, 2-а и 5-а опълченски дружини да изпратят войници да получат от щаба на опълчението знамена. Разпоредено е да се пазят в дружините до специално разпореждане. Знамето не взема участие в бойни действие, но е заедно с дружината през целия и боен път. След Освобождението от състава на 5-а дружина на Българското опълчение, през юли 1878 г. в гр. Казанлък се формира казанлъшка № 23 пеша дружина на Българската земска войска и тя получава знамето на 5- а опълченска дружина. След реорганизирането на земската войска на Източна Румелия в Източно-Румелийска милиция дружината е преименувана в 4- а пеша казанлъшка дружина. Заедно с нея знамето участва Сръбско-българската война 1885 г. 33-ти пехотен Свищовски полк носи знамето през Балканските и Първата световна война.


Знамето, ушито от Стиляна Параскевова
Българското опълчение е дарено с още едно знаме, ушито от Стиляна Параскевова през 1877 г. в Браила по инициатива на нейния баща – Иван Параскевов. Макар и да не влиза в бой, според повечето историци, това знаме е прототипът на днешния български трибагреник.

https://www.bulgarianhistory.org/znamenata-na-ba-lgarskoto-opa-lchenie/


Както се вижда от снимките, при 4 от шестте знамена са използвани трите цвята - бял, зелен и червен, и то точно в тази последователност  :smile-1:

Hatshepsut:
Иван и Стиляна Параскевови –
създатели на първообраза на българското национално знаме


Иван Параскевов и неговото семейство
Автор:  д-р инж. Павел Б. Мончев, правнук Иван Параскевов

Националното знаме е символ на държавния суверенитет и национално достойнство.

Националният ни трибагреник за пръв път е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция.

Според историческите данни и мнозинството от нашите изследователи- историци  изборът и редът на цветовете на националното ни знаме се свързва с известното Знаме на Стиляна Параскевова или Браилският трибагреник. Идеята за създаването му принадлежи на българския патриот от Браила Иван Параскевов, а изработването и извезването му е извършено от неговата дъщеря Стиляна Параскевова.

Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. и е преследван на младини от турските власти за систематично неподчинение и неспазване на изискваното от властите подчинено поведение “на рая” и най-вече заради участие с няколко приятели в Бунтовно братство. След опит за покушение срещу местен управител, една нощ Иван и брат му Панайот, качени на един кон, тайно излизат от града и емигрират в Румъния. Установяват се в гр. Браила, където Иван с много упорство и труд се издига и замогва първоначално от пристанищен носач до предприемач и търговец, но никога не забравя Родината си. Поради емигрантската си съдба създава сравнително късно свое семейство. Оженва се за Недялка Димитрова (дъщеря на емигрант от Разград) и им се раждат 3 деца в периода 1863 – 1873 г. Това са Стиляна, Стефан и Мария.

Иван Параскевов е известен с активното си подпомагане на българската емиграция в Браила, издържа като личен стипендиант в руско военно училище бедното роднинско момче Кирил Козловски, който по-късно, през 1885 г., като капитан взема активно участие в Съединението на България. В дома на Иван Параскевов често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Драсов, Светослав Миларов, а и самият Георги С. Раковски. Параскевов активно участва в обществения живот на българите в Браила. Името му е сред акционерите на вестник “Българска пчела”, щедър дарител е на българското училище. Той е един от най-активните участници в “Добродетелна дружина”, която има свои представители в Букурещ и други градове, където живеят големи групи българи. Иван Параскевов има и още една заслуга към българската държава. Името му фигурира сред основателите на Българското книжовно дружество в 1869 г., прераснало след Освобождението в Българска академия на науките.

През есента на 1876 г., когато сред българската емиграция става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война, в БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на българските доброволци, които ще участват в очертаващата се война. Иван Параскевов поема отговорния ангажимент със свои лични средства да създаде знаме, което да дари на формиращото се българско опълчение от доброволци. Съвсем сам обмисля идеята за това знаме и доставя от Виена необходимите много скъпи материали: плътен копринен плат – атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх). Изработката и извезването на знамето той възлага на по-голямата си 14-годишна дъщеря Стиляна. Отделена е една малка стая в дома му, в която тя работи, като се пази тайна поради опасения да не бъде осуетена работата по знамето от турски шпиони. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя използва металното лъвче-значка от четнически калпак.

Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете бял, зелен, червен са разположени хоризонтално. В развяващия се край то не завършва равно, а е врязано под форма на лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на изработилата го девойка, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Знамето е приковано за дървена дръжка, която в горния си край завършва с две дървени сфери с различен диаметър, поставени една над друга. Върху тях е прикован (забит) бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.


Коронованият лъв извезан на Браилското знаме
Това знаме, известно на историците като Браилският трибагреник или Знамето на Стиляна Параскевова, Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. В знак на уважение към Иван и Стиляна, князът предлага на Стиляна да продължи образованието си в руски девически пансион. Баща ѝ любезно благодари и отказва с мотива, че желае дъщеря му да учи в освободена България. Това събитие е отразено в тогавашния вестник “Стара планина”: “На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”. Даже и след повече от 100 години съобщението е особено важно и вълнуващо. Изключително важно е определението “българското национално знаме”. Като се има предвид, че вестникът е орган на Добродетелната дружина, това насочва мисълта, че още преди връчването му знамето на Стиляна е било определено и то не само от създателите му, а по всеобщото мнение на най-влиятелната част от българската емиграция в Румъния,  за “българско национално знаме”. Въпреки че след това от Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, то не е осветено и приковано, каквито са тогавашните традиции и не участва в сраженията. Подобна е съдбата и на други две знамена, които са изработени малко по-късно и са предназначени за другите опълченски дружини. Защо руските имперски власти не са пожелали българските опълченци да се бият под български флаг може само да се гадае.

Знамето е развяно на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След парада е запазено и по-късно прибрано в Двореца на българския княз в новата столица София. То присъства и във Велико Търново по времето на Учредителното събрание. На едно от неговите заседания са приети цветовете и подреждането на българското национално знаме в реда, който е на Браилското знаме. След Освобождението то се съхранява заедно с други знамена в княжеския и царския дворец, а понастоящем се намира в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи (на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден).

Големият родолюбец Иван Параскевов след Освобождението се преселва със семейството си в новата столица София, където живее до смъртта си на 16 ноември 1895 г. През целия си живот той щедро дарява различни български дела – издаването на вестници, поддържането на читалища и училища. Едно от многобройните дарения обаче обезсмъртява него и дъщеря му Стиляна и ги свързва със символа на българската държавност, който ние сега развяваме.

 Стиляна Параскевова е родена на 6 март 1863 г. и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. В дома на нейния баща България е свято име, а нейното освобождение – най светлата цел, на която трябва да се посвети всеки българин. Това е възпитанието, което българчетата получават у дома и в българското училище, където тя е учила до 1875 г. След това баща ѝ наема за нея и брат ѝ частен учител. Параскевов държи те да получат добро образование, но то непременно да бъде на родния им език.


Браилски трибагреник
Не е трудно да се отгатне защо Стиляна се влюбва в младия учител. Той идва от България преследван, рискувал живота си за свободата, преминал през една тъмна есенна нощ спасителната река, заплашван от турски затвор или смърт. Това е Илия Вълчев. Той е сред основателите на Етрополски революционен комитет през 1870 г., секретар на  комитета, съратник на Васил Левски. След обира на турската поща от Димитър Общи, Вълчев е застрашен от арестуване и се укрива в Оряхово и малко по-късно минава във Влашко. Установява се в Браила. Добре образован е, от уважавано и богато семейство, и това убеждава родителите на Стиляна да дадат съгласие за сгодяването ѝ с Илия, въпреки младостта на годеницата. Участва активно в освободителната Руско-Турска война и е награден с руски  сребърен медал на шия на александровска лента.

След Освобождението той работи като адвокат и се занимава активно с политическа дейност като член на Либералната партия. Дългогодишен народен представител в  периода 1881 – 1918 г.

През 1881 г., вече осемнадесетгодишна, Стиляна се омъжва и става госпожа Вълчева. Има щастието да стане майка на 4 деца – Мария (Мица), Олга, Недялка и Димитър-Асен. Както на много хора, съдбата не ѝ спестява и тежки моменти. Активното участие на съпруга ѝ в политическия живот му струва политическо преследване, арест, съд, интерниране. Загубва единствения си брат едва 22-годишен. През 1904 г. преживява още по-тежка загуба – дъщеря ѝ Олга умира на 15 години.

Стиляна е една от най-активните участнички в благотворителното дружество “Майка”, основано от  Йорданка Филаретова. Особено активна е по време на Първата световна война, когато трябва да се обхождат различни райони на София и да се издирват бедни семейства, самотни войнишки съпруги и деца сираци, за да им се окаже помощ с храна, пари или дрехи, събирани преди това от дружеството. За тази нейна дейност има връчен медал.

Към края на шестдесетте си години Стиляна се разболява и чувства, че малко ѝ остава да живее. Обградена с грижите на деца и внуци, тя се връща в своите ранни спомени. Изпраща молба и получава разрешение да види своето знаме, което се намира в царския дворец. Тя се разделя с него, целува го, “като го мокрела със сълзите си” съгласно записките на най-известния изследовател на живота ѝ и неин съвременник Иван Стойчев. Почива на 7 май 1932 г. в София.

В памет на създателите на първообраза на националното ни знаме в Ямбол е кръстена улица “Стиляна Параскевова”, а в София – “Иван и Стиляна Параскевови”.

Историята на Браилското знаме и на неговите създатели – баща и дъщеря, трябва да знае и помни всеки българин още от началното училище.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut:
Иван Кулин – българинът, който пръв развял трицветния байрак


Първото българско знаме с цветовете бяло зелено и червено, но в друг ред е влязло в бой с Първата легия на Георги Раковски. За да разберем кой е българинъ,т държал този първообраз, дори неточен, на днешния ни трикольор, трябва да разберем кой е бил знаменосец на Първа българска легия, помогнала много за освобождението на Белград от турско робство, но не успяла да мине на българска земя и да помогне на събратята си.

Знаменосец на Легията бил старият войвода Иван Кулин. Роден е през 1803 г. в село Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834-1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания. След това е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез* на Ломската каза.

Иван Кулин има доста богат революционен опит. Той е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Целта му е извоюване на автономия на българите в този район и премахване на едрото турско земевладение. Във въстанието участват около 16 000 души българи от Ломско, Видинско и Белоградчишко. При липса на военен опит и слабо въоръжение въстаналите българи са разбити.

Една от причините за неуспеха на това въстание е коварната политика на западната ни съседка Сърбия. Българите в граничния район, въставайки против турския поробител, са разчитали на помощта на „братята сърби”. Такава помощ обаче не идва. Нещо повече, сръбското правителство репресира оцелелите от въстанието българи, които търсят убежище на сръбска територия. Част от водачите на въстанието от 1850 г. са арестувани, а някои - пратени по-късно на заточение. Иван Кулин е заловен и хвърлен в затвор, но успява да избяга и емигрира във Влашко.

Иван Кулин е участник и в Първата легия на Г. Раковски през 1862 г. При разделянето на силите на легията, плод на сръбските агитации и раздори сред участниците в легията, четниците на Иван Кулин се установяват в Крагуевац. Иван Кулин се ползва с високо доверие сред легионерите и лично пред Г. Раковски. Това личи от факта, че носи знамето на легията.

http://www.kmeta.bg/ivan-kulin-bylgarinyt-kojto-pryv-razvql-tricvetniq-bajrak-42727.html


*кнез  – длъжност, останала още от Втората българска държава и запазила се в някои региони чак до Освобождението. Старейшините и първенците от няколко съседни села избирали свои официален представител пред турската власт, които се грижел за реда, събирането на данъците и чиято дума имала особена тежест пред турските управници.

Hatshepsut:
Знамето на Старозагорското въстание е първообраз на националния трибагреник

https://www.facebook.com/bgnacionalisti.org/photos/a.1605586189652872.1073741851.1428497157361777/1954350238109797/?type=3&theater

"137-годишното Знаме на Старозагорското въстание от 1875 година е вероятният първообраз на Националния трибагреник - заяви на брифинг доц. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния исторически музей (РИМ). - Това доказва току-що приключилата му реставрация, направена от лицензираната за такава дейност реставраторка д-р Елица Цветкова от Музея за чуждестранно изкуство."

Реставрацията е била особено важна не само за да се съхрани едно от малкото знамена в страната от преди Освобождението от турско робство, а и да се уточнят подробности около цветовете му.

Знамето е изработено от самите участници в Старозагорското въстание. Подарено е на РИМ през 1912 г. от опълченското дружество, в което е имало участници в събитието или техни родственици. В подробното описание, което съпътства байрака, е записано, че то е трицветно - бяло, зелено и червено.

През 1956 г. знамето е изпратено в София за възстановяване в ателието на руснака Михаил Малецки. Той решава, че горната му ивица не е била бяла, а синя и че старозагорската светиня наподобява руското знаме. Затова в документацията записва трицветието, като единият от цветовете е син.

"При разшиването на платовете не намерих и следа от синьо багрило - каза за медията ни д-р Елица Цветкова. - Това се установи, след като демонтирах елипсата с лъвското изображение. Между нея и кръста отзад, там където коприната е била между двата плата, обагреността се е запазила, макар и в малка степен. Ясно се вижда, че долният плат е бил червен, средният - зелен, а горният - няма обагреност.

Това потвърждава първоначалното описание от дарителите, че знамето на Старозагорското въстание е било с цветовете на настоящия трибагреник - бяло, зелено и червено."

Когато в началото на годината знамето беше ритуално изпратено на реставрация в София, беше доста деформирано, много крехко и чупливо.

След близо едногодишна реставрация, знамето на Старозагорското въстание от 1875 г. е върнато и експонирано в Регионалния исторически музей. "Приемам това като красив коледен подарък за старозагорци, които в продължение на две години стотинка по стотинка събираха необходимите пари в размер на близо 5000 лева", каза доц. д-р Светла Димитрова.

http://starozagorskinovini.com/news/index.php/obshtestvo/689-znameto-na-starozagorskoto-vastanie-e-parvoobraz-na-natzionalniya-tribagrenik

Hatshepsut:
Български трибагреник заслужил названието светиня на българите


АВТОР: Адриана Станчева, магистър по История

Родолюбеца Иван Параскевов Петков (1817 г. 16.11.1895 г.) в румънския град и център на българската революция Браила и дъщеря му Стиляна Парашкевова (16.03.1863 г. 1932г.) тогава 14 15 годишна ушива и извезала Знамето което е дарено за българското опълчение или Браилският трибагреник станл като прототип на националния трибагреник. Националният ни трибагреник e узаконен от Учредителното събрание в Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 от „Конституцията на Българското княжество. Българското народно знаме е трицветно и състои „отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.”. Потастоящем Браилския трибагреник на Стиляна се съхранява в Националния военноисторически музей.

Голямото преселение на българите от Източна България през 1829 1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. След Браилските бунтове от 1841-1843 г. Иван Параскевов е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през 1817 г. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови Петкови потърсили убежище и възможности в румънския град Браила. Там неговото занятие е на търговец и предприемач първоначално започнал като пристанищен носач. В чуствителната нагласа през 1862 г. Иван се жени за българката от Разград Недялка Димитрова и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, а през 1866 г. синът им Стефан, а през 1873 г. и втората му дъщеря Мария. Иван Петков участва активно в обществения живот на българите в Браила. В дома му често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Тодоров Драсов (19.03.1848 г. 27.09.1901 г.), Светослав Миларов, Георги Стойков Раковски по рождение Съби Стойков Попович (2.04.1821г.- 9.1967г.). Иван Петков е един от щедрите дарители на българското училище в града акционер на в-к “Българска пчела” и от участниците в “комитета на старите” на обществено-политическата организация на русофилски настроените българи емигранти и търговци „Добродетелната дружина“ (1853-1897) в Букурещ, официално учредена на 9.03.1854 г. под името Средоточно българско попечителство „Епитропия“. След като е призната официално от руското правителство, организацията създава свои поделения в редица градове Браила, Галац, Плоещ и др. По-късно се преименува в Букурещ на 21.08. 1875 г. от привърженици на Киряк Цанков на „Българско човеколюбиво настоятелство” със задача да помага на пострадалите от въстанието в Босна и Херцеговина и подпомага българското население при Априлското въстание и осигурило материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев.
След масово въоръжено Априлското въстание на българите в Османската империя организирано от Гюргевския революционен комитет и избухнало преждевременно в Копривщица през 20 април (стар стил) 1876 г. и след недоволство сред общесвеноста от Западна Европа и Руската империя се събира отбрано българско в Галац, Браира, Букурещ за ангажиране на Руската империя (на руски: Российская империя) срещу Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osтâniyye). Като огнище на българското революционно движение преди освобождението българската колония в Браила е свързана мнозина Георги С. Раковски, Васил Николов Друмев (1839г.- 1901г.), Добри Попвасилев Войников (22.11.1833 г.-27.03.1878г.), Тодор Икономпетров (29.08.1838г.-28.09.1892г.), Тодор Пейов Стоянов (1842г. 26.07.1904г.), Димитър Панайотов Греков (2.09.1847 г. 21.04.1901г.) и др. В края на 1876 г. на заседание на БРЦК в Букурещ се обсъжда необходимостта от знаме за българските доброволци, които ще участват в предстоящата войната между Русия и Турция. Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Българското човеколюбиво настоятелство в Румъния проявява активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат оттделени средства и за знамена на българските опълченски дружини.

Вложил любов и надежда за свобода Иван Петков след като се съветва с Иванка Ботева заръчва на дъщеря си извезването на флага. За модел на лъва използва значката на българските въстанически калпаци. Браилското знаме било квадратно. Върху зеления цвят на лицевата страна е извезан лъв с корона, а над главата му, върху белия цвят има надпис в полукръг "БЪЛГАРИЯ". Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис: „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, В долния външен ъгъл има извезано с дребни букви надпис „Стилияна Ив.Парскевова Браила, 1877 г. априлий”. Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Двата външни ъгъла завършват с пискюли. Ушито е от коприна, с размери 198 см. х 119 см. х 173 см., като външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. Обяснението за подредбата на цветовете по-късно той дал така: "Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “Б”. Горе бялото, горе България!". По това време четническите знамена са най-често зелени, а ако има бяло то е в центъра. Първото българско знаме в бяло, зелено и червено, с цветове подредени в този ред, е флагът на Старозагорските въстаници от 1875 г. Година по-късно и Врачанският комитет избира за свое знаме трикольора в бяло, зелено червено, а четниците на Хаджи Димитър не случайно били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“. Стилияна започва работа през ноември. Бродирано е със златна сърма и дребни естествени перли, които Иван Параскевов доставил от Виена върху плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито”. По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат ѝ частен учител. Държи децата да получат добро образование на родния им език. В Браила пристига млад мъж Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован секретар на Етрополски революционен комитет към 1870 г., преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Николов (Николич) (1835г.-1873г.), известен като Общи. Стилияна се влюбва в него. Той има своето влияние и уважение върху семейството на Иван Петков. През 1881г., вече осемнадесетгодишна, Стиляна се омъжва и става госпожа Вълчева. Извесно е че Патриархът на българската революция Георги Раковски отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. Идеята за трицвета е негова. Добра известна е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция. Златна зелена светла хоръгва с една страна “Свобод” или смърт”! и страшни вид левов изобразен и с друга страна ”Бог с нами напред”!

През април 1877 г. знамето е готово. На 8/20 май 1877 г. председателят на Кишиневското българско настоятелство общество Иван С. Иванов представя в Плоещ бащата Иван Параскевов Петков и дъщерята госпожица Стиляна Парашкевова на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Действуващата руска армия на Балканския п-ов. Те му предават знамето за доброволците. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”. От Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, но то не е осветено. Следва заповед на руското командване, българско знаме не трябва да има в боевете, няма българска армия, няма българска държава. Трябва да участва само едно единствено знаме. И то е дареното на 6/18 май 1877 г. в Плоещ направеното от монахините в руския град Самара и осветено знаме. Това знаме с размер 1,85м. х 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове и прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.
Браилският трибагреник не участва в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война (1877-1878). Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност.

В първите стъпки след Освобождението на българските земи на Родината в резултат изпълнение на клаузите на предварителния Санстефански мирен договор от 19/3.02.1878г. и на Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. важно значение придобива свикване на емблематично в град Търново на 10 февруари 1879 г. Подготовката на търновската конституция е трескава. Учредително събрание, за да започвне изграждане на нови държавни институции и изработването на конституционната основа за съществуването им въпреки водещата дискусия по отношение първоначално да се обедини разпокъсаният български народ.
В проекта за конституцията няма предвиден член за знамето. Тогава Никола Михайловски от Елена повлиян от будни българи и съпругът на Стиляна Парашкевова Илия Вълчев в един момент казва, забравихме народните бои и реабилитира флага. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братята Димитър (1810-1862), Константин (1830-1862) и Наум (1817-1897) Миладинови, има обаче записана среща в кафенето. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. На 26 март 1879г. се взима решение и видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят.

Върнато на българската държавност Браилският трибагреник чак на 8 август 1878 г. На 30 август 1878 г. в Пловдив има парад по случай имения ден на руския император в който участват всички опълченски знамена – три на брой. Липсва само Браиското знаме. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. След парада е запазено и по-късно прибрано в княжеския и царския дворец на българския княз в новата столица София. Към днешна дата то се съхранява в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи на Националния ни празник 3 март и на парада водосвет на Гергьовден.
Големият родолюбец Иван Параскевов Петков след Освобождението се преселва със семейството си в новата столица София. Активните подпомага благотворителното дружество основано от Йорданка Савова Филаретова (19.03.1843г.-25.04.1915г.) “Майка”. Особено подпомага самотни войнишки съпруги и деца сираци по време на Първата световна война. През 1930 г. Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и придружена от сина си Димитър Вълчев има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър „тя прегръщала и целувала ушитото от нея знаме”.

Използвана литература:
1. Материал на "Българска история" http://www.bulgarianhistory.org/
2. Биографични данни за Иван Параскевов Петков (1817 г. 16.11.1895 г.)
Стиляна Парашкевова Вълчева (16.03.1863 г. 1932 г.)
и исторически справки

https://historyofwars.net/2016/04/21/tribagrenik/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

There was an error while thanking
Thanking...
Go to full version