Българска култура и духовност > Родово Наследство
Безсмъртното тракийско наследство
Hatshepsut:
Безсмъртното тракийско наследство
Балканите са на люлката на европейската цивилизация. Тук за първи път се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Древните жители на нашата земя идигат градове хилядолетия преди дедите на германи, келти, гърци и др. да направят това. Предците ни са първите хора, които създават писменост. За това свидетелстват знаците от Хотница, Караново, Градешница, Винча, Тартария и т.н. По отношение на обработката на злато, мед и желязо ние сме първенци на нашия континент. Много преди Питагор и Платон да се родят, траките успяват да създадат човеколюбиви доктрини. Не случайно за предците ни са употребени определения като най-праведни и най-справедливи.
Траките успяват да разпространят своето влияние и култура на много места. Гърци, римляни, хети приемат тракийски божества в пантеоните си. Галските друиди основават своята религия на учението на Залмоксис. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Славата на благият Орфей е била толкова голяма, че Христос е сравнен с него...
Разбира се съдбата не винаги се е усмихвала на дедите ни. Те познават много беди и премеждия. Колкото и хармонично да е било древното им общество, в него са възниквали проблеми, вътрешни конфликти. Беди са донасяли и чужденци като перси, гърци, римляни. Последните завладяват земята ни за повече от половин хилядолетие. В първите векове на окупацията много от траките са избити, други са разселени. За известно време изглежда, че дедите ни ще бъдат асимилирани и ще загубят езика и културата си подобно на келти, лузитани, ибери...това обаче не се случва.
Доста наши учени признават, че народът на Орфей не се е изгубвал, а даже е оказал силно влияние на днешният антропологически тип на българите. Ето какво казва Д.Ангелов- “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено”.
Цитирайки Георгиев, Дуриданов и Влахов, Д.Ангелов подчертава и това, че ние българите все още ползваме типични тракийски имена като Бото, Дако, Дардан, Дико, Драсо, Гето, Кодо, Нено, Пато, Суко и пр. Посочен е и важният факт, че характерното за българския език диалектно разделение на я и е (якане и екане) има стара, тракийска основа.
Ив. Венедиков и М.Арнаудов пишат за тракийският произход на редица наши обичаи и обреди в своите работи “Очерци по Българския Фолклор” и “Медното гумно на прабългарите”. Етнологът Н.Колев определя като тракийско наследство следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:
- I, II и IV тип рала за обработка на земята,
- вършитбата с диканя,
- култивирането на лозята и направата на вино,
- трансхуматното (подвижно) животновъдство,
- носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
- грънчарското колело;
- черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
- сходството на самодивите с тракийските нимфи,
- русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
- кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
- нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
- За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
- жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
- жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.
Доста преди Ангелов, Георгиев, Дуриданов, Колев и т.н. Ц. Гинчев представя своята теория, според която траките не са изчезвали изобщо, а ние българите сме техни наследници. Е.Тодоров смята, че траките от заварените в освободените от византийско господство земи, не са били никак малко... Нашият учен добавя също и това, че ние българите можем да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури на човечеството...
Това изказване не е ни най-малко преувеличено. Ние не само сме наследници на Дионис и Орфей, но и ревностни пазители на тяхното наследство. В празнуването на Трифон Зарезан, Лазаруването, Гергьовден отеква едно древно ехо от времето на героите на Илиада. Същото важи за кукерските игри, Пълялиите, запращането на огнени стрели в небето по Сирни Заговезни...
Според Е.Тодоров у нас българите има особен, дълбоко утвърден култ към прадедите, какъвто няма у никой от нашите роднини и съседи. Като цяло българинът не се е страхувал от своите мъртви както гърка. Като обяснение за това Тодоров търси връзка с древните култове на траките.
Коледа днес се счита за християнски празник, но произходът му се крие в древната почит към слънцето наричано от траките с името Багос. От този тракийски теоним произлиза и нашата дума Бог. Нейното значение е – багра, нещо червено, светло...т.е. слънцето.
Дори и мартениците, с които се кичим всяка пролет са тракийско наследство. В. Лозанова смята, че “първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
Според Лозанова мартеницата е интегрирана и в “обредния жест на накичване на едно клонче с плодове и тестени изделия. До голяма степен той съответства на съхраненотo и до днес в българската традиционна култура ритуално накичване на дряново клонче: суровачка, суровканица”…Безспорно сурвачката, а и името на празника Сурва са тракийско наследство. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура...
Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур - слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, децата всъщност произнасят едно от имената на древният тракийски бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето.
Накъдето и да се обърнем, към който и сезон за погледнем – тракийското наследство е навсякъде. От ранна пролет до късна зима ние честваме празници, които са почитани по земите ни от най-дълбока древност. Никой нашественик не е успял да ни откъсне от духовният ни свят защото той се е оформял в продължение на хилядолетия тук на Балканите. Чуждото подтисничество не е смазало народа ни, защото сме потомци на силни хора, толкова силни, че произходът им е търсен в пепелта на титаните изгорени от мълниите на боговете.
Новата религия – християнството също не успява да промени нашия характер. Причината за това са няколко – добродетелите на християнството са съвпадали до голяма степен с тези на старата вяра на дедите ни. А и църквата е принудена да направи компромис. К.Узнер (цитиран от Арнаудов) прави следното интересно изказване – “Християнската църква не би могла да излезе победителка от борбата срещу езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа. Съкровеното на душата не се променя като някаква дреха. Старите светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен, старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост”.
Узнер е прав, съкровеното на душата не се променя...и никое подтисничество и терор не може да го премахне. Дори сънародниците ни, които приемат исляма продължават да тачат старите тракийски празници като Гергьовден и даже са го считали за равностоен на Байряма (в Смолян) и по-голям празник от Байряма (в Гоцеделчевско)...
С течение на времето народите менят имената си. Иранците са познати като перси, артеи и кефени, немците са наричани германи, алемани, тедески. Ние не правим изключение, дедите ни са известни като траки, мизи, пеони, а в по-късни времена се налага и названието българи. В това няма нищо странно, но тази особеност е използвана от недобросъвестни личности, които са целели да ни изкарат чужд народ. Бяха съчинени безброй лъжи, лъжи, които все още държат в плен много хора.
Помислете обаче – може ли един нашественик така охотно да приеме духовният свят на един победен народ и да пази така ревностно това духовно наследство? Невъзможно е, няма как да стане защото всеки държи на своето. Пазим традициите си защото подсъзнателно знаем, че те ни сплотяват, те са нашата връзка с предците, със земята, която е дала безброи герои. Докато сме верни на себе си няма да се загубим!
Използвана литература:
1.Е.Тодоров, Древнотракийското наследство в българския фолклор;
2.М.Арнаудов, Очерци по българския фолклор;
3.Ив. Венедиков, Медното гумно на прабългарите;
4.И.Георгиева, Българска народна митология;
5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките;
6. Д.Ангелов, Образуване на българската народност;
7. Н.Колев, Българска етнография;
8. В.Лозанова, МАРТА, мартеница
http://sparotok.blogspot.nl/2013/06/blog-post_25.html
Hatshepsut:
Нимфата Траке и билките на България
В работата си “История на Витиния”, древният летописец Ариан разказва за красива тракийска нимфа* наречена Траке. Тя притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого (както правят и самодивите), но също така била способна да изцели тежко болен човек с билки и заклинания (Фол.с.75-76).
Танцуваща менада, 5 век пр.н.е.**
Всъщност в облика на чаровната тракийка няма нищо необикновено. Нашите предци са местно население, обитавали са земите ни хиляди години. Точно това им е дало възможност да опознаят добре различните видове билки. Лечението с пеене (баене), повтаряне на особени думи е също древна традиция, поддържана до днес от българските билкарки и баячки. Легендата за нимфата Траке е породена от удивлението на гърците, които са влезли в контакт с красивите и познаващи природата тракийски жени, на чията свобода и жизнена сила е гледано като нещо неестествено.
За някои названия на лечебните растения ползвани от дедите ни получаваме сведения от древните летописи. По имената на билките може да се отсъди, че са създадени от хора говорещи архаична разновидност на българския език. Нашият езиковед Владимир Георгиев подлага на етимологически анализ имената на няколко тракийски растения (Траките...с.194-200), но съзнателно, или не прави сериозни пропуски.
АДИЛА бива свързано с гръцкия глагол айто-горя. Възможно е растението да се е ползвало за лекуване на треска, висока температура. Пропусната е българскита дума ад-пъкъл, място на огъня, жегата. Официално ад е гръцка заемка, но това не отговаря на истината понеже паралели съществуват в галски, ирландски, санскрит и авестийски. В Галия има племе Aedui (горящи, светли). Тяхното име Жорж Дотен сравнява с ирл. aed-огън-L.G.- c.224. Към ирландската aed-огън могат да се добавят санскритските думи аdhа-желая да запаля огън, аdhаna-запалване, а също и авестийската atar-огън. При тълкуването на българската дума ад, успоредиците от ирландски, галски, санскрит и авестийски не са споменати изобщо. Не е споменато и, че наставката ла (в адила) се среща в български думи като: мъгла, копрала (копраля), кошула (кошуля), мигла.
БОР е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бор-иглолистно растение. Названието е документирано в споменатата от Прокопий Цезарийски крепост Бор Брега. Тук трябва да се уточни, че смолата на бора се е използвала за мехлеми, а от младите шишарки може за се приготви субстанция подобна на пчелния мед. Този така наречен боров мед се ползва за лечение на заболявания на дихателните пътища.
БЕРЗА е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бреза. Сокът, добит от корените на това растение е сладък и се използва за лечение на бъбречени заболявания. Може да се възрази, че думата бреза е твърдо разпространена. Да, така е, но не е важно дали определена дума присъства в даден речник, а дали има обяснение за нея. Бреза е обяснима с българското прилагателно брез-бял, докато в много други езици думата виси във въздуха, т.е. заемка е и то явно е дадена от българи.
БРЕЙ е име на вид мъх, който причинява раздразнение на кожата при докосване. Владимир Георгиев смята името за пеласгийско и го свързва със стблг. брити-бръсна, т.е. режа. Не е обяснено обаче как уж дошлите през Ранното Средновековие българи ще имат в речника си не само пеласгийска дума за растение, но обяснението за нея идва от българския език.
ДАКИНА бива преведено от гърците като вълче сърце. Георгиев търси връзка с тракийската дума ДАУОС- вълк, която на своя страна идва от ДАУА- давя, душа ( това, което прави един вълк). Въпреки, че българския глагол давя е споменат, не е пояснено, че наставката на (в дакина) се среща в имената на други наши растения като къпина, детелина, малина, а това е граматическа особеност типична за езика ни.
ДЕЛА, ЗИЛА се тълкува като зелено, лист. В този случай Владимир Георгиев споменава старобългарската успоредица, именно ЗЕЛѤ - зеленина, зеленчук.
ДИВИСМА е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме Див огън, което е равностойно на Божий огън.
ДИН е тракийска дума за коприва. По необясними причини при търсенето на етимология на древното име е пропусната нашата билка динче. Не е направен и задълбочен анализ на името на билката. Дин е свързано с тракийската дума дин-ден, а ден означава яркост, светлина, топлина. При контакт с коприва се получава зачервяване на кожата и се усеща парене, топлина. Не е никак трудно да се обясни името на растението, но българската етимология май не оттървала на някого.
ЗЕНА е име на силно отровно растение. Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти – повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам...точно това, което ще направи едно отровно растение.
КОТИЯТА Георгиев обяснява с чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата. Въпреки, че чешката и българска дума са споменати, една важна граматическа подробност е пропусната, а имено образуването на множествено число с (т)а. В езика ни има достатъчно съществителни, чието множествено число се образува с (т)а : момчета, момичета, дървета, кокичета, камъчета...
КУРИНОКУМ е червеникаво растение. Връзката с българските думи кръвнина, кръвник и червеникав не може да бъде отречена.
МЕНДРИТА е вид кукуряк. Владимир Георгиев посочва сръбската и хърватска дума мездра-ципа, мембрана защото листенцата на кукуряка са като мембрана. Мездра е и българска дума, мездрест означава тлъст подкожен слой, а най-древната и форма е била męsdra (менсдра) БЕР, том III, с. 717.
МИЗУЛА, МОЗУЛА е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. Пропуснат е старобългарският глагол мочати, диалектнета дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.
СЕВА е вид бъз. Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума ЦЕВ, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.
СОПИТИС е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.
Понеже имената на тези растения имат обяснение на български, то е повече от ясно, че са дадени от хора говорещи наречие, което след време се е развило в езика, който говорим днес. Не само етимологията на имената на тракийските билки е българска, но дори граматически особености на думите са типични за езика ни. Става дума за бразуването на множествено число с (Т)А (в КОТИАТА), наставката НА (в ДАКИНА), наставката ЛА (в АДИЛА, МИЗИЛА, МОЗУЛА).
Жалко е, че нашият езиковед е бил принуден да премълчи, че дивизма, динче и др. са названия на български билки, че берза е прекрасно обяснима на български, че мендрита е обяснима не само със сръбска и хърватска дума, но и с нашите мездра, мизинец. Какво да се прави, такива са били времената. Концетрационния лагер Белене бе пълен с хора разгневили по някакав начин тоталитарната власт.
Все пак Владимир Георгиев е успял да подскаже доста неща, за което заслужава нашето уважение. Сигурен съм, че той се е надявал хората след него да използват трудовете му и да открият цялата истина на българския народ. Точно това се случва днес. Работите на нашия езиковед макар и осакатени от цензурата са ценен източни на данни за езика на предците ни.
Те едва ли са предполагали, че тяхната идентичност ще бъде закодирана в имената, които те са дали на билките си. Ставали са рано, събирали са полезните растения, лекували са с тях и са дарявали здраве на съплеменниците си. Традиция, която ние днес продължаваме. Нимфата Траке не е изчезнала. Тя продължава да живее в сърцата на българските билкарки и баячки, които упорито пазят древната традиция и продължават да пазят нашето здраве с даровете на природата.
http://sparotok.blogspot.com/2014/11/blog-post_19.html
*Нимфи - В древногръцката митология — божества, дъщери на Зевс (или на реките), олицетворяващи животворните сили на природата и (за разлика от другите богове) смъртни. Делят се на речни (наяди), горски (дриади), планински (ореади) и др.
**Менади - вид нимфи (от гръцки - безумните) - жените от кортежа на бог Дионис. В древногръцката митология менадите съответстват на вакханките у римляните. Те са изобразявани като жени, които тичат след Дионис с развети коси, полуголи, държат в ръка тирс и проглушават гори и планини с викове.
Според преданието те разкъсали Орфей, за да го накажат за неговото презрение към тях.
Според друга версия, причина за гнева им бил отказа на Орфей да признае култа към Дионис и увлечението му по култа към Аполон. Дионис не им простил това и ги превърнал в дървета.
Hatshepsut:
Обликът на тракийските жени
Дедите ни несъмнено са били необикновени хора. Успели са да впечатлят не само своите съседи гърците, но също така имащите желязна воля римляни, буйните келти, роднините скити и далечните индийци. Историите на Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Залмоксис, Спартак, Ситалк и Дионис потвърждават това. Тези личности са оставили следа в историята и са прославили земята ни.
Със забележителни качества са били не само мъжете на Тракия. Същото може да се каже и за тракийските жени. За тях знаем по-малко, но пък сведенията ни позволяват да кажем, че възхищението на чужденците срещнали тракийки е напълно оправдано. На първо място е красотата. Разбира се привлекателни жени е имало също в Гърция, Рим, Персия и т.н. но у нас сякаш се касае за някакво масово явление. Тракийките са имали такъв чар, който буквално е омагьосвал дошлите отдалеч търговци, дипломати, бойци и владетели.
Доста хора сигурно се питат какъв ли е бил външния вид на тракийските жени. По принцип те са изглеждали така както днес изглежда българката. Няма и как да е иначе имайки предвид, че ние сме потомци на най-древните цивилизовани жители на страната ни. Както антропологични, така и генетични проучвания доказаха това убедително. Често се спекулира, че траките са от светлия, нордически тип, но това е заблуда. Несъмнено е имало известен брой светлокоси и синеоки индивиди сред дедите ни, но те не са били мнозинство.
Веселин Бешевлиев споменава, че гетите са наричани flavi–руси, а за косата на бистонските жени е употребен епитета ksanthisi–руси, това обаче е днешното тълкуване на термините. Според проф. Ф. Мюлер ksanthisi е определение за цвят, който наподобява силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Точно такъв е бил най-често срещания цвят коса сред тракийските жени. Пак напомням, че е имало руси, червенокоси и чернокоси жени, но най-много са били тези със светло кафява коса. С течение на времето е започнал да се налага черния цвят. Това е така поради факта, че гените за тъмна коса и тъмни очи са доминантни. Дали са били руси, кестеняви, или чернокоси, тракийските жени са били с красиви черти и неустоим чар.
В работа на Димитър Попов намираме разказа на Асклепиад, който твърди, че гърците от Лемнос били така омаяни от тракийките, че пренебрегвали и в последствие изоставили своите съпруги. След това напуснали Лемнос и заселвайки се в Тракия се обвързали с местните жени. Старият автор обяснява тази история с някакво проклятие на богинята Афродита, която омагьосала гръцките мъже. Истината е, че умът на южните ни съседи е завладян от външния вид, а и обаяние на тракийките.
Красотата на тракийката спомага и за създаването на легендата, че нимфата Траке, дала древното име на страната ни, била в състояние да омагьоса тези, които я срещнели. Дали погледът на чаровницата е вкаменявал чужденците, или пък нейната усмивка, походка, глас, е трудно да се каже. Живеейки сред природата, Траке не само е расла здрава и силна, но и пълна с обогатяващата енергия, която дават гори и извори. Следвайки обичаите на своите деди, тракийката е извършвала древни обреди, които от своя страна водят до духовно извисяване, а духовно извисените хора имат особено излъчване.
Нимфата Траке не е изолиран случай. Музите, чийто покровител е Орфей не са просто митични създания, не са плод на нечие въображение. Те са представителки на народа наречен в древността траки, а в по-късни времена българи. Със своята необикновена певческа и танцьорска дарба те са си извоювали статут на полубогини. Дори и днес талантът на музите не е загубен. Той живее в гласът на българката, омайващ със своята чистота и звучене връщащо ни хилядолетия назад във времето.
Даровитата жена се превръща и в даровита майка. Орфей е син на музата Калиопа – сладкогласната. Великият певец е наследил доста от качествата на своята родителка, но всеки талант трябва да се развие. Несъмнено първите уроци по пеене и свирене на лира Орфей е получил от Калиопа, която му предава и своето магическо излъчване. Това прави Орфей не просто способен музикант, но и чародей, който е в състояние да се докосне до дълбините на човешката душа и дори да я излекува.
Свръхестествените качества на тракийската жена стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е споменато в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.
Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според Херодот е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е била от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е била в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение – ямбическия стих.
Красотата, чарът и певческите дарби не са единствените забележителни качества на тракийската жена. Тя е известна и със своето свръхестествено трудолюбие, смаяло гърци и перси. Херодот разказва за една пеонка, която носела на главата си делва с вода, като същевременно водела кон за юздата и предяла. Тя била видяла от цар Дарий, пребиваващ по това време в Тракия. Удивен от способностите й, персийския владетел попитал дали всички пеони са така работливи. След положителен отговор Дарий решава да депортира пеоните в Азия. Това било направено с хитрост и принуда, но не след дълго пеоните отново се завърнали по родните си места.
Според историка Христо Данов в херодотовия разказ е вплетена истина, а именно това, че жените на траките, пеоните са били много по-трудолюбиви от тези на персите. Данов уточнява и това, че като епитет за трудолюбието на тракийката е използван епитета ergatides, а в животинския свят той се употребява само за пчелите. Т.е. тракийските жени били трудолюбиви като пчели.
Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.
Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с Одисея знае и за коварното нападение над градовете на киконите. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.
Трябва да се кажат и някоко думи за нравите на нашите предци. Херодот споменава, че преди сватбата тракийките имат пълната свобода да бъдат с когото си пожелаят. След сватбата обаче съпругата е оставала вярна на своя спътник в живота. Предаността е стиганала до такава крайност, че при смърт на мъжа, неговата съпруга го придружавала в отвъдното, като това се считало за въпрос на чест.
В интерес на истината този суров обичай е важал предимно за аристокрацията, която е била посветена в определени мистерии и култови. Трябва да се отбележи и това, че не само съпругата е последвала мъжа си в отвъдното. Макар да не е казано в пряк текст, може да се отсъди, че в някои случаи благородните траки са слагали край на живота си когато съпругата им е застигната от преждевременна смърт. Това, че Орфей слиза в ада заради своята възлюблена не е просто легенда, а ехо от един обичай, който е бил странен за гърците, записали го в променен вид. За южните ни съседи е било трудно да се приеме, че един мъж може да напусне живота, ако неговата любима е покосена от смърта.
Трябва да се спомене още нещо важно за тракийката. Херодот нарича дедите ни най-големият народ след индийците. Това не е преувеличение от страна на бащата на историята. Предците ни са били многолюден етнос, а главната заслуга за това е тракийската жена. Тя е ставала майка на много деца. За Хекуба, дъщерята на цар Димас и съпруга на цар Приам се казва, че имала деветнадесет деца. Най-известните от тях са пазителят на Троя Хектор, любимият на хубавата Елена Парис, Дейфоб, Полидор, Касандра и Лаодика.
Едва ли всяка тракийка е имала толкова много потомци както Хекуба, но със сигурност в едно семейство са израствали пет-десет деца както бе и до началото на ХХ век в България. Добрата храна и разумен начин на живот са позволявали на младото поколение да расте здраво и силно. Несъмнено предците ни са притежавали и знания как да се предпази бременноста, как да се облекчи родилката и как най-добре да се гледа новороденото.
Неслучайно името на богинята-майка е Котито. То се обяснява с глагола котя се, имащ първоначално значение раждам. Котито означава раждащата. Нейните жреци и служитеки са предавали от поколение на поколение важни сведения за бременността, за гледането на децата, за предпазване от болести и т.н.
Жената е ценена високо в древното общество на дедите ни. Мъжът е трябвало за заплати висока цена за своята съпруга. В доста случаи дори и това не е било достатъчно. Бащата на момичето е предизвиквал кандидатът жених на двубой. Двамата са мерели сили в различни дисциплини и само, ако младежът успявал да извоюва победа е получавал и ръката на тази, която е обичал. Този странен за днешно време обичай си има логично обяснение. Съвсем естествено е един баща да иска силен и смел съпруг за своята дъщеря. Именно следването на традицията, че съпругата трябва да се заслужи с мерене на сили е една от причините за оформянето на дедите ни като народ с железни мищци и презрение към страха.
Като заключение ще спомена няколко тракийски женски имена. Меда е дъщеря на цар Котела и съпруга на Филип II Македонски. Зайка е известна от епиграфски паметници. От епиграфски паметници са известни също и Атиа, Баца, Венда, Видиа/Вида, Гита, Гета, Гукия, Дада, Даибора, Дея, Дита, Дола/Доля, Дуда, Зана, Зарка, Зрайка, Кайнуха, Керса, Котина, Лала, Мама, Менда, Нана, Ната, Нона, Сура.
Въпреки, че са изключително древни, някои от тези имена са се запазили в непроменен вид до днес. Това са: Венда, Вида, Дада, Дуда, Зарка, Котина, Лала, Мама, Менда, Ната, Нона, Сура. Други са се развили като например Кайнуша (от Кайнуха), Дейка (от Дея), Медичка (от Меда) и т.н. Една част от тракийските женски имена са излезли от употреба, но това е един естествен процес, който изобщо не бива да ни учудва.
Важното е да знаем, че съвременните български жени носят кръвта на музите и нимфите омаяли чужденците в древността. Важното е да знаем, че въпреки вековните подтисничества жените от нашите земи продължават да раждат герои. Това е причината Ботев да възкликне - Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!
http://sparotok.blogspot.nl/2015/06/t.html
Hatshepsut:
Мащабен проект изследва генезиса и развитието на траките
Проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” е първото начинание, изследващо тракийското наследство цялостно и комплексно с участието на 27 научни звена на БАН. В него участват учени от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария.
Проектът, чийто двигател е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, до момента се спонсорира изцяло от частни родолюбци, тъй като държавата не е проявила интерес. Учените работят по различни теми като генофонд, акустични изследвания на сакрални тракийски обекти, рудодобив и металургия, приемственост на светите места и обредните практики, диви и домашни животни и др. Според проф. Валерия Фол от Института по балканистика с Център по тракология траките са имали поне 4 породи съзнателно селектирани коне. В момента вървят изследвания на костите на балканския лъв, чийто образ е запечатан в герба и царската ни иконография. Изследването на генофонда обхваща не само чисто тракийски материал, а и периода от неолита до късното средновековие. Материалът е събиран от некрополи, долмени, ямни светилища, в които се смята, че човешките останки са от жертвоприношения. Целта на това изследване е да се проследи как се е изменяла популацията на хората, населяващи днешните български земи. Известно е, че на територията на България има около 60 000 некрополи и светилища, като едва около 1 500 от тях са изследвани.
Преди броени дни в Националния етнографски музей към БАН бе открита изложбата „Вотиви”, която е първият резултат от работата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей по проекта. Терминът „вотиви” произхожда от латинската дума ex-voto и на български означава „вричане, оброк”. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Тази древна езическа практика впоследствие е христианизирана, разказва кураторът на изложбата д-р Иглика Мишкова.
Множество светци също се изработват на вотиви, като най-често те се поднасят на иконата на Света Богородица, която се смята за закрилница на семейството, дома, майчинството. Тези вотиви обикновено са изработени с молба или като благодарност за добита рожба.
Обикновено това са женски фигури с ръце, скръстени върху корема. Има и свидетелства за това, че тази практика и днес е жива. В едно село в Централна България все още съществува вотивна люлка, изработена от панагюрски златар, която до ден-днешен се дава на жени, които желаят да заченат. Жените я взимат и я оставят за през нощта у дома си, за да се сдобият с мечтаната рожба.
Различните молитви се отправят към различните икони, същото важало и за вотивите. Ако се търси здраве, вотивите се слагат на лика на Богородица, ако хората желаят да добият дете – на иконата на Свети Стилиян, при нужда от помощ за домашните животни – на Свети Харалампий.
В Хасковско учените намират села, в които хората до днес пазят спомена за оброците, които те наричат „фигурки”, разказва д-р Мишкова:
Те са съхранявани в храма. Всеки човек, който има някаква болест, взема фигурката в дома си. Привързва я към болния орган и преспива така. Вярва се, че така настъпва изцелението.
Доц. Мишкова разказва, че при проучванията в Странджа са намерени интересни практики, при които хората зашивали вотиви, най-често оченца, заедно с костица от прилеп върху детските шапчици, за да прилепва върху детето само добро, да бъде късметлия и закриляно от светците. Но в миналото вотивите са използвани не само за изцеление, добиване на рожба или благодарност, разказва д-р Иглика Мишкова:
Когато някой мъж или жена има чувства към някой от другия пол и желае да намери отклик, поръчвал на майстор-златар да бъде изработена съответната фигура. След това тя е била съхранявана 40 дни в църковния храм, после човекът я носел на синджирче до тялото си и се вярвало, че имитативната магия ще свърши работата си.
След това вотивът се свалял и се оставял на домашната икона.
Изложбата „Вотиви” може да бъде видяна в Националния етнографски музей до февруари 2017 г.
Снимки: Миглена Иванова и БУЛФОТО
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100754726/mashtaben-proekt-izsledva-genezisa-i-razvitieto-na-trakite
Hatshepsut:
БАН разкрива тайните на траките
Потомци на древен овчарски род, владеещ звукоподражателен език за разговор с животни, откриха учени от БАН. Откритието им е част от мащабните проучвания, извършвани по проекта "Траките - генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността". Той се осъществява от Българската академия на науките и сътрудници от чужди университети и институти. Първите изводи от проведените досега анализи ще бъдат представени днес в големия салон на БАН. Ще бъде показан и първият том с публикации по темата на наши учени и техните колеги от чужбина.
В рамките на проекта подробно за пръв път са описани тракийските светилища в Родопите и са проведени първите акустични проби в тракийски гробници с пресъздадени автентични инструменти. Освен това, учените са достигнали до заключението, че най-елитните коне са отглеждани от траките за пръв път на Балканите. По думите на проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей тази порода коне би могла
да бъде сравнена само с елитните арабски жребци
които се отглеждат днес в Персийския залив. Проф. Валерия Фол от Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство пояснява, че заради това траките са наричани в историческите извори с епитета "конолюбиви". В Илиада Омир разказва за белоснежните коне на тракийския цар Рез /Резос/, предизвикали всеобщото възхищение както на древните гърци, така и на троянците. Доцент Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей към БАН, също част от екипа на проекта, припомня важната роля на коня в живота на тракийското общество. Погребани заедно със знатни тракийски покойници коне са открити отдавна в гробниците в Свещари, Казанлък, Нова Загора, Варна и на много други места. Днес техните кости са подложени за пръв път на генетичен анализ, като в изследването са привлечени микробиолози, химици, археолози и други специалисти от 27 института на БАН. Стотици артефакти от 50 археологически обекта са изследвани, като предметите преминават най-различни тестове от една лаборатория в друга. "Подобно нещо не е правено никога досега у нас", категоричен е доц. Нехризов. На генетичен анализ са подложени и костите на други домашни животни, отглеждани от траките - зубри, лъвове и една уникална порода едър рогат добитък, която също е опитомена за пръв път от траките.
Днес доц. д-р Ива Угринова, директор на Института по молекулярна биология, ще представи и първите изводи от обработените данни на човешкия геном на траките. Проф. Валерия Фол споделя, че историците могат да се произнесат по големия въпрос "Траки ли са българите", но думата имат първо микробиолозите, а после трябва да бъдат съпоставени данните от всички изследвания. Доц. Нехризов от своя страна също не може да даде на този етап отговор на най-важния въпрос, касаещ генетичния код на българите. "Засега все още няма изолирана проба ДНК", споделя той. "Първите данни ще излязат към края на годината, когато са готови с анализа микробиолозите" пояснява проф. Фол. И допълва, че е изключително важно да се натрупат достатъчен брой ДНК данни, които да се обработят статистически. "Работим само с данни от археологически обекти с ясна датировка" уточнява доцент Нехризов. "Материалите трябва да са добре съхранени, за да може да се подложат на ДНК анализ. Най-подходящи са масивни кости или зъби, но такива се намират твърде рядко", обяснява Нехризов.
Извършваната в момента дейност по установяването на генома на траките е наистина мащабна, имайки предвид, че
обект на изследване са артефакти, принадлежащи на различни епохи
Има както от времето на Първата българска държава, така и от времето на древна Гърция. Има и такива от времето преди строежа на египетските пирамиди.
Важно откритие по проекта е направено в едно родопско село, името на което учените предпазливо пазят в тайна. Там са намерени живи наследници на древен овчарски род, които владеят звукоподражателен език и умеят да водят разговор с домашни животни. "Спомнете си приказките за човека, който получил дар да говори с животните", коментира проф. Фол и разсейва привидната налудничавост на подобно твърдение. В негова подкрепа са сведенията на древни автори за Орфей, който с песните и музиката си събирал около себе си дивите животни.
През втората половина на 2016 година Институтът по български език към БАН е провел множество теренни проучвания в няколко родопски села, търсейки реликтови елементи на езика на траките, разкрива още проф. Валерия Фол. Подготвена е и статия за топонимията, която е част от нематериалното културно наследство на траките, където ще бъдат разкрити всички тракийски наименования на географски обекти. Тя ще излезе съвсем скоро в първия том, събрал научните изследвания в рамките на проекта на БАН.
Интересен е и опитът на учени от института по механика към БАН да се анализира акустиката в тракийските гробници. Историческата наука е изказала отдавна хипотезата, че обредите при траките са съпроводени с песнопения, но днес за пръв път учените имат възможността да симулират звук от възпроизведени автентични музикални инструменти във вътрешността на тракийските гробници, а през пролетта предстои да се изпробва и въздействието на човешкия глас. Професор Диана Гергова от Националния археологически институт разкрива, че
е много вероятно музикантът Теодосий Спасов да бъде привлечен към проекта
за да направи някое от своите неповторими изпълнения, използвайки древен тракийски инструмент.
За първи път се взимат и анализират проби от различни паметници с различна хронология, която дава възможност да се определят произходът на материалите, художествените и занаятчийските школи, "защото ние имаме безспорно свои традиции", категоричен е доц. Нехризов. Той дава за пример високите художествени качества на тракийската керамика, която предхожда древногръцката с няколко хилядолетия.
Също за пръв път е направен и опит да се дефинира отношението към собствеността и търговията, която са осъществявали траките. "БАН работи на ниво", категорична е проф. Фол. Българските учени, макар и да работят съвместно, със свои колеги от Канада, Япония, Германия, Швейцария, Гърция, Македония и Румъния, са много добре подготвени, смята и доцент Нехризов. За 150-те сътрудници на БАН, които работят в рамките на проекта, не се включва допълнително заплащане. "Хората работят заради идеята, но най-големият успех е обединението на целия научен потенциал на Академията", уверява доц. Нехризов. Трябва обаче да се отбележи финансовата подкрепа на българския бизнесмен Петър Манджуков. За реализацията на проекта той отпуска сумата от 400 000 лв. на БАН през месец март миналата година. Благодарение на тази сума досега е започната работа по 12 направления. Необходими са допълнителни средства за изграждане на софтуер, който да обработва, анализира и предоставя за нуждите на науката събраната вече база данни. "Много е важно да осъзнаем, че за да се хвалим с културното си наследство, трябва да работим години преди това за неговата реставрация, консервация и популяризация", казва проф. Валерия Фол.
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=83836
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия