Българска култура и духовност > Родово Наследство

Български диалекти

(1/3) > >>

Nordwave:
Основните групи диалекти в  България се делят на два пласта.

Първият пласт е по-стар по произход. Класификацията се извършва въз основа на наследника на старобългарската гласна голяма носовка (Ѫ). В България говори тя има четири различни наследника, и съответно четири различни групи диалекти:

-ъ-диалекти

-а-диалекти

-у-диалекти

-о-диалекти.



Ъ-диалектите са най-многобройни и на тяхна база е изграден книжовният език. У-диалекти се срещат в най-западните райони на  България езиково землище и от мнозина се разглеждат като преходни говори между българския и сръбския език (но характерните особености и на тези говори са си чисто български).

По-новият пласт е разграничава въз основа на наследника на ятовата гласна. В Западните говори ятовата гласна дава "е" и те се наричат е-кави говори. Малкото изключения са думи от вида цалувка, цадя, царя (от цяр - церя), при които ранното затвърдяване на "ц" е довело до изравняване на стария "ят" с "а" (по аналогия на мълчах < *млъчяти, което е станало още в праслав, срв. рус. видеть < видяти, но молчать < млъчати < мълчяти) още преди съществуването на самата гласна да започне да изчезва.

В Източните говори ятът има се радва на значително разнообразие от наследници. В по-голямата част неговите наследници са два, "е" и "я", които се редуват в корени, наставки и окончания съгласно просто фонетично правило. Това правило се спазва най-последователно в Североизточна България (напр. мляко - млечен - млека). В друга група източни говори редуването се подчинява на друго, по-опростено правило (мляко - млячен - млека, т.е. влияние има само ударението, но не и характера на следващата съгласна). В трети говори (Родопите) в извън ударение ятът дава "е", а под ударение е запазен.

Прието е, че ятовата граница минава по поречието на река Искър. В близост до нея минава границата на още една особеност на източните говори, която прави особено впечатление на говорещите западни: мекото произношение. В западните говори, а също така и съгласно книжовната норма, съгласните се смекчават само пред "я", "ю", "ьо" и "ъ" (отбелязвано отново с "я"). В западните говори смекчаването, означено с тези букви, е доста слабо, а след някой групи съгласни (б, п, м например) направо се произнася твърда съгласна + й + гласна (т.е. бял = бйал). Обратно, в източните говори смекчаването е значително по-силно, а също така се проявява (без да има фонетична стойност) и пред "е", "и" (западняци често подигравателно имитират хората от Изтока с изрази от вида "твърдо нье!"). В някои говори е запазена дори мекостта на някои съгласни в крайна позиция (конь, соль).

Диалектите на българите, избягали преди векове, пазят основните български характеристики (напр. банатските българи в Молдова, бесарабските в Украйна, изчезналите вече Седмоградски българи), но са силно повлияни и от езиците на народите, сред които са се заселили.

Диалектите на българите, останали извън границите на България (Източна Тракия в Турция, Южните Родопи в Гърция, Западните покрайнини в Сърбия, и Македония, също до преди 12 години в състава на тогавашна Югославия) са подложени на политически натиск.

Неговата крайна фаза е създаването на "македонски книжовен език", с който днес се ползват гражданите на Република Македония и който е силно повлиян от сръбския език: хората отсам границата, в Пиринска Македония, и хората оттатък границата говорят един и същи диалект. Произношението на живеещите оттатък границата, особено на средното и младото поколение, които не познават друго освен Титова Югославия и Република Македония, е много по-близко като общо звучене до сръбското, отколкото до това на говорещите същия диалект отсам границата.

Panzerfaust:
Съвсем спокойно можем да придвижим границите на българските диалекти на запад според тази карта и да обхванем Нишко и Зайчарско.
Торлашките или моравски диалекти имат смесен характер,но в основата са си български говори.Достатъчно е да гледате сръбския филм "Зона Замфирова" ,за да чуете стария нишки говор и да видите колко е различен от официалния сръбски и колко архаични български думи и изрази пази.В днешно време са унищожени само в самия град Ниш,докато продължават да се пазят в по-малките населени места.Дори самите сърби им се присмиват че "не знаели падежите",тъй като сръбския има 7 падежа,а говорите в западните покрайнини използват три такива и то с ограничени функции.

Nordwave:
Българската езикова територия 19 - 20 век:

Hatshepsut:

--- Quote from: Nordwave on 14 May 2009, 11:04:13 ---Основните групи диалекти в  България се делят на два пласта.
...

По-новият пласт е разграничава въз основа на наследника на ятовата гласна [Ѣ]. В Западните говори ятовата гласна дава "е" и те се наричат е-кави говори. Малкото изключения са думи от вида цалувка, цадя, царя (от цяр - церя), при които ранното затвърдяване на "ц" е довело до изравняване на стария "ят" с "а" (по аналогия на мълчах < *млъчяти, което е станало още в праслав, срв. рус. видеть < видяти, но молчать < млъчати < мълчяти) още преди съществуването на самата гласна да започне да изчезва.

В Източните говори ятът има се радва на значително разнообразие от наследници. В по-голямата част неговите наследници са два, "е" и "я", които се редуват в корени, наставки и окончания съгласно просто фонетично правило. Това правило се спазва най-последователно в Североизточна България (напр. мляко - млечен - млека). В друга група източни говори редуването се подчинява на друго, по-опростено правило (мляко - млячен - млека, т.е. влияние има само ударението, но не и характера на следващата съгласна). В трети говори (Родопите) в извън ударение ятът дава "е", а под ударение е запазен.

Прието е, че ятовата граница минава по поречието на река Искър. В близост до нея минава границата на още една особеност на източните говори, която прави особено впечатление на говорещите западни: мекото произношение. В западните говори, а също така и съгласно книжовната норма, съгласните се смекчават само пред "я", "ю", "ьо" и "ъ" (отбелязвано отново с "я"). В западните говори смекчаването, означено с тези букви, е доста слабо, а след някой групи съгласни (б, п, м например) направо се произнася твърда съгласна + й + гласна (т.е. бял = бйал). Обратно, в източните говори смекчаването е значително по-силно, а също така се проявява (без да има фонетична стойност) и пред "е", "и" (западняци често подигравателно имитират хората от Изтока с изрази от вида "твърдо нье!"). В някои говори е запазена дори мекостта на някои съгласни в крайна позиция (конь, соль).
--- End quote ---

Карта на "ятовата граница" в българските диалекти:



Розовите линии очертават границите между диалектите с изговор дедо, бел и диалектите с изговор дядо, бял (старобълг. дѣдъ, бѣлъ). Диалектите с друг изговор на ятовата гласна не са вземани предвид при очертаването на границите. Данните са според обобщаващия том на Българския диалектен атлас.

http://dialektite.com/

mihail:
Първо здравейте на форума! Съжалявам че вдигам толкова стара тема, но имам да допълня нещо към темата.
До тук в темата никъде не е споменат един друг, вероятно по-малко употребяван диалект.
Не знам как се казва, но се изразява в това - хората, които го говорят произнасят едно "х" след последна гласна в дадена дума.
Тоест вместо деца казват нещо като децах примерно.

Лятото работя по морето и често попадам на българи, които говорят така. Изключвам възможността да са чужденци, защото при нас в хотела си дават личните карти и си пише народност: българска. За съжаление не мога да ви кажа към коя част на България спада този интересен диалект, но все пак реших да го споделя с вас!

Трябва да се направи нещо против политиката на пренебрегване на говорът на -х. Както виждате официалната наука не говори за този диалект, а говори за другите. Това си е дискриминация, защото другите говори са привилигировани да ги говорят повече хора. А в същото време по телевизията звучи варненско-гагаузки развален български и други диалекти. Хората, произнасящи "х" след последна гласна са репресирани от държавата и се принеждават да променят говора си. С това един от най-старите, но и най-малко изучени диалекти започва да отива в миналото. Това трябва да спре!


Редактирано от модератор: Консолидация на два последователно пуснати постинги.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page