Българска култура и духовност > Наука и образование

Древни знания

<< < (2/11) > >>

Hatshepsut:
Съществувало ли е електричество в Древен Египет?

Релефи от храма на богинята Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките увеличават възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледате внимателно фигурите на този релеф, вие може да видите, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4,300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Учените експериментирали със системата, изобразена на релефите, за да видят дали ще може да отдели светлина. Австралийският електроинженер Уолтър Гарн изучил подробно релефите и възпроизвел стълба-изолатор Джед, крушката и усуканата жица. Моделът, който той изготвил, наистина проработил и отделил светлина.

Друго доказателство за това, че древните египтяни може да са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябваше да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Това засилва вероятността електричеството да е било използвано в Древен Египет.

Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира един вид електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление:


http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut:
Багдадската батерия


Древната батерия в музея в Багдад
През 1936 година при разкопките на 2000 годишно селище близо до Багдад работниците открили странна малка ваза. В не много високия съд от жълта глина се намирал малък цилиндър от мед. Ръбът му бил споен с олово. Краят бил затворен с меден диск и запълнен с асфалт. В средата на цилиндъра се намирала желязна пръчка, закрепена също с асфалт, която изглеждала корозирала от киселинен агент.

Германския археолог Вилхелм Кьониг, тогава директор на багдадския музей, е предположил че странния съд е изпълнявал ролята на електрическа батерия.

Въпросния съд се намира в музея в Багдад заедно с още няколко екземпляра, датирани от времето на партското нашествие между 248 и 226 г.пр.Хр. Д-р. Кьониг намерил и медни вази със сребърен цилиндър от Шумерски селища 2500 г.пр.Хр. От вътрешността на вторите образци се отделяла синя патина, подобна на сребърно отлагане по медна повърхност. Той предположил че партите са наследили батериите си от една от най-древните познати цивилизации.

През 1940 Уилърд Грей, инженер от Лабораторията по Високи Волтажи на Дженерал Илектрик в Масачузетс(General Electric High Voltage Laboratory) се запознал с теорията на Кьониг. Използвайки рисунки и допълнителни данни от други учени той направил реплика на батерията. Използвайки разтвор на меден сулфат той успял да генерира около половин волт електричество.


Схема на Багдадската батерия


Документиран експеримент с реплика на багдадската батерия
Тези експерименти би трябвало да доказват че електрически батерии са били използвани 1800 години преди съвременното им изобретяване от Алесандро Волта през 1799. Вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали.

Принципа на получаването на електричество по този начин е наличието на два метала с различен електричен потенциал и разтвор с йони, по които да се предават електроните. Получава се известния в химията галваничен елемент. Възможно е поредица от подобни “батерии”, свързани в редица да образуват доста по-значително напрежение, но няма доказателства за подобно нещо.

Според един учен през 1970 година подобна батерия би могла да работи с гроздов сок. Аз лично не бих заложил на подобна хипотеза, а тя не е и документирана. Много по-вероятно ми се струва използването на разтвор от меден сулфат, какъвто би трябвало лесно да се получава при обработка на медни руди.

Ако трябва да се разгледат и възможните употреби, то използването на електричество за енергия може да отпадне веднага като хипотеза. Нито има документирани подобни сведения от онова време, нито изглежда възможно да се получи достатъчен заряд по подобен примитивен начин. Възможни ритуални или медицински предназначения не са изключени, но също изглеждат доста невероятни.

Затова опираме до позлатяване/посребряване на метални предмети. Глупаво е да смятаме че фалшификациите са изобретение на 20 век или че тогавашните бижутери не са се изхитряли. А химически това е възможен процес, при който се постига изключително тънък и равномерен слой от благородния метал. Следователно е трудно да се установи измамата и същевременно се пестят ресурси. Подобни установки в днешно време се използват масово при поцинковане на железни предмети за предпазване от корозия.

Аз лично не изключвам възможността това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Нека не забравяме, че считания дълги години от новата европейска история за невъзможен проект за Суецкия канал е бил реализиран поне 5 пъти от египтяните много преди Христос. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено-необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. А и вероятно не всички са били посветени в “тайната”.

Не изключвам някой студент да се е изгаврил с добрия хер Кьониг, но това като че ли не е водещата версия. За разлика от повечето мистериозни “високи технологии” на древните народи, тук не говорим за някаква рисунка някъде, която на някой му заприличала на космически кораб. Тук е налице археологическа находка, за която се надяваме да е правилно датирана и която след реконструкция наистина работи. И всъщност извода, поне за мен е че нямаме нищо сензационно и че праха на сеньор Волта може да почива в мир, едва ли някой би му оспорил откритието и значението му за човечеството.

https://www.sivosten.com/

Hatshepsut:
Стоунхендж - астрономическа обсерватория на каменната ера
Съвременен изглед на Стоунхендж:
План на Стоунхендж:
https://ru.wikipedia.org/wiki/Стоунхендж

Един от най-внушителните мегалитни паметници, създавани в историята на човешката цивилизация, е загадъчният Стоунхендж. Тази колосална каменна постройка се намира в Англия. Разположена е на територията между Уелс и Корнуел.  Изследванията на произхода на Стоунхендж и причините за неговото построяване започват още през 1801 г. Американският архелог Хоукинс и неговият английски колега Хойл успяват да реставрират плана, разкриващ строгите правила по създаването на Стоунхендж.

     Стоунхендж представлява уникално творение от концентрични каменни кръгове. Неговият най-външен кръг е ров с диаметър 115 m. Той има два насипа - външен и вътрешен. На едно място ровът се прекъсва и оставя проход, който води към центъра на Стоунхендж.

     В първия кръг е разположен втори, образуван от 56 дупки в земята - т. нар. “дупки на Обри”. Тук перпендекулярно към входа на Стоунхендж е определен правоъгълник от четири големи камъка, от които днес са останали само два.

     Третият кръг, вписан във втория, е с диаметър 31 метра. Той е образуван от тридесет камъка, всеки с тегло 25 тона, свързани с нещо като покрив от плоски камъни - това е затворен кръг от долмени. Долменът е т.нар. “каменна маса”- гробница от два побити камъка и трети, поставен върху тях, така че да образуват подобие на маса.

     Четвъртият кръг е направен от 59 по-малки камъни. В него се намира полукръг във формата на подкова, отворена към входа. Тя е съставена от десет каменни блока, всеки с тегло от по 50 тона, който образуват група от 5 долмена. Изградена е още една подкова, образувана от 19 камъка, както и три алеи от камъни - в средата на строежа при входа и вън от рова, по средата на пътя към центъра на каменните кръгове.

     Последните два кръга на Стоунхендж, които днес трудно се забелязват, са два отвора между “дупките на Обри” и каменния кръг на долмените.

     Според изследователите Стоунхендж е невероятен строеж, мистичен като пирамидите и останалите чудеса на света. Най-популярната теория за неговото създаване е, че Стоунхендж е бил място на религиозен култ - култ към Слънцето!

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=565

Никой не знае защо точно е бил построен Стоунхендж. Дали предназначението му е било да стане храм на друиди или може би астрономическа обсерватория? Загадките, свързани с каменните кръгове в Стоунхендж, са само фрагмент от голямата тайна на мегалитното строителство.

     Работата по Стоунхендж започва 3100 г.пр.Хр. и продължава до 1100 г.пр.Хр. Удивителен период от 2000 гoдини – в света няма много други паметници, които да са строени за такава продължителност от време. След 1100 г.пр.Хр. Стоунхендж престава да бъде използван. Не е установено защо. Загадъчните камъни се употребяват от местните жители за направата на сгради и строенето на пътища. През 1918 г. Стоунхендж е обявен за национална забележителност и оттогава английското правителство носи отговорност за поддръжката на паметника.

***
     През каменната ера хората построяват Стоунхендж от масивни каменни блокове, тежащи 50 тона. Загадка е как са били обработвани камъните от паметника, тъй като хората не са притежавали метални инструменти!

     Една от хипотезите за построяването на Стоунхендж е, че той представлява гигантска астрономическа обсерватория. Чрез нея е възможно да се изследват движенията на Слънцето и Луната. Други вярват, че Стоунхендж представлява храм на друиди. Безспорно е обаче едно - мястото притежава магическо очарование!

Хората от каменната епоха още не познават бронза и медта и са на много ниско ниво на развитие. Някои от каменните блокове в концентричните кръговете е трябвало да бъдат докарани в Стоунхендж от шахти, отдалечени на 400 km. Транспортирането на тези блокове става по вода и суша. Но с какви транспортни средства? След това тези блокове е трябвало да бъдат разположени прецизно на местата си и върху тях да се поставят огромни каменни плочи. Кой е изпълнил това?

     При създаването на Стоунхендж населението, което обитава територията на днешна Англия, се състои от хора от каменната епоха. Те още не познават бронза и медта и едва са започнали да обработват земята и да се занимават с примитивно животновъдство. Хората са били на много ниско ниво на развитие. За да се построят каменните кръгове по методите, достъпни за тогавашния човек, би трябвало цели поколения да посветят живота си на това дело.
   
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=739
     
***
 Камъните от външния кръг достигат петметрова височина и тежат около 26 тона всеки. Те били доставени от местността Даунс и транспортирани на гигантски салове по река Айвън.

     Наскоро астрономи, които претендират, че са “разшифровали” тайната на Стоунхендж, формулират хипотезата, че мегалитният паметник представлява древен изчислителен механизъм - астрономически календар или астрономически калкулатор. Според тях разположението на камъните има непосредствено отношение към движението на Слънцето, Луната и останалите планети и постоянно променящото им се взаимно влияние.
     
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=1140


Диаметърът на сарсеновия пръстен е 29.6 m (виж първия кръг на схемата на плана), височината му е повече от 5.5 m, а грешката при нареждането на камъните не е по-голяма от 10 сm. В центъра са били издигнати "трилити" - конструкция от три камъка, два от които са отвесни, а третият ги покрива като греда. В стоунхендж има 5 трилита, образуващи подкова. Центалният трилит е най-висок (7.2 m) и има най-голяма маса (50 t). Камъните са подредени така, че пролуките между тях не са по-широки от 30 сm и са ориентирани по двойки със съответните пролуки в сарсеновия пръстен към азимутите на изгрева и залеза на Слънцето и Луната в дните на зимните и летните слънцестояния.

Трябва да се отбележи, че Стоунхендж не е единственият паметник в района. Около него са разположени и други насипи, ровове и некрополи - Уудхендж, Курсус, Ейвбъри, Калениш, Уест-Кенет и др.

Един от най-важните въпроси е как древните строители са определили географската ширина, на която е разположен Стоунхендж? Загадката е там, че именно на тази ширина (51°17', или 51.28°) ъгълът между азимутите на посоките към Луната и Слънцето е почти точно 90°. За намирането на тази ширина би била нужна мрежа от наблюдателни пунктове, разположени по меридиана из цяла Британия! 

Още Йохан Кеплер в първата си научна работа се е опитал да създаде модел на Слънчевата система във вид на композиция от многоъгълници и от редица вписани един в друг многостени. Вписаните в тях сфери според Кеплер би трябвало да моделират орбитите на планетите.
Подобни многоъгълници, описващи орбитите на планетите в Слунчевата система, могат да бъдат открити и в плана на Стоунхендж. В плана на Стоунхендж са открити вписани многоъгълници с 9, 11 и 12 ъгли. Основната фигура обаче, която играе ролята на ключ за разгадаване на Стоунхендж, е петоъгълник (пентаграм).

Диаметрите на различните пръстени от камъни, дупки и насипи в Стоунхендж се отнасят помежду си, както диаметрите на планетите от земната група - Земята, Венера, Марс, Меркурий и Луната, като отклонението е не повече от 1%. Ако увеличим размерите на Стоунхендж 60 пъти (съответно и размерите на вписаният в него пентаграм), то всички мегалитни паметници в региона ще попаднат по страните или ъглите на пентаграма. Разстоянието межди Стоунхендж и Уудхендж е равно на 30 диаметъра на Стоунхендж, като по този начин моделира средния радиус на лунната орбита чрез броя на земните диаметри.

(цитирам статия на В.И.Авински)

За тези, които се интересуват повече от Стоунхедж, препоръчвам книгата на Джералд Хокинс и Джон Уайт "Загадката на Стоунхендж".

Hatshepsut:
Загадките на камъните от Ика
Съвременната археологическа наука е събрала огромно количество факти, които в истинския смисъл на думата, не могат да бъдат вместени в някаква рамка, ако се изхожда от съществуващата теория за развитие на човечеството. В такива случаи, академичната научна общност, просто игнорира "неудобната" информация. Най-лесно е древните артефакти да бъдат обявени за фалшификация или да бъдат бойкотирани т.е. да не се обръща внимание на съобщенията за тях. Все едно, че не съществуват. Така било постъпено и с колекцията гравирани камъни от неголямото перуанско градче Ика. Защо е станало така? Официалната наука смята, че тази колекция е фалшификат, защото изображенията върху камъните противоречат на приетата концепция за човешката еволюция. При това се игнорират редица факти, доказващи автентичността на колекцията.

Малко история
Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на странни животни, са направени в XVI-ти век. Летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути, в своята хроника "Relacion de antique dades d'este reyno del Peru" (1570 г.) написал, че в местността Чинчаюнга (сега Ика), били намерени много камъни с гравирани рисунки. През 1961 год., въпросните камъни се появили за пръв път на черния пазар за антики в Перу. Първите официални колекционери били братята Карлос и Пабло Солте, както и архитекта Сантяго Агурто Калво. За да се убеди в автентичността на камъните, архитект Калво започнал самостоятелни разкопки. Не след дълго открил два екземпляра в гробница, от времето преди появяване на испанците в Перу. Камъните от Ика станали наистина известни, благодарение дейността на доктор Хавиер Кабрера (1924-2001). Той бил пряк потомък на испанския конкистадор дон Херонимо Луис де Кабрера и Толедо, основал град Ика през 1563 година. Доктор Кабрера бил професор по медицина, декан на медицинския факултет в университета на Лима, основател на медицинската школа в Националния университет на Ика и създател на Музея на камъните от Ика. Той посветил 40 години от живота си на колекциониране и изучаване на тези камъни. Доктор Кабрера наричал камъните "глиптолити". Според него, колекцията му наброявала 11000 екземпляра, а общият брой на всички намерени камъни - около 50000. В книгата си "Посланията на гравираните камъни от Ика" (The Message of the Engraved Stones of Ica), издадена през 1976 година, той твърди, че глиптолитите са своеобразна "каменна библиотека", специално създадена от древна цивилизация, но съвременното човечество още не е готово да приеме древните послания.

Колекцията
Камъните от Ика варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите - до 500 кг. и височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на колекцията, имат размерите на диня, а материалът е андезит. Преобладаващият цвят е черен с различни отенъци, но има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са гравирани или релефни, а някои - комбинирани. Маниерът и качеството им са разнообразни. Около една трета от колекцията се състои от камъни с изображения на еротични сцени, което е много разпространен мотив в културите на Андите. Обаче останалата част представлява онзи уникален материал, чието изучаване може да преобърне напълно традиционните представи за човешката история.
След дългогодишно изучаване на колекцията, д-р Кабрера достигнал до извода, че изображенията образуват отделни, ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка. Според развитието на сюжета, размера на камъните се увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф. Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното общество, но наблягали най-много на научно-техническите аспекти. Основните групи, на които е разделена колекцията са:

Битовите теми;
Изображения на звезди и други космически обекти;
Инструменти за изучаване на космоса и микрокосмоса (!);
Летателни апарати и устройства за изстрелването им (!);
Хирургически операции (!);
Човешка и животинска ембриология;
Карти на земята и други планети (!);
Календари, зодиак и др.

Динозаври, хирургически операции, космос...
Почти една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и млекопитаещи, които според съвременната наука, са измрели до появяването на човека в Америка (!). Притова, количеството и разнообразието на изобразените измрели животни било огромно. Най-често се срещали рисунки на трицератопси, стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни видове хищни гущери. Но поразяващото е, че в повечето случаи динозаврите са изобразени в тясно взаимодействие с човека. Представени са сцени, в които се ловуват брахиозаври, стегозаври и тиранозаври, при което основно оръжие на човека е метална брадва. Но най-удивителни са изображенията, представящи динозаврите като домашни животни. На едно от тях се вижда човек, яздещ трицератопс. На друг камък, човек лети на птеродактил (!). В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са изображенията на диплодоци с гръбни плочи, като тези на стегозаврите. Едва в началото на 90-те години, били намерени първите останки на зауропод (който е вид диплодок), с гръбни плочи. На някои камъни са изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на развитие на гигантските гущери. В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, гигантски ленивци (мегатерий), гигантски елени (мегацерос), мамути и др. Популярен мотив, срещан на много от камъните е човек, яздещ кон, без стремена и седло. В много серии били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет за тези серии са операции за трансплантиране на органи - предимно на сърце. При това, на една от тях е показан целия процес - от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от следоперационния, възстановителен период в който пациентът е свързан със система от тръбички към кръвоносната система на бременна жена (!). Още по-смайващи са сцените, изобразяващи присаждането на мозък (!). Такава операция и днес е възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на по-прости операции, като преливане на кръв или цезарово сечение. Освен медицинската тематика, на камъните от Ика са представени обширни сюжети, свързани с изучаването и усвояването на космоса (!). Многочислени изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази цивилизация били на много високо ниво. В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната форма и разположение. Според д-р Кабрера, това са очертания не само на допотопни континенти като Атлантида, но също така повърхности на материци от друга планета.

Послания към идните поколения
Според хипотезата на Кабрера, цивилизацията, създала изображенията от Ика достигнала високо ниво на развитие и имала сведения за други обитаеми планети и галактики. Тя започнала да усвоява активно космическото пространство и в крайна сметка била принудена да се евакуира, непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм. А "каменната библиотека" от Ика била създадена като предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност, д-р Кабрера бил уверен, че преди глобалната катастрофа, на Земята съществувала не просто неизвестна, високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното човечество. Интересен факт е, че в колекцията от Ика има няколко десетки камъка, на които е изобразена пустинята Наска. Платото Наска е разположено на 150 км. от Ика. След десетилетни проучвания на гигантските изображения там, съвременните учени не могат да дадат сносно обяснение за целите и методите на създаването им. Някои изследователи предполагат, че рисунките на платото са дело на същата изчезнала цивилизация, създала камъните от Ика. Но ако е така, каква е връзката помежду им? За сега, официалната наука е безсилна да отговори.

Доказателства за автентичност
И накрая, тъй като същата тази официалната наука упорито твърди, че камъните от Ика са умела фалшификация, нека разгледаме фактите безпристрастно и видим дали е възможно това:
За да се осъществи подобна мащабна дейност (намерените камъни са около 50000), би трябвало в първата половина на ХХ-ти век, на територията на Перу да се създаде тайна работилница. Да се мисли, че един единствен човек е способен да обработи десетки хиляди камъни, е просто немислимо;
Тази "работилница" би трябвало да разполага със значителен човешки ресурс, за да транспортира десетки хиляди камъни с тегло до няколкостотин килограма;
В "работилницата" би трябвало да работят художници, имащи значителен опит в резбата върху камък. Би трябвало също да разполагат с достатъчно съвременна за времето си техника, необходима за механично гравиране на андезит;
В "работилницата" би трябвало да работят химици, способни да имитират със съответна технология естествена патина върху изготвените предмети;
В "работилницата" би трябвало да работят квалифицирани специалисти по палеозоология, които биха могли да предоставят не само съществуващите по това време изображения на измрели видове животни, но и според фантазията си, да прогнозират бъдещите открития, както в случая с гръбните плочи на зауропода;
В "работилницата" би трябвало да работят също и медици, способни да консултират художниците по въпросите на трансплантация на органи - сърце, мозък и други сложни хирургически операции (през 60-те години!!!);
В "работилницата" би трябвало да присъстват специалисти-археолози, способни не само да откриват древни погребални комплекси, но и да ги отворят, да сложат там някои образци от продукцията на "работилницита", а след това отново да покрият всичко така, че при следващите разкопки, културния слой да не е нарушен;
Деятелността на "работилницата" би трябвало да бъде толкова дълбоко законспирирана, че полагането на "продукцията" в околностите на Ика, да не привлича вниманието на местното население;
Организаторите на "работилницата" би трябвало да имат значителни финансови възможности, както за организация на подобна дейност, така и за провеждането й в доста продължителен период.
От всичко това възниква въпросът: "Ако изобщо е възможно всичко това, за какво би била предприета подобна безумна мистификация? С каква налудничава цел, някой би извършил подобна дейност?" И накрая остава да си припомним, че само преди няколко десетилетия, аналогична по своите мащаби и замисъл "операция" била осъществена в мексиканския град Акамбаро. Там "фалшификаторите" изготвили и закопали в земята повече от 30000 керамични статуетки, една трета от които изобразяват динозаври. Може би официалната наука смята, че това е "глобален заговор" за дезориентация" на човечеството?!

http://www.tribak2007.com/mystery/ika.htm

gutito1964:
древните знания са били може даже много по добре развити от сегашните за съжаление ние знаем много малко за тях

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия