Author Topic: Паметната битка на народите 1443-1444  (Read 12930 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Nordwave

  • Webmaster
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,365
  • Thanked: 1 times
  • Gender: Male
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Посетете този линк http://battleforvarna.awardspace.com/

Сайт посветен на последния кръстоносен поход през средновековието-воден от полско-унгарския крал Владислав III Ягело.  В края на XIV в. значителна част от балканските територии пада в турски ръце.
Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Last Edit: 10 Nov 2014, 06:41:34 by Hatshepsut »
 

Offline ТТ

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 29
  • Gender: Male
Има много интересна книга на проф.Бистра Цветкова със същото заглавие.
 

Offline Division

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 181
  • Gender: Male
  • Зодия: Virgo Virgo
Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

      Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.

      Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.

      Набраната  отново кръстоносна армия от около 16 000 конници и 2000 бойни коли (унгарци, поляци, чехи и румънци от Трансилвания) трябва да следва по-рано набелязания план за придвижване. Вместо да поеме по най-краткия път от Белград за Цариград, предвидено е тя да се спусне край Дунава и през източнобългарските земи покрай Черно море да се насочи към Проливите за съвместни действия с обединения християнски флот от западни  и византийски кораби.Това решение е взето по рердица важни съображения.Преди всичко балканските пътища са мъчно проходими за една важна част от християнските сили-хусистките бойни коли.Освен това поведението на сръбския деспот Георг Бранкович налага известна предпазливост и заобикаляне на неговите владения.

      Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът –  при Турну Северин.

      Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля.

      Докато войниците почиват край Никопол неочаквано се появява нов съюзник- влашкия господар Влад Дракул. Той изразява опасението си, че с толкова малобройна армия едва ли може да се разчита на успех, и то при твърде неблагоприятен сезон. Затова Влад настоява ръководителите да се върнат, като положат усилия да наберат повече войски.Кардинал Чезарини считал това мнение за неискрено. Тогава Дракул дава свои помощни сили за армията-4000 бързи леко въоръжени конници под командването на сина му и 2 опитни водачи, които познават балканските пътища.Влашкия владетел подарява на краля и 2 бързи коня с пожелание да се спаси с тях ако изпадне в крайна беда.

      Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава.

      Армията се придвижва през Оряховица /дн. Горна Оряховица/, Шумен, Нови пазар.Пред войската лежат още не малко укрепени места с турски гарнизони.Към тях Владислав разпраща послание с призив да се предадат доброволно.

      “Вас, които незачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш, Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинция Мизия и държите под иго и в робство християни-гърци и българи, които, за да живеят по божия закон се отказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа  Евгений IV минаха от източната църква към съюз със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашите кралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идем и още по-далеч, да предадете в ръцете на нашите войници, всички, който ще служат на бога и римската църква като предадете на нашата и католишката власт гореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и в Азия, в древното ваше седалище Анадол…Ако при наличието на това послание Вие продължите да не ни се подчинявате,нам, които водим с успех нашата войска срещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да ви грабят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем с божия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Ви преследваме и воюваме с вас като с врагове наши и на целия християнски свят.”

      Походът продължава през Мадара,Провадия, Петрич / Петрич кале при при Разделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой.

      Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

      В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

      На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки  неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя.

      Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.

      Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници.

      В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.

      Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.

      Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.

      Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/.

      Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.

      В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.

      По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.

      Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

      В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

      След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

      Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му.

      Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

      Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери.

      На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

      Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, историците братя Шкорпил смятат, че кралят е погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество.

      В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове.

      Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века.

http://www.odit.info/?s=6&i=127753&f=4



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Last Edit: 10 Nov 2014, 07:01:32 by Hatshepsut »
 

Offline Division

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 181
  • Gender: Male
  • Зодия: Virgo Virgo
Сборната армия е съставена от:

1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.

2. Полски доброволци- около 300 души.

3. Чешки наемници- хусисти-400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.

4. Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.

5. Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нaрeчени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/

6. Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.

7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/.

8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/.

9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.

10.  Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.

Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад




За повече информация ТУК http://battleforvarna.awardspace.com/
« Last Edit: 11 Nov 2018, 09:07:59 by Hatshepsut »
 

Offline Division

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 181
  • Gender: Male
  • Зодия: Virgo Virgo
1456 - Умира Янош Хунияди


Умира унгарския крал Ян Хунияди. Той е войвода на Трансилвания, бан на Темеш, управител на Унгария и регент на малолетния крал Ласло V. По-новите изследвания приемат, че Янош Хунияди е роден към 1407 г. и е син на влашкия болярин Влайку, който към началото на XV в. получил от унгарския крал замъка Хунияд в Трансилвания. Към 1437 г. Хунияди става член на кралския съвет като през 40-те години е капитан на Белград, бан на Темеш, войвода на Трансилвания. В периода 1446-1452 г. е и регент на Ласло V. Хунияди е личността, наложила идеята за офанзивна борба с исляма. Последователно нанася поражения на османците при Белград (1441 г.), р. Яломица във Влашко (1442 г.), Ниш и София (1443 г.). Заедно с Владислав III Ягело е начело на т.нар. Дълъг поход от зимата на 1443-1444 г., а след това и в похода от 1444 г., завършил с битката при Варна (10 ноември 1444 г.). През 1448 г. Янош Хунияди претърпява тежко поражение при Косово поле от войските на Мурад II, а през 1451 г. сключва тригодишно примирие с Мехмед II Завоевателя. През 1456 г. Янош Хунияди отблъсква османската обсада на Белград. Упадъка на Византия и постоянните междуособни борби на българските владетели облекчили настъплението на разрастващата се Османска империя към Европа. Турците не се задоволявали със завладените земи на Балканския полуостров и насочили ударите си към Влашко и Унгария. Това разтревожило западните феодали и силната католическа църква. Тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта на Полша. Победите през 1441 и 1442 г. показали, че със съвместни действия нашествието можело да бъде спряно. За да защити владенията си и предотврати по-нататъшното приближаване на исляма римския папа Евгени IV провъзгласил нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия, 20 годишен, полско - унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били непосредствено застрашени. През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя. Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младия крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав - както записал турският летописец Сеадедин - с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили. Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, братя Шкорпил смятат, че черквицата, в която бил погребан кралят е малката "Света Богородица Панагия", която е най старата известна във Варна. Според скоро появили се в пресата статии Владислав III не бил загинал, а след като останал жив след битката се оттеглил в отшелничество. Едно от доказателствата за това била липсата на кралското тяло в гробницата на полските крале в замъка Вавел в Краков. По любопитно е свидетелството на двама рицари, които съпровождали Владислав по време на походите му. При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имал на единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало... След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник. През 1935 г. на мястото е изграден мавзолей и гробница на краля. През 1964 г. е открит музей, показващ множество оригинални експонати от деня на битката.
« Last Edit: 11 Nov 2018, 09:10:15 by Hatshepsut »
 

Offline МИГ

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 446
  • Gender: Male
  • Зодия: Cancer Cancer
БИТКА Е БИЛА ЕПИЧНА, СЛАВА И ЧЕСТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ПОЛЯЦИ И ХРВАТИ КОИТо СА СЕ БИЛИ ЗА НАШАТА СВОБОДА!!
Why don't you all f-fade away (Talkin' 'bout my generation)
And don't try to dig what we all s-s-say (Talkin' 'bout my generation)
I'm not trying to cause a big s-s-sensation (Talkin' 'bout my generation)
I'm just talkin' 'bout my g-g-g-generation (Talkin' 'bout my generation)
 

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
БИТКА Е БИЛА ЕПИЧНА, СЛАВА И ЧЕСТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ПОЛЯЦИ И ХРВАТИ КОИТо СА СЕ БИЛИ ЗА НАШАТА СВОБОДА!!
и много унгарци
 

Offline Индивидуалист

  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 2,813
  • Gender: Male
  • Не бойте се!
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Other Christianity-Other
varna-sport.com 09.11.2007 10:33

Преди 563 години всички погледи от Европа бяха насочени към Варна, където войските на полския крал Владислав III бяха разбити от тези на Султан Мурад II в битката за Европа. Ако тогава турците бяха победени сега Варна, Българи и Европа щяха да са други. Развитието ни се забавя с 450 години. През 1443 г. турците стигат до Унгария и
Европа е изправена пред завладяване. Тогава европейските държави сформират армия водена от полския крал Владислав III. Войските му освобождават Ниш, Пирот и София, като крайната им цел е столицата на турската империя тогава - Одрин. Зимата обаче спира Владислав III и той връща войните си обратно. Турците отново си връщат позициите.
Вторият поход на Владислав III започва през есента на 1444 г. Когато войската му стига до Провадия получава съобщение, че Турция е изпратила към Варна султан Мурад II. Битката на 9 ноември 1444 г. става между двете римски могили, където днес се намира музей Владислав Варненчик (до Мебелната палата и изчислителния център). С победата на турците помръкват надеждите за освобождение.
Сега 563 г по-късно ни трябва нов Владислав III, който пак да ни поведе и освобождава от турците.
« Last Edit: 09 Nov 2007, 12:14:28 by Индивидуалист »
Има Бог, значи има и надежда!
Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.
 

Offline SSK

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 288
  • Gender: Male
Поклон за онази Европа която един единствен път се опита да ни спаси...тази другата не успя.
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.
 

Offline Борисъ

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 949
  • Gender: Male
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Битката при Варна е загубена не заради нещо друго,а заради самият Варненчик и неговите "велики" пълководчески качества.Турците са били на косъм от пълно поражение,но въпросният вече възгордял се от идващата победа,се врязва като последния малоумник с рицарите си в еничарите като в крайна сметка му отрязват главата.Едно,че шепата консерви е била по-малобройна и друго,че фанатизираните еничари са били строени във формата на полумесец и е било ясно,че са щели да ги обградят.
Кой знае,ако Янош Хунияди беше оставен да ръководи сражението може би кръстоносният поход щеше да е един от малкото успешни.
« Last Edit: 10 Nov 2007, 11:09:23 by Борис »
 

Offline Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 827
  • Gender: Male
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Паметната битка на народите 1443-1444
« Reply #10 on: 10 Nov 2007, 18:29:10 »
Битката при Варна е загубена не заради нещо друго,а заради самият Варненчик и неговите "велики" пълководчески качества.Турците са били на косъм от пълно поражение,но въпросният вече възгордял се от идващата победа,се врязва като последния малоумник с рицарите си в еничарите като в крайна сметка му отрязват главата.Едно,че шепата консерви е била по-малобройна и друго,че фанатизираните еничари са били строени във формата на полумесец и е било ясно,че са щели да ги обградят.
Кой знае,ако Янош Хунияди беше оставен да ръководи сражението може би кръстоносният поход щеше да е един от малкото успешни.

Ехе няма значение. Крал Владислав е бил само на 20. Буйна кръв. Видял, че турците са пред пълно поражение и атакувал еничарския корпус в центъра само с 500 Рицари (личната му охрана). 500 срещу 10,000 фанатизирани диваци! Ето това се казва храбрец!

Виждайки вихрената атака на желязната лавина, султан Мурад е поискал да избяга. Но еничарския генерал го призовава в името на Алаха да остане и да победи "неверниците". Гръмва Свещения тъпан, ревват ходжите и еничарите се строяват в боен ред. Въпреки това 500те смелчаги успяват да разкъсат бойният им ред и започват поголовна сеч на  еничари. Стотици са буквално стъпкани от огромните рицарски коне.
Владислав е бил много близо до султана. За нещастие конят му се подхлъзва. Владислав пада на земята. Но преди да успее да се изправи, един еничарин - Ходжа Къдър му отрязва главата и я набучва на копие. Секунди преди да бъде обезглавен , Владислав извиква "Господар Мурад!" - вероятно е искал да бъде пощаден......Това е преломния момент - християните са ужасени и съкрушени от смъртта на краля. А турците размахвайки кървавата глава започват контра атака.

Чудеса от храброст проявяват и храбрите хусити на хетман Чейка. Виждайки пълния разгром на кръстоносната армия, паниката сред войската, която се вцепенява при вида на окървавената кралска глава, те отказват да напуснат бойното поле за да могат да дадат шанс на останалите да се спасят! Герои!
Хуситите се окопават здраво зад Вагенбурга и дават жесток отпор на многочислената турска сган! Умират до един като истински храбреци!


Каквото станало - станало! Нека отдадем почит на героите и да не петним и тази тема с нападки към потребителя Владислав!

Аз живея точно на 200 м от мястото на битката. Там сега има един малък, чист, спретнат парк. Тракийската могила, където е стоял султан Мурад по време на сражението, е превърната в символичен мавзолей със саркофаг на крал Владислав. Има и един музей, пълен с експонати намерени на бойното поле - лъкове, брони, саби, шлемове! Един от най - интересните музеи, които съм посещавал!

Казват, че труповете на загиналите християнски бойци са изхвърлени като б... във Варненското езеро.
Не съм суеверен и не вярвам в разните там духове, привидения и пр. глупости, но на това място има нещо странно.....Ходил съм там няколко пъти за риба. Казвам ви - атмосферата е ужасно потискаща. Във въздуха се усеща едно напрежение....Не мога да го опиша точно....Споделял съм с приятели (с риск да ме помислят за ненормален), но и те изпитват същото това чувство на необяснима меланхолия, апатия, тъга дори......
Те не знаеха, че там са изхвърлени телата на  християнските бойци, загинали 1444 година.

Сега вече избягвам да ходя там за риба. Не защото се страхувам от духове, а защото самото място излъчва много отрицателна енергия.
« Last Edit: 10 Nov 2007, 18:31:55 by Родолюбец IYI »
 

Offline Борисъ

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 949
  • Gender: Male
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Паметната битка на народите 1443-1444
« Reply #11 on: 10 Nov 2007, 18:34:33 »
Станал е нещо като Дон Кихот,а е бил и доста млад.За него да изостави ранените да бъдат избити е било срам и затова атакува еничарите.Не за да ги избие,а за да спаси оттеглящите се войски.
Атакува еничарите,защото се е опитал да достигне бягащия от битката султан Мурад II и попада точно между тях след което е обграден от всички страни без възможност да избяга.
Quote
Той разбива 2 пъти по-голяма и от части по-добра като оборудване и обучение войска с 15 000 изключително уморени и деморализирани войници.
Имал е 20-24 000 души,за източници посочващи 15 000 не съм чувал.Освен някой полски националистически сайт може би.
Quote
а след това побягва като плъх докато краля се бори смело с 15 000 еничари,така че не ми го споменавай тоя страхливец.
За Ягело спасение така или иначе е нямало,дори и да се е бил врязал в еничарските редици как ще си пробие път през 15 000 фанатизирани и готови на всичко войници с уморените си остатъци чак до краля че и да го спасява?Каквото е можал е направил,да не говорим за предишните му десетки победи над турците.Хунияди е допринесъл в борбата срещу тях много повече от Владислав.
 

Offline Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 827
  • Gender: Male
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Паметната битка на народите 1443-1444
« Reply #12 on: 10 Nov 2007, 18:42:47 »
(съставено главно от БЪЛГАРИ и унгарци)

Няма данни за Българи, участвали в армията. Споменават се само отряди за подръжка и логистика, както и съгледвачи.

Ама за десен фланг съставен от Българи за пръв път чувам! Чел съм много литература за тази битка, включително и книгата "Паметната битка на народите" - мога да ти изброя поименно всички генерали и свещеници, участвали в битката.

,за източници посочващи 15 000 не съм чувал.

Били са точно 15,000 Боре.  ;) Поляка не лъже.

А турците - поне 3 пъти повече. Без да броим акънджиите и башибозука.
« Last Edit: 29 Jun 2011, 10:29:27 by Hatshepsut »
 

Offline Борисъ

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 949
  • Gender: Male
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Паметната битка на народите 1443-1444
« Reply #13 on: 10 Nov 2007, 18:44:26 »
Ехе няма значение. Крал Владислав е бил само на 20. Буйна кръв. Видял, че турците са пред пълно поражение и атакувал еничарския корпус в центъра само с 500 Рицари (личната му охрана). 500 срещу 10,000 фанатизирани диваци! Ето това се казва храбрец!
Та значи заради буйната му кръв трябва да оправдаем това,че е загубил една почти спечелена битка?Ако е бил оставил Мурад да се оттегли той е щял да даде заповед и на еничарите да направят същото.Ама не,давай да се правим на герои с 500 мудни консерви да нападнем 10-15 000 фанатизирани изрода? :-[ Абе славянска проницателност и ум с две думи.А и като се замислиш дори и да са спечелили кръстоносния поход единственото,което са щели да постигнат е да създадат някоя малка кръстоносна държавица на Балканите както другите подобни край Йерусалим,Едеса и Триполи,докато турчолята все още имат цяла Анадола и Гърция(да не говорим за всичките наемници от Близкия Изток,които са щели да докарат-даже и в битката е имало араби на камили) и са щели буквално да ги заливат докато не ги избият до един като пилци.

Изобщо една единствена кръстоносна армия никога не би имала възможност да освободи Балканите,че и да неутрализира турците завинаги,не виждам какво толкова се радвате на Варненчик.За това е трябвало организирана съпротива от всеки един народ на полуострова,която за съжаление не е била дадена,когато е било времето.И сега си носим последствията...
« Last Edit: 29 Jun 2011, 10:30:08 by Hatshepsut »
 

Offline Борисъ

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 949
  • Gender: Male
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Паметната битка на народите 1443-1444
« Reply #14 on: 11 Nov 2007, 00:17:44 »
Борис упорито се опитва да порочи този велик човек,съвсем искрено и безкористно тръгнал да освобождава един нищо не означаващ за него народ от робство.Дори да е загубил,дори да беше най-глупавия и провалил се както се опитваш да го изкараш пак би трябвало да оцениш самото начинание.Кой друг през всичките векове го е боляло Х*Я за българите?Кой се е поинтересувал изобщо,камо ли да си даде живота?Накрая дочакахте поне един народ да дойде и то не от любов,а от чисти интереси да ви освободи.Иначе Владислав никакви интереси не е имал да създава кръстоноски държави.Единственото,което е искал е да изгони турчоляка.
Този човек е тръгнал,за да изгони турците както ти каза и не му е пукало ни най-малко за българския народ или възстановяването на България,да не говорим и за това,че е било въпрос на чест да води кръстоносен поход и не би изпуснал възможността да е един от лидерите му ако ще и срещу Гренландия да беше(ти сам каза,че бил възпитан в рицарски дух).Така,че всякакви теории че се хвърлил с две ръце да спасява България са просто смешни.

Напълно съм наясно,че на никого не му пука за нас,българите нямат приятели в историята си.Изградихме великата дунавска империя на Крум и Симеон,изградихме и огромната Волжка България като бяхме сами срещу всички!Така ще бъде и занапред,има народи които трябва да разчитат само и единствено на себе си,защото съдбата им е отредила да нямат стратегически съюзници.
« Last Edit: 11 Nov 2007, 00:19:26 by Борис »